Решение по дело №2522/2019 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 1498
Дата: 13 декември 2019 г.
Съдия: Надежда Наскова Дзивкова
Дело: 20195300502522
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 29 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1498, 13.12.2019г., Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Пловдивски  Окръжен  съд ,                                                шести   граждански състав

на трети декември                                                две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание в следния състав :

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ : Надежда Дзивкова

                                                                              ЧЛЕНОВЕ: Виделина Куршумова

                                                                                                     Таня Георгиева

секретар : Пенка Георгиева,

като разгледа докладваното от  съдия Дзивкова

въззивно гражданско дело Nо 2522   по описа за 2019 година

и за да се произнесе взе предвид следното :

           Производството е по реда на чл.258. от ГПК.

           Образувано е по въззивна жалба на Етажна собственост на жилищна сграда №1 в гр. П., бул. ***, чрез управителя Н. С. против  Решение № 3424/24.08.2019г., пост. по гр.д.№ 14238/2017, ПРС, с което е отхвърлен предявения от жалбоподателя против Р.Н.И. и С.К.И. иск по чл.109 от ЗС за преустановяване на действия на ответнците, с които пречат на ищците да упражняват правото са на собственост върху площ от 4,5 кв.м.  принадлежаща към общите части в северозападния коридор на избения етаж на сградата на бул. ***, като бъдат задължени ответниците да премахнат незаконно поставената в коридора стена и врата, както и незаконно изградената в горепосочената площ тоалетна. Присъдени са и разноски.

           Жалбоподателят ЕС обжалва решението като неправилно,  като сочи, че съдът е направил необоснован извод, че липсват данни за извършено преустройство на общите части. Сочи и че неправилно не е кредитирано заключението на в.л. И., а се е позовал само на заключението на в.л. Ж. Не е коментирал и свидетелските показания по делото – на свидетелката Д. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което уважи иска, като присъди разноски за двете инстанции. Не прави нови доказателствени искания.

           Въззиваемите страни С.К.И. и Р.Н.И. оспорват подадената въззивна жалба. Развиват съображения, че С.И. не е материално легитимирана да отговаря по иска, т.к.не е собственик на имота. По същество поддържат, че взетото решение от ОС на ЕС не следва да бъде изпълнявано, т.к. спорното помещение не е обща част.Молят за потвърждаване на обжалваното решение. Претендират разноски.

           Съдът,  след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното :

           Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във въззивната жалба.

           По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение, съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск, който му е подсъден, произнесъл се е в законен състав. Настоящата инстанция намира, обаче, че първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск.

           Както вече е констатирано в Определение №2239/31.10.2019г., пост. по в.гр.д.№2522/2019, ПОС исковата молба, с която съдът е бил сезиран е била нередовна поради противоречие между обстоятелствената част и формулирания петитум. В обстоятелствената част на исковата молба, подадена от ОС на ЕС са изложени факти за взето решение на Общото събрание, което е влязло в сила, с което ОС задължава ответниците И. да премахнат съществуващо помещение и да възстановят обща част. Твърди се, че не са изпълнили това решение на ОС. Формирания петитум, обаче, е такъв за иск по чл.109 от ЗС – осъждане на ответниците да премахнат спорното помещение. Първоинстанционният съд не е констатирал това противоречие и е разгледал иска като такъв по чл.109 от ЗС. В същото време дори не е установил какъв е интересът на Етажната собственост от негаторен иск, след като самата тя не е носител на правото на собственост. Тези недостатъци на исковата молба са указани на ищците, сега жалбоподатели във въззивното производство и с молба от 14.11.2019г. е посочено, че искането към съда е осъждане на ответниците Р.И. и С. И. да изпълнят Решение от 09.04.2017г. на ОС на ЕС на сграда №1, в гр. П., бул. ***, в частта в която са задължени да премахнат преградната стена на спорното помещение в избения етаж. С оглед това уточнение въззивният съд е дал правна квалификация на иска като такъв по чл.38 от ЗУЕС и е разпределил доказателсвената тежест.

           При това положение, въззивната инстанция не може да упражни контрол за законосъобразност на постановеното първоинстанционно решение, т.к. в него е разглеждан друг предмет – правото на собственост на ищците, неоснователното въздействие от страна на ответниците, с което те смущават това право на собственост. Предметът на предявения иск е различен – взето ли е процесното решение от ОС на ЕС, влязло ли е в сила,  може ли ОС на ЕС да взема решения за защита правото на собственост на отделните етажни собственици, включително и върху общите части и само при евелнуално положителен отговор на тези въпроси – дали по същество решението е изпълнимо, т.е. дали процесното помещение е част от индивидуалната собственост на ответниците или е обща част.

           Съгласно ТР № 1/ 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013, ВКС, както и установената въз основа на същото съдебна практика / напр. Р №115/13.06.2014г., гр.д. N 5642 /2013 г., ІІІго,ВКС, Р№154/06.06.2014г.,  в.т.д.№ 72/2014г. ВАпС/ постановеното решение е недопустимо тогава, когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало съдът се е произнесъл по предмет, по който не е бил сезиран – разгледал е факти и обстоятелства, на които страната не се е позовала, при което е разгледал иск на непредявено основание.  Правната квалификация на иска е свързана с допустимостта на постановеното по него решение, само когато е нарушен принципът на диспозитивното начало в гражданския процес, когато съдът се е произнесъл извън определения от страните по спора предмет и обхвата на търсената защита.

           Ето защо настоящата инстанция намира, че първоинстанционният съд се е произвесъл по непредявен иск, като не е разгледал и релевантните факти и обстоятелства по действително предявения иск, поради което и постановеното решение е недопустимо и следва да бъзе обезсилено, а делото върнато на първоинстанционния съд, за да бъде разгледано от друг състав.

           С оглед на изложеното съдът

 

Р Е Ш И  :

 

           ОБЕЗСИЛВА Решение № 3424/24.08.2019г., пост. по гр.д.№ 14238/2017, ПРС  и връща делото на РС-Пловдив за разглеждане на действително предявения иск от друг състав.

           Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ :