№ 94
гр. Враца, 25.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Стела П. Колчева
при участието на секретаря Бойка Сп. Стефанова
като разгледа докладваното от Стела П. Колчева Административно
наказателно дело № 20251420200091 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на Железопътна секция-Враца към ДП“НКЖИ“
против електронен фиш № **********, издаден от А“ПИ“, с който на
жалбоподателя като регистриран собственик на ППС, на основание чл.187а,
ал.2, т.3, вр.чл.179, ал.3б ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на
2500.00 лв. за нарушение на чл.102, ал.2 ЗДвП.
В жалбата, поддържана и в с.з., се излагат подробни доводи, че
атакуваното НП е постановено в противоречие и при множество нарушения на
материалния и процесуален закон, поради което се иска същото да бъде
отменено като незаконосъобразно.
Ответната страна, чрез упълномощен процесуален представител, излага
бланкетно становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на
обжалвания акт, с молба за потвърждаването му.
Съдът, като взе предвид изложеното в жалбата и след преценка на
събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
1.По допустимостта на жалбата:
1
Жалбата е процесуално допустима като подадена в законово
установения, преклузивен срок по чл.59, ал.2 ЗАНН и против подлежащ на
обжалване акт. По въпросите за процесуална правосубектност,
правоспособност/дееспособност и активна легитимация на обжалващия:
Съгласно чл.9 от Закона за железопътния транспорт, ДП“НКЖИ“ е със
статут на държавно предприятие по чл.62, ал.3 от ТЗ, т.е. юридическо лице със
седалище –София, което управлява предоставеното й имущество-публична и
частна държавна собственост. Това имущество се предоставя от държавата за
изпълнението на предмета й на дейност с решение на МС. Съгласно чл.50 от
Правилника за устройството и дейността на ДП“НКЖИ“ /последна редакция в
сила от 01.01.13 г./, организационната структура на държавното предприятие
включва определени регионални поделения, между които и Железопътна
секция-Враца. Без да представляват клонове на търговското предприятие по
смисъла на ТЗ, съгласно чл.51, т.1-т.5 от горепосочения устройствен
правилник, въпросните регионални поделения се явяват самостоятелни
разпоредители с бюджетни средства /“от държавния бюджет и бюджета на
НОИ“/, водят самостоятелно счетоводство, регистрират се в „Булстат“ и т.н.
Представляват се от Директор, който на свой ред има съответни
организационни, управленски и представителни правомощия, посочени в
устройствения правилник.
При така проследеното съдържание на релевантната нормативна уредба,
настоящият съдебен състав приема, че Железопътна секция-Враца разполага
със самостоятелна процесуална правосубектност и правоспособност да
обжалва чрез представляващия я Директор, съответни правораздавателни
актове, засягащи правата й, както в конкретния случай.
2.По същество на жалбата:
От фактическа страна по делото се установява следното:
ЖС-Враца е регистриран собственик на ППС-т.а.влекач „Камаз 53212“ с
рег.****, с технически допустима максимална маса 18225 кг, брой оси 3,
екологична категория Евро 0, без ремарке.
На 27.04.22 г., в 11.26 ч., въпросното ППС се движело по път I-1, км
160+506, с посока нарастващ километър. Пътят е включен в обхвата на
платената пътна мрежа и за ППС-то не е била заплатена дължимата пътна
2
такса по чл.10, ал.1,т.2 ЗП, тъй като за това ППС няма валидна маршрутна
карта или валидна ТОЛ декларация за преминаването. Нарушението е
установено/заснето/ с техническо устройство №40071, представляващо
елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 ЗП,
намиращо се на път път I-1, км 160+506. За така констатираното нарушение е
издаден процесният ЕФ за нарушение на чл.102, ал.2 ЗДвП, вр.чл.179, ал.3б
ЗДвП, с наложена имуществена санкция в размер на 2500.00 лв.
Гореизложените фактически констатации се доказват от приложените
към преписката и към процесната жалба доказателствени материали-
процесния ел.фиш, извлечение от генерирания доклад от електронната
система за нарушението, с приложен снимков материал, други видове
справки, заповед за утвърждаване на образец за ел.фиш и др., документация,
свързана с процесуалната легитимация на жалбоподателя и др.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна, че обжалваното НП е незаконосъобразно и подлежи на цялостна
отмяна на множество самостоятелни основания, а именно:
Отговорността на санкционираното лице е ангажирана за нарушение на
чл.102, ал.2, вр.чл.179, ал.3б ЗДвП, който предвижда наказание за собственик
на ППС от категорията по чл.10б, ал.3 ЗП, за което изцяло или частично не е
заплатена дължимата такса по чл.10, ал.1,т.2 ЗП.
Според чл.102, ал.2 ЗДвП, собственикът е длъжен да не допуска
движението на ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако
за ППС не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и
заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 ЗП според категорията на ППС.
С разпоредбата на чл.179, ал.3б ЗДвП е предвидена санкция за собственик на
ППС от категорията по чл.10б, ал.3 ЗП, за което изцяло или частично не е
заплатена дължимата такса по чл.10, ал.1,т.2 ЗП. Съгласно чл.187а ЗДвП при
установяване на нарушения по чл.179, ал.3-3б в отсъствие на нарушителя,
каквото е процесното, се счита, че ППС-то е управлявано от собственика му. В
ал.2 е посочено, че когато собственик на ППС е ЮЛ, за допуснатото движение
на ППС без да са изпълнени задълженията по установяване на размера и
заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 ЗП, на него се налага
имуществена санкция по т.3 от същата алинея в размер на 2500.00 лв., каквато
санкция е наложена и в случая. За случаи на административни нарушения,
3
установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на
контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените
контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия
минимум по ал.2, за което се издава ел.фиш, съгласно чл.39, ал.4 ЗАНН.
Следователно, за да бъде издаден ел.фиш за процесното нарушение на чл.179,
ал.3б ЗДвП, това трябва да е предвидено в закон. В чл.189ж, ал.1, изр.1 ЗДвП е
предвидено, че при нарушение по чл.179, ал.3, установено и заснето от
електронната система по чл.167а, ал.3, може да се издава ел.фиш в отсъствие
на контролен орган и нарушител за налагане на глоба или имуществена
санкция в размер, определен за съответното нарушение. С посочената
разпоредба не е предвидена възможност за издаване на ел.фиш за процесното
нарушение. Липсва и друга законова норма, която изрично да предвижда тази
възможност, поради което в случая е следвало да бъде съставен АУАН, а
впоследвие да бъде издадено и НП, а не да се издава ел.фиш. За да се приеме,
че такава възможност е предвидена с чл.189ж, ал.7 ЗДвП, съгласно който по
отношение на електронния фиш за нарушение по чл.179, ал.3-3б ЗДвП се
прилагат разпоредбите на чл.189, ал.10, следва по тълкувателен път да се
изведе възможност за съставяне на ел.фиш, което е недопустимо при
ангажиране на административно-наказателна отговорност на дадено лице.
Изложеното се отнася и за разпоредбите на чл.167а, ал.4 ЗДвП, чл.187а, ал.4
ЗДвП, чл.167а, ал.2, т.8 ЗДвП и чл.167а, ал.4 ЗДвП, тъй като с тези норми
отново не е предвидено изрично издаването на ел.фиш за нарушение по
чл.179, ал.3б ЗДвП и не се конкретизира ел.фиша и АУАН за кое нарушение се
отнася.
Изложеното до тук категорично сочи, че в случая липсва изрична
законова разпоредба, предвиждаща възможността да бъде съставен ел.фиш за
нарушение по чл.179, ал.3б ЗДвП, относима към датата на извършване и
констатиране на процесното нарушение. Тъй като се касае за
административно-наказателна дейност, не е възможно чрез разширително
тълкуване на чл.189ж, ал.1 ЗДвП /в редакцията си към датата на констатиране
на процесното нарушение/, да се приеме, че тя се отнася и до нарушенията по
чл.179, ал.3б ЗДвП. Допълнителен аргумент в подкрепа на всички
гореизложени правни изводи е и факта, че едва със законодателното
изменение на чл.189ж, ал.1 ЗДвП, в сила от 13.02.24 г., законодателят изрично
е предвидил възможността за издаване на ел.фиш за нарушение по чл.179,
4
ал.3б ЗДвП. Същевременно съдът отчита и че законодателят не е придал
обратно действие на въпросното законодателно изменение, поради което и то
действа от датата на влизането й в сила, т.е. занапред. В конкретния случай
остават приложими нормите, действали към датата на извършване на
процесното нарушение.
В този смисъл е и константната съдебна практика на действащите като
касационна инстанция административни съдилища в страната-
напр.Р№329/11.01.24 г. по КАНД№1702/23 г. на АС-Бургас, Р№438/21.12.23 г.
по КАНД№524/23 г. на АС-Враца, Р№190/08.0124 г. по КАНД№9916/23 г. на
АС-София, Р№1427/29.04.24 г. по КАНД№6/24 г. на АС-Русе и мн.др.
На следващо място, вида и естеството на конкретно вмененото
нарушение предопределя мястото на извършването му не само като обикновен
елемент от обективната страна на нарушението, но и факт със съществено
значение за обективната му съставомерност. Затова и в съдебната практика
еднопосочно се приема, че неправилното посочване на този факт и/или
посочването на различни места на нарушението, винаги е съществено
процесуално нарушение, представляващо самостоятелно и достатъчно
основание за отмяна на санкционния акт в цялост. В конкретния случай съдът
констатира, че според посоченото в обжалвания ел.фиш, мястото на
извършване на вмененото нарушение е „Община Враца, път I-1, км 160+506“.
Км.160+506 от път I-1 оаче, се намира в Община-Мездра, тъй като границата
между Община-Враца и Община-Мездра е км.153 от път I-1. В този смисъл е
налице разминаване относно действителното местоизвършване на вмененото
нарушение, с това посочено в ел.фиша, което е следващо самостоятелно
основание за неговата отмяна.
На последно място, с Решение от 21.11.24 г. на СЕС по дело №С61-23,
образувано по преюдициално запитване на български съд относно казус,
аналогичен с настоящия, се приема /обобщено/, че предвидения в българското
законодателство ред за санкциониране на деяния от вида на процесното, в т.ч.
и чрез налагане на имуществена санкция във фиксиран размер, било като
административно наказание, било като допълнителна „компенсаторна такса“,
противоречи на основните принципи за ефективност и съразмерност на
санкциите, съобразно чл.9а от Директива 1999/62/ЕО. Въпросното решение е
задължително за българския съд, поради което и обжалвания ел. фиш,
5
подлежи на отмяна и на това основание.
По разноските:
Жалбоподателят-Железопътна секция-Враца към ДП“НКЖИ“, в лицето
на участващия непосредствено и лично в с.з. гл.юрисконсулт- Р.В. претендира
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на
150.00 лв. От ответната страна няма надлежно противопоставено възражение
за евентуална прекомерност, при което и претенцията следва да се уважи
изцяло.
Водим от горното и на основание чл.63 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш №**********, издаден от А“ПИ“-София, с
който на Железопътна секция – Враца към ДП“НКЖИ“, с ЕИК/Булстат:**** е
наложено административно наказание –имуществена санкция в размер на
2500.00 лв. за извършено нарушение по чл.102, ал.2 ЗДвП, на основание
чл.187а, ал.2, т.3, вр.чл.179, ал.3б ЗДвП.
ОСЪЖДА А”ПИ”-София ДА ЗАПЛАТИ на Железопътна секция-Враца
към ДП“НКЖИ, с ЕИК/Булстат:****, направени по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд-Враца в 14-дневен срок от уведомяването на страните за неговото
изготвяне.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
6