№ 2302
гр. Бургас, 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ
при участието на секретаря РАДОСТИНА В. ТАВИТЯН
като разгледа докладваното от ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ Гражданско дело №
20242120100837 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по повод искова молба от Й. П. К., със
съдебен адрес: гр. Б. ***, адвокат Ж. Б., против „Водоснабдяване и
канализация“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. Б. ***,
представлявано от изпълнителния директор инж. Ц. В. М., за отмяна на
Заповед № 920000000086 от 13.12.2023 година, с която е прекратен трудовия
договор на ищцата като незаконосъобразна и немотивирана; ищцата да бъде
възстановена на предишната й работа, заемана преди уволнението; ответникът
да бъде осъден да плати на ищцата обезщетение за времето през което е
останал без работа, поради уволнението на основание чл.225 от КТ за период
от 6 месеца от датата на освобождаването от заеманата длъжност, вписана в
заповедта - 14.12.2023 година до 14.06.2024 година, в размер на 3 900 лева,
ведно със законната лихва върху тази сума от завеждане на делото до
окончателното й изплащане, както и всички направени по делото разноски,
включително, но не само адвокатски хонорар.
Исковата молба е основана на следните фактически твърдения:
Трудовото правоотношение на ищцата Й. П. К. е прекратено на основание
чл.328, ал.2 от КТ поради сключване на договор за управление № ЧР - 02 - 110
от 18.08.2023 година. Ищецът излага, че счита прекратяването на трудовото
1
правоотношение за незаконосъобразно, тъй като прекратяването на трудовия
договор е извършено в нарушение на законовите разпоредби, без да е налице
законово основание за това, както и че заповедта е издадена от лице, нямащо
необходимите правомощия поради което следва да бъде отменена. В исковата
молба са изложени следните съображения: На първо място ищецът излага, че
не са налице предпоставките за прекратяване на трудовия договор на
посоченото в заповедта основание чл.328, ал.2 от КТ. Изложено е, че това е
така, защото цитирания договор за управление в заповедта не е договор за
управление на предприятието по смисъла на закона. Посочено е, че издалият
заповедта изпълнителен директор е с временен /срочен/ договор. Съгласно
нормата на пар.21 от ПЗР към Постановление № 16 на МС от 30.01.2023
година за изменение и допълнение на ППЗПП, действащите временни
договори за управление и контрол, сключени без провеждане на конкурсна
процедура се считат за сключени за срокне по - дълъг от 6 месеца от влизане в
сила на постановлението. Посочено е в тази връзка, че сключеният договор за
управление, който е цитиран в заповедта за уволнение има характеристиките
на договор за управление, който следва да е сключен с представляващия
дружеството - работодател по смисъла на чл.328, ал.2 от КТ. Изложено е, че
това е временен договор, с който не се възлага управленска програма и
съответно не дава право да се прекратяват договори по реда на чл. 328, ал.2 от
КТ.
В исковата молба е посочено, че не са налице предпоставките за прекратяване
на трудовия договор на посоченото основание. Конкретно е посочено, че е
видно, че срокът, в който може да се прекрати трудов договор по реда на чл.
328, ал.2 от КТ е девет месеца. В същото време съгласно цитираното
постановление и извършените с него промени срокът на временните договори
за управление и контрол е до 6 месеца. На следващо място ищецът посочва, че
следва да е налице сключен договор за управление на предприятието с който
работодателят възлага на трето лице да осъществява ръководството му при
условия да бъдат достигнати определени стопански резултати като обичайно
се учредява и представителна власт спрямо работодателя.
Ищцата, чрез процесуалния си представител, твърди още, че новоизбраните за
членове на Съвета на директорите и в частност на изпълнителен директор са
нелегитимно избрани, избора е извършен в нарушение на закон в която насока
са изложени правни доводи.
2
На следващо място в исковата молба е посочено, че договорът за управление
не е одобрен от членовете на Съвета на директорите. В този смисъл е налице
нелегитимен договор за управление, който не дава право на сключилия го да
прекратява договори по реда на чл.328, ал.2 от КТ. Изложен е и довод, че
договорът за управление е подписан от нелегитимен председател на Съвета на
директорите. Ответникът е публично предприятие и приложение следва да
намери Законът за публичните предприятия, по - нататък за краткост изписван
с абревиатурата ЗПП. Сключеният договор за управление може да се прекрати
на основанията, които са изчерпателно изброени в чл.24 от закона, които са
посочени. В цитираните и приложени по партидата на ответното дружество
протоколи за освобождаване и избор на нови членове на СД на „ВиК“ ЕАД
няма посочено нито едно от законовите основания. В този смисъл ищецът
твърди, че е налице нелегитимно избран СД на „ВиК“ съответно нелегитимно
избран изпълнителен директор на дружеството, поради което и той не
разполага със законовите правомощия да прекратява трудови договори
законосъобразно. В исковата молба е посочено, че липсва приет и одобрен
„бизнес план“ към датата на избиране на изпълнителния директор и към
датата на издаване на заповедта за уволнение. Посочено е, че в този смисъл не
са налице предпоставките на нормата на чл.328, ал.2 от КТ. В тази насока са
изложени правни доводи.
В исковата молба ищцата, чрез процесуалния си представител, излага още, че
длъжността, която заема не е ръководна. В КТ е посочено легално
определение какво следва да се разбира под „ръководство на предприятието“.
Посочено е, че в съдебната практика и правната теория трайно е възприето, че
характерът на длъжността като ръководна се определя единствено от
длъжностната характеристика като ръководната длъжност включва
правомощия да организира и планира трудовия процес, да разпредели
задачите между подчинените работници и служители, да отчита и контролира
тяхното изпълнение и друг подобни. Посочено е, че ищцата няма такива
задължения, тъй като не е подчинена директно на изпълнителния директор,
съответно не са налице и останалите характеристики, които охарактеризират
една длъжност като ръководна. В исковата молба е посочено, че ръководството
на трудовия процес е възможно да се осъществява от лицето, заемащо
съответната длъжност, както и в колективните изборни органи за управление.
3
Изложено е, че съдът, в хипотезата на чл.328, ал.2 от КТ, следва да изследва
специфичните трудови функции и отговорности на длъжността, заемана от
уволнения служител, както и йерархическата му подчиненост спрямо лицето с
което е сключен договор за управление и което има възможност да подбере
свой ръководен екип с оглед постигане на поставената бизнес цел. В контекста
на изложеното по - горе длъжността на ищцата не е от ръководството не
предприятието, тъй като не ръководи пряко трудовия процес, тъй като не
отговаря и не е директно подчинен на управляващия, в случая на
изпълнителния директор.
В исковата молба ищцата излага правен довод за тълкуване на нормите на §1,
т.2 от КТ и чл.328, ал.2 от КТ.
На следващо място ищцата излага, че едновременно е уволнена от две
длъжности с две заповеди с посочени идентични основания като заемаща
ръководни длъжности. Посочва, че няма как да заема едновременно две
ръководни длъжности.
В исковата молба ищцата излага, че е налице злоупотреба с право по смисъла
на чл.8 от КТ. Съгласно посоченото правило трудовите права и задължения се
осъществяват добросъвестно съобразно изискванията на законите. Счита, че в
случая това правило не е спазено, тъй като е уволнена, защото е един от
служителите, които са били разпитвани и е дала обяснения в образуваното
производство срещу изпълнителния директор за извършване на проверка за
осъществен престъпен състав. В отговор на това обстоятелство и за
отмъщение ищецът е бил уволнен по реда на чл.328, ал. 2 от КТ заедно с още
няколко от неговите колеги.
При условие, че преюдициалния иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ е основателен и
доказан следва да бъде уважен иска по чл.344, ал.1, т.2 от КТ за
възстановяване на предишната работа т.е. ищецът следва да бъде възстановен
на заеманата преди уволнението длъжност.
На следващо място в исковата молба е посочено, че в случай, че бъде уважен
основния иск и предявения акцесорен иск за заплащане на обезщетение за
оставане без работа по реда на чл.225 от КТ.
Към исковата молба са приложени писмени доказателства.
В преклузивния едномесечен срок от получаване на препис от исковата молба
4
ответникът не е дал писмен отговор.
Депозирано е писмено становище,видно от което се твърди,че под
„ръководна длъжност“ следва да се има предвид практиката на ВКС /напр. -
Решение № 442/08.06.2010 г. по гр. д. № 1621/2009 г., III г. о., Решение №
111/12.03.2012 г. по гр. д. № 726/2011 г, IV г. о.. Решение № 388/06.12.2012 г.
по гр. д. № 582/2012 г., III г. о. на ВКС и др./, като е прието, че в ръководството
на предприятието се включват освен ръководителят и неговите заместници,
също и други лица, на които е възложено ръководство на трудовия процес.
Служители от „ръководството на предприятието“ по смисъла на чл. 328, ал. 2
КТ вр. § 1, т. 3 от ДР на КТ са служители, от чиято трудова функция пряко
зависи дейността на предприятието или на отделни негови звена, с оглед
достигането на съответните цели по предмета на дейност на работодателя.
Ищецът в настоящото производство безспорно е такова лице по силата на
заеманата от него длъжност като ръководител на проект в район Интегриран
воден проект на област Бургас, с код по НКПД „***“, обособена в сектор „***
по политики и стратегическо планиране“ на Национална класификация на
професиите и длъжностите.
Видно от длъжностната характеристика, както и от Допълнително
споразумение от 01.09.2023 г. към трудовия договор на ищцата същата е с кат.
Персонал „***“, поради което освобождение по чл. 328, ал. 2 КТ се явява
възможно и законосъобразно.
По отношение на легитимацията на изпълнителния директор Ц. В. М.,
се заявява следното:
В исковата молба се твърди, че издадената заповед за уволнение е
незаконосъобразна, тъй като договорът за управление на изпълнителния
директор Ц. М. бил временен (срочен). ,
Ц. М. е вписан в ТРРЮЛНЦ по партидата на „Водоснабдяване й
канализация“ ЕАД, гр. Бургас на 17.08.2023 г., за което обстоятелство в
ТРРЮЛНЦ са представени всички необходими документи, които са надлежно
разгледани и приети от длъжностното лице по вписванията. Вписването в
ТРРЮЛНЦ има оповестителио действие, поради което вписаните
обстоятелства се считат за ноторно известни на третите лица, респ. не се
нуждаят от допълнително доказване.
Впоследствие, след проведена конкурсна процедура, при която Ц. М. е
класиран на първо място, същият е преизбран и назначен отново за
изпълнителен директор на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, гр. Бургас,
като вписването е извършено с peг. № 20240221090008 от 21.02.2024 г., при
съобразяване на всички законови изисквания касаещи вписването и
назначаването на изпълнителния директор.
Поради това обстоятелство, всички твърдения свързани с договора за
управление, както и с твърдяното „нелегитимно“ избиране на съвета на
директорите се твърди, че са неверни и неоснователни. Твърденията в
5
исковата молба касаещи липса на бизнес план са заблуждаващи. За прилагане
на разпоредбата на чл. 328, ал. 2 КТ не е налице пречка да бъде използван
предходен план или идентичен, като това по никакъв начин не създава пречка
за прилагане на разпоредбата на чл. 328, ал 2 КТ, като в този смисъл е и
константната съдебна практика и теория.
Няма пречка да се ползва предишен бизнес план, както и да бъдат поставени
същите или изцяло пови задачи, които да се изпълняват в бъдеще. В този
смисъл, за да бъдат упражнени правата по чл. 328, ал. 2 КТ, при сключването
на нов договор за управление (какъвто в случая е налице) е достатъчно да има
икономически /бизнес/план в предприятието, независимо дали преди или след
възлагане на управлението са поставени за изпълнение същите или изцяло
нови задачи, в сравнение с тези на предходния управител/в този смисъл са
Решение № 76/27.03.2012 г по гр. д. № 937/2011 г., на ВКС, III г.о., Решение №
481/13.12.2011 г. по гр. д. № 168/2011 г„ на ВКС, III г.о. и Решение № 261 от
30.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 593/2017 г., IV г. о./.
Във връзка с изложените твърдения за „злоупотреба с право“, „отмъщение“ и
други в идентичен смисъл, процесуалния представител на ответното
дружество ги намира за изцяло неоснователни и недоказани. Ищецът е бил
освободен от изпълнителния директор, поради налагане на нови политики на
управление, действията в тази връзка са изцяло съобразени с разпоредбите на
закона и предоставените от законодателя правни възможности, като на ищеца,
имащ качеството на бивш служител на„ВиК“ ЕАД, гр. Бургас са изплатени
всички дължими обезщетения във връзка с освобождаването му, за което
ищецът не спори.
Съдът, след като взе предвид отправеното искане за постановяване на
решение, намира следното:
По делото са представени множество писмени доказателства - заповед за
прекратяване на трудово правоотношение, протоколи от заседание на Съвета
на директорите на ВиК от 12.10.2023г., длъжностна характеристика, фиш за
последните изплатени на ищеца трудови възнаграждения, регистрационна
карта на ищеца в Агенция по заетостта „Бюро по труда“, публикации в медии,
отразяващи уволнението на ищцата и колегите и.
От представените доказателства се установява, че ищецът е работил на
длъжност *** „***“ в ответното дружество. Това обстоятелство е и безспорно
6
между страните.
Безспорно е също, а и се установява от представения по делото Акт за
прекратяване на трудово правоотношение -Заповед № 920000000086 от
13.12.2023 година издаден от Ц. В. М. - изпълнителен директор на ответното
дружество, че трудовото правоотношение на ищеца е прекратено, на
основание чл.328, ал.2 от КТ, с посочена причина - „сключване на договор за
управление №ЧР- 02-110/18.08.2023г., считано от 14.12.2023г.
Представена е регистрационна карта на ищеца в Агенция по заетостта „Бюро
по труда“, с дата на регистрация 18.12.2023г., от която е видно, че ищецът се е
регистрирала в „Бюро по труда“ на 18.12.2023г., като е провела и срещи с
трудов посредник.
Представени са и разпечатки от публикации в медиите, отразяващи
уволнението на ищеца и още няколко негови колеги.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
По предявеният иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ:
В производството по трудов спор за отмяна на уволнение работодателят
следва да установи при условията на пълно и главно доказване всички факти,
даващи основанието му да упражни потестативното си право да прекрати
трудовото правоотношение на работника или служителя, като следва да се
отбележи, че с определението по чл.140 от ГПК, съдът е указал на
работодателя, че е в негова тежест да установи, че законосъобразно е
упражнил правото си да прекрати трудовото правоотношение, т.е.
разпределена му е доказателствена тежест за това.
В случая трудовото правоотношение на ищеца е прекратено на основание
чл.328, ал.2 от КТ, който гласи, че „Освен в случаите по ал. 1 служителите от
ръководството на предприятието могат да бъдат уволнени с предизвестие в
сроковете по чл. 326, ал. 2 и поради сключването на договор за управление на
предприятието. Уволнението може да бъде извършено след започване на
изпълнението по договора за управление, но не по-късно от 9 месеца.“.
На първо място, за да се извърши преценка на законосъобразността на
уволнението, работодателят следва да представи сключения договор за
управление на предприятието, което нее сторено. Видно от представения по
7
делото такъм е сключен на 18.08.2023г.Съдът намира, че тази предпоставка е
налице, т.е. е е законосъобразно изпълнена процедурата, регламентирана в
чл.328, ал.2 от КТ. Вписването на Ц. М. в ТРРЮЛНЦ е с оповестителен
характер. В Договора за управление по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ, са
поставени конкретни стопански задачи и цели. Първият елемент е
налице.Уволнението е извършено в деветмесечния срок по чл.328 ал.2 от КТ.
Следващото изискване, което трябва да бъде спазено, за да е налице
законосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение по чл.328, ал.2
от КТ е длъжността на уволненият работник/служител да е ръководна, като в
тази връзка ищецът е оспорил това обстоятелство, с твърдения, че длъжността
му не е била ръководна, а е бил длъжен да се отчита за дейността си на по-
горестоящи от него лица, на които е бил подчинен и те са взимали конкретните
решения.
Обстоятелството дали ищецът е заемал или не ръководна длъжност следва да
се установи от работодателя, предвид направеното оспорване на това
обстоятелство в исковата молба. Видно от длъжностната характеристика,
длъжността на ищеца е била ръководна по смисъла на чл.328, ал.2 от КТ.
Видно от структурата на предприятието, ищцата е била подчинена единствено
на Изпълнителния директор, отговоряла е за отдел и то с широки управленски
правомощия.
С оглед гореизложеното, настоящият състав намира, че ответникът установи в
условията на пълно и главно доказване законосъобразното упражняване на
правото си да прекрати трудовото правоотношение с ищеца, на посоченото
основание - чл.328, ал.2 от КТ.
Ищецът, в исковата молба се е позовал и на злоупотреба с право от страна на
работодателя. За да твърди, че заповедта за уволнението му е
незаконосъобразна на това основание, ищецът трябва да обоснове иска на
твърдения за злоупотреба, като изложи конкретни факти и обстоятелства с
предявяването на исковата молба, от които могат да се направят подобни
изводи. Злоупотреба с право от страна на работодателя е налице винаги, когато
се установи, че единственото му желание чрез законово допустими средства е
постигне на една-единствена цел - прекратяване на трудовия договор с
конкретен служител или работник. В настоящия случай, след преценка на
събраните по делото доказателства - гласни и писмени, съдът намира, че е не е
8
налице твърдяната от ищеца злоупотреба с право. Макар, трудовото
правоотношение на ищеца да е прекратено след като същата е дала показания
в полицията срещу изпълнителния директор, това поведение не обуславя
изключителност на мотивите на изпълнителния директор за прекратявана на
правоотношението.Да, възможно е част от подбудите да са били
аргументирани с липса на лоялност-парсонална или корпоративна, като
отчитането на такива подбуди не може да се тълкуват само и единствено с
означение „Злоупотреба с право“, още повече, че на състава е служебно
известно, че по отношение на трудовите правоотношения на ищцата в
Дружеството-ответник, които не са били свързани с ръководни функции са с
различни правни и фактически последици.
Поради гореизложеното така предявеният иск - за признаване уволнението за
незаконно и неговата отмяна, се явява неоснователен и като такъв следва да се
отхвърли.Като последица от отхвърляне на този иск, иска с правно основание
чл.344, ал.1, т.2 от КТ, като конститутивен се явява неоснователен.Тъй като
главния иск не е уважун, иска по чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ,
се явява неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на спора, право на присъждане на разноски има ответника.
Ответникът не претендира разноски.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на Й. П. К.,ЕГН:********** със съдебен адрес:
гр. Б. ***, адвокат Ж. Б., против „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК:
*** със седалище и адрес на управление: гр. Б. ***, представлявано от
изпълнителния директор инж. Ц. В. М., за отмяна на Заповед №
920000000086 от 13.12.2023 година, с която е прекратен трудовия договор на
ищцата; както и искането и да бъде възстановена на предишната й работа,
заемана преди уволнението; както и искането „Водоснабдяване и
канализация“ ЕАД, ЕИК: *** да заплати на ищцата обезщетение за времето
през което е останала без работа, поради уволнението на основание чл.225 от
КТ за период от 6 месеца от датата на освобождаването от заеманата
9
длъжност, вписана в заповедта - 14.12.2023 година до 14.06.2024 година, в
размер на 3 900 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от завеждане
на делото до окончателното й изплащане, като неоснователни и недоказани,
както и искането на Й. П. К.,ЕГН:********** за направените по делото
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от уведомяването им.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
10