Р Е Ш Е Н И Е
№ 260190
гр.
Несебър, 16.08.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Несебърският районен съд,
I – ви граждански
състав
на двадесет и трети юли две хиляди двадесет и първа година
в публично заседание, в състав
Съдия: Пламен
Дойков
при
секретаря Мая Деянова, като разгледа докладваното от съдията Дойков гражданско
дело № 1132 по описа за 2020година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по исковата молба на „Н и
Н Т.Л.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, ****************,
база ****************, представлявано от С.М.М. със съдебен адрес *** против „С.1”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***. В исковата молба
се сочи, че между ищеца и ответника съществували взаимоотношения по повод
заявка за транспорт от 28.09.2017г. , подадена от „С.1” ЕООД. Транспортът бил
осъществен с т.а. с рег. № ********* и ремарке рег. № ********* . Стоката била
предадена на „А.” АД, 2- ра индустриална зона , гр. Шумен. Сочи се, че изпращач
било дружеството „Е.П.Х.” БВБА, Полдераижквег 3, Белгия , товарен пункт 9700 –
Шумен. Договореното навло било 138евро без ДДС за тон, като за платец бил
посочен ответника. Стоката е била доставена на 09.10.2017г. – валцово масло „SOMENTOR 32”, 24620кг.
Стоката била получена без забележки и възражения. За извършената услуга била
издадена фактура № **********/ 09.10.2017г. на стойност 7974.06лева с ДДС.
Заплащането следвало да стане до 09.11.2017г. , както било уговорено между
страните и съобразно разпоредбите на ТЗ. След тази дата ответникът бил изпаднал
в забава и следвало да заплати на ищеца и мораторна лихва в размер на 2144.14лева
за периода от 09.11.2017г. до 03.07.2020г. За събиране на вземането си „Н и Н Т.Л.”
АД е поискало от РС Несебър издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК. Образувано е ч.гр.д. № 495/2020г. по описа на Районен съд гр. Несебър, като на
06.07.2020г. е издадена Заповед № 221/ 06.07.2020г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК за посочените суми. По делото било постъпило
възражение по чл. 414 от ГПК. Ищецът иска да се постанови решение, с което да
се приеме за установено, че ответникът му дължи посочените в заповедта суми,
ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда до изплащане на вземането. Иска се осъждане на ответната
страна за разноските в двете производства. Представени са писмени
доказателства.
В срока за отговор по чл. 131 от ГПК ответното
дружество „С.1” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** ,
не депозира писмен отговор, не представя и сочи доказателства, не прави
доказателствени искания .
Предявените искове са с материалноправно основание в чл.
422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК във вр. чл. 327 вр. чл. 318, ал. 1
от ТЗ вр. чл. 286 от ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В
съдебно заседание ищецът не изпраща представител. С изрична молба на адв. И.М.,
АК гр. Пловиди, дружеството поддържа исковата молба. Правят се доказателствени
искания. Иска се присъждане на разноски.
Ответното дружество, редовно призовано,
не се явява и не се представлява по делото.
От
събраните писмени доказателства се установи следното. На 29.09.2017г. ответното
дружество е подало заявка за транспорт до ищеца по делото. Според представеното
копие на такава е следвало да се извърши доставка на валцово масло „Somentor 32” с общо
тегло 24 тона. Транспортът е следвало да бъде извършен между „Е.П.Х.” БВБА,
Полдераижквег 3, Белгия и „А.” АД, 2- ра индустриална зона , гр. Шумен.
Уговорена е била цена в размер на 138 евро на тон. Посочено е, че срокът за
заплащане на доставката е до 30 календарни дни след CMR и издаване на фактура. От представените копие на
международна товарителница CMR № *********, стоката е била доставена на
посоченото дружество в гр. Шумен на 09.10.2017г. На същата дата е била издадена
на процесната фактура № ********** на стойност 7974.06лева с ДДС. След издаване
на фактурата и в уговрения 30 – дневен срок не е било извършено плащане на
сумата. На 03.07.2020г. „Н и Н Т.Л.” АД е депозирало заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника
за сумата от 7974.06лева с ДДС главница по посочената фактура, сумата от
2144.14лева мораторна лихва за периода 09.11.2017г. до 03.07.2020г., ведно със
законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 03.07.2020г.
до окончателното изплащане на вземането. По образуваното ч.гр.д. № 495/ 2020г.
на РС Несебър и била издадена Заповед № 221/ 06.07.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК, която е била връчена на длъжника. На 04.08.2020г. е депозирано възражение от страна на ответника, че
не дължи посочените суми. В хода на настоящото производство не са представени
доказателства за плащане на задължението.
В
хода на съдебното дирене е изготвена съдебно – счетоводна експертиза. Вещото
лице е посочило, че процесната фактура е осчетоводена и включена в отчетните
регистри по ЗДДС. Дружеството ответник е ползвало данъчен кредит. Фактурата е
включена в дневника за покупки по ЗДДС на“С.1“ ЕООД за данъчен период м. 12/
2017г. Няма данни дали в счетоводството на ответника сумата да е записана като
задължение към ищеца. Вещото лице не може да посочи дали има плащания по
фактурата.
При така изложените факти, могат да се
направят следните изводи. Настоящият състав счита, че между „Н и Н Т.Л.” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, ****************, база ****************,
представлявано от С.М.М. със съдебен адрес *** и „С.1” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя М.Г.са били
налице облигационни правоотношения по извършване на транспортни услуги. Ищецът
е извършил поисканата и уговорена доставка между гр. Антверпен , Белгия и гр.
Шумен, България, за което е издал фактура № **********/ 09.10.2017г. на
стойност 7974.06лева с ДДС. Същата е следвало да бъде заплатена до
09.11.0217г., но не е сторено от ответника. Фактурата е вписана в
счетоводството на „С.1“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***. Няма представени доказателства ответника да е извършил плащане
по фактурата или задължението да е било погасено на друго основание. Следва да
се приеме, че искът на „Н и Н Т.Л.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:*** е основателен и следва да се уважи изцяло.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищцовата
страна се следват деловодните разноски за настоящото производство, възлизащи
общо на 1457.36лева – 202.36лева за заплатената държавна такса, 1050.00лева за адвокатско
възнаграждение, сумата от 200.00лева за изготвената експертиза и 5.00лева за
издаденото съдебно удостоверение. Следва да бъдат присъдени в тежест на
ответника и направените съдебно- деловодни разноски по воденото ч.гр.д № 495/2020г.
на Районен съд гр. Несебър, а именно сумата от 202.36лева държавна такса и
сумата от 650.00лева за адвокатско възнаграждение.
Воден
от изложеното и на основание чл. 236 вр. чл. 235 от ГПК, Несебърският районен
съд
Р ЕШ И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „С.1” ЕООД, ЕИК *********, с адрес на управление:***, представлявано от М.Г., на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК във вр. чл. 327 вр. чл. 318, ал. 1 от ТЗ вр. чл. 286 от ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, ДЪЛЖИ на на „Н и Н Т.Л.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, ****************, база ****************, представлявано от С.М.М. със съдебен адрес ***, сумата от 7974.06лева /седем хиляди деветстотин седемдесет и четири лева и шест стотинки/ главница по фактура № **********/ 09.10.2017г. , сумата от 2144.14лева/ две хиляди сто четиридесет и четири лева и четиринадесет стотинки/ мораторна лихва за периода 09.11.2017г. до 03.07.2020г., законна лихва от датата на подаване в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 495/ 2020г. на Районен съд гр. Несебър – 03.07.2020г. до окончателното изплащане на вземането, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 221/06.07.2020г. по ч.гр.д. № 495/ 2020г. на Районен съд гр. Несебър.
ОСЪЖДА „С.1” ЕООД, ЕИК *********, с адрес на управление:***, представлявано от М.Г., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, да заплати на „Н и Н Т.Л.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, ****************, база ****************, представлявано от С.М.М. със съдебен адрес ***, сумата от общо 2309.72лева / две хиляди триста и девет лева и седемдесет и две стотинки/ представляваща деловодни разноски – 1457.36 лева / хиляда четиристотин петдесет и седем лева и тридесет и шест стотинки/ в настоящото производство -202.36лева за заплатената държавна такса, 1050.00лева за адвокатско възнаграждение, сумата от 200.00лева за изготвената експертиза и 5.00лева за издаденото съдебно удостоверение и сумата от 202.36лева/двадесет и пет лева/ за заплатената държавна такса и сумата 650.00лева /триста и шестдесет лева/ за адвокатско възнаграждение по ч.гр.д. № 495/2020г. на Районен съд гр. Несебър.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: