РЕШЕНИЕ
№ 2422
гр. Варна, 21.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ, в публично заседание на втори
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:П.Т.
при участието на секретаря Г.Д. Н.
като разгледа докладваното от П.Т. Гражданско дело № 20213110116827 по
описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявена искова молба от „И.И. **“ **** срещу
„Е. – П. П.“ ** с искане да бъде постановено решение, по силата на което да бъде прието за
установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи в полза на ответника
сумата от 3244,31 лв., на основание потребена ел. енергия в обект, находящ се в гр. В., ул.
„О. *“, представляващ складова база, с аб. номер ***.
Твърди се в исковата молба следното: На 26.03.2021г. страните сключили Договор
за продажба на ел. енергия за обект в гр. В., ул. „О. *“, представляващ складова база, с аб.
номер *** и кл. номер ***. С получена фактура от ***г. ответникът претендирал от ищеца
заплащане на сумата от 2162,87 лв. с посочено основание – електрическа енергия за периода
01.05.2021г. – 30.05.2021г., както и фактура пак от ***г. със сума за плащане от 1081,44 лв. с
ДДС – междинно плащане за месец 06.2021г. Излага се, че определянето на количеството
потребена ел. енергия е едностранно извършено действие от ответника, като не бил ясен
начинът на определянето му. Оспорва се вземането на ответника за тези суми да е
изискуемо. Направено било възражение от ищеца. При проверката „Е. – П. П.“ **
установило, че електромерът, който отчита, се намира на повече от 50 метра разстояние от
имота, както и че захранващият кабел, излизащ от електромера, преминава голямо
разстояние необезопасен, открит и минаващ през няколко имота, преди достигането му до
обекта. Сочи се, че описаните във фактурите количества ел. енергия не са били реално
доставени до обекта на ищеца. СТИ не отговаря на нормативните изисквания за точност и
местоположение.
В срока за отговор е постъпил такъв от ответника. Сочи се, че искът е
недопустим в частта, в която се иска установяване недължимост на сумата от фактурата с
номер ********** от ***г., тъй като вече има висящ иск по ч.гр.д. с номер ***/2021г. по
описа на ВРС. В останалата си част искът е неоснователен. Процесната сума представлява
цената на реално доставена и потребена от абоната ел. енергия. Дължи се на основание
сключения между страните договор. СТИ е било годно и с дистанционен отчет. Към
процесния период същото е било в метрологична годност. Дори била извършена проверка на
1
обекта и на СТИ, като е установена правилна схема на свързване. Обектът е присъединен на
ниво „ниско напрежение“. Мястото за присъединяване на обекта е ТП 1118. Спазени са
всички законови изисквания и мястото на мерене, предвид ПИКЕЕ. Двете атакувани от
ищеца фактури са издадени на осн. чл. 12, т. 1 и чл. 12, т. 2 от сключения помежду им
договор.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Установява се от приложения по делото Договор за доставка на ел. енергия от
доставчик от последна инстанция от 26.03.2021г., че страните по делото се намират в
облигационни правоотношения, в които „И.И. **“ **** е клиент и потребител, а „Е. П П.“
** е доставчик от последна инстанция на ел. енергия. Договорът е подписан от
представители на двете страни, като подписите не са оспорени. Към договора е представено
Приложение 1, видно от което обектът, за който се доставя ел. енергия от ответното
дружество е с аб. номер ***.
Видно от фактура с номер *** от ***г. начисленото задължение на ищеца е в размер
на 2162,87 лв., а основанието е доставена ел. енергия за периода от 01.05.2021г. до
31.05.2021г.
Видно от фактура с номер ********** от ***г. начисленото задължение на ищеца е
в размер на 1081,44 лв. с ДДС, а основанието е междинно плащане за м.06.2021г. – 50% от
стойността за месец май 2021г.
От Решение с номер Л – 410 от 01.07.2013г. на ДКЕВР се установява, че „Е. П П.“ **
притежава лицензия за доставка на електрическа енергия от доставчик от последна
инстанция.
От допуснатата по делото СТЕ се установява следното: Процесният електромер
АМТ В2Е с фабричен номер *** е произведен през 2018г. Преминал е първоначална
метрологична проверка през 2018г. Метрологичната му годност изтича през 2022г. Към
месец май 2021г. електромерът е бил метрологично годен. Потребеното количество ел.
енергия за м.05.2021г. е в размер на 8032 кв.ч. Приложената цена за ел. енергия е изчислена
съобразно приложимата методика, посочена в чл. 2, т. 11 от Договора от 26.03.2021г. В
случая е налице точно измерване на електрическата енергия. При такава ситуация се
издава фактура за процесния период, а именно от 01.05.2021г. до 31.05.2021г. Общо за
целия период левовата равностойност на начислената електроенергия за доплащане от
8032 кв.ч. за стопански абонати е 2162,87 лв. Обектът е присъединен на ниво НН (ниско
напрежение). Меренето се извършва също на ниво НН. Монтажът на електромерното табло,
тип ТЕПО 1, е на границата на собственост. Има положена нова кабелна линия НН от ТП
1118 до електромерното табло. Мястото на измерване не е в точката на присъединяване с
ТП 1118. Меренето се извършва в електромерно табло, тип ТЕПО 1, на границата на
собственост.
В открито съдебно заседание вещото лице заяви, че самото електронно табло е
поставено на мястото на фасадата на трафопоста. Мястото на присъединяване не е в
трафопоста, а е в самото електромерно табло. Границата на собственост е изходящите клеми
от електромера в електромерното табло.
Видно от допълнително споразумение към договор за присъединяване на обект на
клиент към електроразпределителната мрежа, сключено между „Е.– П. М.“ ** и „Е. У. и С.“
****, мястото на присъединяване на обекта към електроразпределителната мрежа е ТП 1118.
Посочено е, че присъединяването на обекта ще бъде извършено чрез монтаж на
електромерно табло тип ТЕПО – 1Т на границата на собственост, полагане на нова кабелна
линия „ниско напрежение“ от ТП 1118 до ел. табло, монтаж на средство за търговско
измерване. „Е. У. и С.“ **** е дружеството, което е ползвало ел. мрежа за същия адрес.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
2
Относно допустимостта на производството в частта по издадената фактура с номер
********** от ***г. с начисленото задължение на ищеца в размер на 1081,44 лв., на
основание междинно плащане за м.06.2021г. – 50% от стойността за месец май 2021г.:
На 26.08.2021г. настоящият ищец е предявил иск срещу настоящия ответник, въз
основа на еднакво облигационно правоотношение за приемане за установено, че ищецът не
дължи на ответника сумата от 1979,48 лв., представляваща дължима сума за потребена ел.
енергия за м.06.2021г. По този иск е било образувано гр.д. с номер ***/2021г. по описа на
ВРС. Видно от самото дело в процесната сума от 1979,48 лв. е включена сумата от 901,20 лв.
без ДДС, обективирана в издадената фактура с номер ********** от ***г. с начисленото
задължение на ищеца в размер на 1081,44 лв. с ДДС. Разглежданата в настоящото
производство фактура е част от претенцията на ищеца по гр.д. с номер ***/2021г. Доколкото
искането на ищеца по предхождащото гр.д. е да се установи недължимост на цялата сума от
1979,48 лв., а не на крайната сума след приспадането на тази от процесната фактура, то
производството в тази част се явява недопустимо и следва да бъде прекратено.
В останалата си част:
Предявеният иск намира правното си основание в разпоредбата на чл. 124 от ГПК,
като в тежест на ищеца бе да докаже твърдението си, че с ответника се намират в договорни
отношения за доставка на електроенергия от доставчик от последна инстанция, т.е. че
последният е материалноправно легитимиран да получи процесната сума. В тежест на
ответника бе да докаже правомерното начисляване на процесната сума и точното
определяне на нейния размер.
В случая безспорно се установи, че ищецът е потребител на продаваната от
ответното дружество електроенергия, както и че му е начислена процесната сума на
основание на редовен отчет на процесния електромер.
Спорният по делото въпрос е дали ищецът е потребил цялото му начислено
количество електроенергия и енергийни услуги, дали СТИ е било технически изправно и
метрологично годно през процесния период, както и дали точката на измерване е
позиционирана на нормативно определената за това позиция.
Съобразно чл. 120, ал.1 от ЗЕ електрическата енергия, доставена на крайни клиенти,
се измерва със средства за търговско измерване - собственост на оператора на
електропреносната мрежа, оператора на съответната електроразпределителна или затворена
електроразпределителна мрежа, разположени до или на границата на имота на клиента. В ал.
2 на същия член е посочено, че границата на собственост върху електрическите съоръжения
и мястото на средствата за търговско измерване се определят съгласно изискванията на
наредбата по чл. 116, ал. 7 и на правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6. В чл.14, ал.1 от ПИКЕЕ е
регламентирано, че при отдаване на електрическа енергия от електропреносната мрежа,
съответно електроразпределителната мрежа към клиент, мястото на измерване е на страната
с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на клиента (ако има такава
трансформация) или в мястото на присъединяване на клиента към електропреносната,
съответно електроразпределителната мрежа.
В процесния случай не е налице разлика в напрежението, тъй като подаваното и
потребяваното напрежение е ниско такова. Това се установи от заключението на вещото
лице по делото, което кореспондира и с договореното по допълнително споразумение към
договор за присъединяване на обект на клиент към електроразпределителната мрежа.
Нещо повече. В Споразумението към договора за присъединяване е посочено, че
мястото на присъединяване на обекта към електроразпределителната мрежа е ТП 1118. Това
присъединяване е следвало да се извърши съгласно същото това допълнително
споразумение чрез изграждане на следните присъединителни съоръжения: 1. Монтаж на
електромерно табло тип ТЕПО-1Т на границата на собственост; 2. Полагане на нова кабелна
линия НН от ТП 1118 до електромерното табло; 3. Монтаж на средство за търговско
измерване.
3
Средството за търговски измерване е монтирано в електромерното табло,
разположено на фасадата на ТП 1118, т.е. в точката на присъединяване към
електроразпределителната мрежа, поради което съдът преценява, че са спазени изискванията
на чл. 14, ал.1 от ПИКЕЕ, във връзка с чл. 120, ал.1 от ЗЕ.
Съгласно чл. 120, ал.1 от ЗЕ измерването се осъществява на границата, или до нея, а
не непременно точно в граничната точка. Вещото лице посочи в заключението си, че
доставената ел. енергия е правилно измерена от СТИ. Установи се, че процесното СТИ е
технически изправно и метрологически годно, поради което количеството ел. енергия е
действително потребено и следва да се заплати неговата равностойност от крайния
потребител. Стойността е определена в съответствие с нормативно определените цени за
периода на всички предоставени услуги.
По изложените съображения, съдът намира предявеният иск с правно основание чл.
124 от ГПК за неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора и на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да се
присъдят сторените разноски в производството, като се вземе предвид и направеното
възражение за прекомерност от страна на ищеца, в размер на 610,00 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „И.И. **“ ****, ЕИК ***, срещу „Е. – П. П.“ **, ЕИК
***, с искане да бъде постановено решение, по силата на което да бъде прието за установено
в отношенията между страните, че ищецът „И.И. **“ ****, ЕИК ***, не дължи на ответника
„Е. – П. П.“ **, ЕИК ***, сумата от 2162,87 лв., представляваща начислена и незаплатена
сума за ползвана електрическа енергия за периода от 01.05.2021г. до 30.05.2021г., за която е
издадена фактура с номер *** от ***г., поради неоснователност.
ОСЪЖДА „И.И. **“ ****, ЕИК ***, да заплати в полза на „Е.-П.П.” **, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. В., бул. „В.В.”, В. Т. Г №***, сумата в общ размер от
610,00 лв., на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
ПРЕКРАТЯВА производството в частта, с която е предявен иск от „И.И. **“ ****,
ЕИК ***, срещу „Е. – П. П.“ **, ЕИК ***, с искане да бъде постановено решение, по силата
на което да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищецът „И.И. **“
****, ЕИК ***, не дължи на ответника „Е. – П. П.“ **, ЕИК ***, сумата от 1081,44 лв. с
ДДС, представляваща начислена сума междинно плащане за месец 06.2021г. – 50 % от
стойността на задължението за месец 05.2021г., за която е издадена фактура с номер
********** от ***г., поради недопустимост.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Окръжен съд – Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4