Р Е Ш Е Н И Е № І-62
град Бургас
, 13.04. 2020 година
Бургаският
окръжен съд , гражданска колегия ,
в публично заседание
на
.............единадесети март…..през
две
хиляди и двадесета година
, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ :Пламена Върбанова
мл.с. Марина
Мавродиева
при секретаря А.
Цветанова като
разгледа докладваното
от.съдията М.Карастанчева.в.гр.д. № 165 по описа
за
2020
год.,за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод въззивната жалба на процесуалния представител на ЕС на бл. 148 в ж.к.“Братя миладинови „ в гр.Бургас –ответник по гр.д. № 6190 /2019 год. по описа на Бургаския районен съд против решение № 3325/02.12.2019 год. постановено по същото дело ,с което на осн.чл. 40 ал. 1 от ЗУЕС да отменени всички взети решения от ОС на ответната ЕС ,обективирани в протокол от 22.05.2019 г..
Въззивникът
изразява недоволство от решението , като
счита същото за неправилно и
необосновано,постановено при
неотчитане и неправилно тълкуване на събраните по делото
доказателства .
Сочи
се ,че на първо място,че неправилен и в противоречие с доказателствата
бил извода на съда ,че ищецът надлежно е
уведомил председателя на УС по реда на чл. 13 ал. 2 от ЗУЕС,че не ползва
самостоятелния си обект в сградата – етажна собственост ,като е посочил имейл и
адрес ,на който да му бъдат пращани покани
за ОС .Твърди се ,че ищецът не сочи нито как ,нито кога е уведомил управителя ,като липсва подпис
,документ или друго доказателство ,сочещо дали такова уведомление е било
изпратено ,получено ,на кого и кога .Доколкото доказването на този факт е в
тежест на ищеца ,той не е провел пълно и главно доказване на факта .Изобщо
липсва доказателство ,което да обвърже по някакъв начин етажната собственост относно факта на уведомяването по чл. 13 ал. 2 ЗУЕС.Представеният от ищеца документ
–„уведомление „ от 25.01.2018 г. може да е доказателство единствено за неговия
автор ,но не обвързва съда и
страните нито с посочената в него дата
,нито с последващи действия по връчване
изявлението на съответния адресат /каквито липсват/Твърди се ,че такова
уведомяване от страна на ищеца не е било
извършвано и в тази връзка се сочи ,че имейл кореспонденцията между страните не
доказва уведомяване по чл. 13 ЗУЕС.Още
повече ,че извод за съдържанието на тези
имейли не може да бъде направен.Затова се счита ,че постановеното на базата на
този неправилен извод решение е необосновано.
Поддържа
се и възражението за недопустимост на исковата молба поради нейното просрочие
,като се излагат подробни аргументи в
тази връзка .Поради неправилният извод за надлежно уведомяване по реда на чл. 13 ал. 2 от ЗУЕС на етажната
собственост съдът не е обсъдил
останалите аргументи ,изложени в
отговора на исковата молба .Тези доводи се подкрепят във въззивната жалба ,като
се моли за отмяна на решението и постановяване на ново ,с което се отхвърли
предявения иск .Не се сочат нови обстоятелства и доказателства по делото .
В
писмения си отговор по реда на чл. 263 от ГПК
въззиваемият ищец оспорва въззивната жалба .Поддържа становището си ,че по делото е установено по категоричен
начин предоставеното на ответната етажна
собственост уведомление по чл. 13 ал. 2 от ЗУЕС,с което се моли поканите за ОС да му бъдат изпращани
на посочен имейл и адрес..Сочи се е установена по делото и
датата ,на която е узнал съдържанието на въпросния протокол от ОС,решенията по
който се оспорват .Доказана била по делото и
и електронна кореспонденция с предишното ръководство на ЕС.Възразява се
срещу твърденията във въззивната жалба относно
липсата на доказателства кой е собственик на въпросния имейл .Моли се за потвърждаване на
решението .също не се сочат нови доказателства.
След
преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди съображенията на
страните ,Бургаският окръжен съд прие за установено следното :
Предявен
е бил иск с правно основание чл. 40 от ЗУЕС ,като се оспорва законосъобразността на всички решения на Общото събрание
на етажната собственост на сграда на чл.
148 в ж.к. „Братя Миладинови „-Бургас ,обективирани в протокол от 22.05.2019
г.,като се претендира и прогласяване
нищожността им или отмяната им .
2.
Безспорно
е установено по делото ,че ищецът-въззиваем е собственик на самостоятелни
обекти в процесната етажна
собственост-за което е представен нот. акт № 123/2016 г.
Приложени
са по делото и покана за общо събрание ,поставена на 09.05.2019 г. ,както и
протокол за поставянето й ,протокол от проведеното на 22.05.2019 г. общо
събрание на собствениците в етажната собственост и списък на присъстващите ,както и протокол
за поставяне на съобщение за изготвения протокол от събранието –от 28.05.2019 г.
Твърдяло
се е от ищеца ,че е лишен от
възможността да участва в процесното
общо събрание,тъй като не е бил известен за свикването му.Същият е твърдял /не
в исковата молба , а по-късно по повод дадено становище по отговора на исковата
молба /,че надлежно бил уведомил по реда
на чл. 13 ал. 2 ЗУЕС управителя на УС,че не ползва самостоятелния си обект в
етажната собственост ,посочвайки имейл и адрес ,на който да му бъдат пращани
покани за ОС.Съгл.чл. 13 ал. 2 от ЗУЕС управителят е бил длъжен да го
уведоми за свиканото ОС-устно,което да
се удостовери с подписа на лицата ,които го свикват ,или чрез изпращане на
поканата на адрес в страната ,включително чрез електронна поща.Доколкото това
не било сторено от управителя на ЕС ,е било допуснато нарушение на процедурата по свикването на ОС,което го е
възпрепятствало да участва лично в
провеждането му .
Първоинстанционният
съд е приел ,че ответната страна по делото
носи доказателствената тежест да
установи ,че са спазени всички
изисквания на ЗУЕС за законосъобразност
на взетите на процесното ОС решения.И тъй като не е доказала ,че на ищеца е
била изпратена покана за свикване на
общото събрание по реда на чл. 13 ал. 3
от ЗУЕС,то е прието ,че е допуснато нарушение при свикването на общото събрание и това нарушение е достатъчно съществено и е основание за отмяна на всички взети
решения,без да се обсъждат останалите доводи на ищеца за незаконосъобразност на взетите решения.
Настоящата
инстанция не приема изложените доводи на
районния съд и счита решението за недопустимо ,като е следвало да бъде уважено
възражението на ответника за недопустимост на иска поради преклудирането му на осн.чл.40 ал. 2
от ЗУЕС:
Редът за свикване
на общо събрание на собствениците в сгради в режим на етажна собственост е
регламентиран в разпоредбата на чл. 13 ЗУЕС. В първоначалната си редакция /ДВ
бр. 6/2009 г./ нормата предвиждаше свикването да се извърши чрез покана, която
се връчва на собственика, обитателя или пълнолетно лице от неговото
домакинство, което е вписано в книгата на етажната собственост по чл. 7. Самото
връчване следваше да се удостовери с разписка в два екземпляра, подписана от
получаващото лице и връчителя, в която се отбелязват датата и часът на
връчване. За да бъде редовно връчването в случаите, когато собственикът или
обитателят отсъстват или откажат да получат поканата, законът предвиждаше
поканата да се залепи на външната врата на самостоятелния обект в сградата,
като залепването се удостовери с протокол, съставен от връчителя и подписан от
един свидетел, в който се посочват обстоятелствата, поради поканата не се връчва
лично, и се отбелязват датата и часът на залепването й.
С изменението на ЗУЕС /ДВ бр. 57/2001 г./ е
променен редът за свикване на общото събрание. Вместо лично връчване на
поканата на всеки собственик или ползвател, законът предвиди поканата да се
постави на видно и общодостъпно място на входа на сградата не по-късно от 7
дни, а в неотложни случаи- не по- късно от 24 часа, като върху поканата се
отбелязват датата и часът на поставянето й, за което се съставя протокол. За да
гарантира правото на участие в общото събрание на собствениците или
ползвателите, които не ползват самостоятелния си обект или ще отсъстват повече
от 1 месец, законът предвиди възможността същите да уведомят за това писмено
управителя или председателя на управителния съвет, като посочат електронна поща
и адрес, на които да им бъдат изпращани поканите за свикване на общото
събрание, както и телефонен номер - чл. 13, ал. 2 и ал. 3 ЗУЕС. При изпълнение
на това условие за лицата, свикващи общото събрание, се поражда задължение да
уведомят собственика за свикването на посочения адрес или устно по телефона.
Когато обаче собственикът или ползвателят не са се възползвали от тази
възможност, законът презюмира, че същите са били уведомени за свикване на
общото събрание по реда на чл. 13, ал. 1 ЗУЕС - чрез поставената на видно и
общодостъпно място покана, което означава, че те не могат да възразяват, че не
са били редовно уведомени. Този ред за свикване на общото събрание на
собствениците е приложим след 29.07.2011 г., когато влиза в сила изменението на
ЗУЕС, публикувано в ДВ бр. 57 от 26.07.2011 г.
Наред с изменението на правилата за свикване
на общото събрание е променен и редът за довеждане до знанието на етажните
собственици на протокола от проведеното общо събрание. Вместо връчване на
съобщение за изготвения протокол на всеки от собствениците и поставяне на
съобщението на видно място, законът - чл. 13, ал. 7 ЗУЕС, предвиди
оповестяването да се извърши само чрез поставяне на съобщението на видно и
общодостъпно място на входа на сградата. Поставянето на съобщението се
удостоверява с протокол, съставен от председателя на управителния съвет и един
собственик, ползвател или обитател, като в протокола се посочват датата, часът
и
3.
мястото на поставянето му.
Този начин на оповестяване на протокола рефлектира и върху срока, в който
собственикът може да иска отмяна на взетите решения - с изменението на чл. 40,
ал. 2 ЗУЕС в ДВ бр. 57/2011 г. този срок се удължава от 14 дни на 30 дни от
оповестяване на решението по реда на чл. 16, ал. 7. Доколкото разпоредбата на
чл. 16, ал. 7 ЗУЕС не предвижда специален ред за оповестяване на протокола по
отношение на собственици, които не ползват самостоятелния си обект или
отсъстват от него по- дълго от 1 месец, нито препраща към правилата на чл. 13,
ал. 2 и 3 за свикване на общо събрание, следва да се приеме, че след като
събранието е било свикано при спазване на изискванията на чл. 13, и за тази
категория лица началният момент на срока по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС също започва да
тече от датата на поставяне на съобщението, че протоколът е изготвен.
При тази
правна уредба настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е недопустимо. Предмет на отмяна са решения на общото събрание на
етажната собственост, взети на 22.05.2019 г. Към този
момент са в сила разпоредбите на чл. 13, чл. 16, ал. 7 и чл. 40, ал. 2 ЗУЕС
след изменението в ДВ бр. 57/2011 г. Не е
било оспорено от ответника по делото, че
към момента на провеждане на общото събрание на 22.05.2019 г. Ищецът не ползва
самостоятелните си обекти-ап. 39 и ап. 45 в чл. 148 в
ж.к.“Бр.Миладинови“,гр.Бургас и според
настоящият съдебен състав липсват доказателства ищецът да е уведомила управителя на етажната собственост за адрес и телефон,
на които да му бъдат изпращани съобщенията
за свикване на общото събрание, съобразно изискванията на чл. 13, ал. 2 и 3 ЗУЕС.Затова следва да се счита , че той е бил редовно уведомен за свикването на това общо събрание. Представеното от него „уведомление
„ от
25.01.2018 г. до управителя на етажната собственост не може да
се счете като уведомяване по смисъла на чл. 13, ал. 2 ЗУЕС.На първо място въпросното уведомление е частен
документ ,носещ предполагаем подпис на ищеца и липсва каквото и да е
доказателство ,че такова уведомление е
било изпратено и получено от съответния
адресат,кога и от кого е получено.Доказването на тези факти е в тежест на
ищцовата страна и всъщност съдът не е провел пълно и главно доказване на
факта на изпращането или получаването на такова уведомление от управителя на
ЕС/при наличие на оспорване от ответника
на този факт/.Изобщо липсва каквото и да
е доказателство ,което може да обвърже
по някакъв начин етажната собственост
относно факта на уведомяването по чл. 13 ал. 2 ЗУЕС .Съгласно тази
разпоредба уведомлението /без да е необходимо да е в някаква специална
форма/следва не само да бъде изготвено ,но и да е достигнало до управителя на ЕС и следва да бъдат посочени
някакви доказателства за получаването му – напр. обр.разписка ,нот.покана
,подпис на управителя и т.н. Сам по себе си този документ може да бъде доказателство единствено за
неговия автор ,но не може да обвърже съда или страните нито с посочената в него
дата ,нито с последващи действия.В тази връзка
позоваването на някакви имейл кореспонденция между ищеца и управителя на етажната собственост от една
страна не е било доказана по категоричен начин /прилагането на извлечение от
прикачените файлове са без текст и не е ясно за какво точно се отнасят / , а от
друга –не доказва уведомление по чл. 13 от ЗУЕС .Изненадващо е защо съдът е
приел ,че такова уведомление е било изпратено от ищеца и получено от ЕС-само
въз основа на представените имейли ,че ищецът бил уведомяван за предходни общи събрания..Всъщност извлечение от ел.поща
на ищеца ,че същият бил уведомен на посочения в уведомлението електронен
адрес за изготвен протокол от ОС на
07.02.2018 г. не се съдържа по делото ,има само твърдения за получено такова
съобщение .На лис 83 и л.84 от делото
има извадки от прикачени файлове от07.
02.2018 г. и от 29.04.2018 г.,съдържанието на които не е известно .Затова няма
как от тези извадки да се прави извод за
съдържанието на комуникацията между
страните ,поради което първоинстанционният съд твърде лековерно се е доверил на
твърденията на ищеца .
По делото са представени доказателства, че
съобщението за изготвения протокол от проведеното на 22.05.2019 г. общо събрание
е било поставено на входа на сградата на 205.2019 г. в 20 часа, за което е съставен нарочен протокол с
предвиденото в чл. в чл. 16, ал. 7 ЗУЕС съдържание / л. 68 и 69 от първоинстанционното дело/. Съобразно посоченото
по-горе, от този момент е започнал да тече 30-дневния срок, в който етажните
собственици, в това число и ищецът Г., биха могли да
поискат отмяна на взетите решения. Този срок е преклузивен и пропускането му
има за последица погасяване на правото да се иска отмяна на решенията на общото
събрание. В случая срокът е изтекъл на 29.06.2019 г., а искът е предявен на 29.07.2019 г., т. е. молбата за отмяна на взетите решения е
просрочена и поради това е процесуално недопустима.
По тези съображения на осн с чл. 270, ал. 3, изр. 1 ГПК решението
на Бургаския районен съд
следва да бъде обезсилено като процесуално недопустимо - постановено по недопустим
иск, а производството по делото - прекратено. Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
4.
ОБЕЗСИЛВА решение № 3325 от 02.12.2019 г. по гр. д.
№ 6190/2019 г. по описа на Бургаския районен съд .
ПРЕКРАТЯВА производството по
делото, образувано по иска на М.Д.Г. ***,ЕГН
********** за отмяна на решенията на общото събрание на етажната собственост в
сградата на бл. 148 в ж.к.“Бр.Миладинови „ ,гр.Бургас
,проведено на 22.05.2019 г. и обективирани в протокол от същата дата .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
за прекратяване подлежи на обжалване с частна жалба пред БАС в едноседмичен срок от съобщението на
страните .
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.