Решение по дело №610/2016 на Районен съд - Берковица

Р Е Ш Е Н И Е

ГР.БЕРКОВИЦА, 05.12.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД гр.Берковица……………III състав,гражданска колегия в публично заседание на  16 май…..…....…………………………………… през две хиляди и осемнадесета година…….....….…………………………в състав:

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ел.ФИЛИПОВА

при секретаря Св. Петрова………………………………и в присъствието на прокурора……………………………..като разгледа докладваното от съдията Филипова……….…………………………….гр.дело 610  по описа за 2016г………………...……………..и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по иск за делба на недвижим  имот  с правно основание чл.34 ЗС и се намира във фазата по допускане на делбата в производство по чл. 344, ал.1 ГПК.

Предявен е иск от Б.К.Я., по който е конституиран като ответник “Кадиев и Кадиев” АД гр. София.

Ищецът твърди в исковата си молба, че е собственик на склад тип „Мархи” от 900 кв.м. и земя  от 1130 кв.м., находящ се в гр. Берковица, в района на „Компласт”, представляващ имот с идентификатор 03928.514.88.21. Твърди, че правото си на собственост придобил чрез постановление за възлагане по гр.д. 644/2000 г. на ОС Видин. Твърди още, че в периода м.03.2008 г. – м. 11.2008 г. отдавал имота под наем, но след това достъпът му бил прекъснат от ЕТ „Видира- Петър Петров”, който е собственик на 75788 кв.м. от ПИ, съгласно постановление от 17.09.2007 г. по гр.д. 614/2006 г. Твърди още, че в последствие собствеността му била прехвърлена на  „Кадиев и Кадиев” АД, които притежават 75914/77214 ид.части кв.м. Моли съда да постанови решение, с което допусне съдебна делба на имота.

 В срока по чл.131 ГПК ответникът „Кадиев и Кадиев” АД гр. София не оспорва, че по отношение на терена е налице съсобственост. Твърди, че притежаваните от дружеството идеални части са от апортна вноска, както и че притежава 75 788 от общо 77214 кв.м.

Първоначално съдът е прекратил производството по делото, като е приел, че страните нямат правен интерес да участват в нищожна делба. Този извод съдът е обосновал от констатираното от представената от СККК – Монтана скица, че площта на целия имот е 77 214 кв.м и за 296 кв. метра липсват данни за собственост. Определението на съда е отменено от въззивната инстанция с указания, че представената скица има само информативен характер и не установява правото на собственост, а за установяване точните параметри на имота следва да бъде назначена съдебно – техническа експертиза, която да установи площта на делбения имот.

В хода на конкретизиране на твърденията на страните ищецът е въвел твърдение, че всъщност той е собственик на 2030 кв. метра от площта на терена, тъй като постановлението, с което му е възложен имота било некоректно. Иска от съда да допусне делба на терена при права за него 2030 кв.метра, като разликата бъде за сметка на другия съсобственик.

За установяване на действителната площ на съсобствения имот, както и за площта на частта около склада на ищеца е изпълнена съдебно – техническа експертиза.

От доказателствата по делото се установява следното :

С постановление за възлагане от 16.08.2004 година състав по несъстоятелност към Видински окръжен съд е възложил на ищеца правото на собственост върху склад тип „Мархи” от 900 кв.метра и земя от 1130 кв.м, находящи се в град Берковица в района на „Компласт”, представляващ имот 52 по кадастралния план на Промишлена зона при съседи изток – Гранично поделение, запад, север и юг „Компласт” ЕООД и път.

Ответното дружество се легитимира като собственик на 75 788/77214 идеални части от ПИ с идентификатор 03928.514.88 по КК и КР на град Берковица, ведно с построените в имота множество сгради.  Правото на собственост е придобито чрез апортна вноска, направена от „Савапе” ООД. Последното е придобило собствеността  в резултат на възлагане от ЧСИ по изп.д.20137480400153/15. Длъжник в производството е бил ЕТ „Видира – Петър Петров”, който е получил имота чрез възлагане в производство по несъстоятелност от ОС – Враца. В постановлението за възлагане имотът е описан като недвижим имот – дворно място, цялото с площ от 75 788 кв.метра, представляващо парцел I кв.12 с пл.номер 52 по плана на град Берковица със съседи : изкок – площадка за промишлено водоснабдяване, запад – ул. „Д.Филипов”, север – ул. „Малчика” и юг- военно поделение, ведно с построените в имота множество сгради.

Според заключението на вещото лице имот с кадастрален номер 52 по кадастралния план на Промишлена зона на град Берковица е с площ от 77 236 или 77 836 кв.метра (колебанието е поради недобра четливост на плана, предоставен на вещото лице). На място целият имот е ограден с ограда и е с площ от 77 250 кв.метра. По КК и КР на град Берковица, одобрена със Заповед РД – 18-84/09.09.2008 година на Изп.директор на АГКК имотът е с площ от 77 214 кв.метра и представлява ПИ с идентификатор 03928.514.88.

Между страните няма спор, както и за съда е безспорен факта, че имот 52 по кад.план на промишлена зона на гр.Берковица от 1996 година и ПИ с идентификатор 03928.514.88 са един и същи имот, както и че страните са носители на правото на собственост върху този имот. Спорно е обстоятелството какви са правата на страните. Спорът се поражда както от некоректното вписване на правата на ищеца в акта – титул за собственост, така и от възникнали съмнения относно общата площ на процесния имот (указания на въз.инстанция).

От представените от ОС – Видин материали по делото по несъстоятелсност, по което на ищеца е възложен склад тип „Мархи” с площ от 900 кв. метра и земя от 1130 кв.метра, както и според направените проучвания на вещото лице, не се установява тази част от имота да е обособена в отделен имот. Затова следва да се приеме, че правата, които са придобили страните върху терена са в условия на съсобственост, както това е отразено в последствие в апортната вноска в актива на ответника. Проблемът се корени в това, че сборът от правата в съсобствеността на ищеца и тези на ответника сочат, че е налице площ от 296 кв. метра, за които липсват данни за собственик, както това е посочено и в кадастралния регистър. В хода на производството ищецът претендира, че постановлението за възлагане следва да бъде тълкувано в смисъл, че е получил 1130 кв.метра от терена и още 900 кв.метра, върху които е построен склада или общо 2030 кв.м. Позовава се на решение на ВКС, представено по делото. Съдът не възприема за основателно това твърдение. Соченото от ищеца решение на ВКС касае негово искане за поправка на явна фактическа грешка в издаденото постановление за възлагане на ОС – Видин. В онова производство е мотивирал искането си с наличие на математическа грешка, установена от АДС, където било вписано: сграда 900 кв.метра, терен 1130 кв.метра и в скоби 2400 кв.метра.  Претендирал е да е станал собственик именно на 2 400 кв.метра от терена(а не на 2030 кв.метра, каквито са претенциите в настоящото производство). Искането му е отхвърлено, като съставът на ВКС се е мотивирал, че от тръжната документация ясно личало, че става въпрос за сграда от 900 кв.метра и 1130 кв.метра площ от терена. Ищецът не ангажира други доказателства в производството. Настоящият състав намира, че ищецът е собственик на 1130/77 214 идеални части от ПИ с идентификатор 03928.514.88. Да се признаят по – големи права на ищеца, би означавало да се признаят права, които надхвърлят общата площ на целия имот със 614 кв.метра.(Дори да се приеме, че имота на място е с площ от около 77 250 кв. метра, както заяви в.л. в първото представено заключение, но в последното съдебно заседание поддържа, че вярното е 77 214 кв. метра, то пак евентуалното уважаване претенцията на ищеца надхвърля общата площ на имота). Освен това липсват доказателства, които да обосноват извод за притежавани права от ищеца в по – голям обем.

При така установените факти от правна страна съдът намира за обосновани следните изводи :

         Съгласно разпоредбите на закона всеки може да поиска делба на съсобствено имущество. Целта на делбата е да се преустанови състоянието на съсобственост по отношение на конкретна вещ или имот, а всеки от съделителите да получи реален дял. В първата фаза от делбата съдът следва да прецени между кои страни, при какви права и по отношение на кои имоти следва да бъде допусната делба. До делба следва да бъдат допуснати само вещите, които се намират във владение на съделителите или на някой от тях. Недопустима е делба на вещ, която не се намира във владение на някой от съделителите. Разпоредбата на чл.75, ал.2 ЗН определят като нищожна делбата, при която не участват всички съделители. В конкретния случай за част от имота няма данни за собственик. Въпреки даваните от съда указания и служебно предприетите действия – назначаване на експертиза, изискване на материалите по делото, по което е възложена собствеността на ищеца, в производството не се установи ищецът да е собственик на повече от онова, за което притежава титул за собственост. При това положение съгласно отразеното в кадастралните регистри за част от имота няма данни кой е носител на правото на собственост. След като не участват всички съделители, то искът за делба се явява неоснователен. Доколкото ищецът в хода на производството е навеждал искания да „се отдели” от другия съсобственик, то както това му е указано още с първото разпореждане, с което исковата молба е оставена без движение, ще следва да предприеме действия по административното обособяване на отделен имот. Този въпрос не е предмет на делбеното производство.

 

 

         При такъв разбор на доказателствата, съдът

Р  Е  Ш  И :

ОТХВЪРЛЯ предявения от  Б.К.Я. с ЕГН **********,*** иск  срещу  „Кадиев и Кадиев” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Опълченска, бл. 53, вх.Д, ет.8, ап.98, представлявано от Р.Г. и Е.Ц.  за делба на ПИ с идентификатор 03828.514.88 по КК и КР на град Берковица.

Решението подлежи на обжалване пред МОС в двуседмичен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.                                                                                                                        

 

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ :