№ 475
гр. Варна, 05.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ, в публично заседание на седми
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Даниела Михайлова
при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов
като разгледа докладваното от Даниела Михайлова Административно
наказателно дело № 20223110200256 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на
ИВ. Р. БЛ. – ЕГН ********** против Наказателно Постановление № 21-0443-000274/
07.01.2022г. на Началника на сектор в І РУ при ОД-МВР-Варна, с което й е
наложено административно наказание "Глоба" в размер на 200 лв. и „Лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 6 месеца на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДП.
В жалбата се навеждат доводи, че в хода на производството са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, като се оспорват и констатациите на
наказващият орган. В заключение се иска цялостна отмяна на постановлението като
необосновано, неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание , въз. Б. , редовно призована, не се явява , не се
представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява представител.Постъпили
са писмени бележки, в които се оспорва жалбата, твърди се, че нарушението е
извършено от обективна и субективна страна, че в хода на производството не са били
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.В заключение се иска
постановлението да бъде потвърдено и да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение, като в условията на евентуалност се прави възражение за
прекомерност на поисканото адвокатско възнаграждение .
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 26.06.2021г. около 13,50ч. въз.Б. управлявала собствения си л.а. „
Мицубиши Колт“ с рег. № В 41 09 РА, като се движела в гр. Варна, по бул.“Христо
Ботев“ в посока Аспарухов мост., до Ж.П.Гара. По същото време, на този пътен
участък намирали полицейски служители, един от които бил св. Е.Б.. В изпълнение на
1
служебните си задължения те спрели въз. Б. за проверка.При нея се установило, че
няма валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.Поради това св.Б.
съставил против нея акт за установяване на нарушение по чл.483 ал.1 т.1 от КЗ. В
последствие обаче се установило, че регистрацията на автомобила на въз.Б. е била
служебно прекратена поради липса на задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“.Поради това административно-наказателното производство, образувано
със съставения акт за нарушение на чл.483 ал.1 т.1 от КЗ било прекратено по
административен ред.На 13.07.2021г. св.Б. съставил нов акт против въз.Б. за това, че на
26.06.2021г. е управлявала собственият си лек автомобил , който бил с прекратена
регистрация Нарушението било квалифицирано като такова по чл.140 ал.1 от ЗДП.При
предявяване на акта, както и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН възражения не били
направени и депозирани.
В последствие била образувана проверка, материалите от която били изпратени
във ВРП. С Постановление на ВРП от 06.01.2022г. бил поставен отказ да се образува
наказателно производство, като в обстоятелствената част на прокурорския акт бил
направен анализ на действията на въз. Б. и нормата на чл.345 ал.2 от НК. Било
установено, че въз.Б. придобила автомобила през м.февруари 2019г., като
непосредствено след това сключила застраховка „Гражданска отговорност“.След всяко
получаване на уведомление тя редовно заплащала дължимите вноски по полицата чрез
баща си.В началото на 2020г. въззивницата не била уведомена от застрахователния си
брокер, че застраховката й изтича и забравила да я поднови.Поради това на
06.05.2020г. полицата й била прекратена.През м.юни 2020г. от страна на Гаранционния
фонд до въз.Б. на 19.06.2020г. било изпратено Уведомление № 022366/ 15.06.2020г за
липса на сключена застраховка „Гражданска отговорност“. След получаването му, на
28.09.2020г. тя сключила нова застраховка, като в края на 2020г. отново пропуснала да
заплати дължима вноска по полицата.Поради това и на 12.01.2021г. застраховката й
била прекратена.Въззивницата обаче не била уведомена по никакъв начин от
Гаранционния фонд за това обстоятелство, както и за това , че регистрацията на
автомобила й е била прекратена служебно на 02.02.2021г. Поради това и било прието
, че деянието й не е съставомерно от субективна страна, тъй като нямало никакви
данни тя да е знаела, че превозното средство е с прекратена регистрация. По тези
съображения бил поставен отказ да се образува наказателно производство, а
материалите били върнати в І РУ-Варна за преценка относно реализиране на
административно-наказателна отговорност по отношение на въз.Б..
Въз основа на съставения акт и постановлението на ВРП било издадено и
атакуваното наказателно постановление, с което наказващият орган приел, че въз. Б. на
26.06.2021г. в 13.50ч. е управлявала собственото си МПС с прекратена регистрация.
Нарушението отново било квалифицирано като такова по чл.140 ал.1 от ЗДП и за него
на въз. Б. на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДП било наложено наказание „Глоба“ в
размер на 200лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
В хода на съдебното следствие като свидетел бе разпитан Е.Б.–
актосъставител, чиито показания съдът кредитира като логични, последователни и
непротиворечиви.От тях се установи, че първоначално на въз.Б. е бил съставен акт за
управление на МПС без валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност“, а
след като в последствие се установило, че автомобила е с прекратена регистрация бил
съставен акт за нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДП.
Съдът служебно извърши справка в Гаранционния фонд, от която се установи, че
към 26.06.2021г. за автомобила на въз.Б. действително не е имало сключен и действащ
2
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства по административно наказателната преписка, събраните в хода на
съдебното производство писмени и гласни доказателства, които са последователни,
взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат
различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание , съдът прави следните
правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради
което е процесуално допустима.
Наказателното постановление № 21-0443-000274/ 07.01.2022г е издадено от
компетентен орган - от Началника на сектор в І РУ при ОД-МВР-Варна, съгласно
заповед № Iз- 8121з- 1632/02.12.2021г.. на Министъра на вътрешните работи и в
шестмесечния преклузивен срок по смисъла на чл.34 от ЗАНН. То е било издадено на
основание чл.36 ал.2 от ЗАНН, която норма, макар и да не е посочена в
постановлението, предвижда, че административно-наказателна преписка се образува
без приложен акт само когато производството е било прекратено от прокурора.
Съдът намира обаче , че в хода на производството са били допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, както и че неправилно е било
прието, че въз.Б. е извършила нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДП. И в акта, и в
постановлението е посочено, че тя е управлявала автомобил с прекратена регистрация,
но не е посочена датата, на която регистрацията на превозното средство е била
прекратена.Данни за това се съдържат само в Постановлението на ВРП, но не и в
атакуваното постановление, с което е допуснато нарушение на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН.
От събраните по делото доказателства може да се направи извод, че е допуснато
нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДП, доколкото по безспорен и категоричен начин е
установено, че въз. Б. е управлявала автомобил, който е бил с прекратена
регистрация. От постановлението на ВРП е видно, че превозното средство е било
закупено от въз. Б. през м.02.2019г. и за него имало сключена валидна застраховка
„Гражданска отговорност“.В последствие, поради неплащане на дължими вноски по
нея, полицата е била прекратена и на 28.09.2020г. въззивницата сключила нова
застраховка.В края на 2020г., след като пропуснала да заплати дължимата вноска, на
12.01.2021г. застраховката й била прекратена.Регистрацията на автомобила пък била
служебно прекратена на 02.02.2021г. Не са били събрани обаче доказателства за това,
че въз. Б. е била уведомена за прекратяването на договора за застраховка,
респективно за служебното прекратяване на регистрацията . Следвало е да бъде е
получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574 ал.11 от КЗ, както и да е
налице уведомяване на собственика на превозното средство за това, съобразно
изричната норма на чл.143, ал.10 от ЗДвП и приложимата Наредба № I-45 от
24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение,
временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства. В случая е настъпил единствено факта на
3
прекратена служебна регистрация за процесния автомобил, за което е представено
получено по електронен път уведомление от Гаранционния фонд по чл.574 ал.11 от КЗ
за това, че ППС не е застраховано, като няма данни дали собственикът на автомобила е
бил уведомен за това . След като не се доказва по безспорен и категоричен начин, че
въз. Б. е уведомена, че служебно е прекратена регистрацията на автомобила , то не е
изпълнен фактическият състав на чл.143 ал.10 от ЗДвП, който кумулативно изисква
освен прекратяване на регистрацията и уведомяване на собственика за това.
В този смисъл и след като не е доказано, че деянието е извършено от въз. Б.
умишлено, то следва извода, че същото не е съставомерно от субективна страна и не
съставлява административно нарушение. В случая следва да се има предвид, че в
административно-наказателния процес виновното поведение на дееца не би могло да се
предполага, а следва да се докаже с всички способи на доказване по НПК и с всички
доказателства и доказателствени средства.По делото не се събраха доказателства за
това, че въз.Б. виновно е управлявала служебно дерегистрирано превозно средство,
което е било и с поставени на определените за това места регистрационни табели.
Въззивницата не е санкционирана за това, че управлява МПС, за което няма сключен
договор и действаща застраховка „Гражданска отговорност, за да се изследва
обстоятелството дали е знаела или не, че няма сключен такъв договор, като фактите по
делото сочат липса на знание и за това обстоятелство. Тя е санкционирана , за това, че
управлява автомобил с прекратена регистрация. Прекратяването на регистрацията на
автомобила като последица от липса на валидна застраховка съставлява сложен
фактически състав, включващ задължение и на прекратяващия регистрацията орган да
уведоми собственика, което е визирано в чл.143 ал.10 ЗДвП. В случая, след като не се
доказва по безспорен и категоричен начин, че въз. Б., като собственик на автомобила,
е била уведомена, че служебно е прекратена регистрацията на автомобила, който е
управлявала , то не е изпълнен фактическият състав на чл.143 ал.10 от ЗДвП, който
кумулативно изисква освен прекратяване на регистрацията и съответното
уведомяване.
Поради изложеното до тук съдът намира, че постановлението следва да бъде
отменено като неправилно и незаконосъобразно.
Съобразно изхода на делото и доколкото от страна на въз.Б. не е направено
искане за присъждане на разноски, респективно не са представени доказателства за
сторени такива, съдът намира,че не следва да се произнася в тази насока.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 21-0443-000274/ 07.01.2022г. на
Началника на сектор в І РУ при ОД-МВР-Варна, с което на ИВ. Р. БЛ. е
наложено административно наказание "Глоба" в размер на 200 лв. и „Лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 6 месеца на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДП.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4
5