Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 04.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Б състав, в публично
съдебно заседание на десети февруари две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР
ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА
АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: ИВА НЕШЕВА
при
секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от съдия Анастасова в.гр.
дело № 7038 по
описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 16220 от 18.01.2019
г., постановено по гр.д. № 20691/2017 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 64 с-в са
отхвърлени, като неоснователни предявените от „С.“ АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление ***, Търговски център „Б.“ срещу „Л.М.“ ЕООД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление ***, искове по чл.422 ГПК вр. чл.266,
ал.1 ЗЗД за признаване съществуването на парично вземане за сумата от 625,22
лева - възнаграждение за предоставени куриерски услуги по договор №
82897/19.12.2014г. за международни куриерски и транспортни услуги и куриерски и
транспортни услуги на територията на Република България, предоставени за периода
м.01.2015г. - м.02.2015 г., за което са издадени фактура № **********/03.02.2015г. на стойност
208,73 лева, фактура № **********/03.02.2015 г. на стойност 156,91 лева,
фактура № **********/03.02.2015 г. на стойност 8,16 лева и фактура №
**********/05.03.2015 г. на стойност 246,67 лева, както и дебитно известие към
нея за на стойност 4,75 лева, ведно със законната лихва от 11.10.2016г. /дата
на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение/ до окончателното
плащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д. № 56979 по описа за 2016г. на СРС, 64 - ти състав.
Срещу постановеното
решението е постъпила жалба от ищеца „С.“ АД, в която са наведени доводи за неправилност
на съдебния акт. Излага становище, че неправилно СРС е отхвърлил предявените
искове, като е приел, че представените фактури и куриерски описи не установяват
извършване на куриерски услуги. Последните не са били оспорени като документи в
производството и въпреки това, съдът е приел, че същите не доказват извършване
на услугите. Чрез представените в производството фактури се установява наличие
на договорни отношения с ответника и изпълнение на услугите, за което не е
заплатено възнаграждение. По изложени правни доводи договор за куриерски услуги
се смята сключен с приемане на пощенската пратка или пощенския паричен превод
от пощенския оператор в точките за достъп и заплащане цената на услугата. С оглед
спецификите на правоотношението в случая не е било необходимо сключване на
договор в определена форма. Поддържа, че ответникът не е оспорил с писмения
отговор на исковата молба наличие на посоченото правоотношение и изпълнение на
услугите, за които не е заплатена цена.
Отправя искане за
отмяна на решението на СРС и уважаване на предявените искове. Претендира
разноски.
В законоустановения
срок по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Л.М.“ ЕООД е депозирала отговор
на въззивната жалба, с който оспорва същата. В отговора се излагат съображения
за неоснователност на въззивната жалба, като се моли същата да бъде оставена
без уважение и да бъде потвърдено първоинстанционното решение, като правилно и
законосъобразно. Претендира се разноски.
Софийски градски съд,
след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените
във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено
следното:
В случая изложените
от ищеца факти и отправено до съда искане сочат, че са предявени искове по
чл.422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД вр. чл.266, ал.1 ЗЗД и чл. 69, ал. 2 ЗПУ
/Закон за пощенските услуги/ за признаване съществуване на парично вземане за
извършени куриерски услуги.
Настоящият състав на
въззивния съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо,
поради което същия дължи произнасяне на съществото на правния спор в рамките на
заявените с въззивната жалба доводи, съобразно нормата на чл. 269, изр. 2 ГПК.
По подадено на
11.10.2016 г. заявление по чл.410 ГПК от „С.“ АД, ЕИК ******* срещу „Л.М.“
ЕООД, ЕИК ******* е било образувано ч.гр.д.№ 56979/2016 г. по описа на СРС, 64
с-в. На 04.11.2016 г. е била издадена заповед за изпълнение в полза на „С.“ АД,
ЕИК ******* срещу „Л.М.“ ЕООД, ЕИК ******* за сумата 860.78 лв.-възнаграждение
за предоставени куриерски услуги по договор № 82897/19.12.2014 г. за
международни куриерски и транспортни услуги и транспортни услуги и куриерски и
транспортни услуги на територията на Република България, предоставени за
периода м.01.2015 г. - м.02.2015 г., ведно със законната лихва от 11.10.2016г.
/дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение/ до
окончателното плащане.
На 23.11.2016 г.
препис от заповедта по чл.410 ГПК е била връчена на длъжника, като в срока по
чл.414, ал.2 ГПК на 01.12.2016 г. е подадено възражение от „Л.М.“ ЕООД.
По указания на съда,
получени от заявителя на 17.03.2017 г. е подадена в срока по чл.415 ГПК искова
молба /на 31.03.2017 г./ от „С.“ АД за признаване съществуването на вземането
по издадената заповед, по която е образувано производството пред СРС по гр.д.№
20691/2017 г. по описа на 64 с-в за сумата 625.22 лв., за което са издадени фактура
№ **********/03.02.2015 г. на стойност 208,73 лева, фактура № **********/03.02.2015
г. на стойност 156,91 лева, фактура № **********/03.02.2015 г. на стойност 8,16
лева и фактура № **********/05.03.2015г. на стойност 246,67 лева.
Изложени са
фактически твърдения, че фактурите са издадени за извършени 12 бр. отделни доставки за различни видове куриерски
услуги – експресна, DPD Economy,
Градски куриер – един ден, описани в куриерските описи.
Чрез представения
пред първата инстанция договор № 82897/19.12.2014 г. се установява, че „Л.М.“
ЕООД е възложил на „С.“ АД извършване на международни куриерски и транспортни
услуги и транспортни услуги и куриерски и транспортни услуги на територията на
Република България. В чл.10 от договора страните предвидили, че възложителя
следва да заплаща на изпълнителя дължимите суми до седем дни след получаване на
данъчна фактура за извършените услуги за месеца по реда на чл.22, ал.1, като
рекламации по спецификациите към фактурите се приемат в тридневен срок от
получаването им. В чл.22 предвидили, че изпълнителя ще предоставя на възложителя
данъчна фактура за извършените куриерски услуги и опис на товарителниците за
изтеклия месец съгласно разпоредбите на чл.22, ал.1. В чл.22, ал.1 от договора
предвидили, че всеки месец, на първия работен ден след пето число изпълнителят
ще публикува електронна фактура и спецификация към нея на електронния си сайт,
като същата е достъпна за възложителя на посоченото име и парола. Срокът за
заплащане на дължимите суми започва да тече от датата на издаване на фактурата
за съответния месец.
В производството са
представени Общи условия на С. АД за приемане, пренасяне и доставка на
куриерски пратки- международни и на територията на РБългария /в сила от
20.09.2013 г. с решение на КРС 630/30.08.2013 г./ и тарифа на оператора. В т.3
от ОУ е посочено, че същите са неразделна част от сключения между страните –
оператор и потребител индивидуален договор. В т.40 е предвидено, че заплащането
на услугата се извършва в брой или по банков път от потребителя –подател при
приемане на пратката, ако е за негова сметка или от потребителя- получател при
получаване на пратката, ако е за негова сметка.
С анекс №
1/19.12.2014 г. страните договорили преференциални цени за услугите при
възлагане на голям брой куриерски услуги.
В производството са
представени издадените от С. АД фактура
№ **********/03.02.2015г. на
стойност 208,73 лева с ДДС, фактура № **********/03.02.2015г. на стойност
156,91 лева с ДДС, фактура № **********/03.02.2015г. на стойност 8,16 лева с
ДДС и фактура № **********/05.03.2015г. на стойност 246,67 лева с ДДС заедно с
куриерски описи, които не носят подпис на потребителя- ответник.
Неоснователен е
доводът на жалбоподателя, че приложените по делото фактури установяват изпълнение
на куриерски услуги по сключения между страните договор. Действително сделка може
да бъде сключена, както чрез изрични волеизявления, които могат да бъдат
извършени в устна, писмена или квалифицирана писмена форма, така и чрез
конклудентни действия. Както е посочено, при липсата на изискване за
подписването на индивидуални договори с потребителите на пощенски услуги
съгласно нормата на чл.21, ал. 1, изр.2 ЗПУ, установяване съществуването на
сключен договор за неуниверсална пощенска услуга може да бъде доказвано с
всички допустими доказателствени средства по ГПК. Безспорно е в теорията и
константната съдебна практика, че фактурите могат да бъдат приети като
доказателство за възникнало между страните правоотношение; че тяхното
осчетоводяване от ответното дружество, включването им в дневника за покупките и
ползването на данъчен кредит по тях представляват недвусмислено признание на
задължението по същите и доказва неговото съществуване, както и че дори и
неподписаната фактура от купувача или от възложителя може да послужи като
доказателство за възникване на отразените в нея задължения, ако съдържа
реквизити на съществените елементи на конкретната сделка, отразена в
счетоводните регистри на двете страни /в т.см. решение № 47/08.04.2013 г. по
т.д. № 137/2012 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 45/28.03.2014 г. по т.д. №
1883/2013 г. на ВКС, І ТО, постановени по реда на чл. 290 ГПК и др., които се
възприемат от настоящия състав/.
В случая от
съвкупната преценка на данните във фактурите не се обосновава извод за
признание на задълженията по тях от страна на дружеството-ответник и доказване
на неговото задължение за заплащане на извършените пощенски услуги. И четирите фактури
- предмет на спора не са подписани от представител на потребителя –получател на
услугата и не са осчетоводени от ответника.
Ето защо въззивната
жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС – потвърдено в
обжалваната му част, като правилно и законосъобразно.
С оглед на цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно
обжалване по правилата на 280, ал. 3, т.1, пр. второ ГПК.
При тези мотиви, съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 16220 от 18.01.2019 г., постановено по гр.д. № 20691/2017 г. по описа на СРС,
ІІ ГО, 64 с-в.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.