Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 255
гр. ВРАЦА, 31.07.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд ,гражданско отделение, в публично заседание на десети юли
две хиляди и деветнадесета година ,
в състав:
Председател:Рената Г. Мишонова-
Хальова
Членове:М.
Аджемова
Иван
Никифорски- мл.с.
при участие на секретар
Лилия Горчева
като разгледа докладваното
от съдия
Мишонова- Хальова
въз. гр.дело N`301 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе
предвид:
ДГ" В.Н.Т.",с
. ***, Община Б. Слатина ,чрез адв. Ц. С. от ВрАК, е подала въззивна жалба против решение №
35/13.02.2019 г по гр.д.№ 587/18 г по описа на РС-гр.Б. Слатина, с което на
осн.чл.74 ал.1 вр. с чл. 71 ал.1 т.3 от ЗЗДискриминация ,са осъдени да заплатят на Л.К. ***. Слатина сумата от 900 лв, представляваща обезщетение за
претърпени от нея неимуществени вреди
следствие на тормоз на основание признак"лично положение", ведно със
законната лихва от 14.05.2018 г до окончателното изплащане,както и имуществени вреди за 3628,91 лв и разноски по делото.
В жалбата се
навеждат доводи ,че решението на РСъд е неправилно , незаконосъоразно,
необосновано , но и недопустимо.
Твърди се ,че
исковете били недопустими против ДГ"В.Н.Т." с.***, тъй като отговорността на работодателя се ограничавала
в рамките на КТ,а ако конкретно дл. лице
на ръководна длъжност използвало недобросъвестно служ. положение и извършило деликт,
то носело съответната персонална отговорност
затова.
Твърди се още
,че неправилно решаващият съдия е приел,че от процесния акт на дискриминация
над К. са й причинени отрицателни емоции, довели до влошаване на здрав. й
състояние като не било разграничено дали
уволнението й или публикациите във вестниците са допринесли в повече за понесените от нея неимуществени вреди. Съдът бил присъдил необосновано високо
обезщетение за претърпени от К. неимуществени вреди, тъй като не бил съобразен
интензитета на вредите така и
продължителността им.
От друга страна неоснователно бил уважен иска за имуществени вреди- 3 628,91 лв
представляващи загуба от труд.
възнаграждение от К. за периода от
08.03.2012 до 03.09.2012г, следствие на тормоз във вр.с чл.4 от ЗЗДискр. на
признак "лично положение". Съдът не бил изследвал дали тя е получила
в този период други суми /пр. обезщетение
за безработица/.Липсвала пряка причинно-следствена връзка между
дискриминационното действие по отношение на ответницата и вредата ,както за
имуществените така и за търсените неимуществени вреди.
Твърди се
още,че не били налице материално- правните предпоставки за ангажиране на
жалбоподателя по чл.74 ал.2 от ЗЗДискр, тъй като този текст препращал към чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.
Моли се решението на
БРсъд да бъде обезсилено и делото се прекрати с присъждане на всички
направени разноски от ДГ "В.Н.Т." с.*** или ако ВОС приеме ,че обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо да бъде отменено като се
отхвърлят предявените искове като неоснователни с присъждане направените
разноски.
С въззивната
жалба не се правят нови доказателствени
искания.
Адв. М.Г. от
ВрАК е подала в законния срок отговор на въззивната жалба на ДГ"В.Н.Т."
с.*** като заявява ,че следва да бъде
оставена без уважение с всички законни последици като е изложила подробни мотиви затова.
Адв. М.Г. от
ВАК като пълномощник на Л.К.К. е подала въззивна
жалба против решение 35/13.02.2019 г по гр.д.№ 587/18 г по описа на РС-гр.Б.
Слатина ,в частта ,в която е отхвърлен иска за присъждане на неимуществени
вреди над 900 лв до 15 000 лв с
правно основание чл.52 от ЗЗД.
Твърди се ,че решението в обжалваната част е неправилно ,тъй като не е отчетен критерия
"справедливост". Освен това неправилно БРСъд е отчел като фактор
намаляващ размера на причинените неимуществени вреди медийните публикации,
които не били описани в отговора на ИМ от третото лице помагач на ответника. В
тези статии на вестници не се споменавало името на К. освен във в.Стандарт и то на 24 и
25.08.2011 г т.е. преди издадената на 08.09.2011 г заповед за уволнение на К..
Присъденото обезщетение от 900 лв за претърпени неимуществени вреди от
жалбоподателката били в противоречие с практиката на ВКС като се цитират дела.
С жалбата не се правят нови доказателствени искания.
В срока за
отговор на въззивната жалба на Л.К. подадена
чрез адв.Г., ДГ" В.Н.Т."с.*** поддържа,че въззивната жалба е неоснователна , следва да се отхвърли
като се поддържа основната жалба на ДГ "В.Н.Т."с.*** ,че присъденото
обезщетение от 900 лв е недължимо и алтернативно дори е силно завишено.
Подадена е от
ДГ"В.Н.Т." с.*** ,чрез адв.Цв.С. и частна
жалба против определение №203/27.03.2019 г по същото гр.д.№ 587/18 г по
описа на БРСъд, с което БРС е оставена без уважение тяхна молба за изменение на основното решение
по делото, в частта за разноските. Твърди се ,че неоснователно на осн. чл. 38 от
ЗА на адв.М. Г. са присъдени разноски, трябвало реално да са направени такива,
а не били налице предпоставките за
предоставяне на безплатна адв. помощ на
осн. чл. 38 от ЗА, поради което неоснователно
на адв.Г. били присъдени 255,88 лв.
В срока за отговор на ч.ж. адв.Г. поддържа ,че
тя е неоснователна , правилно и законосъобразно БРСъд е оставил без уважение молбата на адв.С. за
изменение решението на БРСъд в частта за
разноските.
Третото лице
помагач на ДГ"В.Н.Т." с.*** П. Т.А. не е ангажирала писмено становище по
двете въззивни жалби и частната жалба, въпреки дадената й от закона възможност
затова.
Въззивният
състав приема ,че двете въззивните жалби
са процесуално допустими , тъй като са подадени в законния срок от страни с
право на обжалване , срещу акт от категорията на обжалваемите.
Подадената ч.ж.
също е процесуално допустима , като подадена в законния срок от страна с право
на ожалване срещу акт от категорията на обжалваемите.
Въззивният
състав е приел ,че на осн. чл. 267 ал.1 от ГПК двете въззивни
жалби ще бъдат разгледани в открито с. з. с призоваване на страните, а частната
жалба в закрито с.з, при което приема следното:
Пред БРсъд е подадена искова молба от Л.К. ***
срещу ДГ „В.Н.Т.“ с. Галиче/филиал/ кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 74, ал. 1, във вр. с чл. 71, ал. 1, т. 3 ЗЗДискр. за
заплащане на сумата от 15 000лв,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди следствие на "тормоз"
във връзка с чл. 4 от ЗЗДискр. на основата на признак „лично положение“,
установен с Решение №203/19.05.2015г. на Комисия за защита от дискриминация/КЗД/,
както и сумата от 5000лв.,
представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди от загуба на трудово възнаграждение за периода 08.03.2012г. до 03.09.2012г., следствие
на тормоз във връзка с чл. 4 от ЗЗДискр. на основата на признак „лично
положение“, установен с Решение №203/19.05.2015г. на Комисия за защита от
дискриминация, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата
молба- 13.05.2018г., до окончателното изплащане.
Исцата ,чрез
проц. си представител адв. М.Г. от ВрАК твърди, че по силата на решение на КЗД
от 19.05.2015г., потвърдено с решение от 27.11.2015г. на Административен съд
Враца и с Решение от 03.05.2017г. на ВАС, е установено, че директорът на ОДЗ „В.Н.Т.“
е издал заповед №473/08.09.2011г. за
налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ на К. , което представлява
тормоз за Л.К. , във вр. с чл. 4 от ЗЗДискр. на основаната на признак „лично
положение“. Поддържа се в ИМ, че уволнението е отменено, ищцата е възстановена
на работа, но с последваща заповед- №58/01.11.2012г., отново е уволнена, като
последното уволнение е потвърдено по съдебен ред.
Според К. следствие на издаване на първата
заповед за уволнението й , призната за тормоз във вр.с чл.4 от ЗЗД на основата
на признак"лично поведение", са й причинени неимуществени вреди
изразени в следното: познатите ѝ започнали да избягват да общуват с нея,
почувствала се е зле, плакала постоянно,
усещала се е безполезна и унизена, страхувала се е, затворила се е в себе си,
чувствала се е обидена и не е смеела да излиза от дома си. Поддържа се, че
вследствие на дискриминационното уволнение е получила нарушение на
вестибуларната функция, световъртежи, залитане, главоболие. Твърди още ,че следствие
на това е засегнато и цялото ѝ семейство.
Освен това следствие на издаване на заповедта за първото
уволнение са й причинени имуществени вреди, тъй като е била лишена от работна
заплата и възможност да си намери работа за периода по-дълъг от шестте месеца,
за които вече й е присъдено обезщетение по чл. 225 КТ, но съд. решение за възстановяването й на работа
още не било влязло в законна сила за да се върне на възстановената преди
уволнението длъжност.
Ответникът
оспорва предявените искове като твърди,
че не е налице причинно-следствена връзка между дискриминационното действие и
имуществените и неимуществени вреди,тъй
като такива не били настъпили за К. и
претърпени от нея. Поддържа, че е налице допринасяне от нейна страна, ако се приеме, че са настъпили
такива вреди.Освен това претендирания размер на неимуществените вреди бил силно завишен. Претендира разноски.
П.Т.П./А./
директор на ДГ "В.Н.Т." издала
заповедта за уволнение на К., като трето лице помагач на ответника, в срока по
чл. 131 ГПК е дала писмен отговор , в който прави възражение за изтекла
5-годишна давност за предявяване на исковете, тъй като началния момент за
преценка на 5 г. давност била датата на
уволнението- 08.09.2011г. В отговора
се твърди, че не е налице причинно- следствена връзка между претърпени вреди от
К. и прекратяването на труд. й правоотношение.Освен това мотивите на заповедта
за уволнение не били публични и с тях са били запознати ограничен кръг лица, а не
цялото село Галиче,както се твърди в ИМ. Твърди се, че действия на ищцата,
осъществени на 22-23.08.2011г./ край с.*** /са станали общоизвестни, били са медийно отразени затова ,че тя е
присъствала на кражба от страна на неин приятел и други лица, за което е била
свидетел и са предизвикали общественото обсъждане на личността ѝ.
Поддържа се , че здравословното състояние на К. не се е влошило в последствие на уволнението, а от факта че в
различни вестници е обвинена за "крадла"заедно със задържаните лица.
Твърди се , че не се дължи на К. обезщетение за претърпени от нея имуществени
вреди, тъй като през претендирания период ищцата е получавала обезщетение от
Бюрото по труда и причината за ненамиране на работа не било уволнението, а
факта че самата К. не била положила необходимото от нейна страна за намиране на работа.
Въззивният състав , след като прецени
събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за
установено от фактическа страна следното:
Пред БРсъд
исцата Л.К. е предявила кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 74, ал. 1, във вр. с чл. 71,
ал. 1, т. 3 ЗЗДискр.
Съгласно тълк. постановление №1/2016 г от 16.01.2019
г между ВКС и ВАС, е прието ,че иск с правна квалификация чл. 71
ал.1 т.3 от ЗЗД е подсъден на районнен съд, докато по т. 1 и 2 от същия чл. 71
засегнатото лице има право на избор относно реда на защита за установяване на дискриминация и преустановяването й: адм. производство пред
КЗК или съдебното производство пред РСъд. Комисията за
защита от дискриминация няма компетентност да се произнесе за вида и размера на
претърпените вреди от дискриминационното действие, както и да обезщети
пострадалия. Искът за обезщетение може да се предяви само пред съд както в
случая е предявен по чл. 74 ал.1 от ЗЗД
във вр. с чл. 71 ал.1 т.3 от същия закон.Следователно ЗЗДискр предвижда различна подсъдност само в
случаите по раздел І от него, когато се претендират вреди от нарушение
на права по КЗД уреждащ равенство в третирането, в зависимост от органа, който
е причинил неравенството, в хипотезата на чл. 74 ал.2 от ЗЗД във вр. с чл. 128
ал.1 т.5 от АПК като исковете се предявяват по реда на ЗОДОВ.
От приложено
решение от 04.04.2012г. по гр. д. №865/2011г. на РС- Бяла Слатина се
установява, че наложеното със Заповед №473/08.09.2011г. уволнение на Л.К. е признато за незаконно, ищцата е възстановена
на заеманата преди уволнението длъжност „главен учител“ и ѝ присъдено
обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за шестте месеца, през които е останала без
работа т.е. до 08.03.2012 г.
От решение от 18.04.2013г. по гр.д. №1157/2012г. по описа
на РС- Бяла Слатина се установява, че наложеното със Заповед №58/01.11.2012г.
последващо уволнение е признато за законно и исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и
т. 2 КТ са отхвърлени.
От Решение
№203/19.05.2015г. по преписка №335/2011г. на КЗД, потвърдено с Решение
№433/27.11.2015г. по адм. д. №317/2015г. на Административен съд Враца,
потвърдено с Решение №5514/03.05.2017г. по адм.д. №1709/2016г. на ВАС, се доказва,
че при издаване на Заповед №473/08.09.2011г. директорът на ОДЗ „В.Н.Т.“ се е
позовал на недоказани факти и обстоятелства, накърняващи достойнството на
ищцата, което по смисъла на ЗЗДискр. представлява тормоз във връзка с чл. 4 от
ЗЗДискр. на основата на признак „лично положение“.
По делото са
събрани и гласни доказателства/св.К., А./ относно емоционалното и психическо състояние на
исцата след първото й уволнение.
Назначени са тройна комплексна съдебна мед.
експертиза, съдебно психологична и съдебно счетоводни експертизи.
При така изяснената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
По въззивната жалба на ДГ "В.Н.Т." с . ***, Община Б. Слатина:разгледана по същество жалбата е
н е о с н о в а т е л н а.
1. Съгласно
установената практика по реда на чл.290 ГПК на ВКС, в случаите когато дискриминационното действие е установено от
Комисията за защита от дискриминация /КЗД/, съдът не установява повторно осъществена
ли е дискриминация, от кого и срещу кого, а преценява единствено има ли
причинени на пострадалото лице вреди, какви са те, пряка последици ли са от
дискриминационното нарушение и какъв е размера на обезщетението, ако е поискано
такова?
В настоящия казус
има решение на КЗД, потвърдено от Административен съд Враца и от ВАС ,по
които е установено, че директорът на
детската градина "В.Н.Т." с.*** е издал спрямо Л.К. заповед за
налагането й на дисциплинарно наказание
„уволнение“, като се е позовал в мотивите на недоказани факти и обстоятелства,
накърняващи достойнството на К., което
по смисъла на ЗЗДискр. представлява „тормоз“ във връзка с чл. 4 от ЗЗДискр. на
основата на признак „лично положение“.Затова
при предявения от К. против ДГ
"В.Н.Т." с.*** иск на осн. чл. 74 във вр.с чл.71 т.3 от ЗЗД, не се налага
повторно доказване осъществена ли е спрямо нея дискриминация по ЗЗДискр, тъй
като такава вече е била установена по съдебен ред.
Законосъобразно
първоинстанционният решаващ съдия е отбелязъл, че решението на ВАС е дало отговор на въпроса
какъв "тормоз" на признак "лично поведение" е бил упражнен
над К. от директора на ДГ"В.Н.Т.",във
връзка с дефиницията на
"тормоз" посочена в ДР на пар.1 от ЗЗД.
2.Според
практиката на ВКС по искове с правно
основание чл. 74 ал.1 от ЗЗД във вр.с чл. 71 т.3 от ЗЗДиск., когато нарушението е такова, че с осъществяването му неизбежно се засяга
достойнството на лицето, като се създава унизителна или обидна среда /каквато е
посочената в §1 от ДР на З.. дефиниция на понятието „тормоз”/, изрично не е необходимо да се установяват
причинените неимуществени вреди и да се доказва тяхната причинна връзка с
нарушението, защото те естествено следват по човешка презумция и имплицитно се
предполагат. В настоящия казус КЗД ,
а в последствие ВАдм.Съд и ВАС в мотивите си са приели ,че с първото
дисциплинарно уволнение на К. от 02.09.2011 г директорът се е позовал на
недоказани факти и обстоятелства, накърняващи достойнството й по смисъла на
ЗЗДискр., което преставлява „тормоз“ във връзка с чл. 4 от ЗЗДискр. на основата
на признак „лично положение“. Затова претърпените от К. неимуществени вреди във
връзка с този тормоз на признак "лично положение "следва да бъдат
репарирани.
Въпреки
горепосочената съд. практика на ВКС ,БРСъд е събрал гласни доказателства относно обстоятелството претърпени ли са
неим. вреди от К. и дали те са следствие първото й уволнение от
директора на ДГ"В.Н.Т." и дискриминирането
й по ЗЗДискр. установено с решението та КЗД?
От показанията на св. П.А.-син на
К. и св.К.К.- баща на К. се установява, че тя е уволнена следствие
скандал, който преживяла много тежко, била разстроена , нервна, плачела. Освен
това назначените комплексна мед. експертиза и психологична мед. експертиза установяват , че след
уволнението й К. е развила депресивна симптоматика (плачливост, чувство за
безполезност, понижена самооценка и себенеувереност), като рецидивиращото депресивно
разстройство е в причинна връзка с осъществения при издаване на заповедта за
уволнение тормоз на основата на признак „лично положение“. Установява се от
вещите лица , че усложненията в здравословното състояние на К. са съществували преди уволнението, но само
като фобийно тревожно разстройство, а в следствие на уволнението са преминали в
рецидивиращо депресивно разстройство, като времето за лечение е около 6 месеца
и след този период няма данни състоянието да се е повтаряло. Вярно е ,че
разпитаните свидетели са близки роднини на
исцата , но показанията им съвпадат със заключенията на експертите по
назначените специализирани експертизи за
здравето на К. в посочения период.
3. При
определяне на паричното обезщетение за претърпените неимуществени вреди от Л.К. следва да се изследват конкретните
обстоятелства при извършване на деянието, вредите, техния интензитет и период,
както и обществения критерий за справедливост, респ. жизненият стандарт в
страната като основа за паричния еквивалент на причинената неимуществена вреда
и те се определят от съда по справедливост-чл.52 от ЗЗД.
Решаващият първоинстанционен съдия е приел ,че
от процесния акт на дискриминация над К. са й причинени отрицателни емоции – стрес,
притеснение, безпокойство и влошаване на здравословното ѝ състояние.
Налице е причинно- следствена връзка, както с
уволнението, така и с публикациите във вестниците касаещи кражба на кабели и
замесване нейното име, като не е
възможно да се определи кой от двата фактора/уволнението или публикациите в
местни вестници/ е допринесъл повече за отрицателните й емоции, тъй като са
взаимно свързани.Правилно БРСъд приема, че уволнението и медийните публикации
са допринесли поравно неблагоприятно за Л.К., тъй като няма доказателства за
обратното. При определяне размера на обезщетението за неим. вреди БРСъд е
взел предвид доказания
"тормоз" по ЗЗДискр., начина на осъществяване, характерът на
горепосочените вреди, конкретните им последици и продължителността на периода
за който са търпени /3 до 4 седмици за увреждането на вестибуларния апарат, до
6 месеца за депресивното разстройство/ и интензитета им на въздействие, като е
определил заместващото обезщетение за причинените неимуществени вреди в размер
на сумата от 900 лв.
Въззивният състав споделя мотивите на БРСъд , но счита,че
не 900 лв , а сумата от 2 500 лв ще репарира адекватно претърпените от Л.К. неим. вреди, което кореспондира с практиката
на ВКС по такива дела.
4. Когато
действието по уволнението е признато за дискриминационно,какъвто е настоящия
случай, тогава за причинени вреди – било имуществени или неимуществени, се
прилага специалният Закон за защита от дискриминация .Няма ограничение за вида
на вредите, за които може да се претендира обезщетение – важи общият принцип на
чл. 51, ал. 1 ЗЗД, че подлежат на обезщетение всички вреди, пряка последица от
увреждащото действие.
Л.К. претендира и имуществените вреди от незаконно
уволнение, което е признато за дискриминационно. Такива вреди могат да се
изразяват, както в пропуснати доходи от труд, така и в разликата между
пропуснатите и действително получените суми. При положение, че има и присъдено обезщетение по чл. 225 КТ с
решение по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, присъденият размер следва да се съобрази
при определяне на вредата по чл. 71, ал. 1, т. 3, съответно по чл. 74 ЗЗДискр.
В настоящия казус се установява, че с
решение от 04.04.2012г. по гр. д. №865/2011г. на РС- Бяла Слатина наложеното със Заповед №473/08.09.2011г.
уволнение е признато за незаконно. От същото решение се установява, че
присъденото обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ на К. е за периода от 09.09.2011г. до 08.03.2012г. и е в размер на 4374,72лв. Това решение е влязло в сила на 03.09.2012г.,
като с него е постановено и възстановяване на ищцата на заеманата преди
уволнението длъжност. Претенцията за имуществени вреди
в настоящия случай е за периода от 08.03.2012г.
до 03.09.2012г., т.е. е с начало момента, в който на ищцата вече не се е
дължало обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ и с краен момент- влизане в сила на съдебното
решение, с което е възстановена на
работа, респ. би започнала да получава
отново трудово възнаграждение. От заключението на вещото лице по
съдебно- счетоводната експертиза пред
БРСъд се установява, че размера на основното трудово възнаграждение за
длъжността „главен учител“ към ДГ „В.Н.Т.“ за периода от 08.03.2012г. до
03.09.2012г. е 3017,47лв., а размерът на брутното трудово възнаграждение за
същата длъжност и период е 3628,91лв, които суми и се дължат като
претърпени имуществени вреди.Законосъобразно
над тази сума до претендираната иска е отхвърлен като неоснователен. От служебна бележка от Агенция по заетостта по делото се установява, че ищцата е регистрирана като
търсещо работа лице за следните периоди: 04.10.2011г.
до 09.09.2012г.; 12.09.2012г.-23.07.2015г.; 02.02.2016г.-29.09.2016г.;
05.04.2017г. до издаване на бележката- 11.08.2017г.,без данни да е
получавала обезщетения за безработица.
5.Във връзка с
направеното възражение от 3-то лице П.П./А./
помагач на ДГ"В.Н.Т." с.***,
въззивният състав изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд в тази
част.ВКС се е произнесъл в своята
практика , че началният момент на погасителната
давност на исковете по чл. 71, ЗЗДискр. е извършване
на нарушението и иска за вреди от дискриминация е с предмет различен от
този на исковете по чл. 344 ал.1 от КТ, тъй като по настоящия казус с
незаконното уволнение е извършена дискриминацияспрямо К., състояща се в
"тормоз" на признак "лично положение". В случая е приложима
5 годишната давност по чл. 110 от ЗЗД и правото на
ищеца да иска установяване на нарушение по ЗЗДискр и заплащане на обезщетение
възниква от датата на нарушението, откогато започва да тече и давностния срок.
Правилно решаващият съдия е посочил, че
исковата молба е предявена на 14.05.2018г.,
следователно давността е изтекла за нарушения по ЗЗДискр. осъществени преди 14.05.2013 г., а уволнението е
извършено на 08.09.2011г., поради
което искът е предявен след изтичане на общия давностен срок, но
не е направено възражение с отговора
на ИМ от ответника, а съдът не прилага давността служебно.
Недопустимо е
възражение за изтекла погасителна
давност на предявения иск да се
прави от третото лице помагач на ответника,след дадения отговор по чл. 131 от ГПК от ответника, с който не е направил такова възражение. Привлеченото трето лице-помагач може
да извършва всички процесуални действия в защита на страната, на която помага, с изключение на действията, представляващи
разпореждане с предмета на спора , към което изключение при действащата
уредба на чл. чл. 133 във връзка с чл. 131, ал. 2, т. 5 ГПК следва да се
прибавят и действия, представляващи предявяване на преклудирани за ответника
възражения . На подпомагаща ответника страна не
може да се даде възможност да ги упражни , щом за самия ответник не съществува
възможност да въведе възражението за погасителна давност на предявения иск по чл. 74 ал.1 от ЗЗДиск в отношенията си
с ищцовата страна.
Затова ВОс също
приема ,че не е налице направено възражение от ответника за погасяване
предявения иск по чл. 74 ал.1 вр.с чл. 71 т.3 от ЗЗДискр. на осн. чл. 110 от ЗЗД.
По жалбата на Л.К. против решение
35/13.02.2019 г по гр.д.№ 587/18 г по описа на РС-гр.Б. Слатина ,в частта ,в
която е отхвърлен иска за присъждане на неимуществени вреди над 900 лв до 15 000 лв с правно основание чл.52 от ЗЗД.Разгледана по същество жалбата е частично основателна.
Въз. състав е
изложил подробни мотиви за размера
на дължимото обезщетение на К. за
претърпени от нея претърпени неимуществени вреди , следствие установената
дискриминация по ЗЗДискр. в т.3 по- горе. Жалбата е основателна частично
като решението в отхвърлителния
диспозитив следва да се отмени над 900
лв до 2500 лв и вместо отменената част
ответника бъде осъден да заплати на Л.К. още 1600 лв обезщетение за претърпени неимуществени вреди
по предявения иск.
По частната жалба на ДГ"В.
Ташевска" с.*** против определение №203/27.03.2019 г по същото гр.д.№
587/18:разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
Пред БРСъд ответникът ,чрез адв.Цв.С. от ВрАК ,е поискал
изменение решението на
първоинстанционния съд в частта за разноските. Твърди се ,че не били налице основания за безплатна правна
помощ по чл. 38 ал.1 от ЗА на Л.К., тъй като имало данни в делото ,че тя
работила в ЧДГ "Д.Р. в София , поради което не била в затруднено
материално положение.
С отговора на молбата
на адв.С., проц. представител на К. оспорва молбата по чл. 248 от ГПк като заявява
,че молителят трябва да докаже
твърденията си , които са основани само
на предположения, а размера на присъденото адв. възнаграждение бил съобразен с
чл.78 ал.1 от ГПК съразмерно уважената част на исковете.
Решаващият съдия е
оставил без уважение молбата за изменение решението му в частта за
разноските, като е приел , че нито адвокатът , нито страната на която е
представенаадв. безпратна помощ следва
да доказват наличието на основание за предостяване на безплатна адвокатска
помощ, а това е в тежест на другата страна ,която твърди ,че не е налице
основание затова.
С жалбата пред ВОС не се представят нови доказателства. Видно е от представена разпечатка по делото ,че към
11.09.2018 г К. има регистриран труд. договор в ЧДГ "Д.Р." София,
няма данни на каква длъжност работи там по тр. договор /посочен е само код/ и
какво труд. възнаграждение получава,
което не доказва ,че има достатъчно доходи от труд. възнаграждение , за да не
ползва безплатна адвокатска помощ.
Ч.ж. е неоснователна
и като такава следва да се отхвърли, а определението на БРСъд потвърди.
Тъй като
жалбата на Л.К. е частично
основателна и се присъждат още 1600 лв
обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, решението в частта за
разноските които страните си дължат и
определената държавна такса следва да бъде частично променено:ответникът
следва да заплати на адв.М.Г. адв.
хонорар пред ВОС по компенсация от 120,53лв , ответникът да довнесе д.т. още 64
лв по сметка ВрОСъд.
При гореизложеното съд. състав при ВрОСъд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА решение№35/13.02.2019 г по гр.д.№
587/18 г по описа на БРСъд, в частта
,в която е отхвърлен иска с правно основание чл. 74, ал. 1,
във вр. с чл. 71, ал. 1, т. 3 ЗЗДискр. ДГ „В.Н.Т.“, с. ***, обл. Враца, с
филиал ЦДГ с. Галиче,за сумата над 900
лв до 2500 лв ,представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди като вместо отменената част
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ДГ „В.Н.Т.“, с. ***, обл. Враца, с филиал ЦДГ
с. ***, представлявана от директора Т.В.Г.,
с адрес с. ***, обл. Враца, ул. ***, по иск с правно основание чл. 74,
ал. 1, във вр. с чл. 71, ал. 1, т. 3 ЗЗДискр да заплати на Л.К.К., ЕГН **********,***4,
офис 5, сумата от още 1600 лв/хиляда и шест стотин лева/,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие на тормоз във
връзка с чл. 4 от ЗЗДискр. на основата на признак „лично положение“, установен
с Решение №203/19.05.2015г. на Комисия за защита от дискриминация, ведно със
законната лихва от предявяване на исковата молба- 14.05.2018г., до
окончателното ѝ изплащане като ПОТВЪРЖДАВА решението на БРСъд в отхвърлената част за разликата над 2500 лв
до 15 000 лв.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2 ЗАдв. ДГ „В.Н.Т.“, с. ***,
обл. Враца, с филиал ЦДГ с. Галиче, представлявана от директора Т.В.Г., да
заплати на адвокат М.Г. от ВрАК със съдебен адрес ***, офис 5, сумата
от 120,53 лв,/сто и двадесет лева и 53 ст./представляваща адвокатско
възнаграждение по компенсация за оказана безплатна правна помощ за въззивната
инстанция.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК ДГ „В.Н.Т.“,
с. ***, обл. Враца, с филиал ЦДГ с. Галиче, представлявана от директора Т.В.Г.,
да заплати по сметка на ВОС още 64 лв/шестдесет
и четири лева/ държавна такса върху присъденото обезщетение за неимущ.
вреди за разликата от 900 лв до 2500 лв.
ПОТВЪРЖДАВА
решението в останалата част.
РЕШЕНИЕТО е
постановено при участието на трето лице- помагач: П.Т.А., ЕГН **********,***.
На осн.чл.280
ал.3 т.1 от ГПК решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от съобщението до страните само в частта за предявения иск за неимуществени вреди в размер на 15
000 лв.
Председател :
Членове:
1/ 2/