Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Варна, ………….2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският
административен съд, ШЕСТИ състав, в публично заседание на седемнадесети
февруари две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: ИВЕТА ПЕКОВА
и при участието на секретаря Добринка
Долчинкова, като разгледа докладваното от съдията Ивета Пекова адм.дело N 2080
по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по
реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.
Образувано е по жалба,
подадена от „ДК Ритейл Лозенец“ЕООД- в несъстоятелност, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление – гр.Варна, бул.***, представлявано от управителя И.Н.И.
против Ревизионен акт № Р-03000318003982-091-001/26.02.19г. на органи по
приходите при ТД на НАП-Варна, потвърден с Решение № 77/17.05.19г. на Директора
на дирекция “ОДОП”-Варна в частта, с която са установени задължения за ДДС за
д.п.м.11.2016г., м.02, 03, 05, 09, 10 и 12.2017г. в общ размер на 20214.89лв. –
главници и 3328.88лв.-лихви. Жалбоподателят твърди, че РА в оспорената част е незаконосъобразен. Оспорва всички констатации на
органите по приходите, като твърди, че са допуснати съществени процесуални
нарушения при изготвяне на обжалвания акт от органа по приходите, който не е
извършил всички необходими действия по установяване на правно релевантните
факти, не е положил необходимата грижа за снабдяване с необходимите документи
за изясняване на спорните факти от фактическа страна, респективно не е изискал
и анализирал предоставените от тях документи и обяснения. Твърди, че ревизиращият
орган не е положил необходимата грижа да проведе проверката обективно,
всестранно и пълно и при спазване на принципа на добросъвестността при
изискване на необходимите за ревизията документи, и при установяване на
адресите на съответните физически и юридически лица. Твърди, че исканията за
представяне на документи и писмени обяснения са ненадлежно връчвани на лица без
представителна по отношение на задълженото лице власт и без каквато и да е
връзка с него, така също и по отношение на третите лица. Твърди и че издаденият
ревизионен акт е постановен в нарушение на материалния закон, като не са налице
основанията на чл.122 от ДОПК за провеждане на ревизионното производство по
този ред, доколкото не са установени всички елементи от приложимите на нормата
фактически състави. В РА напълно липсват каквито и да е мотиви или правни
доводи водещи до извода за неосъществяемост на процесните доставки. Твърди, че
всички описани в РД и РА фактури обективират реални доставки, инкорпорират търговски
правоотношения на доставка и покупко- прадажба на стоки, и с факта на
подписването им от страните създават съответната облигационна връзка, поради
което напълно правомерно жалбоподателят се е възползвал от правото си на
приспадане на данъчен кредит по тези фактури. Моли да бъде отменен РА в
обжалваната част.
Ответникът по жалбата
чрез процесуалния си представител юрисконсулт К. поддържа становище, че жалбата
е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Моли да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение.
След като разгледа
оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на
страните и в рамките на задължителната проверка по чл. 160 ДОПК,
административният съд приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, от легитимирано лице и при наличие на интерес от
обжалване, поради което е допустима.
Обжалва
се ревизионен акт № Р-03000318003982-091-001/26.02.19г. на органи по приходите
при ТД на НАП-Варна, потвърден с Решение № 77/17.05.19г. на Директора на
дирекция “ОДОП”-Варна в частта, с която на дружеството са установени задължения
за ДДС за д.п.м.11.2016г., м.02, 03, 05, 09, 10 и 12.2017г. в общ размер на
20214.89лв. – главници и 3328.88лв.-лихви.
От Заповед за
възлагане на ревизия № Р- 03000318003982-020-001/11.07.18г., издадена на
основание чл.112 и чл.113 ДОПК от началник сектор при ТД на НАП-Варна се
установява, че е възложено извършване на ревизия на „ДК Ритейл Лозенец“ЕООД от
инспектори по приходите, която да обхване задълженията за корпоративен данък за
периода от 01.01.2016г. до 31.12.2017г. и за ДДС за периода от 24.10.10г. до 02.03.18
г. и да завърши до три месеца, считано от датата на връчване на ЗВР, която съгласно
отбелязването е връчена по реда на чл.32 ДОПК на 16.08.18г. и е предоставена на
управителя на дружеството на 27.08.18г. От ЗВР № Р- 03000318003982-020-002/13.11.18г.
и ЗВР № Р- 03000318003982-020-003/13.12.18г. се установява, че срокът за
извършване на ревизията е продължен до 16.01.19г. От заповеди № Д-1249/30.06.17г.
и №Д-1465/31.08.18г. се установява, че ревизията е възложена от компетентен
орган. За резултата от ревизията е изготвен ревизионен доклад № Р-03000318003982-092-001/24.01.19г.,
а въз основа на него е издаден РА, обжалван пред директора на дирекция „ОДОП“-Варна
при ЦУ на НАП, който с решение № 77/17.05.2019г. го е потвърдил в обжалваната
част, като е обсъдил и направените възражения в жалбата до него, които е приел
за неоснователни.
В
обжалвания РА, потвърден с решението на решаващия орган, органите по приходи, като
са взели предвид, че от дружеството не е представена счетоводна отчетност и
предвид липсата на документи за установяване на основата с облагане с данъци
/документи и писмени обяснения са изискани с ИПДПОЗЛ
№Р-03000318003982-040-001/16.08.2018г., връчено на управителя на 27.08.18г./ са
приели, че са налице обстоятелствата по чл.122, ал.1, т.4 от ДОПК, поради което
ревизията е извършена по особения ред по чл. 122 и сл. от ДОПК. С уведомление
по чл.124, ал.1 от ДОПК дружеството е уведомено за наличието на установените
обстоятелства, както и че основата за облагане с КД и ДДС за ревизираните
периоди ще бъде определена по особения ред. На управителя на дружеството са
връчени и уведомление по реда на чл.17. ал.1. т.2 от ДОПК, както и искане за представяне
на декларации по чл.124, ал.3 ДОПК, като не са представени становище,
счетоводни документи и исканите декларации по чл.124, ал.3 от ДОПК за
ревизираните периоди. Органите по приходите са извършили анализ по чл.122, ал.2
от ДОПК на относимите към ревизираното дружество обстоятелства и са установили размера
на данъчните задължения на дружеството за ревизираните данъчни периоди.
По
ЗКПО за 20016г. са установили, че не е подавана годишна данъчна
декларация по чл.92 от ЗКПО за 2016г. и са извършили проверка на данните за
отчетени обороти по ЕКАФП с дистанционна връзка с НАП, а от наличната
информация в програмен продукт VАТ от информационния масив на НАП -
регистри дневници за покупките на клиенти на ревизираното лице и издадени
фактури за доставки - продажби към регистрирани по ЗДДС лица от ревизираното
дружество са установили издадени фактури, съответно общо неотчетени и
недекларирани приходи в размер на 2 155 637.64 лв. С протокол за приобщаване на
доказателства №1172955/23.01.19г. са приобщени протоколи за извършени насрещни
проверки на ревизираното лице във връзка с ревизии на част от клиентите му, за
които са налице данни за издаваните фактури за наем на персонал сезон лято
2016г. По отношение на извършените разходи е прието, че предвид непредставяне на
първични /вторични документи, счетоводни регистри, банкови извлечения и др., те
не могат да се установят документално и е налице хипотезата на чл.26, т.2 от ЗКПО. Няма законово основание тези разходи да бъдат признати, тъй като формират
данъчни постоянни разлики, както няма и нормативно обоснован подход, при който
съответните им приходи да бъдат елиминирани при определяне на финансовия
резултат. За 2017г. по отношение
на получените от дружеството приходи са приети за установени декларираните с ГДД
по чл. 92 от ЗКПО общо приходи от услуги в размер на 178 643.87лв., а относно извършените
разходи, поради непредставяне на първични/вторични документи, счетоводни
регистри, банкови извлечения и др. – че не могат да се установят документално
така както са декларирани по ГДД по чл.92 от ЗКПО. С оглед приетото са
установени задължения за корпоративен данък за 2016г. в размер на 215563.75лв.
и за 2017г.- 17864.34 лв., като са начислени и съответните лихви.
Във връзка със задълженията по ЗДДС е установено, че дружеството
извършва дейност през ревизирания период услуги и продажба на стоки в търговски
обекти магазини „Алдо“ с разнородни стоки, съответно в хотел „Добруджа“, до
дискотека Масай, в к-с Перфект бийч до хотел „Адмирал“, хотел „Интернационал“.
От събраните в хода на ревизията органите
по приходите са установили, че дружеството е регистрирано по ЗДДС лице от
20.08.2014г. и дерегистрирано на 11.03.2016г. по реда на чл.176 от ЗДДС, като
повторно е регистрирано от 24.10.2016г. и считано от 02.03.2018г. е дерегистрирано
по ЗДДС; дейността е упражнявана в обектите, съгласно данните от фискални
устройства с дистанционна връзка с НАП; дружеството е упражнило право на
приспадане на данъчен кредит по доставка на стоки и услуги от регистрирани за
целите на ЗДДС лица – „ЕСП Златни пясъци“ООД, „Служба по трудова медицина“, „Еконт
Експрес“ООД, „Алдо Златни пясъци“ ЕООД и „Джобс БГ“ЕООД в данъчни периоди м.11.2016г.,
м.02, 03, 05, 09, 10 и м.12.2017г.; доставките са посочени в регистър по чл.124 ЗДДС дневник за покупките с код 1 - фактури и данните са постъпили в СД по
чл.125 от ЗДДС; данните от дневниците за покупките съответстват на
декларираните данни в справките декларации по чл.125 от ЗДДС.
При извършената насрещна
проверка на „Алдо Златни пясъци“ЕООД му е връчено ИПДПОЗЛ, с което е изискано
да представи фактурите, издадени на жалбоподателя за периода 2016г. -2017г. и
първични документи, съпътстващи доставките по издадените фактури. От
проверяваното дружество са представени копия на фактури №10...146/30.12.2016г. с предмет-
възнаграждение по договор, префактурирани наем и разходи 2016г.; ф. №10...157/30.12.2016г.
с предмет- продажба на стоки и ф. №0...339/29.11.2016г. също с предмет-
продажба на стоки, като в писмени обяснения е посочено, че стоките по
издадените фактури са директно доставени в обектите на „ДК Ритейл Лозенец“ЕООД
от доставчиците, поради което не съществува необходимост от разписки,
протоколи, товарителници и т.н. от проверяваното лице. Фактура
№1-146/30.12.2016г. е издадена за възнаграждение по договор и разходи. По данни
от ПП на НАП „Алдо Златни пясъци“ЕООД за периода от 01.01.2016г. -31.12.2016г.
няма действащи трудови договори, има 10 бр. ЕКАФП в магазини, находящи се в гр.
Варна, к.к. Златни Пясъци; дружеството не е подало ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2016г.
С оглед констатираното при проверката е направен извод, че не са представени
документи, удостоверяващи извършени доставки, документирани с процесните три
фактури, в т.ч. прехвърляне на собственост върху стоки, както и за извършване
на услуги- възнаграждение по договор и префактуриран наем.
От
ревизираното лице са изискани всички първични и вторични счетоводни документи
по осъществени стопански операции /в т.ч. банкови извлечения по всички сметки,
фактури, касови ордери и книги, стокови и складови разписки, искания, пътни листи,
товарителници и протоколи/; счетоводни справки, счетоводни регистри, оборотни
ведомости и главни книги за ревизирания период, инвентаризационен опис към
31.12.2016г. и 2017г. и др. /с ИПЗПОЗЛ №Р-03000318003982-040-001/, като до издаване
на РА не са представени изисканите документи.
Въз
основа на събраните при ревизията доказателства, органите по приходи са приели,
че липсва заведена счетоводна отчетност в съответствие с приложимото счетоводно
и данъчно законодателство, като констатациите във връзка с правото на
приспадане на данъчен кредит се основават на данните основно на отразяването на
фактурите в отчетните регистри по ЗДДС-дневниците за покупки и справките
декларации за съответните данъчни периоди. Предвид това, че законът не свързва
правото на данъчен кредит единствено с издаването на фактури по осъществени
доставки са приели, че липсата на счетоводната отчетност на дружеството е в
нарушение на счетоводното и данъчното законодателство, тъй като са нарушени
чл.123 от ЗДДС и чл.121. ал.1 от ППЗДДС във връзка с чл.4 и чл.16 от ЗСч.
/отм./. От събраните в хода на ревизията доказателства не може да бъде
обоснован извод, че са налице извършени облагаеми доставки на стоки по смисъла
на ЗДДС по фактурите, издадени от „Алдо Златни пясъци“ ЕООД и др. доставчици.
Липсват годни доказателства за придобиването на различните стоки, материали и
услуги. Липсват годни доказателства, от които по безспорен начин да се направи
извод, че на съответната дата, посочена във фактурите, са индивидуализирани
родово определени стоки, предмет на процесните фактури, поради което и на основание
чл.68, ал.1, т.1. и чл.69, ал.1. т. 1 вр. чл.71, т.1 ЗДДС при установени
обстоятелства по чл.122, ал.1, т.4 от ДОПК е отказано право на приспадане на
данъчен кредит по фактурите, издадени от „ЕСП Златни пясъци“ООД, „Служба по
трудова медицина“, „Еконт Експрес“ООД, „Алдо Златни пясъци“ ЕООД и „Джобс БГ“ЕООД
с предмет- стоки, материали или услуги, както следва: за д.п.м.11.16г. в размер
на 344.43лв., за д.п.м.02.17г. в размер на 15.80лв., д.п.м.03.17г.-52.03лв.,
д.п.м.05.17г.- 13795.48лв., д.п.м.09.17г.- 5770.05лв., д.п.м.10.17г.-228.45лв.
и д.п.м.12.17г. в размер на 8.65лв., като са начислени и съответните лихви.
С решение
№ 77/17.05.19г. решаващият орган е отменил издадения РА в частта, с която са
установени задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2016г. и 2017г. в общ
размер на 233428.10лв., ведно със съответните лихви и е върнал преписката на
органа по приходите, издал ЗВР за издаване на нова заповед за възлагане на ревизия
и определяне задълженията на дружеството по ЗКПО и е потвърдил РА в частта, с
която са установени задължения за ДДС за ревизираните данъчни периоди в общ
размер на 20214.89лв. и съответните лихви.
При така изложената
фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е подадена от
легитимирано лице, в срока по чл.156 ДОПК и след изчерпване на възможността за
обжалване по административен ред, поради което се явява допустима. Разгледана
по същество, съдът намира следното:
При извършване на
задължителната проверка по чл.160, ал.2 ДОПК, съдът констатира, че ревизията е
възложена от компетентен орган- изрично определен в заповед № Д-1249/30.06.17г.
и е приключила в определения от него срок. Ревизионният акт е издаден от
компетентни органи- орган по приходите, възложил ревизията и ръководителя на
ревизията, в предвидената от закона форма и определя данъчни задължения за
периода, за който е възложена ревизията, поради което обжалваният акт не страда
от пороци водещи до неговата нищожност. Заповедите за възлагане на ревизия, РД
и РА са подписани от посочените в тях издатели с квалифициран електронен подпис
по чл.13 ал.3 ЗЕДЕУУ, приравнен на саморъчен-чл.13 ал.4 ЗЕДЕУУ.
Органите по приходите
са приели, че са налице обстоятелства по чл.122 ал.1 т.2 и 4 ДОПК.
Съгласно разпоредбата
на чл. 122, ал. 1 ДОПК органът по приходите може да приложи установения от
съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2
основа, когато е налице едно от следните обстоятелства: по т.1.- до започването
на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по
декларация; т.2.- налице са данни за укрити приходи или доходи; т.3.- когато в
счетоводството са използвани неистински или с невярно съдържание документи;
т.4.- липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за
счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на
основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за
установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на
задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред; т. 5.-
документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци
липсват или са повредени до степен негодни за ползване; т.6.- данните и
сведенията, необходими за установяване на основата за облагане с данъци, не
могат да бъдат получени, тъй като ревизираното лице не е намерено на адреса за
кореспонденция по чл. 28; т.7.- декларираните и/или получените приходи, доходи,
източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на
стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и
финансовото му състояние за ревизирания период. Съгласно чл.124 ал.1 ДОПК
когато установи наличие на обстоятелства по чл.122 ал.1 ДОПК органът по
приходите уведомява ревизираното лице, че основата за облагане с данъци ще бъде
определена по предвидения в чл.122 ред и му определя срок за представяне на
доказателства и за вземане на становище, който не може да бъде по-кратък от 14
дни, като съгласно ал.2 на чл.124 ДОПК в производството по обжалването на
ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл.122 фактическите
констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато
наличието на основанията по чл.122 ал.1 е подкрепено със събраните
доказателства.
В случая ревизиращият
екип в хода на ревизията е установил наличие на обстоятелства по чл.122, ал.1,
т.2 и 4 ДОПК, а именно, че са налице данни за укрити приходи или доходи и липсва
или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или
воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно
облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за
облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са
унищожени не по установения ред.
В хода на ревизията са
изискани от дружеството документи и писмени обяснения, като не са представени
такива, включително фактурите, по които е упражнено право на приспадане за
ревизираните периоди. Всички искания, ЗВР и уведомления са връчени лично на
управителя на дружеството, поради което твърденията му в жалбата за нередовно
връчване на искания са неоснователни. От наличната информация в регистрите на
НАП са установени и неотчетени приходи, т.е. в случая безспорно са налице данни
по смисъла на чл.122 ал.1 т.2 и 4 ДОПК.
С оглед изискванията
на чл.124 ал.1 ДОПК е изготвено уведомление до задълженото лице, че поради
наличие на обстоятелство по чл.122 ДОПК основата за облагане за ревизирания
период ще бъде определена по реда на чл.122 ДОПК, което е връчено на управителя
на дружеството- ревизирано лице.
Не се спори, а и се
установява от приложените справки от масивите на НАП, че дружеството е
упражнило право на приспадане на данъчен кредит по
доставка на стоки и услуги от регистрирани за целите на ЗДДС лица – „ЕСП Златни
пясъци“ООД, „Служба по трудова медицина“, „Еконт Експрес“ООД, „Алдо Златни
пясъци“ ЕООД и „Джобс БГ“ЕООД в данъчни периоди м.11.2016г., м.02, 03, 05, 09,
10 и м.12.2017г. Констатациите се основават на данните на отразяването на
фактурите в отчетните регистри по ЗДДС- дневници за покупки и СД за съответния
данъчен период.
Органът по приходите е
отказал на жалбоподателя упражненото право на
приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от от „ЕСП Златни пясъци“ООД, „Служба по трудова медицина“, „Еконт Експрес“ООД,
„Алдо Златни пясъци“ ЕООД и „Джобс БГ“ЕООД на основание чл.68, ал.1, т.1. и
чл.69, ал.1. т. 1 вр. чл.71, т.1 ЗДДС при установени обстоятелства по чл.122,
ал.1, т.4 от ДОПК, като е приел, че не е доказано, че ревизираното
лице разполага с оригинален първичен счетоводен документ, че са налице
облагаеми доставки на стоки и услуги по фактурите, издадени от доставчиците и
връзката на стоките и услугите с икономическата дейност на дружеството.
Жалбоподателят
твърди, че са налице предпоставките за признаване право на приспадане на
данъчен кредит и че неправилно и незаконосъобразно са му определени задължения
по ЗДДС.
Съгласно чл.12 ал.1 ЗДДС облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по
смисъла на чл.6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон
и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката,
облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в
случаите, в които този закон предвижда друго. Съгласно чл.6 ЗДДС доставка на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на
правото на собственост или друго вещно право върху стоката. Съгласно чл.9 ЗДДС
доставка на услуга е всяко извършване на услуга. Съгласно
чл.68 ал.1 т.1 ЗДДС данъчен кредит е сумата на данъка,
която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по
този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка. За да
възникне право на приспадане на данъчен кредит за получателя на доставката е
необходимо да е налице реално осъществена облагаема доставка. Съгласно чл.25, ал.2 от ЗДДС, датата на която е прехвърлена
собствеността на стоката или датата на която е извършена услугата е датата на
данъчното събитие.
Регистрирано по ЗДДС лице,
съгласно чл.69 ЗДДС, има право да приспадне като данъчен кредит данъкът за
получени от него облагаеми доставки на стоки или услуги, когато използва същите
за осъществяване на облагаеми доставки и когато притежава за получените
доставки данъчен документ/съгласно чл.71 ЗДДС/ с изискуемите от закона
реквизити, като въведените изисквания за възникване право на приспадане на
данъчен кредит са по отношение на конкретната доставка, по която е претендирано
това право /по която е приспаднат данъка в подадената справка-декларация/. При
наличие на облагаема доставка на стока, съответно на услуга, осъществена от
регистрирано по този закон лице, която стока, съответно услуга се използва от
получателя за осъществяване на други облагаеми доставки са налице условията на
чл.68 ал.1 т.1 и чл.69 ал.1 т.1 ЗДДС за приспадане на данъчен кредит по тази
доставка.
Данъчният субект е
този, който следва да докаже наличието на предпоставките на ЗДДС за право на
приспадане на данъчен кредит по процесните фактури. Това следва от общия
принцип на разпределение на доказателствената тежест в процеса, според който
всяка страна следва да докаже осъществяването на фактите, от които черпи
изгодни за себе си правни последици, и поради това, че данъчният субект
претендира право на приспадане на данъчен кредит, то той е този който следва да
докаже изпълнението на всички законови изисквания, включително и за реално
осъществяване на доставките по процесните фактури по смисъла на чл.6 и чл.9 ЗДДС.
С оглед задължението по
чл.171 ал.4 АПК съдът е указал на жалбоподателя, че носи доказателствена тежест за установяване на фактите и обстоятелствата
относно наличие на предпоставките за правото на приспадане на данъчен кредит по
издадените му фактури, включително относно техния предмет, че негова е
доказателствената тежест да установи факта на настъпване на данъчното събитие
по издадените му фактури, посочени в оспорения акт, по които претендира право
на приспадане, включително и за това, че доставчикът е разполагал с достатъчни
количества към датата на издаване на фактурите, за транспорта и фактическото
получаване на стоките, както и че е придобил правото да се разпорежда с тях
като собственик, съответно за услугите, за които твърди, че са му извършени, че
е получил резултата от тях. От дружеството не са представени доказатателства във
връзка с дадените указания.
Предмет на фактурите,
по които е упражнено право на приспадане на данъчен кредит е продажба на стоки,
услуги, материали.
Не са представени
доказателства относно вид, количество на стоките, материалите или предмета на услугите,
нито доказателства, че такива са доставени, съответно ивършени и предадени на
жалбоподателя, как, къде, кога и между кого.
В случая в хода на ревизионното
производство не са представени доказателства нито за предмета на доставките,
нито относно реалното осъществяване на доставка по смисъла на чл. 6 и чл.9 ЗДДС
по фактурите, по които е ползвано право на приспадане. От ревизираното лице не
са представени нито фактурите, нито счетоводна отчетност, нито доказателства за
изпълнение на услуги или доставка на стоки. Такива доказателства не се събраха
и в хода на съдебното производство.
Съгласно
чл.71, т.1 от ЗДДС данъчно задълженото лице упражнява право си на приспадане на
данъчен кредит, когато притежава данъчен документ, съставен в съответствие с
изискванията на чл. 114 и чл. 115 ЗДДС, в който данъкът е посочен на отделен
ред- по отношение на доставки на стоки или услуги, по които е получател. За да
бъде правото на данъчен кредит валидно упражнено, в тежест на жалбоподателя е
да установи, че към този момент е разполагал с оригинален първичен счетоводен документ или със заверено от издателя с
подпис и печат копие, което да съхранява в счетоводството си. Обстоятелството,
че покупките са декларирани в дневниците за покупките, а доставчиците са
декларирали съответните продажби в своите дневници за продажбите не обосновава
извод за наличие на доставка, съответно правото за приспадане на данъчен кредит
на получателя. Отчетните регистри - дневниците за покупки и дневниците за
продажби са само вторични регистри, които се изготвят въз основа на първичните
счетоводни и данъчни документи и като такива не могат да ги заместят. В случая
като не са представени нито оригинали, нито заверени копия от процесните
фактури, то не може да се приеме за установено, че дружеството притежава такива
документи, поради което е налице самостоятелно основание да бъде отказано
правото на приспадане на данъчен кредит, а именно поради липсата на условието
по чл.71 ал.1 ЗДДС.
За да възникне задължение
за начисляване на ДДС от доставчика и право на приспадане на данъчен кредит за
получателя на доставката, е необходимо да е налице реално осъществена облагаема
доставка. За да е налице право на данъчен кредит съгласно чл.68, ал.1 и чл.69,
ал.1 от ЗДДС във връзка с чл.6, съответно чл.8 и чл.9, ал.1 от ЗДДС следва де е
налице доставка на стока, съответно на услуга, които в случая не се установи да
са извършени и че са извършени от посочените във фактурите доставчици.
Не са налице
доказателства за прехвърляне собственост върху стока, къде, на кой обект е
доставена, от кого е приета, кога, какъв вид стока и в какво количество.
На вещи, определени по
рода си, съгласно чл.24, ал.2 ЗЗД прехвърлянето на правото на собственост става
с индивидуализирането на вещите по съгласие на страните или предаването им. При прехвърляне собствеността на родово определени вещи,
прехвърлянето на собствеността се извършва с индивидуализирането на вещта или с
предаването й на купувача, превозвач, спедитор и пр. За установяване
предаването на стоките, съответно тяхната индивидуализация и прехвърляне
правото на собственост в случая не са представени доказателства. Не се събраха
доказателства относно начина на предаване на стоката, как е индивидуализирана
между страните и относно предаването й, нито относно това какви са стоките,
техния вид, количество. Прехвърлянето на правото на собственост върху
определена вещ настъпва по силата на самия договор, но в случая не са
представени договори, от които да е видно, че предмет на доставки са били
определени вещи. В представените три фактури стоките не са индивидуализирани.
За останалите доставки не са представени фактури. Не се установи, че стока е
индивидуализирана, съгласно чл.24 ЗДДС и съответно доставена на жалбоподателя. Не
са налице доказателства относно реалното осъществяване на доставка по смисъла
на чл.6 ЗДДС. Не се установи и в какво се изразяват услугите по фактурите, по
които е приспаднато право на данъчен кредит, нито, че резултата от тях е приет
от жалбоподателя.
Предвид
гореизложеното, съдът намира, че не е налице доставка на стоки, съответно на
услуги по смисъла на чл.6, съответно чл.9 ЗДДС, поради което правилно и законосъобразно е
отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, описани в РД.
Липсата на доставка е основание да се откаже
право на приспадане на ДК поради нарушение на основни принципи на системата на
ДДС – наличие на реална икономическа дейност и данъчен неутралитет, който цели
да освободи от данъчна тежест всички реални икономически дейности. Наличието на
реална доставка е материалноправно изискване за признаване право на данъчен
кредит, както съобразно нормите на съюзното право и практиката на СЕС, така и
съобразно националното законодателство. За да се установи, че на основание
доставката на стоки/услуги е налице право на приспадане, е необходимо да се
провери, дали доставките са реално осъществени и дали са използвани от лицето
за извършването на облагаеми доставки /т. 31 от решение на СЕС по дело
С-285/11/.
Съставянето на фактури
или декларации с невярно съдържание, както и всяко друго манипулиране на
доказателства, се счита за част от данъчна измама, в която участва самото ДЗЛ
/решение от 07.12.2010 г. по дело С-285/09, т. 48 и т. 49/, поради което не е
необходимо установяване на субективния елемент на знание. Реална доставка на
стоки по смисъла на чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО е всяка сделка по
прехвърляне на материална вещ от определено лице, което овластява друго лице да
се разпорежда фактически с нея като собственик. Доставката на услуги подлежи на
данъчно облагане само ако между доставчика и получателя съществува реално
правоотношение с достатъчно индивидуализиран предмет, в рамките на което се
разменят конкретни взаимни престации, като полученото от доставчика
възнаграждение представлява действителната равностойност на предоставената
услуга (т. 29 от решение от 27.03.2014 г. по дело С-151/13 Le Rayon d`Or) и
само ако е налице пряка връзка между доставената услуга и получената насрещна
престация. В доказателствена тежест на ревизираното лице е да установи
наличието на реални доставки на стоки и услуги -действително правоотношение, в
рамките на което реално се разменят насрещни престации, пряка връзка между
услугата и възнаграждението, което представлява действителната равностойност на
услугата и чийто размер предварително е определен според добре установени
критерии (т.37 от решение от 27.03.2014 г. по дело С-151/13 Le Rayon d`Or и
т.40 от решение на СЕС от 20.06.2013 г. по дело С-653/11). При доставките на
услуги е относимо изследване, дали при възлагане на услугата страните са
договорили по достатъчно конкретен начин вида, количеството, качеството,
единичната и обща цена на услугата и какви отделни компоненти формират
договорната цена, защото единствено при индивидуализирано в достатъчна степен
възлагане на услугата може да се направи извод за наличие на реално
правоотношение с конкретен предмет, в рамките на което се разменят конкретни
насрещни престации.
В настоящия казус недоказан остана факта, че
по процесните фактури стоки са доставени и услуги са извършени, а резултатът от
тях е възникнал в полза на получателя.
Само наличието на фактура с посочен в нея ДДС,
без реално да е настъпило данъчното събитие, не може да обоснове право на
приспадане за получателя, в който смисъл е и практиката на Съда на Европейския
съюз в Люксембург в Решение от 13 декември 1989г., Genius Holding BV срещу
Staatssecretaris van Financiën (C-342/87, Recueil, стр. 04227) и Решение
от 19 септември 2000г. Schmeink & Cofreth AG & Co. KG срещу Finanzamt
Borken и Manfred Strobel срещу Finanzamt Esslingen (С-454/98, Сборник 2000,
стр. I-06973).
Съдържанието на фактурите
не отговаря на изискването на чл.226, т.6 от Директива 2006/1 12/ЕО на Съвета и
на разпоредба на чл. 114, ал. 1, т. 9 ЗДДС - в описанието на услугите,
съответно стоките не се съдържа релевантната информация, необходима за
индивидуализирането на престацията. Непълнотата на фактурата възпрепятства
установяване съответствието на действително извършена доставка, възможността за
доказване реалността на доставката, респективно установяване настъпването на
данъчното събитие, и е самостоятелно основание за отказ на право на данъчен
кредит по тази фактура. В този смисъл и решението по дело С-271/12 СЕС.
С оглед гореизложеното,
правилно и законосъобразно органите по приходите в оспорения РА са отказали
право на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури. РА в обжалваната
част е правилен и законосъобразен, а жалбата е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
При този изход на
спора и предвид направеното искане, съдът намира, че на основание чл.161 ал.1 ДОПК на ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение,
изчислено по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в размер на 1236.31лв.
Водим от гореизложеното и на основание чл.160 ал.1 ДОПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ДК Ритейл Лозенец“ЕООД- в
несъстоятелност, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление – гр.Варна, бул.***,
представлявано от управителя И.Н.И. против Ревизионен акт №
Р-03000318003982-091-001/26.02.19г. на органи по приходите при ТД на НАП-Варна,
потвърден с Решение № 77/17.05.19г. на Директора на дирекция “ОДОП”-Варна в
частта, с която са установени задължения за ДДС за д.п.м.11.2016г., м.02, 03,
05, 09, 10 и 12.2017г. в общ размер на 20214.89лв. – главници и
3328.88лв.-лихви.
ОСЪЖДА „ДК Ритейл Лозенец“ЕООД- в несъстоятелност, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление – гр.Варна, бул.***, представлявано от
управителя И.Н.И. да заплати на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна
практика” при ЦУ на НАП- гр.Варна сумата от 1236.31лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на
обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщението на страните.
СЪДИЯ: