Решение по дело №14606/2018 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер              19.04.2019г.                 гр.София

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание на осми април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА

 

                                                          ЧЛЕНОВЕ:            ГАЛИНА ТАШЕВА

                                                                       

                                                                                            ПАВЕЛ ПАНОВ

 

при участието на секретар Антония Луканова като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 14606 по описа за 2018г., взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.                                                                            

С решение от 26.03.2018г., гр.д.19052/16г., СРС, 90 с-в отхвърля предявения от „Е.М.“ ЕООД срещу Г.Т.Г. иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.240, ал.1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника на вземането, предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с № 434 от 05.06.2015г., издадена по ч.гр д.694/2015г., Районен съд Лом, в размер на                 1 250 лв. - част от главница на обща стойност 3 524,93 лв., ведно със законна лихва, считано от 05.06.2015г., което вземане произтича от неизпълнение на договор за отпускане на потребителски паричен кредит № 713494 от 29.09.2011г., сключен между „У.К.Ф.“ АД и ответника, впоследствие прехвърлено с договор за продажба и прехвърлене на вземания от 22.08.2012г. в полза на ищцовото дружество, като осъжда ищеца да заплати на ответницата сумата 521,50 лв. - разноски.

Срещу решението постъпва въззивна жалба от ищеца „Е.М.“ ЕООД. Счита, че цесията на процесните вземания е съобщена на длъжника. Цесионерът е упълномощен от цедента да извърши уведомяването по чл.99, ал.3 ЗЗД. Последиците от предсрочната изискуемост на вземанията по кредита настъпват автоматично, съобразно предвиденото в договора за кредит в случай на забава за плащане, като не се спори, че кредитът не е обслужван редовно. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се уважи искът.

Въззиваемата – ответницата по иска Г.Т.Г. оспорва жалбата.

Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 вр. чл.430, ал.1 и ал.2  ТЗ, както и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Съобразно чл.272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.269, изр.2 ГПК, крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Въззивният съд възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата, но само в частта относно ненастъпилата предсрочна изискуемост на кредита, а не и за неуведомяване за цесията. В настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.

В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:

Съобразно чл.99, ал.4 вр. ал.3 ЗЗД, прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня на съобщаването му на длъжника от предишните кредитори и цеденти. В случая, обратната разписка с приложеното уведомление съдържа неясно обозначение относно името и качеството на лицето, подписало за получил на 15.04.2015г. Въпреки това, цедирането на вземането достига до знанието на длъжника – ответницата Г.Т.Г., с връчения й препис от исковата молба и я обвързва с последиците на прехвърлянето. Исковата молба обективира волеизявление за нотификация, изходящо от новия кредитор и цесионер - ищеца „ЕОС М.“ АД. Той разполага с овластяване в тази насока по силата на изрично упълномощаване от кредитодателя и цедент съгласно чл.3.2 от договора за цесия.

Въпреки изложеното, не се установява настъпване на последиците от предсрочна изискуемост на целия кредит поради неплащане в срок. Действително, договорът за потребителски кредит регламентира подобна автоматична последица при забава за плащане, на която и да било вноска от главницата или лихвата. Независимо от това, съгласно разясненията на т.18 от ТР № 4/18.06.2014г., ОСГТК на ВКС, във всички случаи волята на кредитора за позоваване на предсрочна изискуемост трябва да бъде обявена по смисъла на чл.60, ал.2 ЗКИ и доведена до знанието на длъжника и съдлъжниците в момент, предхождащ заявлението. Самото заявление не материализира волята на банката да направи задължението предсрочно изискуемо. По делото не са представени доказателства за извършено уведомяване на ответника преди съдебния процес, чието начало поставя заявлението от 05.06.2015г. по чл.410 ГПК, по което е образувано заповедното производство, продължило в исково. Обратната разписка с приложеното уведомление съдържа неясно обозначение относно името и качеството на лицето, подписано за получил на 15.04.2015г.

Наред с всичко, липсват каквито и да било други конкретни оплаквания в жалбата относно релевантните факти, свързани с възникване и съществуване на процесните цедирани вземания, тяхното доказване по страни, основание, период и размер. При съобразяване на чл.269, изр.2 ГПК, съдът в условията на ограничен въззив не дължи служебна проверка за правилност на решението в тази част, поради което същото следва да се приеме за правилно. Искът за признаване дължимост на целия остатък от кредита следва да се отхвърли като неоснователин. 

Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, І пр. ГПК следва да се потвърди.

Пред настоящата инстанция въззиваемата установява реализирани разноски за 317 лв. – платено в брой възнаграждение за един адвокат, които се дължат.   

По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в

 

 

Р   Е   Ш   И   :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение от 26.03.2018г., гр.д.19052/16г., СРС, 90 с-в.

ОСЪЖДА „Е.М.“ ЕООД, ***-6 да заплати на Г.Т.Г., ЕГН **********, с адрес: ***  сумата 317 лв. – разноски за въззивна инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: 1.                             2.