Р
Е Ш Е Н И Е
260202/23.4.2021г.
гр. Шумен
Шуменският
районен съд, в открито заседание, на двадесет и четвърти март две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Л. Григорова
при секретаря Д. Христова, като
разгледа докладваното от съдията гр. д.№3512 по описа за 2019 г. на ШРС, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени положителни, установителни искове, с правно
основание чл.422 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.342 и сл. от ТЗ.
В
молбата си до съда, ищецът „Теленор България“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: ***, представлявано от
Д.К.К.– изпълнителен директор, заедно с М.С.– член на Съвета на директорите
или Я.Х.- член на Съвета на директорите, излага, че по ч.гр.д.№2613/2019 г. на
ШРС, по реда на чл.410 и сл. от ГПК, била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение срещу ответника Д.И.П., ЕГН **********,***, за сума в общ
размер на 545,49 лв., представляваща сбор от неплатени месечни абонаментни такси
по Договор за мобилни услуги от 10.09.2016 г. с предпочетен номер
++359*********; неплатени месечни абонаментни такси и използвани услуги по Договор
за мобилни услуги от 10.09.2016 г. с предпочетен номер ++359*********; неплатени
месечни абонаментни такси и използвани услуги по Договор за мобилни услуги от
10.09.2016 г. с предпочетен номер ++359*********; неплатени месечни абонаментни такси
и използвани услуги по Договор за мобилни услуги от 17.02.2017 г. с предпочетен
номер ++359*********; неплатени месечни абонаментни такси и използвани услуги по
Договор за мобилни услуги от 17.02.2017 г. с предпочетен номер ++359*********; неплатени
месечни абонаментни такси и използвани услуги по Договор за мобилни услуги от
17.02.2017 г. с предпочетен номер ++359********* и неплатени лизингови вноски по
Договор за лизинг към последния договор, с предмет устройство Lenovo A1000
Dual. Горепосочените вземания са индивидуализирани в описани в исковата молба фактури.
В заповедното производство е присъдена законна лихва от подаване на заявлението
до изплащане на вземането. Заповедта била връчена на длъжника при условията на
чл.47, ал.5 от ГПК, поради което и ищецът предявява настоящите искове. Ищецът твърди,
че между страните са сключени следните договори за предоставяне на услуги: Договор
за мобилни услуги №********* /с предоставен телефонен номер **********/, Приложение
към договор за мобилни услуги с предпочетен номер ********** и Приложение към
договор за мобилни услуги с предпочетен номер ********** от 10.09.2016 г., по
силата на които на ответника е осигурена възможността да ползва услугите на
ищцовото дружество, като му са предоставени телефонни номера **********, ********** и **********. Между страните бил сключен и Договор за мобилни
услуги № *********, /с предоставен номер **********/ от 17.02.2017 г. Също
така, между страните бил сключен и Договор за мобилни услуги №********* /с предоставен
телефонен номер **********/ и Договор за лизинг от 17.02.2017 г., по силата на
които на ответника е предоставен номер **********, както и мобилно устройство LENOVO A1000 Dual, с обща лизингова цена на вещта 142,47
лева, която следвало да се изплати чрез двадесет и три месечни вноски, всяка в
размер на 4, 89 лев. Ответникът не бил изпълнил свои парични задължения,
начислени му в съответни фактури, издадени в периода от месец март 2017 г. до
месец юли 2017 г. Поради неизпълнение на договора за лизинг, съгласно
уговореното, била обявена предсрочна изискуемост на лизинговите вноски,
възлизащи на 97, 80 лв. - остатъкът от лизинговата цена. Предвид изложеното,
моли съда да постанови решение, по силата на което да бъде признато за
установено, че ответникът му дължи сума в общ размер на 545,49 лв.,
представляваща сбор от незаплатени задължения по следните договори: Договор за мобилни
услуги №********* /с предоставен телефонен номер **********, **********,
**********/ от 10.09.2016 г., Договор за мобилни услуги №*********, /с предоставен
номер **********/ от 17.02.2017 г. и Договор за мобилни услуги, /с предоставен телефонен
номер **********/, и Договор за лизинг от 17.02.2017 г., индивидуализирани по
размер в следните фактури: фактура №**********/18.03.2017 г., фактура
№**********/18.04.2017 г., фактура №**********/18.05.2017 г., фактура №**********/15.03.2017
г., фактура №**********/15.04.2017 г., фактура №**********/15.05.2017 г. и
фактура №**********/15.07.2017 г. Претендира се и обезщетение за забава, в размер
на законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за
издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане
на вземането. Претендира и разноски.
В
законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК,
ответникът, чрез назначения му от съда особен представител, представя писмен
отговор, в който заявява, че счита исковете за неоснователни, като което излага
правни и фактически доводи и възражения.
От събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от
фактическа и правна страна следното: По ч.гр.д.№2613/2019 г. по описа на ШРС,
по реда на чл.410 и сл. от ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение в полза на ищеца срещу ответника, за сума в общ размер на 545,49 лв.,
главница, произтичаща от Договор за мобилни услуги №********* от 10.09.2016 г.,
Договор за мобилни услуги №********* от 17.02.2017 г. и Договор за мобилни услуги
№********* и Договор за лизинг от 17.02.2017 г., индивидуализирани по размер във
фактура №**********/18.03.2017 г., фактура №**********/18.04.2017 г., фактура
№**********/18.05.2017 г., фактура №**********/15.03.2017 г., фактура
№**********/15.04.2017 г., фактура №**********/15.05.2017 г. и фактура
№**********/15.07.2017 г. Присъдена е законна лихва от датата на подаване на
заявлението - 30.08.2019 г. до изплащане на вземането, както и извършените по
делото разноски. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5
от ГПК.
Не се спори
между страните, а се потвърждава и от събраните писмени доказателства, че между
търговското дружество и ответникът са сключени следните договори: Договор за
мобилни услуги №********* /с предоставен телефонен номер **********/ от 10.09.2016
г., Приложение към договор за мобилни услуги /с предоставен номер **********/
от 10.09.2016 г. и Приложение към договор за мобилни услуги /с предоставен
номер **********/ от 10.09.2016 г., по силата на които на ответника е осигурена
възможността да ползва услугите на ищцовото дружество, като му са предоставени
телефонни номера **********, 08922465107 и **********. Не се спори, че в последствие са сключени и Договор за
мобилни услуги №*********, /с предоставен номер **********/ по силата на който
на ответника е предоставен номер **********; Договор за мобилни услуги №*********
/с предоставен телефонен номер **********/ и Договор за лизинг от 17.02.2017
г., по силата на които на ответника е предоставен номер **********, както и
мобилно устройство LENOVO A1000 Dual, с обща
лизингова цена на вещта 142,47 лева, която следвало да се изплати от ответника
чрез двадесет и три месечни вноски, всяка в размер на 4, 89 лева. Видно от
представения частно заверен препис от Договор за мобилни услуги №*********,
ищецът се е договорил с ответника, последният да ползва предоставени му от
дружеството мобилни услуги, посредством описан в договора телефонен номер **********.
Договорът е сключен на 10.09.2016 г. със срок от 24 месеца, с предварително
определена цена на описани услугите /месечна такса/ в размер на 29, 99 лева. На
същата дата между страните е подписано и Приложение към договор за мобилни
услуги, по силата на който на ответника е предоставен телефонен номер
********** за срок от 24 месеца, с предварително определена цена на описани услугите
/месечна такса/ в размер на 29, 99 лева, както и Приложение към договор за мобилни
услуги, по силата на което на ответника е предоставен телефонен номер
********** за срок от 24 месеца, с предварително определена цена на описани услугите
/месечна такса/ в размер на 29, 99 лева. От представения частно заверен препис
от Договор за мобилни услуги №*********, става ясно, че ищецът се договорил с
ответника, последният да ползва предоставени му от дружеството мобилни услуги,
с посочен в договора телефонен номер **********. Договорът е сключен на 17.02.2017
г. със срок от 24 месеца, с предварително определена цена на описани услугите
/месечна такса/ в размер на 10, 99 лева. От представения частно заверен препис от
Договор за мобилни услуги №*********, се установи, че ищецът се е договорил с ответника,
последният да ползва предоставени му от дружеството мобилни услуги, с посочен в
договора телефонен номер **********. Договорът е сключен на 17.02.2017 г. със срок
от 24 месеца, с предварително определена цена на описани услугите /месечна такса/
в размер на 11, 99 лева. На същата дата между страните е сключен и договор за
лизинг, по силата на който на ответника е предоставен мобилен апарат LENOVO A100 Dual, с обща лизингова цена на вещта 142, 47
лева, която следвало да се изплати чрез двадесет и три месечни вноски, всяка в
размер на 4, 89 лева. Ответникът е подписал и запис на заповед за сума от 112, 47
лева. По делото са представени и частно заверени преписи от издадени от
мобилния оператор фактури за задълженията. Във всяка една от фактурите е
отразена датата на плащане на задължението. Няма данни месечните сметки,
обективирани във фактурите да са оспорени от ответника.
Съгласно
изготвеното по делото заключение по допуснатата съдебно-техническа експертиза,
по отношение на което съдът няма основания да се съмнява в правилността и
обективността му, а от друга страна същото е прието без възражения от страните,
се установи, че в информационната система на „Теленор България“ ЕАД са налице
данни за сключени договори за мобилни услуги за посочените мобилни номера и за процесния период на мобилните номера на ответника
е осигурен достъп до мрежата на ищеца, чрез подвижна клетъчна мрежа. Налични са
също така и данни за устройство „Lenovo A1000“, добавено към
договор с код ********** (асоцииран с клиентски номер *********) на 17.02.2017
г.
Предвид така
установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Касателно
възражението на ответника липса на за валидно сключване на процесните договори,
както и за липса на представителната власт на лицата, които са ги сключили,
съдът намира същото за неоснователно. От приетите по делото документи безсъмнено
се установява наличието на воля на страните за сключване на разглежданите
договори. Последните са надлежно подписани както от лице, имащо надлежна
представителна власт на ищцовото дружество, така и от ответника. Дори и да се
приеме, че служителят, положил подписа в договорите, към датата на подписването
им е действал през изрична представителна власт, то с оглед последващите
действия на търговеца /по предоставяне на услугите, приемане на плащанията и
т.н./ водят до извода, на потвърждаване действията по сключване на договорите
/арг. от чл.301 от ТЗ/. Съгласно текста на цитираната разпоредба, когато едно лице
действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава
действията, ако не се противопостави веднага след узнаването. Това противопоставяне
трябва да е изрично и по категоричен начин да изразява непризнаването на действията
на мнимия представител. За да се приложи чл.301 от ТЗ, достатъчно е да се докаже,
че търговецът е манифестирал мълчаливо одобрение на извършените без представителна
власт действия или намерение да се ползва от целения с тях правен резултат,
което в случая, предвид горепосочените действия на дружеството, счита, че е
налице. Предвид горното възражението на ответника се явява неоснователно.
Съдът приема за
безспорно установено, че между тях са били сключени валидни договори за мобилни
услуги така, както е посочено по-горе, по силата на които ищецът е поел
задължението да предоставя на ответника, в качеството му на потребител, мобилни
услуги, при насрещното задължение на последния да заплаща ежемесечно
уговорената цена на ползваните услуги. От заключението на изготвената СТЕ, се
установява, че за тел.номер ********** са налични 312 записа за осъществени
изходящи гласови повиквания в периода 17.02.2017 г., 10:04:52 ч. – 02.04.2017
г., 17:13:32 ч. Налични са и 76 записа в периода 21.03.2017 г., 14:31:27 ч. –
28.03.2017 г., 19:25:58 ч. за използване на пренос на данни. За тел.номер
********** са налични 2 записа за изпратени SMS
в периода 21.03.2017 г., 07:15:36 ч.- 21.03.2017 г., 07:16:12 ч. Налични са и 142
записа в периода 15.03.2017 г., 08:37:50 ч.- 30.03.2017 г., 16:31:48 ч. за
използване на пренос на данни, като са налични и 4 записа за осъществени
покупки при използване на мобилната мрежа в периода 21.03.2017 г., 07:19:03 ч.
– 28.03.2017 г., 14:58:22 ч. За тел.номер ********** е наличен 1 запис за
изпратен SMS на 18.03.2017 г. в 10:54:35 ч., 57 записа за
осъществени изходящи гласови повиквания към 8 телефонни номера в периода
18.03.2017 г, 13:12:00 ч. – 31.03.2017 г., 09:34:14 ч. Налични са и 133 записа
в периода 21.03.2017 г., 19:31:03 ч. – 23.03.2017 г., 06:11:46 ч. за използване
на пренос на данни, както и 1 запис за осъществена покупка при използване на
мобилната мрежа на 06.03.2017 г., 10:43:30 ч. Детайлни данни за потреблението
са дадени в табличен вид в Приложение 1, приложено към СТЕ. Предвид горното,
съдът стига до извода, че дружеството е изпълнило задълженията си по договора
да предоставя на ответника уговорените услуги, като последният се е възползвал
от тези си права, като е ползвал услугите на ищеца. Ответникът не оспори
твърденията, че е спрял плащанията по договора. Предвид неизпълнение основните
задължения на ответника, ищецът се е възползвал от правото си да развали
сключените договори. Ето защо, съдът стига до извода, че ответникът дължи на
ищцовото дружество сумите, представляващи стойността на уговорените и
предоставени му, но незаплатени мобилни услуги, равняващи се общо на сума от 433,
02 лева. Предвид гореизложеното счита тези искове за основателни, поради
което следва да се уважат изцяло.
По отношение на
исковете за заплащане на уговорени лизингови вноски по сключения договор за
лизинг, съобрази следното: Безспорно установено е, че във връзка с договорите
за предоставяне на мобилни услуги, между страните, през процесния период, е
сключен и договор за лизинг, посочен по- горе, по силата на който ищецът е
предоставил на ответника за ползване описаната в договора движима вещ, срещу
насрещното задължение на последния да заплати уговорената лизингова цена. С
оглед възможността, предвидена в договора, при предсрочно прекратяване на същия,
неизплатените до края на срока на договора лизингови вноски да станат
предсрочно изискуеми, съдът стига до извода, че този договор за лизинг имат
характер на договор на продажба на изплащане. При това положение следва и
задължението на ответника да заплати уговорената в договора, като лизингова
цена, стойност на стоката. Ответникът оспори, че
вещта, предмет на договора за лизинг, му е предадена при сключване на договора,
както и ползването на същата през процесния период. От изготвената в хода на
делото СТЕ се установи, че в информационната система на „Теленор България“ ЕАД
са налични данни за устройство Lenovo A1000, добавено към
договор с код ********** на 17.02.2017 г., в 9:57:57 (сн.3 на стр.3 от СТЕ). На
следващо място, изрично в текста на договора за лизинг ответникът е декларирал,
че със сключване на договора е получил и устройството, предмет на сделката. Ето
защо заключава, че и това възражение на ответника е неоснователно. Ето защо
намира, че и този иск, е изцяло основателен и доказан, поради което следва да
се уважи за размера на незаплатената част от цената на вещта, равняваща се на
сума от 112,47 лева.
На основание чл.78,
ал.1 ГПК, на ищеца следва да се присъдят разноските, които са направени както в
исковото, така и в заповедното производство. Ищецът е представил доказателства за
направени разноски в размер от 25,00 лв. – платена държавна такса в заповедното
производство и 360,00 лв. – адвокатско възнаграждение за заповедното производство,
а в исковото производство – 75,00 лв. - държавна такса, 100, 00 лв.- адвокатско
възнаграждение и 300,00 лв. – възнаграждение за особен представител, 250, 00 лв. – възнаграждение за вещо лице. Ответникът прави възражение за прекомерност на заплатения
адвокатски хонорар. Минималният размер на адвокатския хонорар, съгласно чл. 7, ал.7
от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
за заповедното производство е 300, 00 лева. Предвид фактическата и правна сложност
на конкретното заповедно производство /заповедта е издадената въз основа на общата
норма по чл.410 от ГПК/ и извършените в това производство процесуални действия от
страните, съдът счита, че възнаграждението за процесуално представителство по заповедното
производство следва да бъде намалено до сумата от 300.00 лева. По отношение на адвокатското
възнаграждение за процесуално представителство в исковото производство, доколкото
предмет е положителен установителен иск за определена сума и на основание чл.
7, ал. 2, т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, възнагражденията се определят съобразно интереса /цената/ на предявения
иск. Ето защо в случая минималният размер на възнаграждението по иска е 300,00 лв.,
което надвишава заплатения адвокатски хонорар от 100,00 лв., поради и което възражението
за прекомерност, направено от ответника на основание чл. 78, ал. 5 ГПК касателно
исковото производство е неоснователно. Предвид изложеното заключава, че в полза
на ищеца следва да се присъдят разноски в заповедното производство в размер на 25,00
лв. - платена държавна такса и 300,00 лева - намалено, поради прекомерност адвокатско
възнаграждение, а в исковото производство следва да се присъдят разноски в размер
на 75,00 лв. - държавна такса 100, 00 лв.- адвокатско възнаграждение и 300,00 лв.
- възнаграждение за особен представител, 250, 00
лв. – възнаграждение за вещо лице.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д.И.П.,
ЕГН **********,***, дължи на
„Теленор България“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от Д.К.К.– изпълнителен директор, заедно с М.С.– член на Съвета на
директорите или Я.Х.- член на Съвета на директорите, сума в общ размер на 545, 49 лева /петстотин четиридесет и пет
лева и четиридесет и девет стотинки/, от която 433, 02 лева /четиристотин
тридесет и три лева и две стотинки/, представляваща неплатени такси и услуги по
Договор за мобилни услуги №********* /с предоставен телефонен номер **********,
**********, **********/, Договор за мобилни услуги №*********, /с предоставен
номер **********/ и Договор за мобилни услуги №********* /с предоставен
телефонен номер **********/, считано за периода от месец февруари 2017 г. до
месец май 2017 г., и 112,47 лева /сто и дванадесет лева и четиридесет и седем
стотинки/- неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 17.02.2017 г, с
предмет мобилно устройство LENOVO
A1000 Dual,
които вземания са индивидуализирани по размер във фактури, както следва:
фактура №**********/18.03.2017 г., фактура №**********/18.04.2017 г., фактура
№**********/18.05.2017 г., фактура №**********/15.03.2017 г., фактура
№**********/15.04.2017 г., фактура №**********/15.05.2017 г. и фактура
№**********/15.07.2017 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК в съда- 30.08.2019 г. до окончателно изплащане на
вземането, присъдени по ч.гр.д. №2613/2019 г. по описа на ШРС.
ОСЪЖДА Д.И.П., ЕГН **********,***, да
заплати на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от Д.К.К.– изпълнителен директор, заедно с М.С.–
член на Съвета на директорите или Я€Х.- член на Съвета на директорите, сумата
от 1050, 00 лева /хиляда и петдесет лева/, представляваща направените по делото, включително
и в заповедното производство, разноски, съразмерно с уважената част от исковете.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ШОС в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: