Решение по дело №3928/2024 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3256
Дата: 28 май 2025 г. (в сила от 28 май 2025 г.)
Съдия: Татяна Димитрова
Дело: 20241100503928
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 3 април 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3256
гр. София, 28.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова

Радина К. Калева
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20241100503928 по описа за 2024 година
Производството по делото е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 1223/22.01.2024 г., постановено по гр. д. № 69360/2022 г. на СРС, 140
състав, са частично уважени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********,
искове с правна квалификация искове с правна квалификация чл.415 ГПК вр. чл.124, ал.1
ГПК вр. с чл. 59 ЗЗД вр. чл.86, ал.1 ЗЗД срещу „Сигма – П“ ООД, ЕИК ********* и е
ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО, че ответникът дължи на ищеца сумите, както следва: 44, 11
лв. главница за незаплатена топлинна енергия /БГВ/ за периода 01.08.2019 г. до 31.10.2019 г.,
включваща и суми по изравнителни сметки за топлоснабден имот, находящ се в гр. София,
представляващ надземен гараж № 6, абонатен №409495, ведно със законната лихва върху
тази сума от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, до окончателното й
изплащане; 15, 14 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за незаплатена
топлинна енергия /БГВ/ за периода 01.10.2019 г. - 02.08.2022 г. и 1, 74 лева – такса за
извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 31.10.2019 г., ведно
със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, до
окончателното й изплащане, както и на основание чл. 86 ЗЗД, да заплати сума в размер на 0,
45 лв., представляваща мораторна лихва върху сумата за дялово разпределение за периода
01.12.2019 г. - 02.08.2022 г., като исковете са ОТХВЪРЛЕНИ за горницата над 44, 11 лв. до
пълния предявен размер от 45, 05 лв., като неоснователна, както и за периода от 01.08.2022
до 10.08.2022 г., като погасена по давност и за горницата над 15, 14 лв. до пълния предявен
размер от 15, 36 лв., като неоснователна.
1
В законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба срещу решението в
уважителната част е подадена от ответника, с която оспорва решението в тази част като
неправилно и незаконосъобразно. Въззивникът поддържа заявеното в първоинстанционното
производство, че изцяло и в пълен размер е платил сумите, които се претендират от ищеца.
Твърди, че съдът не е изложил мотиви как е определил присъдената сума за кой от всичките
шест обекта, собственост на ответника, посочени във фактурите се отнася. Смята, че за
процесните суми изобщо не са представяне фактури от страна на ищеца. Неправилно са
кредитирани съдебните експертизи по делото, тъй като не са преценени в съвкупност с
останалия доказателствен материал. Поддържа и че са неотносими към предмета на спора.
Въззивникът оспорва фактурите да са му връчвани, както и сумите да са фактурирани. Моли
съда да отмени първоинстанционното решение в тази част като неправилно, необосновано и
незаконосъобразно, а вместо него да постанови ново решение, с което изцяло да отхвърли
предявените спрямо ответника претенции. Претендира и разноски.
Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, в
законоустановения срок и срещу акт, който подлежи на обжалване. По същество е
допустима и подлежи на разглеждане.
В законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от насрещната страна, с който я оспорва като недоказана и необоснована.
Страните не представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла
на чл. 266 от ГПК.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта и по наличието на противоречие с императивните правни
норми - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Образувано е по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********,
срещу „Сигма – П“ ООД, ЕИК *********, за установяване дължимостта на вземанията, за
които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК
по ч. гр. д. № 43218/2022 г. на СРС, 140 състав.
Ищецът твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия за стопански нужди,
но между страните не е сключен писмен договор за продажба на топлинна енергия
съобразно изискването на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ за процесния период. Въпреки това през
процесния период ответникът е потребявал енергия в имота, поради което се е обогатил
неоснователно, а ищецът се е обеднил със стойността й. Поддържа, че през процесния
период са били в сила общи условия на дружеството за продажба на топлинна енергия за
стопански нужди, според които дължимите суми за ползваната топлинна енергия били
дължими в срок до 20-то число на месеца, следващ месеца на доставката, но задълженията
не били платени от ответника в установените срокове. Дяловото разпределение на топлинна
енергия по отношение на процесния имот било възложено на „Топлофикация София“ ЕАД.
Ищецът отправил до ответника покана за заплащане на дължимите суми, но плащане не
2
последвало. Поради това ищецът депозирал заявление по реда на чл. 410 от ГПК и в негова
полза била издадена срещу ответника заповед за изпълнение за претендираните суми. В
законоустановения срок длъжникът подал възражение срещу заповедта за изпълнение,
поради което на ищеца било указано да предяви искове за установяване на вземанията си. С
оглед изложеното ищецът моли съда да постанови решение, с което да се признае за
установено, че ответникът му дължи претендираните суми, както и да бъде осъден да му
заплати направените по делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Сигма – П“
ООД, ЕИК ********* чрез пълномощника адв. С. М., с който предявените искове се
оспорват изцяло. Ответникът поддържа, че е заплатил всички претендирани суми в
съответния срок и размер. При условията на евентуалност прави възражение за изтекла
погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира присъждане на
направените по делото разноски.
Постановеното по делото решение е валидно и допустимо.
По отношение правилността на решението настоящият състав на въззивния съд
намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 59 от ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за
сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на
обедняването. Правото на иск по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД възниква, когато ищецът не разполага с
друг иск, с който може да се защити. С тази законова норма се осуетява всяко неоснователно
преминаване на блага от едно имущество в друго, въпреки липсата на конкретно уредена
възможност в други текстове на закона.
Фактическият състав на неоснователното обогатяване включва в кумулативна
даденост следните елементи: обогатяване на ответника, обедняване на ищеца, които
произтичат от един общ факт или обща група факти и това разместване на блага да е
настъпило без основание, както и липса на друго основание за защита на правата на
обеднелия ищец. Обогатяването може да е в резултат на спестяване на разходи, които
обогатилото се лице е следвало да извърши, увеличаване на имуществото му или
намаляване на пасивите му. При хипотезата на чл. 59 ЗЗД неоснователно обогатилият се за
сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил, но само до размера на
обедняването, тоест дължи се по-малката от двете суми между обедняването и
обогатяването. Връзката между обедняването и обогатяването не е причинно-следствена.
Обогатяването не е следствие на обедняването и обратното. Те двете обаче, трябва да са
последица от други общи за двете предпоставки факти, без да е нужно да произтичат едно от
друго. Размерът на обедняването и обогатяването се решава с оглед на конкретната
фактическа обстановка, като всъщност това е пазарната стойност на благото, с което ищецът
е обеднял, а ответникът се е обогатил. Тази сума ответникът би дължал, а ищецът би
получил и в този смисъл е налице обогатяване на ползващия за сметка на обедняването на
ищеца. Вземането за обезщетение за мораторна лихва при общия фактически състав на
неоснователното обогатяване по чл. 59, ал. 1 ЗЗД възниква от деня на забавата на длъжника,
3
която при липсата на определен срок настъпва след покана на кредитора. Поканата за
заплащане на обезщетение има значение за определяне на началния момент, от който
длъжникът изпада в забава и дължи обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на законната
лихва върху сумата, с която неоснователно се е обогатил ( в този смисъл р ешение №
4/23.01.2009 г. по гр. д. № 5382/2007 г. по описа на ВКС, ІІ г. о.; т. 4 и т. 5 от П ПВС №
1/28.05.1979 г.; ТР № 82/28.02.1975 г. по гр. д. № 74/1974 г. по описа на ОСГК на ВС и др. ).
Вземането за неоснователно обогатяване по чл. 59 от ЗЗД е обусловено о т
установяването на следните елементи – 1/. имуществено разместване в патримониума на
ищеца и ответника, в резултат на което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца; 2/.
връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, която произтича от
общи факти, породили обогатяването и обедняването; 3/. липса на правно основание за
имущественото разместване; 4/. липса на друго основание за защита на правата на обеднелия
ищец.
За да бъде уважен предявеният иск по чл. 59 ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже, че
през процесния период ответникът е бил собственик на процесния имот, че е потребявал
топлинна енергия в имота за стопански нужди, както и е ползвал услугата дялово
разпределение, че не е имало годно правно основание ответникът да потребява тази енергия
/липса на валидно основание за имуществено разместване в отношенията между двете
страни/, стойността и количеството на потребената топлинна енергия и на възнаграждението
за дялово разпределение на същата, както и че е поканил ответника да плати сумите.
В конкретния случай твърдяното имуществено разместване се свежда до
установяване от страна на ищеца при пълно и главно доказване на обедняването му до
размера и количеството на доставената на ответника през исковия период топлинна енергия,
обогатяването на ответника чрез консумирането на тази енергия и спестяване на разходи за
нейното овъзмездяване, както и наличието на връзка между обогатяването и обедняването –
че топлинната енергия е доставяна до имот на ответника при липса на валидно основание за
това имуществено разместване в отношенията между двете страни. Следователно,
основателността на предявения иск се предпоставя от установяването на следните факти: 1/.
реално доставена топлоенергия за небитови нужди за процесния имот; 2/. реално ползване, в
смисъл на обитаване на имота от ответника, за който се твърди да е доставяна топлинна
енергия.
Имуществените облаги се изразяват в увеличаване на актива на имуществото на
обогатения, в намаляване на неговите пасиви или спестяване на обогатения на някои
разходи, които той е трябвало да понесе. В последната хипотеза спестяването на разходи
води до обогатяване в случай, че разходите са били необходими и ответникът по иска с
правно основание чл. 59 от ЗЗД е трябвало да ги понесе от собственото си имущество, без да
съществуват изгледи за тяхното връщане /решение № 587/01.11.2010 г. по гр. д. № 941/2009 г.
на ВКС, ГО, ІV Г0/. В настоящия случай ищецът твърди, че ответното дружество е спестило
разходи за доставената и ползвана от него в собствения му имот топлинна енергия. По
делото не е спорно обстоятелството, че ответникът притежават правото на собственост
4
върху топлоснабдения имот за исковия период.
Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и продажба
на ТЕ за заявения в исковата молба период се регулират със Закона за енергетиката (ЗЕ).
Съгласно § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) и приложима за исковия период,
"небитов клиент" е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или ТЕ с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и
технологични нужди или природен газ за небитови нужди, като продажбата на ТЕ за
стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при ОУ, сключен между
топлопреносното предприятие и клиента на ТЕ за небитови нужди – по аргумент от нормата
на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ (изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.).
По делото е установено, че сградата – етажна собственост, в която се намира
процесният имот, е била присъединена към топлопреносната мрежа.
Страните по делото не спорят относно обстоятелството, че между тях не е сключван
договор за доставка на топлинна енергия за небитови нужди до горепосочения недвижим
имот по чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ. С оглед на този безспорен по делото факт, въззивният съд
приема, че страните не са били обвързани от облигационно отношение по договор за
продажба на топлинна енергия за небитови нужди.
Като безспорно между страните е отделено обстоятелството, че процесният
недвижим имот, находящ се в гр. София, представляващ надземен гараж № 6, е собственост
на ответника "Сигма - П" ООД.
В мотивите на тълкувателно решение № 2/2017 г. по т. д. № 2/2017 г. на ВКС, ОСГК, е
прието, че присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации
към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградени сгради, се
извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 – 36 от Наредба № 16-334
от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право
на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на ТЕ за битови нужди, дължащи цената на
доставената ТЕ по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на ТЕ за
битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване са подразбираните клиенти на ТЕ за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие.
В това си качество на клиенти на ТЕ те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет – доставка на ТЕ за битови нужди (чл. 153, ал. 1
ЗЕ) и дължат цената на доставената ТЕ. Гореизложеното се отнася и за редакциите на чл.
153, ал. 1 ЗЕ, отпреди ДВ, бр. 54 от 2012 г., визиращи като страна по договора за продажба
на ТЕ за битови нужди при публично известни общи условия потребителите на ТЕ за битови
нужди.
В разпоредбата на чл. 125, ал. 1 ЗЕ е установено, че топлоснабдяването е процес на
5
производство, пренос, доставка, разпределение и потребление на ТЕ с топлоносител водна
пара и гореща вода за битови и небитови нужди. Дефиниции на понятията "битов клиент" и
"небитов клиент" се съдържат в § 1 от ДР на ЗЕ, като съгласно чл. 2а "битов клиент" е
клиент, който купува ТЕ с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване за собствени битови нужди, а съгласно чл. 33а "небитов клиент" е
клиент, който купува ТЕ с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация,
горещо водоснабдяване и технологични нужди за небитови нужди. Въведеното в ЗЕ
разделение на клиентите е в съответствие и с целта на нормите на директива 2009/72/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно общите правила за
вътрешния пазар на електроенергия и за отмяна на директива 2003/54/ЕО, съгласно която
"битов клиент" означава клиент, купуващ електроенергия за собствена битова консумация,
като се изключват търговски или професионални дейности /чл. 2, т. 10/, а "небитов клиент"
означава физическо или юридическо лице, купуващо електроенергия, която не е за негови
собствени битови нужди, и включва производители и клиенти на едро /чл. 2, т. 11/.
При това положение, доколкото ответникът, като собственик на процесния недвижим
имот е ползвал доставената ТЕ за БГВ, то следва да се приеме, че същият се е обогатил,
спестявайки разходите, които е трябвало да направи за заплащане на стойността на тази
енергия и на услугата дялово разпределение, а съответно ищецът е обеднял, тъй като не е
получил цената на доставките, като обогатяването на ответника и обедняването на ищеца
произтичат от един и същ факт.
Количеството доставена топлинна енергия през исковия период и нейното
разпределение – извършването на услугата дялово разпределение, както и техните
стойности са установени въз основа на писмените доказателства по делото и от
заключението на назначената по делото съдебна техническа експертиза (СТЕ), което съдът
намира за обективно, компететнтно, изготвено с необходимите знания и умения. Според
СТЕ, за процесния период няма начислена ТЕ за отопление на имот и за сградна инсталация,
доколкото периодът обхваща летния сезон. Аналогична е констатацията на вещото лице
относно ТЕ отдадена от сградната инсталация. В процесния имот е монтиран един брой
водомер за топла вода, отчитан при отчет на уредите в сградата, като вещото лице е
посочило, че водата е начислявана на реален отчет по реда на т.5.2. от Приложение към
чл.61, ал.1 от Наредба №16-334 от 06.04.2017 год. Вещото лице е констатирало още, че
технологичните разходи са приспаднати за сметка на ищеца и е заключило, че третото лице
помагач е извършило дялово разпределение за имота в съответствие с нормативните
изисквания, противно на твърденията във въззивната жалба, а измервателните уреди са
преминали дължимата метрологична проверка. В открито съдебно заседание вещото лице
подробно и аргументирано е отговорило на зададените въпроси от процесуалните
представители на страните относно размера на дължимата сума, постъпили плащания по
фактури и начина на отразяването им от ответното дружество, погасените и непогасените
фактури и какво остава като дължимо от страна на ответника. Неоснователни са
възраженията на ответника, че не е установено за кой абонатен номер и за кои имоти на
6
ответника са установени плащанията. Вещото лице, когато плащането е за различен
абонатен номер от този на процесния недвижим имот, изрично посочва това в отговора на
съответния въпрос или съответна забележка. Включително посочва, че в счетоводството на
ищеца е отразено плащането на суми, за които ответникът не представя доказателства.
Настоящият състав на въззивния съд кредитира изцяло отговорите в заключението на
вещото лице, които се подкрепят и от останалия доказателствен материал по делото, поради
което счита, че по безсъмнен начин е установен и размера на задължението, което ответника
следва да заплати.
С оглед на изложеното, по отношение на възраженията на ответника - въззивник
спрямо уважителната част на решението, въззивният съд споделя крайния извод на първата
инстанция, че претенцията по чл. 59 ЗЗД за плащане на претендираната сума като резултат
от неоснователно обогатяване следва да се уважи като основателна.
Доколкото това са оплакванията и възраженията с въззивната жалба, а съдът е
ограничен от рамките , същата се явява неоснователна и не следва да се уважава.
По разноските.
С оглед изхода на спора, право на разноски има само въззиваемата страна, която в
прави своевременно искане за присъждане на разноски, представляващи заплатено
юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл.78, ал. 8 ГПК в полза на юридически лица и
еднолични търговци се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани
от юрисконсулт, поради което единствено условие да се присъдят разноски за
възнаграждение за юрисконсулт е съответното юридическо лице да е било защитавано от
такъв в хода на процеса. В такъв случай, не е необходимо да бъдат представени
доказателства, че юрисконсултското възнаграждение е вече заплатено, тъй като
претендиращата го страна заплаща на процесуалния си представител възнаграждение по
трудов договор, а не по договор за поръчка. Възнагражденията за процесуално
представителство, извършено от юрисконсулт са регламентирани в Закон за правната помощ
и Наредба за заплащането на правната помощ, съгласно разпоредбата на чл. 25 от която за
процесуално представителство и защита по граждански дела с определен материален
интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв. На въззиваемия следва да се присъди сума в
размер на 250 лева.
Предвид цената на исковете, настоящото решение не подлежи на касационно
обжалване, съобразно с ограничението по чл. 280 ал. 3, т. 1 ГПК /изм. ДВ, бр. 100/21. 12.
2010 год., ДВ, бр. 50/2015 год., ДВ, бр. 86/2017 год./.
По изложените мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1223/22.01.2024 г., постановено по гр. д. № 69360/2022
7
г. на СРС, 140 състав.
ОСЪЖДА „Сигма – П“ ООД, ЕИК ********* да заплати на основание чл.78,ал.3
ГПК на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* сумата от 250 лева, представляваща
заплатено юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД, ЕИК130036512
трето лице-помагач на страната на „Топлофикация София“ ЕАД.
Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280,
ал. 3, т. 1 ГПК.


Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8