РЕШЕНИЕ
№ 2806
гр. София, 22.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:И. М.
при участието на секретаря М. М.
като разгледа докладваното от И. М. Административно наказателно дело №
20221110204413 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
Софийски Районен съд е сезиран с жалба от Д. К. П. от ............., с ЕГН:
********** чрез упълномощен защитник против Наказателно Постановление
№ 22 – 4332 - 001606 издадено на 23.02.2022г. от Началник сектор СДВР,
отдел ,,Пътна Полиция“ - СДВР с което на жалбоподателя са наложени
наказания глоба в размер на 3 000 (три хиляди) лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 12 месеца за извършено административно
нарушение по чл.104Б, т.2 от ЗДвП. В жалбата си санкционираното лице
оспорва наказателното постановление като навежда твърдения за извършено
деяние, вследствие на усложнена пътна обстановка и неправилно приложен
материален закон. В заключение се иска от съда да постанови решение, с
което да отмени обжалваното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят Д.П., редовно призован, се явява
лично и чрез упълномощения си защитник поддържа жалбата и моли същата
да бъде уважена.
Административно – наказващият орган Началник сектор СДВР, отдел
,,Пътна Полиция“ – СДВР, редовно призован, не се явява и не се
1
представлява.
Софийски Районен съд, след като се запозна с доказателствата по
делото и като взе предвид посочените в жалбата оплаквания и становищата на
процесуалните представители на страните, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана с това право
страна, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Събраните в хода на съдебното писмени доказателства и
доказателствени средства установяват следната фактическа обстановка:
На 23.01.2022г. около 07:36ч.в гр.София, полицейските служители Т. А.
и А. С. се движели по бул. ,,Г.М.Димитров“ към бул.,,Симеоновско шосе“.
Обстановката била нормална и пътят бил сух. Двамата забелязали, че по
бул.,,Драган Цанков“ от ул.,,Лъчезар Станчев“ към ул.,,Проф.Марко Семов“
се движел жалбоподателя Д.П., управлявайки лек автомобил Форд Фиеста с
рег.№ СВ 60 69 КК, регистриран на негово име. На кръстовището на бул.
,,Драган Цанков“ и бул.,,Г.М.Димитров“ двамата полицейски служители
забелязали, че при маневра ,,десен завой“, водачът използва пътя, отворен за
обществено ползване, като извършил маневра, изразяваща се в умишлено
форсиране на двигателя с цел приплъзване на предните задвижващи колела и
приплъзване в ляво и в дясно по посоката му на движение, с което създал
опасност за останалите участници в движението. Автомобилът поднесъл, като
на разстояние от 50 метра по нагоре по пътя, жалбоподателят направил
същата маневра. Свидетелите А. и С. спрели водача на автомобила, който им
заявил, че ежедневно използва този маршрут, за да отиде на работа и
постоянно извършва маневрата, за да избегне светофара, на път за работа. Въз
основа на констатираното бил съставен АУАН, който бил връчен лично на
жалбоподателя и подписан от него с възражение. Същото не било уважено и
въз основа на акта, административно наказващият орган издал наказателното
постановление. Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно
установена и доказана от показанията на разпитаните свидетели и
приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Видно от
разпита на свидетелите Т.А. и А. С. е, че и двамата са били непосредствени
очевидци на извършеното деяние в лицето на жалбоподателя. Същите са
възприели реализирането на неправомерната маневра, за която са му
2
съставили АУАН, както и втора такава на път, който не е предполагал
приплъзване или някакво друго обективно поведение на автомобила, извън
действията на водача. Под страх от наказателна отговорност за
лъжесвидетелстване, съдът кредитира изцяло показанията и на двамата
свидетели и в частност тези на А. С.. Без да е бил предварително запитван и
да се намира в каквито и да било отношения с жалбоподателя, същият
изрично заявява, че пътят, по който се е движел водачът, е бил сух. Съдът
кредитира показанията на разпитаните свидетели като еднопосочни, логични
и непротиворечиви и пресъздаващи очевидно нарушение. Същите изхождат
от незаинтересовани от случая лица, пред които жалбоподателят и направил и
признания за системно извършване на предприетата от него на два пъти
маневра.
Поради тази причина и съдът не уважи доказателственото искане на
защитника на жалбоподателя за ангажиране на доказателства от НИМ,
относно метеорологичните условия в деня и часа на събитието.
Температурата, влажността и валежа не биха установили с категоричност в
какво състояние е бил пътният участък, по който се е движел жалбоподателя,
а и данни в тази насока са налице от показанията на разпитания свидетел.
Освен това към жалбата е приложена диаграма на температурата за
въпросната дата на деянието, от която не може да бъде направен еднозначен
извод, дали понижените температури са повлияли на пътната обстановка в
столицата. Показанията на свидетелите се потвърждават и от приобщените по
реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Предмет на преценка на
обжалваното наказателно постановление е съответствието му с материалния и
процесуалния закон. Както съставеният АУАН, така и обжалваното
наказателно постановление отговарят на изискванията на ЗАНН. Същите са
издадени в съответствие с давностните срокове, предвидени в ЗАНН. При
така възприетата фактическа обстановка и съвкупен анализ на събраните
доказателства съдът намира, че по безспорен и несъмнен начин се доказва, че
жалбоподателят Д.П. е извършил вмененото му административно нарушение
по чл.104Б, т.2 от ЗДвП. От обективна страна изпълнителното деяние е
формално и се счита за извършено чрез действие. Лицето е нарушило
правилата по ЗДвП, използвайки управлявания от него лек автомобил за
извършване на маневра, използвайки отворен за обществено ползване път за
цели, различни от неговото предназначение. От субективна страна деецът
3
нарушението е умишлено и се счита за извършено при форма на вина - пряк
умисъл. Деецът е съзнавал, че предприетата от него маневра не е свързана с
правилното движение управлявания от него лек автомобил, повторил е
същата малко по – късно и е признал пред полицейските служители, че и друг
път е извършвал подобно нещо с цел улеснение на движението му по повод
отиването му на работа. Съдът не споделя оплакванията на жалбоподателя, че
причина за извършеното т.нар.,,дрифтене“ е била заледения пътен участък, по
който се е движел. Освен, че в хода на съдебното производство бяха
ангажирани гласни доказателства в обратния смисъл, но и също така
нелогично изглежда за такова кратко разстояние от първоначалната маневра
за която е наказан до последващата такава, с която отново е маневрирал в
нарушение на закона, водачът да се ,,хлъзне“ с автомобила два пъти,
движейки се по един и същ маршрут. По отношение на вида и размера на
наказанието съдът констатира, че административно наказващия орган
правилно е приложил санкциониращата разпоредба на чл.175а, ал.1 пр.3 от
ЗДвП, определяйки наказания за извършено нарушение, а именно глоба в
размер на 3 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12
месеца.
Предвид налагане на строго фиксираните наказание и съдът не би могъл
да извърши последваща редукция. При извършена служебна проверка по
законосъобразността на наказателното постановление не бяха констатирани
допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи неговата отмяна
на процесуално основание. Налице е коректно посочване на нарушената
правна норма и съставения АУАН отговарят на извършеното изпълнително
деяние. Не бяха констатирани неточности, неясноти или липси на
законоустановената правна норма както по отношение на нарушението, така и
на неговото санкциониране. С оглед гореизложеното наказателното
постановление се явява законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.9 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 22 – 4332 - 001606
4
издадено на 23.02.2022г. от Началник сектор СДВР, отдел ,,Пътна Полиция“ -
СДВР с което на Д. К. П. от ......................, с ЕГН: ********** са наложени
наказания глоба в размер на 3 000 (три хиляди) лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 12 месеца за извършено административно
нарушение по чл.104Б, т.2 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от съобщението
му на страните пред АССГ.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5