РЕШЕНИЕ
гр.Русе, 25.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, VII гр. състав, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ ДИМИТРОВА
при секретаря ДАРИНА ИЛИЕВА като разгледа докладваното
от съдията гр. дело № 8181 по описа
за 2018 година, за да се произнесе,
съобрази:
Производството е образувано по искова молба от “ПРОФИ
КРЕДИТ България” ЕООД, чрез юрк. Радина И., с която са предявени установителни
искове срещу М.И.Х.,*** с правно основание чл.422 от ГПК за съществуването на
следните вземания по Договор за потребителски кредит № ********** от 02.08.2017
г., сключен за срок от 11 м. между страните, както следва: 1/ 400 лв. –
главница, представляваща вземане по чл.79, ал.1, вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД, вр.
чл.4 от ЗПК за неплатена нито една вноска по заетата сума; 2/ вземане по чл.79,
ал.1, вр. с чл.240, ал.2 от ЗЗД за сумата от 86,97 лв. – неплатена
възнаградителна лихва, начислена върху главницата, от които 41,17% годишен
лихвен процент и 49,90% годишен процент на разходите; 3/ вземане по чл. чл.79,
ал.1 от ЗЗД във вр. с т.VI от Договора за потребителски кредит и Споразумение
за предоставяне на пакет от допълнителни услуги от 02.08.2017 г. за сумата
440,33 лв. – наименовано от ищеца „възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги“, всички на стойност 927,30 лв., за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 3037/18 г. на РРС,
като се отказва от сумите 30 лв. такси за извънсъдебно събиране на вземането и
5,35 лв. законна лихва за забава, предмет на заповедта за изпълнение, поради
липса на материален интерес.
В исковата молба се твърди, че по сключен Договор за
потребителски кредит № ********** от 02.08.2017 г. „ПРОФИ КРЕДИТ България”ЕООД
е предоставило на ответника М.И.Х. сума в размер от 400 лв., колкото е претендираната
главница, а ответникът се е задължил да я върне съобразно уговорените условия,
в срок от 11 месеца, заедно с възнаграждението за ползване на сумата в размер
на 86,97 лв., от които начислени 41,17% годишен лихвен процент и 49,90% годишен
процент на разходите, както и сумата 440,33 лв. възнаграждение за закупен пакет
от допълнителни услуги, които ищеца твърди, че е предоставил на ответника на
основание сключено между страните Споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги от 02.08.2017 г. Ищеца твърди, че длъжника не направил нито
една погасителна вноска и на осн. т.12.3. от Общите условия със забава на една
месечна вноска повече от 30 дни, на 21.11.2017 г. е прекратен договора и
обявена неговата предсрочна изискуемост, за което на длъжника било изпратено
уведомително писмо от 27.11.2017 г., но не постъпило плащане по задължението.
Ищецът се снабдил със заповед за изпълнение за посоченото вземане по ч. гр.
дело № 3037/2018 г. на РРС, като основанието на задължението от 927,30 лева е
посочено като „главница“, 30 лв. такси за извънсъдебно събиране на вземането,
5,35 лева законна лихва и разноски 75 лв. Ответниците са уведомени по реда на
чл. 47 ал. 5 от ГПК за заповедта за изпълнение и „Профи Кредит България“ ЕООД
предявява иск за установяване на вземането си по заповедта за изпълнение.
Препис от исковата молба е редовно връчен на
ответника, чрез назначения му особен представител адв. Б. Грозева и в указания
срок е постъпил писмен отговор, с който счита исковете за допустими, но
частично неоснователни, оспорва претендираното възнаграждение за закупен пакет
от допълнителни услуги, като нищожна уговорка в тази част на договора за
потребителски кредит в противоречие с чл.10а, ал.1 и ал.2 от ЗПК и
неравноправна по см. на чл.143, т.3 и чл.146, ал.1 от ЗПК, както и оспорва
настъпилата предсрочна изискуемост на кредита.
Предявените искове са с правно основание чл. 422 от ГПК - за установяване на вземане за което е издадена заповед за изпълнение.
Материалноправното основание на исковете е по чл. чл.79, ал.1, вр. чл.240, ал.1
и ал. 2 от ЗЗД, вр. чл.4 от ЗПК - за връщане на парична сума дадена по договор
за заем със възнаграждение за ползването на сумата.
От фактическа страна съдът намира за установено
следното:
На 02.08.2017 г. страните са сключили договор за потребителски
кредит № ********** (л.7-11) по силата на който „Профи Кредит България“ ЕООД
предоставило на кредитополучателя М.И.Х. кредит в размер на 400 лева, който
следвало да бъде върнат за срок от 11 месеца при месечна вноска от 44,27 лева
при годишен лихвен процент от 41,17% и годишен процент на разходите (ГПР) 49,90
%. В договора за кредит е посочено, че кредитополучателите закупуват пакет от
допълнителни услуги за 440,33 лева, които се заплащат на вноски от по 40,03
лева на месец, като така общото задължение на ответницата става 927,30 лева, с
общ размер на месечната вноска 84,30 лева. По делото е приложено и
„Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги“, които са
изброени както следва:
1. Приоритетно разглеждане и
изплащане на потребителския кредит;
2. Възможност за отлагане на
определен брой погасителни вноски;
3. Възможност за намаляване на
определен брой погасителни вноски;
4. Възможност за смяна на
датата на падеж;
5. Улеснена процедура за
получаване на допълнителни парични средства.
На 03.08.2017 г. сумата 400 лева е преведена от ищеца
по сметка на ответника М.И.Х. (л.25). Ищецът депозирал заявление за издаване на
заповед за изпълнение в което посочил, че претендира сумата 927,30 лева
представляваща главница по договор за потребителски кредит № ********** от
03.08.2017 г., 30 лв. такси за извънсъдебно събиране на вземането и 5,35 лева
лихва за забава. По ч.гр.дело № 3037/2018г. е издадена заповед за изпълнение за
същите суми на същото основание.
При така установените факти съдът прави следните
правни изводи:
Кредитополучателят М.И.Х. е получила сумата 400 лева
по договор за кредит между страните и дължи връщането на главницата заедно с
уговорените възнаградителни лихви, след като на 21.11.2017 г. договорът е
прекратен от ищеца, поради изпадането им в забава за повече от 30 календарни
дни, поради което и е обявена предсрочна изискуемост на кредита, за което
длъжницата била уведомена с уведомително писмо от 27.11.2017 г. /л.40/, както и
в хода на настоящото производство.
Заповедта за изпълнение е издадена за 927,30 лева
„главница“ по договор за потребителски кредит № **********, като дължимата
главница (сумата която е получена и подлежи на връщане) по този кредит е 400
лева и в този размер вземането на ищеца съществува. В исковото производство се
прави уточнение, че в сумата от 927,30 лева е включено и неизплатено договорно
възнаграждение начислено в размер на 86,97 лв., от които 41,17 % годишен лихвен
процент и 49,90% годишен процент на разходите, като в този размер вземането
съществува. Остатъкът за сумата 927,30 лв. – наименовано от ищеца
„възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги“, на стойност 440,33
лв., била плащане по договор за допълнителни услуги, каквото вземане не
съществува, по следните съображения:
Представеното „Споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги“ от 02.08.2017 г. всъщност е част от договора за кредит, но
е обособен като отделен договор за да се заобиколи ограничението на чл. 19 ал.4
от Закона за потребителския кредит, който забранява годишния процент на разходите
(ГПР) да бъде по-голям от петкратния размер на законната лихва. Допълнителната
услуга „улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства“
реално не представлява услуга, тъй като кредиторът не поема никакво конкретно
задължение. За клиентът е предвидена някаква неясна възможност да получи
улеснена процедура, като обаче отпускането на следващ кредит и условията по
него става „по съгласие на страните“- т.е. кредиторът може да откаже да
предостави кредит без да търпи негативни последици и без някакви права на
клиента в тази хипотеза. Реално срещу тази „услуга“ клиентът не получава нищо.
За това тази клауза е нищожна поради липса на основание и поради липса на
достатъчно определено съгласие на страните. Останалите допълнителни услуги са свързани
пряко с договора за кредит- приоритетно отпускане на кредита, възможност за
отлагане/намаляване на вноски, възможност за смяна на падежа. За това
възнагражденията за тези допълнителни услуги са възнаграждения по договора за
кредит, които съгласно чл.19 ал.1 от ЗПК следва да се включат в ГПР. Тези
разходи не са включени в обявения от кредитора ГПР, което е в нарушение на
закона. Тези разходи са част от ГПР и така той надхвърля значително максималния
размер по чл. 19 ал.4 от ЗПК, поради което на основание чл. 19 ал.5 от ЗПК
клаузите, които предвиждат възнагражденията за допълнителни услуги са
нищожни. По тези съображения вземането
по договора за допълнителни услуги не съществува.
Съгласно решението по дело № С-472/11 на Съдът на
европейския съюз, националните съдилища са длъжни да следят служебно за
неравноправни клаузи в потребителските договори, което се явява основание за
извършената проверка за валидност на клаузите по договора за допълнителни
услуги.
В настоящото производство по чл. 422 от ГПК не се
претендират сумите 30 лв. – такси за извънсъдебно събиране на вземанията и 5,35
лв. мораторна лихва за забава, които са били предмет на издадената заповед за
изпълнение на парично задължение, като ищецът не поддържа тези претенции поради
липса на материален интерес и в тази част заповедтта следва да се обезсили по
заповедното производство.
Разноски:
Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на
ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК:
„Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство.
Съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство,
включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение.”
Ищецът има разноски в заповедното производство в
размер на 75 лева, от които следва да му се присъдят 35,61 лева и разноски по
настоящото дело в размер на 125 лева държавна такса, възнаграждение за юрисконсулт
300 лева и 300 лв. за особен представител на ответника или общо 725 лева, от които следва да му се присъдят
344,26 лева, съразмерно с уважената част от исковете.
Мотивиран така съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,
на осн.чл. 422 от ГПК, съществуването на вземанията на „Профи
Кредит България“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „България“, № 49, бл. 53Е, вх.В срещу М.И.Х., ЕГН **********,***
длъжник по Договор за потребителски кредит № ********** от дата 02.08.2017 г.,
както следва:
1/ за сумата 400 лв. – неплатена главница,
представляваща вземане по чл.79, ал.1, вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.4 от ЗПК;
2/ за сумата от 86,97 лв. – неплатена възнаградителна
лихва, представлявща вземане по чл.79, ал.1, вр. с чл.240, ал.2 от ЗЗД;
3/ ведно със законната лихва върху главницата от 400
лв., считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК 10.05.2018
г. до окончателното изплащане на задължението,
4/ като ОТХВЪРЛЯ
ИСКА за съществуване на вземането на основание чл. 422 от ГПК във вр.
чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с т.VI от Договора за потребителски кредит №
********** от дата 02.08.2017 г. и Споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги от 02.08.2017 г. за сумата 440,33 лв.,
за които вземания е била издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.дело № 3037/2018 г. на РРС.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78 ал. 1
от ГПК М.И.Х., ЕГН **********,*** да заплати на „Профи Кредит
България“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „България“, № 49, бл. 53Е, вх.В разноски по ч.гр. дело № 3037/2018 г. на РРС в размер на 35,61 лева и разноски по настоящото дело в
размер на 344,26
лева.
Решението подлежи на обжалване пред
РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: /П/