РЕШЕНИЕ
№ 150
гр. Велико Търново, 24.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА
ИРЕНА КОЛЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА Въззивно
гражданско дело № 20254000500004 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „ЧЕРНОМОРСКИ ФАР" ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление град Горна Оряховица, ул. „В. Грънчаров" № 9А, ет.2, чрез
пълномощник - адвокат Д. Б., против Решение № 539/21.10.2024г. по гр.д. № 482/2024г. на
Окръжен съд - Велико Търново, с което е прието за установено по отношение на търговското
дружество, че е извършило нарушение на авторското право на ищеца Г. Р. Х. с ЕГН
********** върху процесната кръстословица, публикувайки я в брой 123 от 01.07.2015г. на
вестник „Черноморски фар", собственост на ответника, без знанието и съгласието на автора.
Жалбоподателят счита обжалваното решение за неправилно, като постановено при
нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила.
Излага, че съдът не е обсъдил доказателствата по делото в тяхната цялост, не е извършил
преценка на събрания фактически и доказателствен материал и е формирал необоснован
извод за доказаност на твърдените нарушения. Намира за неправилен извода, че ответникът
е публикувал процесната кръстословица в брой 123 от 01.07.2015г. на печатното издание
без знанието и съгласието на Г. Х., както и че е премахнат надписа, обозначаващ авторството
му в нарушение на чл. 15, ал. 1, т. 4 от ЗАПСП. Излага, че съобразно клаузите на сключения
договор от 01.10.2012г., Х., като автор се е съгласил да предоставя на търговското дружество
– издател срещу заплащане по 5 кръстословици с размер 215 на 340 мм на седмица за
1
публикуване във вестник „Черноморски фар“ и към момента на публикацията, договорът не
е бил прекратен. Жалбоподателят възразява, че неправилно в мотивите си
първоинстанционния съд е приел, че договорът между страните от 01.10.2012 г. няма
самостоятелен характер, а на анекс към първоначалния такъв от 25.03.2009 година. Излагат
се съображения, че двата процесни договора са сключени с различни търговски субекти –
представеният с исковата молба договор от 25.03.2009 г. е сключен с „Издателска къща
„Черноморски фар“ ООД, а процесната публикация от 01.07.2015 г. е публикувана при
действието на договора от 01.10.2012 г., който е сключен с „Черноморски фар“ ЕАД. С оглед
изложеното, жалбоподателят счита, че не може ангажиментите по друг договор и с друг
издател да се прехвърлят върху ответното дружество и да се приеме, че е използвано
произведението на ищеца без негово знание. В заключение, жалбоподателят сочи, че
съобразно клаузите на договора от 01.10.2012 г., издателят няма задължение да поставя
обозначения и надписи върху произведението, което не води до нарушение на чл. 15, ал. 1, т.
4 от ЗАПСП.
Отправено е искане да се отмени обжалваното решение и вместо него да се постанови
друго, с което исковата претенция бъде отхвърлена, като неоснователна и недоказана.
Претендират се направените в първоинстанционното и въззивното производство разноски.
В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 ГПК насрещната страна Г. Р. Х., чрез
пълномощника си - адвокат Н. Н., е подал отговор на въззивната жалба, в който заема
становище за нейната неоснователност. Моли същата да бъде оставена без уважение и
обжалваното решение потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.
Въззивната жалба срещу първоинстанционното решение е подадена в срока по чл. 259,
ал. 1 от ГПК, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е
процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
Съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК въззивният съд следва да извърши
служебна проверка относно валидността и допустимостта на обжалваното решение. Съдът
намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност - постановен
е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена
форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи
неговата недопустимост.
Съдът, след анализ на събраните по делото пред първата инстанция доказателства, по
вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбите, достигна до следните правни изводи:
Със сключен на 25.03.2009г. договор между ищеца и „ЧЕРНОМОРСКИ ФАР" ООД
първият се е задължил спрямо дружеството да предоставя срещу заплащане по пет
кръстословици на седмица за публикуване във вестник „Черноморски фар". От своя страна,
дружеството се е задължило да не променя вида или съдържанието на произведенията,
изпратени му от автора и съпътстващите ги надписи и обозначения, както и да не ги
публикува повторно. Договор с идентично съдържание е сключен на 01.10.2012 г. между
2
ищеца и „ЧЕНОМОРСКИ ФАР" ЕАД, в което е било преобразувано „ЧЕРНОМОРСКИ
ФАР" ООД.
В брой 82 от 03.05.2011г. на вестник „Черноморски фар" е публикувана кръстословица,
под която е поставен надпис - „2011 Г. Х. **********. В брой 123 от 01.07.2015г. в същия
вестник е публикувана кръстословица, която не носи обозначение на авторството.
Посочените до тук факти не са спорни по делото, както и не е спорно между страните, че
издател на посочения вестник е ответното дружество.
За да уважи предявения иск, първоинстанционният съд е приел за безспорно авторството
на ищеца на публикуваната в бр. 82 от 03.05.2011г. кръстословица, констатирал е пълната й
идентичност, като съдържание и графично изображение, с публикуваното в бр. 123 от
01.07.2015г. произведение и липсата на съпътстващите обозначения на авторството в
повторната публикация. При тези факти е формирал извод за допуснати от ответника
нарушения на чл. 18, ал. 2, т. 1 и на чл.15, ал. 1, т. 4 от ЗАПСП, който настоящият състав
напълно споделя.
Обжалваното решение не страда от посочените във въззивната жалба пороци. По делото
са представени и двете публикации във вестник „Черноморски фар", като видно от същите е
налице пълно съответствие относно съдържанието и графичното им изображение.
Единствено втората публикувана по време кръстословица не съдържа обозначителния за
авторството знак на ищеца, което е видно от приложеното по делото печатно издание бр. 123
от 01.07.2015г. Доколкото предоставеното от ищеца произведение е било публикувано вече в
същия вестник през 2011 г., то отпечатването му отново през 2015 г. се явява повторно.
Възражението на ответника за липса на повторност поради извършване на публикацията при
действието на друг договор с друго юридическо лице, е изцяло неоснователно, доколкото,
видно от посочените в договорите ЕИК на издателя и след справка в Търговския регистър,
се касае за едно и също търговско дружество, но с различна правноорганизационна форма.
Поради това и при изричното противопоставяне на автора осъществената повторна
публикация представлява нарушение на чл. 18, ал. 2, т. 1 от ЗАПСП.
Неоснователно се явява оплакването на въззивника и че съобразно клаузите на
сключения договор от 01.10.2012г. дружеството нямало задължение да поставя обозначения
и надписи върху произведението, както и липсвала изявена воля от страна на автора да
осъществи правото си по чл.15 ал.1 т.4 от ЗАПСП, поради което не може да се обоснове
извод за използване на авторското му право в нарушение на посочената законова разпоредба.
Това задължение на издателя следва от нормата на чл. 6 от ЗАПСП. Според същата, знакът
за авторство сочи титуляра на авторското право и дори да не е част от произведението, този
знак е част от самото авторско право съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 1, т. 4 от ЗАПСП. В
случаите, в които авторът е предоставил произведението си с обозначителен знак, то
издателят е длъжен да публикува същото във вида, в който е предоставено - със
съпътстващите го надписи и обозначения.
Ето защо, поради съвпадане изводите на настоящия състав с тези на
3
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора, на въззивника не се следват разноски. В полза на въззиваемата
страна следва да бъдат присъдени претендирните от нея разноски за въззивното
производство - в размер на 1 000 лв. за адвокатско възнаграждение, което е изцяло
заплатено, видно от приложения по делото договор за правна защита и съдействие.
Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Великотърновският апелативен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 539/21.10.2024г., постановено по гр.д. № 482/2024г. на
Окръжен съд - Велико Търново.
ОСЪЖДА „ЧЕРНОМОРСКИ ФАР" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление град Горна Оряховица, ул. „В. Грънчаров" № 9А, ет.2 ДА ЗАПЛАТИ на Г. Р. Х.,
ЕГН **********, с адрес град Велико Търново, ********** сумата от 1000 /хиляда/ лв.,
представляваща направени във въззивното производство разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните
пред Върховен касационен съд на Република България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4