№ 69
гр. Варна , 12.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на
шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Вилиян Г. Петров
Членове:Георги Йовчев
Николина П. Дамянова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско
дело № 20213001000269 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по жалба на
М. Г. К., подадена чрез адв. В.Д. от АК - Варна, срещу решение №
260035/16.02.2021г., постановено по т. д. № 2069/2019г. по описа на
Варненски окръжен съд, с което е отхвърлен осъдителен иск с правно
основание чл. 79, ал. 1, пред. първо във вр. чл. 240 ЗЗД, предявен от К Х К,
ЕГН ХХХХХХХХХХ, починал в хода на процеса и заместен по реда на чл.
227 ГПК от наследника си М. Г. К., срещу „ДЕЛТАСТРОЙ“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, Южна промишлена
зона, ПИ № 83, представлявано от управителя М Я И, за осъждане на
ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 128 265.02 лв.,
представляваща неизплатена главница по договор за заем от 27.12.2010 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване на иска до окончателно изплащане на задължението, на
основание чл. 86 ЗЗД.
Поддържайки доводи за неправилност на решението като
необосновано и постановено в нарушение на материалния закон,
1
въззивницата моли за неговата отмяна и постановяване на друго, с което
искът да бъде уважен. Сочи се, че в допълнителната искова молба са
направени възражения за нищожност на договор за продажба на акции,
поради липса на съгласие, и в евентуалност, унищожаем, поради измамливи
действия на ответното дружество, а съдът не е коментирал събраните
доказателства за релевираните обстоятелства по тези възражения – обяснения
на ищцата, свидетелски показания и писмени доказателства. Твърди се също
необоснованост на извода на първоинстанционния съд за довършване на
фактическия състав за прехвърляне на собствеността върху акции.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано
лица, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу
подлежащ на обжалване първоинстанционен съдебен акт, при наличие на
правен интерес от обжалването, и е процесуално допустима.
Въззиваемата страна „Делтастрой“ ООД – гр. Варна, ЕИК *********,
представлявано по пълномощие от адв. И .К. от АК – Варна, представя
отговор, в който е изразено становище за неоснователност на жалбата.
В съдебно заседание жалбата и отговорът се поддържат.
За да се произнесе по спора съставът на ВнАпС взе предвид следното:
В обхвата на служебната проверка по чл. 269 ГПК въззивният съд
намира, че обжалваното решение е валидно като постановено от надлежен
съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и
компетентност, и съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК, както и допустимо.
Съобразно обстоятелствата, посочени в исковата молба, и отправеното до
съда искане, спорът е правилно квалифициран.
Варненският окръжен съд е бил сезиран с искова молба на К Х К от гр.
Варна, с която е предявен осъдителен иск срещу „Делтастрой инвест“ АД –
гр. Варна, ЕИК *********, с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 във вр.
чл. 240 ЗЗД, за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата
128 265.02 лева, претендирана като дължима незаплатена главница по договор
за заем от 27.12.2010г., сключен между ищеца и „Делтастрой“ ООД – гр.
Варна, ЕИК *********, / което дружество е едноличен собственик на
2
капитала на ответника „Делтастрой инвест“ АД/, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателно
изплащане на задължението, на основание чл. 86 ЗЗД. Ищецът основава иска
на договор за заем от 27.12.2010г., сключен между него и „Делтастрой“ ООД,
за сумата 140 000лв., за срок до 31.12.2014 г., с уговорена годишна лихва в
размер на 2 000 лв. Това, че като ответник по иска е посочено дружеството
„Делтастрой инвест“ АД – гр. Варна, а не заемодателят по договора от
27.12.2010г. - „Делтастрой“ ООД – гр. Варна, се обяснява с обстоятелствата,
че за обезпечаване на вземанията по договора заемателят е учредил ипотека
върху недвижими имоти, които впоследствие са придобити от „Делтастрой
Инвест“ АД чрез апортирането им от „Делтастрой“ ООД – гр. Варна, за
покриване на част от капитала на новоучреденото дружество.
В изпълнение на разпореждане № 12737/18.12.2019г., с което на ищеца
са дадени указания за отстраняване на противоречието между
обстоятелствена част и петитума относно лицето, задължено за връщане на
сумата по договора за заем, с молба вх. 0 232/06.01.2019г. процесуалният
представител е уточнил, че като ответник в процеса следва да се конституира
„Делтастрой“ ООД – гр. Варна, в качеството на страна по заемното
правоотношение, ведно с ответника по исковата молба - „Делтастрой Инвест“
АД. След нови указания по чл. 129 ГПК, дадени от първоинстанционния съд с
разпореждане № 94/07.01.2020г., представителят на ищеца еднозначно
посочва в молба вх. № 1533/16.01.2020г., че искът за връщане на заетата сума
е насочен само срещу „Делтастрой“ ООД.
Ответникът оспорва иска изцяло по основание, като твърди, че
процесният договор за заем от 27.12.2010 г., е прекратен преди изтичане на
уговорения срок, по взаимно съгласие на страните, обективирано в сключен
между същите страни договор от 24.05.2013г. за продажба на пакет от 130 000
броя акции от капитала на „Делтастрой Инвест“ АД, по силата на който,
ответното дружество е продало на ищеца 130 000 бр. поименни акции с право
на глас, с номинална стойност 1 лев всяка, от капитала на „Делтастрой
Инвест“ АД, а вземането за цената на прехвърлените акции е било прихванато
с насрещното задължение по прекратения договор за заем. С прихващане
били погасени главница в размер на 128 265.02 лв. и лихва в размер на
2 789.04 лв., като в чл. 5 от договора за продажба на акции. страните са
3
заявили пълно погасяване на задълженията по договор за паричен заем от
27.12.2010 г. Излага се, че в деня на подписване на договора, са вписани
джира за прехвърляне на акции върху издадените на името на продавача
временни удостоверения с № 32-35 от 01.06.2012 г. и с № 36-39 от 12.12.2012
г. и в същия ден купувачът е бил вписан и в книгата на акционерите на
„Делтастрой Инвест“ АД.
В допълнителна искова молба от 10.03.2020г. ищецът твърди, че
представеният от него договор за продажба на поименни акции не му е
познат, че не го е подписвал, както и че страните не са договаряли продажба
на поименни акции. Излага се, че на 24.05.2013г. той и съпругата му М.К.
били поканени на вилата на И Р в м-т „Траката“ на обяд, на който присъствали
и други негови роднини и приятели, като имало и оркестър за празника; по
време на обяда И Р подал на ищеца един лист с думите да го подпише, като
после щял да му обясни какво е това. Излага също, че М Я И, подписала
договора за продажба на акции като представляващ ответното дружество, не е
присъствала на вилата на И Р на 24.05.2013г. Въз основа на тези
обстоятелства се възразява за нищожност на договора за продажба на акции
поради липса на съгласие по смисъла на чл. 26, ал.2, предл. 2 ЗЗД, с
твърдения, че на 24.05.2013г. ищецът не е желал и не е изразявал воля за
погасяване на задълженията на ответното дружество по процесния договор за
заем с вземането му за цената на поименните акции, а е бил въведен в
заблуждение. Излага се също, че на 28.10.2016 г. ищецът е отправил
нотариална покана чрез нотариус К К, с рег.№ 513 при НК, с която поканил
ответното дружество, в тридневен срок от получаването й, да му предаде
временни удостоверения с № 32-35 от 01.06.2012 год. и с № 36-39 от
12.12.2012 г., с предупреждение, че в противен случай ще счита договора за
прекратен. Оригиналните временни удостоверения с № 32-39 за 130 000 бр.
обикновени поименни акции и заверено копие от книгата на акционерите на
„Делтастрой Инвест“ АД били депозирани при нотариуса една след връчване
на втора нотариална покана и прекратяване на договора за продажба на
акции.
След подаване на допълнителната искова молба, ищецът К Х К е
починал / препис – извлечение от акт за смърт № 0644/29.03.2020г./, като е
заместен в процеса, по реда на чл. 227 ГПК, от наследника по закон - М. Г. К.
4
(негова съпруга).
В подадения в срок допълнителен отговор ответното дружество излага,
че фактическа обстановка, при която бил подписан договора за продажба на
акции, не отговаря на действителната такава. Твърди, че договор е подписан
от двете страни в офиса на дружеството, в присъствието на счетоводител, а
преди подписването му страните многократно обсъждали договорните
клаузи, броя на акциите, както и цената, по която да се придобият, тъй като
към онзи момент ответникът вече бил погасил част от задължението си за
главница по процесния заем. Категорично се оспорват твърденията за
подписване на договора при посещение на вила, на някакво празненство на
24.05.2013г.
За да се произнесе по спора съставът на въззивния съд приема за
установено следното от фактическа страна:
Между страните са приети са безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че на 27.12.2010г. между К Х К и „Делтастрой“ ООД, е
сключен договор за паричен заем, за сумата 140 000 лв., за срок до 31.12.2014
г., с годишна лихва в размер на 2 000 лв., за обезпечаване изпълнението по
който е сключена договорна ипотека върху недвижими имоти, собственост на
заемателя, както и че по договора за заем е погасена чрез плащане част от
главницата в размер на сумата 11 734.98 лв.
Спорните въпроси са дали процесният договор за заем от 27.12.2010 г.
е действащ или е прекратен преди изтичане на уговорения срок, по взаимно
съгласие на страните, обективирано в сключен между същите страни договор
от 24.05.2013г. за продажба на пакет от 130 000 броя акции от капитала на
„Делтастрой Инвест“ АД, по силата на който, ответното дружество е продало
на ищеца 130 000 бр. поименни акции с право на глас, с номинална стойност
1 лев всяка, а вземането за цената на прехвърлените акции е било прихванато
с насрещното задължение по прекратения договор за заем.
Ответникът релевира с допълнителна искова молба възражение за
нищожност на договора за прехвърляне на акции, което квалифицира по чл.
26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД – нищожност поради липса на съгласие. Въведените от
ищеца правопораждащи факти, за обосноваване на това възражение обаче, не
5
са адекватни на предвиден от закона фактически състав по чл. 26, ал. 2, предл.
2 ЗЗД или друг фактически състав по чл. 26 ЗЗД за нищожност на сделка.
Нищожни поради липса на съгласие са договорите, сключени от
недееспособни, сключени чрез физическо насилие срещу лицето, което го
извършва, или когато е налице мислена уговорка за отсъствие на намерение
за обвързване (reservatio mentalis), достигнала до знанието на другата страна.
В случая, липсата на намерение за задължаване се твърди от дееспособно
лице, няма твърдения за физическо насилие или за съзнателно отсъствие на
воля, от което следва, че съдът е изначално е сезиран с неоснователно
възражение за нищожност, и за този извод е безпредметно за бъдат
обсъждани събраните доказателства във връзка с твърденията за въвеждане
на ищеца в заблуждение и сочените в допълнителната искова молба
обстоятелства, при които е сключен договорът – на тържество, с оркестър,
след употреба на алкохол и др. Извънсъдебното поведение на ищеца също не
е в подкрепа на тезата за липса на намерение за задължаване по договора за
продажба на пакет акции, тъй като няма твърдения и данни в периода от
падежа на задължението по договора за заем – 31.12.2014г., до завеждане на
исковата молба, което е направено две седмици преди изтичане на давностния
срок, да е поискано връщане на заетата сума по прекратения договор за заем.
С нотариална покана от 28.10.2016 год. с рег. № 2983, том 2, акт 185 на
нотариус К, К Х К е претендирал реално изпълнение на договора за продажба
на акции в частта за предаване на временните удостоверения във връзка със
сключения договор от 24.05.2013 за продажба на пакет от акции, с
обективирани джира, а това отрича третирането му от купувача като
нищожен.
Твърдените обстоятелства, при които е сключен договорът за
продажба на акции– на тържество за 24 май, с много хора, с оркестър, след
употреба на алкохол и др., за да се обоснове възражението за нищожност
поради липса на съгласие, биха били релевантни по възражение за
унищожаемост поради измама – чл. 29, ал. 1 ЗЗД, но същевременно не са
достатъчни, за да се приеме, че подобно възражение е релевирано пред
окръжния съд, с необходимите обстоятелства, съставляващи предвидените от
закона елементи на фактическия състав на измамата: 1) да е сключена
(извършена) сделка; 2) едната (измамената) страна по сделката да е била в
6
заблуждение; 3) заблуждението да е предизвикано умишлено от другата
страна по сделката (когато сделката е едностранна – от адресата на
едностранното волеизявление, който се ползва от него – аргумент от чл. 44 от
ЗЗД) или от трето за сделката лице, като в последния случай другата страна
по сделката (адресатът на едностранната сделка) трябва да е знаела или да не
е могла да не знае за това; и 4) сделката да е сключена (извършена) поради
(вследствие) заблуждението.
Въвеждането в заблуждение се изразява в умишленото предизвикване,
създаване и/или поддържане у измамената страна на невярна представа
относно определени обстоятелства. Тези обстоятелства, които другата страна
или третото лице умишлено е изопачило, понякога могат да са елементи от
фактическия състав на сделката, поради което въвеждането в заблуждение
може да е относно нейното съдържание, респ. – относно вида и характера й.
Тъй като измамената страна е дееспособно лице, което разбира свойството и
значението на своите действия и може да ги ръководи, то обикновено (и
поначало това е принципно така при формалните сделки) е наясно какви са
видът, характерът и съдържанието на сделката, но е въведено в заблуждение
относно правните последици, които ще настъпят след сключването
(извършването) й. Вследствие умишлено предизвиканата и/или поддържаната
у него невярна представа, което го е подтикнало, мотивирало („подвело”,
какъвто е терминът, употребен в чл. 29 от ЗЗД) да сключи (извърши)
сделката, това лице погрешно счита, че типичните правни последици на
сделката няма да настъпят или от нея ще настъпят други правни последици.
Поради това, неосъществените впоследствие правни очаквания,
представляващи мотивите за сключването (извършването) на сделката, когато
са плод на умишлено създадената невярна представа у измамената страна
относно правните последици на сделката чрез изопачаването им от другата
страна или от третото лице, са от съществено значение за измамата, тъй като
именно тези мотиви са израз на опорочената воля на измамената страна, която
ако не би била въведена в такова заблуждение, не би сключила (извършила)
сделката.
В случая, ищецът твърди, че е подписал документ, без да му е
обяснено какво представлява, а не че у него е създадена и/или поддържана от
управителя на „Делтастрой“ ООД - М Я И, или от трето лице–И Д Р ( който
7
не е управител на продавача, а представляващ един от съдружниците -
търговско дружество), невярна представа относно съдържанието и правните
последици на обективираното в документа изявление.
Дори и при релевиране в срок на всички елементи на фактическия
състав на измамата, разглеждането на това възражение би било недопустимо,
тъй като допълнителната искова молба е подадена значителен период от
време след изтичане на 3 - годишния срок, визиран в чл. 32, ал. 2 ЗЗД. Срокът
е преклузивен по своя характер, поради което съдът следи служебно за
неговото спазване. В конкретния казус, независимо дали ще се приеме според
чл. 32, ал. 2 ЗЗД, че срокът е започнал да тече от 2014г. / когато според
защитната теза на ищеца той е научил за договора за продажба на акции по
повод на подадена молба за социални помощи/, или от датата на подаване на
нотариална покана от 28.10.2016 год. с рег. № 2983, том 2, акт 185 на
Нотариус К, от К Х К до ответното дружество, в която договорът и негови
клаузи са посочени, респ. са част от съдържанието й, срокът е изтекъл преди
подаване на допълнителната искова молба / както и преди предявяване на
иска, основан на правоотношение по договор за заем/. Разпоредбата на чл. 32,
ал. 3 ЗЗД в случая е неприложима, тъй като не е направено възражението за
унищожаемост на договор, по който се иска изпълнение, а по друго,
преюдициално правоотношение.
Въпреки това, тъй като е сезиран с изрично оплакване във въззивната
жалба за необсъждане на релевантни доказателства от първостепенния съд,
настоящият състав на въззивния съд намира за необходимо да посочи
следното:
От доказателствата, за които се сочи във въззивната жалба, че не са
обсъдени, не се установява подписването на договора от 24.05.2013г. за
продажба на пакет от 130 000 броя акции от капитала на „Делтастрой Инвест“
АД при посочените от ищцовата страна начин и обстоятелства. Свидетелката
Х К., водена от ищцата, нейна дъщеря, няма лични впечатления от събитията
през деня на 24.05.2013г., заявява, че родителите й са се прибрали късно
вечерта и майка й била много ядосана, като се е карала на баща й как може да
подписва документ на маса; не е разбрала за естеството на документа, а само е
чула репликата „как можеш да подписваш“.
8
В обясненията на ищцата М.К., който могат да се преценяват от съда, с
оглед на всички останали доказателства, само в частта, с която съставляват
признания за неизгодни факти– чл. 175 ГПК, се заявява, че тя не е успяла да
разбере какво е естеството на документа, подписан от нейния съпруг;
представен е за подпис един лист с текст, върху който не е имало други
подписи.
Същевременно е проведено успешно насрещно доказване, чрез разпит
на свидетелката Рада Апостолова, счетоводител на „Делтастрой“ ООД и
„Делтастрой Инвест“ АД през 2013г., че договорът е бил подписан към 10-11
часа в офиса на дружеството - продавач, в присъствието на двете страни и
счетоводител; след подписването на документите, те са предадени на
счетоводителя, за да отрази прехвърлянето на акциите в счетоводството на
„Делтастрой“ ООД и в книга на акционерите на „Делтастрой Инвест“ АД.
Дори и да е подписан някакъв документ по късно през деня, на
24.05.2013г., при посочените обстоятелства и начин, то това е ирелевантно за
спора. Установява се, че К Х К е поставил подписи не върху един лист, а
върху девет документа на 24.05.2013г. / като купувач по договор за продажба
на акции и като джиратар върху джира по осем временни удостоверения.
/автентичността на удостоверенията по отношение подписа на джиранта не е
успешно оспорена, с оглед заключението на назначената от окръжния съд
съдебно – графологична експертиза/. Полагането на автентични подписи от
джиратаря след текстовете на джирата удостоверява знание за прехвърлянето
на собствеността.
В евентуалност, първоначалният ищец, който е починал и е заместен в
хода на процеса от своята съпруга, твърди, че договорът за продажба на акции
е развален с негово едностранно изявление поради неизпълнение на
задължението на продавача за прехвърляне на собствеността върху акциите
чрез джиро върху временни удостоверения № № 032/01.06.2012г.,
033/01.06.2012г., 034/01.06.2012г., 035/01.06.2012г., 036/12.12.2012г.,
037/12.12.2012 г., 038/12.12.2012г. и 039/12.12.2012г. Сочи, че на 28.10.2016 г.
е отправена нотариална покана чрез нотариус К К, с рег.№ 513 при НК, с
която поканил ответното дружество, в тридневен срок от получаването й, да
му предаде временни удостоверения с № 32-35 от 01.06.2012 год. и с № 36-39
9
от 12.12.2012 год. На 07.06.2017 год. е отправена втора нотариална покана
чрез нотариус М Т, с рег. № 334 при НК до „ДЕЛТАСТРОЙ“ ООД, с която
купувачът заявил на дружеството, че поради неизпълнение на задължението
му за предаване на временните удостоверения, нито в срока на предходната
нотариална покана, нито след това, разваля договора за продажба на пакет от
130 000 бр. акции от капитала на „Делтастрой Инвест“ АД. Според ищеца,
депозирането на временните удостоверения с джира при нотариуса, на
14.06.2017г., е осъществено след настъпване на последиците от изявлението
за развалянето на договора поради неизпълнение.
Ответното дружество твърди, че в деня на подписване на договора, са
вписани джира за прехвърляне на акции върху издадените на името на
продавача временни удостоверения с № 32-35 от 01.06.2012 г. и с № 36-39 от
12.12.2012г. и в същия ден купувачът е бил вписан и в книгата на
акционерите на „Делтастрой Инвест“ АД.
Тези обстоятелства се установяват от представените от страната осем
броя временни удостоверения, които са били предмет на изследване от
съдебно – графологичната експертиза, по повод оспорване подписа на К Х К
като джирант, както и от представената книга на акционерите на „Делтастрой
Инвест“ АД, в която купувачът е вписан като акционер въз основа на тези
временни удостоверения с джира на 24.05.2013г., както и от показанията на
свидетелката Р А.
Въпреки че от съвкупната преценка на събраните доказателства не се
установяват неизправност на прехвърлителя по договора за продажба на
акции като предпоставка за настъпване на целените правни последици с
едностранното изявление на разваляне на договор на купувача К К, отправено
с първата нотариална покана, чрез нотариус К К, с рег. № 513 при НК, следва
да се посочи изрично, че развалянето на договора е ирелевантно за спора.
Исковата претенция е за присъждане на сума, представляваща неизплатена
главница по договор за заем от 27.12.2010г., а при разваляне на договора за
продажба на акции стойността им, погасена чрез прихващане, би била
дължима като дадена на отпаднало основание, по разваления поради
неизпълнение договор, на основание чл. 55, ал.1, предл. 3 ЗЗД.
По изложените съображения съставът на въззивния съд намира, че не се
10
установява съществуване на паричното вземане за сумата от 128 265.02 лв.,
претендирана като дължима неизплатена главница по договор за заем от
27.12.2010 г., за присъждането на която е предявен осъдителен иск с правно
основание чл. 79, ал. 1, пред. първо във вр. чл. 240 ЗЗД, тъй като договорът за
заем е предсрочно прекратен по взаимно съгласие на страните, обективирано
в сключено между същите страни валидно правоотношение по договор от
24.05.2013г. за продажба на пакет от 130 000 броя акции от капитала на
„Делтастрой Инвест“ АД, а задължението за връщане на заетата сума е
погасено чрез прихващане на насрещно задължение за цената на придобитите
акции. Предвид извода за липса на задължение съдът не се произнася по
възражението на ответното дружество за изтекла погасителна давност,
основано на твърденията, че предявяване на иска срещу „Делтастрой“ ООД не
е осъществено с исковата молба, а с допълнителната молба, подадена след
изтичане на давностния срок по чл. 110 от ЗЗД.
Поради съвпадение на правните изводи на двете съдебни инстанции по
съществото на спора първоинстанционното решение следва да се потвърди.
С оглед резултата от въззивното обжалване, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК и предвид направеното искане за присъждане съдебно– деловодни
разноски от процесуалния представител на въззиваемото дружество, с
прилагане на списък по чл. 80 ГПК, както и на доказателства за реално
направени разноски, въззивницата следва да бъде осъдена да заплати сумата
3 000лв. - заплатено от насрещната страна адвокатско възнаграждение за
въззивна инстанция.
Воден от горното, ВнАпС, ТО, І- ви състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260035/16.02.2021г., постановено по т. д.
№ 2069/2019г. по описа на Варненски окръжен съд.
ОСЪЖДА М. Г. К., ЕГН: **********, адрес: гр. Варна, ул. „Георги
Раковски“ № 79, ет. 8, ап. 100, да заплати на „ДЕЛТАСТРОЙ“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Южна
промишлена зона, ПИ № 83, представлявано от управителя М Я И, сумата 3
11
000 лв., представляваща направени от насрещната страна съдебно –
деловодни разноски за въззивна инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12