Определение по дело №310/2020 на Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ №                      

гр. Варна, ………..2021 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, ІІ състав, в закрито съдебно заседание в състав:

 

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

ЧЛЕНОВЕ: МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

                         ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ                                                                                                                                                                                

Като разгледа докладваното от съдия Ванухи Аракелян в. т. д. № 310/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 253 от ГПК.

Производството по делото е образувано след постановяването на решение № 59 от 23.06.2020 г. по к. т. д. № 219/2019 г. на ВКС, ІІ т.о., с което на основание чл. 293, ал. 2 от ГПК е отменено решение № 241 от 16.10.2018 г., постановено по в. т. д. № 337/2018 г. по описа на Варненския апелативен съд.

С Протоколно определение от 26.05.2021 г., съдът е приключил съдебното дирене по в. т. д. № 310/2020 г. по описа на Варненския аплетивен съд, търговско отделение, ІІ състав, като е дал ход на устните състезания.

Съгласно указанията, дадени в решението на Върховния касационен съд, които са задължителни по смисъла на чл. 294, ал. 1 от ГПК за изследване на останалите предпоставки по чл. 625 от ТЗ за откриване на производството по несъстоятелността на основание неплатежоспособност, така очертаният предмет по настоящото дело касае разглеждането на дължимостта на двете вземания: за стойността на подобренията и за причинените имуществени вреди на ищеца от поведението на ответника във връзка с прекратяването на договорното правоотношение.

Настоящият съдебен състав съобрази, че по така поставения въпрос по делото, който касае преценката относно качеството на молителя „Извора“ ООД като „кредитор“ на „Макситур – бряг на изгрева“ АД, произтичащо от договорни отношения, обективирани в договор от 18.02.2013г. /л. 18-20 от т.д № 960/17 г. по описа на Варненския окръжен съд/, договор от 25.11.2013 г. /л. 21-23 от т.д № 960/17 г. по описа на Варненския окръжен съд/ и приемо-предавателен протокол от 26.11.2013 г. /л. 32 от т.д № 960/17 г. по описа на Варненския окръжен съд/, е налице висящ спор, по който е образувано к. т. д. № 2464/2019 г. по описа на Върховния касационен съд, ІІ т.о. Пред касационната инстанция се обжалва решение № 154 от 25.06.2019 г. по в. т. д. № 170/2019 г. на Варненския апелативен съд с която е отменено решение № 874 от 13.11.2018 г. на Варненския окръжен съд и вместо него е постановено друго, с което „Извора“ ООД е осъден да заплати сумата от 1 250 лв., представляваща частичен иск от вземане в размер на 75 349.63 лв, представляващо обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, определени по размер от стойността на унищоженото оборудване, негова собственост, находящо се в бирария постройка № 3 по одобрената схема по чл. 56, ал.2 от ЗУТ за 2012 г., на плажната ивица на морски плаж „Кранево - север“ в резултат на неправомерно разрушаване на обекта от страна на ответника, на основание чл. 49, от ЗЗД вр. чл. 51 от ЗЗД и е потвърдено решението на Варненския окръжен съд, в частта, с която е осъден касаторът да заплати на „Извора“ ООД сумата от 46 307.74 лв - представляваща стойността на извършени в обект бирария на плажната ивица на морски плаж „Кранево – север“, подобрения и ремонтни работи, съгласно поето задължение от ответника с приемо-предавателен протокол от 26.11.2013 г. на основание чл. 79 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на завеждане на исковата молба, както и сумата от 1 250 лв., частичен иск от вземане в размер на 670 195.68 лв., представляваща обезщетение под формата на пропуснати ползи от нереализирани приходи при ползване на бирария на плажната ивица на морски плаж „Кранево – север“ за 2017 г. и за 2018 г. за периода от 04.05.2017 г. до 25.11.2018 г. в резултат на разваляне на договора от 18.2.2013 г. изменен и допълнен с договора от 25.11.2013 г. по вина на ответника, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 82 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата.

Така установената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

В мотивите на ТР № 2/19.11.2014 г. по т. д. № 2/2014 г. и ТР № 8/07.05.2014 г. по тълк. д. № 8/2013 г. на ОСГТК на ВКС е посочено, че основанието за спиране  по  чл. 229,  ал. 1,  т. 4  от ГПК  е  налице,  когато  има  висящ  процес относно друг спор, който е преюдициален и по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното  право  по  спряното  производство. Обусловеността  между двата спора се основава на връзката между субективните права, задължения и правопораждащите ги  факти като съдържание на конкретните правоотношения. Спирането на това основание позволява съдът, разглеждащ обусловеното дело, да съобрази решението по обуславящото дело, което има значение за правилното му решаване. Налице е именно такава хипотеза в настоящия случай, с оглед очертания предмет и по двете дела, касаещ едно и също вземане, респективно преценката относно качеството на кредитор на едно и също лице. По смисъла на цитираната практика на касационната инстанция връзката на обусловеност е обективна и не зависи от поредността на предявяване на двата иска. В мотивите към т. 1 от ТР № 1/2019 г. по тълк. д. № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС също се сочи, че връзката между делата представлява обективна зависимост между две спорни правоотношения в съотношение на обуславящо и обусловено, която е винаги конкретно съществуваща , безспорно установена, пряко касае допустимостта или основателността на иска по обусловеното дело и поради това не предполага различия в преценките на съда по двете дела.

Настоящият съдебен състав намира, че е налице обусловеност между двете производства. Претенциите в исковата молба по т. д. № 389/2018 г. по описа на Варненския окръжен съд се основават на договорката, установена с приемо-предавателния протокол от 26.11.2013 г., с оглед основанието за прекратяване на договорните правоотношения между „Извора“ ООД и „Макситур – бряг на изгрева“ АД. Ищецът „Извора“ ООД е изложил подробни доводи, че ответникът му дължи стойността на установените ремонтни работи и подобрения в обекта, както и че следва да бъде обезщетен за причинените му в резултат на вредоносното действие от страна на работници  на ответното дружество щети, изразяващи се в унищожаване на оборудване, находящо се в обекта, при неговото неправомерно събаряне. По молба на „Извора“ ООД е образувано и производството по т. д. № 960/2017 г. по описа на Варненския окръжен съд, за откриване производство по несъстоятелност на „Макситур – Бряг на изгрева“ АД на основание чл. 625 вр. 608 от ТЗ, като към настоящия момент това е и единственото вземане, което трябва да бъде съобразено по в. т. д. № 310/2020 г. по описа на Варненския апелативен съд. Вземането е идентично с това, представляващо предмет на к. т. д. № 2464/2019 г. по описа на Върховния касационен съд, като това е видно и от съдебно-счетоводните експертизи по настоящото дело /л. 324-350 от т.д № 960/2017 г. по описа на Варненския окръжен съд; л. 115-150 от в. т. д. № 310/2020 г. по описа на Варненския апелативен съд/.   

На съда е известна практиката на касационната инстанция, сочеща, че производството по несъстоятелността представлява универсално изпълнително производство, поради което споровете относно отделни вземания не са в преюдициална връзка с решението по откриване на това производство /в този смисъл Решение № 108А от 13.05.1999г. на ВКС по гр. д. № 26/99 г., V г. о.; Определение № 821 от 24.10.2003 г. на ВКС по ч. т. д. № 654/2003 г., ТК; Определение № 1515 от 05.10.1998 г. на ВКС по гр. д. № 1485/98 г., V г. о./. Не такъв е обаче настоящият случай, като сочените в цитираната съдебна практика. В процесния казус се касае за изключително рядка хипотеза, при която производството по чл. 625 вр. с чл. 608 от ТЗ е инициирано от един единствен кредитор, съобразно вземането на който следва да се направи преценка относно предпоставките за наличието на неплатежоспособност по смисъла на чл. 608 от ТЗ. Съобразно разясненията по-горе, същото вземане е предмет на друг висящ спор, пренесен пред касационната инстанция. Образуваното пред нея производство е спряно на основание чл. 229, т. 7 вр. чл. 292 от ГПК до приключване на тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като поставеният правен въпрос по  к. т. д. № 2464/2019 г. на ВКС, е свързан с действителността на договора, с който „Макситур бряг на изгрева“ АД в качеството му на концесионер, е възложил на „Извора“ ООД в качеството му на подизпълнител, организация на работния процес, свързан с предлагане на съовтетните услуги на посетителите на обект снек бар „Нуди“ с площ 105 кв.м. и Ѕ от площта на обект: павилион-бюфет с площ 20 кв.м., съгласно дообрена схема на МРРБ за разполагане на обекти, находящи се на плажната ивица на Морски плаж – „Кранево север“. Доколкото изходът от същото обуславя разрешаването на спора относно идентичното вземане, предмет на настоящото производство, респективно качеството на кредитор на молителя, то разрешаването му касае включително основателността, но така също и допустимостта на молбата по чл. 625 вр. вр. с чл. 608 от ТЗ, която най-вече съобразява съдът по несъстоятелността.    

Предвид гореизложеното, разрешаването на спора относно действителността на правоотношението, с което „Макситур бряг на изгрева“ АД в качеството му на концесионер, е възложил на „Извора“ ООД в качеството му на подизпълнител, организация на работния процес, свързан с предлагане на съовтетните услуги на посетителите на обект снек бар „Нуди“, безспорно има значение за правилното решаване на настоящия спор, доколкото е обуславящо наличието на вземане по търговска сделка като предпоставка по смисъла на чл. 608, т. 1 от ТЗ с оглед преценката за неплатежоспособността на „Макситур бряг на изгрева“ АД.

С оглед на горното, настоящият съдебен състав намира, че Протоколно определение от 26.05.2021 г. по в. т. д. № 310/2020 г. на съда следва да бъде отменено, а производството да бъде спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ Протоколно определение от 26.05.2021 г., с което съдът е приключил съдебното дирене по в. т. д. № 310/2020 г. на Варненския апелативен съд, търговско отделение, ІІ състав.

СПИРА производството по в. т. д. № 89/2019 г. по описа на Варненския апелативен съд до окончателно приключване на производството по т. д. № 176/2018 г. по описа на Софийски градски съд, с влязъл в сила съдебен акт, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК.

Определението подлежи на обжалване в частта по отношение на спиране на производството, с частна жалба пред Върховен касационен съд на Република България в едноседмичен срок от съобщаването на страните.

           

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                    

                                                                               

                                                                                       2.