№ 24260
гр. София, 11.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЙОАНА М. ГЕНЖОВА
като разгледа докладваното от ЙОАНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20221110171218 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Образувано е по искова молба на „*******“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. **************, представлявано от
управителя С.И.Т., чрез пълномощника адв. Б. З., срещу И. М. Г., ЕГН
**********, адрес: с. ***************
Ищецът - „*******“ ЕООД, твърди, че между страните било налице
облигационно отношение по договор за посредничество от 30.03.2022 г., по
силата на който ищецът се задължил да съдейства на ответника за намиране
на адвокат, който да окаже правна защита и съдействие в изготвяне и
депозиране на искова молба във връзка със сключени договори за кредит и
връщане на платеното при липса на правно основание. Твърди, че е изпълнил
задълженията си по договора, като ответникът сключил договор за правна
защита и съдействие с намереното от ищеца Еднолично адвокатско дружество
„Д.М.“. Твърди, че адвокатското дружество е изготвило и внесло в Районен
съд - Перник искова молба с вх.№ 8912 от 05.05.2022 г. срещу
„*************“ АД, като въз основа на нея било образувано гр.д.№
2482/2022г. на Районен съд - Перник, XI гр. с-в. С молба с вх.№ 13790 от
05.07.2022г. Ответникът направил отказ от иска и оттеглил пълномощното на
адвокат Д.М., като делото било прекратено на 07.07.2022 г. Твърди, че е
платил дължимото на адвокат Д.М. адвокатско възнаграждение в размер на
360 лв. Сочи, че в чл. III от процесния договор за посредничество било
уговорено, че ответникът дължи на посредника възстановяване на заплатения
адвокатски хонорар, в случай че след депозиране на исковата молба в съда, се
1
откаже от иска. Ето защо предявява настоящия иск за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумата в размер на 360 лв. по договор за посредничество от 30.03.2022 г., за
която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от
19.09.2022 г. по ч.гр.д. № 46068/2022 г. на СРС, 140 с-в. Претендира и
разноски по производството.
Ответникът - И. М. Г., в срока по чл. 131 ГПК оспорва предявения иск,
като счита същия за недопустим, а по същество – за неоснователен. Оспорва
да е уговорено задължение за възстановяване на адвокатския хонорар от
страна на ответника, като твърди, че по силата на процесния договор ищецът
е поел финансирането на водените от името на ответника дела. Релевира
възражение за нищожност на договора, поради следното: договорът
противоречал на закона, а именно на чл. 41 от ЗА и чл. 8, ал. 4, изр. 2-ро от
Етичния кодекс на адвоката; договорът бил с невъзможен предмет, доколкото
ЗА забранявал на адвокатите използването на посредник за привличане на
клиенти; липсвало съгласие, както и основание на договора, последният бил
нищожен и поради противоречие с добрите нрави, доколкото липсвала
еквивалентност на насрещните престации. Доколкото клаузата, уговаряща, че
при успешно проведено съдебно производство, всички присъдени суми, в т. ч.
освен държавната такса и адвокатския хонорар, но и суми, присъдени в полза
на ответника, оставали в полза на посредника, била нищожна, поради
противоречие с добрите нрави, то нищожен се явявал и целият договор.
Твърди, че договорът нарушавал и изискванията на ЗЗП, а именно чл. 143, ал.
1, т. 2, т. 5, чл. 3, ал. 1 ЗЗП. Сочи, че е налице заблуждаваща търговска
практика по смисъла на ЗЗП от страна на ищеца. Оспорва да е обвързан от
договора за правна защита и съдействие, доколкото ищецът нямал право да
сключи същия от името на ответника. Ето защо моли за отхвърляне на
предявения иск, като претендира и разноски по производството.
Предявен е осъдителен иск, с който се претендира ангажиране на
договорната отговорност на ответника за заплащане на разноските, направени
от ищеца в изпълнение на възложената му поръчка по договор за
посредничество от 30.03.2022 г. – иск с правно основание чл.79, ал.1 във вр. с
чл.285, предл.2 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК, разпределението на
2
доказателствената тежест е, както следва: ищецът следва да установи при
условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: 1)
валидно сключен договор за поръчка между страните; 2) направени разноски
от довереника във връзка с изпълнението на поръчката; 3) изпълнение на
задълженията на довереника според договора; 4) уведомяване на доверителя
за изпълнената поръчка, а ответникът следва да докаже фактите, от които
произтичат възраженията му.
Съдът намира предявения иск за допустим, а исковата молба за редовна
по смисъла на чл. 127 и чл. 128 от ГПК.
На основание чл.140, ал.3 от ГПК делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими,
необходими и допустими, поради което съдът счита, че са налице
процесуалните предпоставки за приемането им.
Следва да бъде приложено ч.гр.д. № 46068/2022 г. на СРС, 140 с-в.
Искането на ищеца за изискване на гр.д. № 2482/2022 г. на РС – Перник
съдът намира за неоснователно.
Водим от горното и на основание чл.140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
25.10.2023г. от 10.20 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно
доброволно уреждане на спора.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото
документите, приложени под опис към исковата молба.
ПРИЛАГА ч.гр.д. № 46068/2022 г. на СРС, 140 с-в.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за изискване и
прилагане на гр.д. № 2482/2022 г. на РС – Перник.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, а на
ищеца да се връчи и препис от писмения отговор.
Определението не подлежи на самостоятелно обжалване.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4