Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1324 08.04.2019г. Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН
СЪД, XI-ти гр. състав в открито
съдебно заседание на четвърти април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ
ГЕОРГИЕВА- ТОЧЕВСКА
при участието на секретаря Величка Грабчева, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 17968
по описа на ПРС за 2018г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация по чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Хенрик Ибсен” № 15, ет. 7, представлявано от и. д. А. В. Г., чрез п. си ю. К. П., е предявил против Р.Т.С., ЕГН: **********,***, иск за признаване на
установено, че ответникът му дължи присъдените по частно гр. дело № 13750/ 2018
г. на ПРС, V бр. с-в, със заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 7923 от 30.08.2018 г., суми, както следва: главница в
размер на 771, 14 лева, дължима по договор за стоков кредит № ***, сключен с
„БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, вземанията по който са прехвърлени с договор
за цесия от 10.01.2017 г., договорна възнаградителна лихва в размер на 62, 64
лева за периода от 20.12.2012 г. до 20.02.2014 г., договорно обезщетение за
забава в размер на 433, 96 лева за периода 21.12.2012 г.- 07.08.2018 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на
заявлението в съда- 23.08.2018 г. до окончателното погасяване, както и
направените в заповедното производство разноски.
В исковата молба се твърди, че между ответника и „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” ЕАД, бил сключен договор за стоков кредит № ***, по който на лицето се
предоставила в заем сумата от 1 869 лева. Същата следвало да се плати на
15 месечни погасителни вноски, включващи главница и добавка, представляваща
печалба на кредитора (договорна възнаградителна лихва). Длъжникът обаче
преустановил обслужването на заема, поради което той дължал и обезщетение за
забава, като на 20.02.2014 г. настъпил падежа на целия дълг и той станал
изискуем. Вземането по кредита било прехвърлено на ищеца с договор за цесия от
10.01.2017 г., за което до адреса на длъжника се изпратил писмо, върнато в
цялост. За събирането на дължимите суми било подадено заявление по чл. 410 от ГПК и по образуваното по случая частно гр. дело № 13750/ 2018 г. на ПРС, V бр. с-в, се издала заповед за изпълнение, връчена на длъжника по реда на
чл. 47 ал. 5 от ГПК, което обуславяло правния интерес от предявяване на настоящия
иск. Моли за установяване на вземането по заповедта. Претендират се и
разноските в настоящия процес.
В съдебно заседание ищецът не се представлява, като чрез п. си представя
писмено становище по спора.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът, чрез назначения му о. п. по реда на
чл. 47, ал. 6 от ГПК, адв. М.Л.- З., подава отговор, с който оспорва иска по
основание и размер. Твърди се, че цесията не била редовно съобщена на длъжника,
а пък исковата молба била връчена на о. п., поради което тя нямала действие по
отношение на длъжника и ищецът не се явявал активно легитимиран да търси
изпълнение на прехвърленото вземане. В този смисъл искът се явявал
неоснователен и следвало да се отхвърли.
В съдебно заседание ответникът, чрез назначения му о. п., моли за
отхвърляне на иска.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено
следното:
Със заповед за изпълнение на парично задължение № *** по
чл. 410 от ГПК, издадена по частно гр. дело № 13750/ 2018 г. на ПРС, V бр. с-в, е разпоредено ответникът да заплати на ищеца
следните суми: главница в размер на 771, 14 лева, дължима по договор за стоков
кредит № ***, сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, вземанията по който
са прехвърлени с договор за цесия от 10.01.2017 г., договорна възнаградителна
лихва в размер на 62, 64 лева за периода от 20.12.2012 г. до 20.02.2014 г.,
договорно обезщетение за забава в размер на 433, 96 лева за периода 21.12.2012
г.- 07.08.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на постъпване на заявлението в съда- 23.08.2018 г. до окончателното погасяване,
както и разноските в заповедното производство в общ размер на 75, 36 лева.
Така издадената заповед за изпълнение е връчена на
длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, като съдът е указал на кредитора да
предяви иск за установяване на вземането си в месечния срок от връчване на
съобщението. Искът е предявен в преклузивния едномесечен срок, поради което е
допустим и подлежи на разглеждане по същество.
Като писмени доказателства са приети договор за потребителски кредит № ***, сключен между ответника и „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” ЕАД, общите условия по договора, декларация за предоставяне
на лични данни, застрахователен сертификат и копие от личната карта на
кредитополучателя.
Представена е и фактура № **********/ 20.11.2012 г. за
закупено от ответницата спално обзавеждане на стойност 1 869 лева с ДДС.
Сумата от кредита е с цел финансиране именно на тази покупка.
Представен е и договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 10.01.2017 г., сключен между ищеца и „БНП Париба Пърсънъл Файненс”
ЕАД, с който е цедирано вземането по договора за кредит, приложение 1 от 10.01.2017
г. към него, съдържащо вземането към ответника, пълномощно, потвърждение и
уведомление за цесията.
Прието е и заключение на съдебно- счетоводна експертиза,
по която вещото лице след проверка на документацията по отпуснатия кредит, е
установило, че размерът на предоставения на ответника кредит е в размер на
1 869 лева, като по договора е била погасена сумата от общо 1 672, 94
лева, от която: главница- 1 269, 14 лева и договорна лихва- 398, 46 лева и
са останали непогасени суми за главница и договорна лихва в размери, изцяло
съвпадащи с претенциите по исковата молба.
При така установената по делото фактическа обстановка,
съдът от правна страна намира следното:
Няма спор по делото за обстоятелството, че между „БНП
Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и ответника е бил сключен договор за потребителски кредит № ***, за финансиране закупуването на спално
обзавеждане, в която връзка е налична и фактура за закупената стока на стойност
1 869 лева.
Кредитът е отпуснат при следните условия: размер на
кредита- 2 040, 28 лева, платим на 15 броя месечни вноски, всяка в размер
на по 166, 76 лева, с годишен лихвен процент по заема- 31, 95 %, ГПР- 37, 24 %,
като по кредита са дължими още застрахователна премия от 112, 14 лева и
застраховка защита на имущество от 59, 14 лева. Сумата по кредита е била
усвоена изцяло веднага.
Вземането по този договор за кредит в последствие е било
прехвърлено чрез цесия от „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД на ищеца на 10.01.2017
г. с Приложение № 1 към договор за продажба и прехвърляне на вземания от 10.01.2017
г. Такава възможност изрично е предвидена и в чл. 14 от условията по договора
за паричен заем, според който кредиторът има право да прехвърли вземанията си
срещу заемателя в полза на трето лице по всяко време без да е нужно да получи
предварително съгласие на кредитополучателя.
На първо място, следва да се посочи, че е неоснователно
възражението в отговора за липса на активната легитимация на ищеца по
предявените искове, свързвано с оспорване действителността на договора на
цесия. Договорът за продажба и прехвърляне на вземания е действителен, приложението към
него е неразделна част от договора и съдържа предмета и цената на всяко
прехвърлено вземане, включително и процесното, като то е сключено след
настъпване на изискуемостта на вземанията по договора за заем. В чл. 14 от
договора за кредит изрично е предвидена възможността заемодателят да прехвърли
правата си по договора на трето лице, поради което в случая не е налице
противоречие с нормата на чл. 26 от ЗПК. Дори нещо повече, в цитираната
разпоредба от текста на договора изрично е предвидено, че с подписването
потребителят приема това за уведомление
на цесията. В този смисъл не може да бъде споделено и становището в отговора за
това, че цесията не пораждала действие за него поради липса на надлежно
уведомление, извършено от предишния кредитор. Действително уведомлението за
цесията е изготвено от ищеца, като по смисъла на чл. 99 ал. 4 от ЗЗД
прехвърлянето на вземането спрямо длъжника има действие от деня, когато то му е
съобщено от предишния кредитор. Не съществува обаче законова пречка
уведомяването да се направи и от новия кредитор, когато той е изрично овластен
за това (както е станало тук- пълномощно на лист 22), доколкото не се касае за
лично и незаместимо действие. Обстоятелството, че в закона е въведено изискване
съобщението за прехвърлянето на вземането да бъде извършено от цедента, не
означава, че то не е валидно, ако е било направено от упълномощено от този
цедент лице, действащ по негово пълномощие. От представеното по делото
пълномощно е видно, че ищецът е бил овластен от кредитора да уведоми от името
на последния всички длъжници по договорите за кредит за това, че вземанията са
прехвърлени на друг кредитор. В този смисъл съобщението, извършено от
цесионера, действащ като п. на цедента, е правно валидно, действително и
поражда правните си последици. Действително по делото няма данни уведомлението
за цесията да е изпратено на длъжника, но в тази връзка следва да се отбележи,
че в чл. 8 от договора изрично е записано, че всички съобщения с изявления на
кредитора, отправени към кредитополучателя, се считат получени и узнати от
него, ако бъдат изпратени на адреса му, посочен в договора. По делото е налично
уведомление, насочено към адреса на ответника по личната му карта, и макар в
исковата молба да се твърди, че пратката не била получена от адресата, следва
да се приеме, че от страна на финансовата институция са били предприети
необходимите действия за уведомяване на длъжника и само неговото поведение е
причината за неполучаването на писмото. Кредиторът не следва да търпи
неблагоприятни последици от неизпълнение на договорните задълженията на
длъжника, поради което изцяло в тежест на последния е да понесе риска от своето
бездействие по информиране на другата страна за променения си адрес, ако това е
било действително така. В този смисъл ответникът не се освобождава от
отговорност спрямо новия кредитор, който е изпратил уведомлението за цесия на
адреса за кореспонденция по договора и неполучаването на писмото там е изцяло
по вина на длъжника. Нещо повече, с връчването исковата молба, дори и на негов
представител в процеса, какъвто е назначеният о. п. поради отсъствието на
страната, ответникът вече се счита за уведомен за прехвърленото вземане,
доколкото се явява известéн, че има нов кредитор. След като законът не
поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено
уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебно производство е
напълно редовно. Няма доказателства по делото, че длъжникът е извършвал
плащания на процесните суми на стария кредитор след датата на договора за цесия-
10.01.2017 г. (според заключението на ССчЕ последното плащане на длъжника е от
30.10.2013 г.), за да се освободи той от отговорност. По този начин целта на
закона, свързана със съобщаването за прехвърленото вземане, е изпълнена, а
длъжникът- защитен, ако евентуално беше престирал на ненадлежния кредитор, без
да знае за прехвърления дълг. От всичко изложено дотук, в конкретния случай се
налага еднопосочният извод за това, че цесията е валидно противопоставима на
ответника, който още с подписване на договора е приел, че в случай на
прехвърляне на дълга се счита за уведомен, поради което тя легитимира ищеца
като надлежен кредитор на дълга по кредита, имащ правото да претендира
търсените суми в качество на цесионер.
Редовно
възникналото заемно правоотношение валидно обвързва страните и поражда своите
правни последици, като с подписване на договора ответникът се е съгласил с
всички негови клаузи, приел ги е, а и предварително още към момента на
сключването е бил наясно с крайната сума, която ще дължи по отпуснатия му заем,
като в погасителния план, инкорпориран в договора са посочени размер на
вноските и падежните им дати. Отделно от това, още в исковата молба е посочено,
а и това се установява от съдебно- счетоводната експертиза, длъжникът е
извършвал плащания по кредита, от което може да се направи извод, че той не
само се е съгласил с условията на договора, но ги е изпълнявал, макар и
частично. Договорът е с краен падеж, който е настъпил, а с това и изискуемостта
на всички задължения- главница и лихви, като в тежест на ответника е да докаже
плащане, но такова липсва, поради което сумата по исковата молба за остатъчна главница
от 771, 14 лева се явява дължима на годно правно основание- настъпил падеж и
неплащане в срок. В тази сума е включена и застраховката по кредита, като
условията на застраховката са посочени в договора и ответникът се е съгласил с
тях с подписване на кредита.
Предвид забавата в плащанията,
кредитополучателят следва да дължи и съответни обезщетения, като в случая на
него са начислени договорна лихва и такава за забава. При всеки договор за
кредит възнаградителна лихва е дължима, като това представлява цената на
предоставената услуга- ползване на парични средства за даден срок. Тази лихва е
посочена в погасителния план като %, кредитополучателят е запознат с този
размер, както и със задължението да заплати цената по кредита, като няма нищо неправомерно
в начисляването на подобни суми към месечните вноски по заема. Тези суми биха
били дължими дори и при редовно плащане, защото представляват част от дълга,
който е изначално определен. За търсения период от 20.12.2012 г. до 20.02.2014
г. тази редовна лихва според ССчЕ възлиза на сумата от 62, 64 лева, поради
което това акцесорно задължение е дължимо в пълния му предявен размер. По
отношение на втората лихва, посочена като обезщетение за забава, следва да се
посочи, че същата има санкционен (наказателен) характер, защото се начислява
само в случай на неизпълнение от страна на длъжника, изразяващо се в забавено
плащане, като законова постановка (по чл. 86 от ЗЗД) е това, че при забава на
връщане на парични средства се дължи лихва. Размерът й не е установен от заключението
на вещото лице по ССчЕ, но съдът намира за доказан размера на тази лихва от 433,
96 лева, търсена за периода 21.12.2012 г.- 07.08.2018 г. върху остатъчната
неплатена главница от 771, 14 лева, на основание чл. 162 от ГПК, посредством
извършено изчисление чрез онлайн електронен калкулатор. Размерът на тази
мораторна лихва нито е прекомерен, нито неравноправен, а още по- малко пък би
създал значително неравновесие между правата и задълженията на страните, поради
което следва да бъде присъден.
Доколкото
е безспорно от събраните доказателства, че ответникът не е погасил в цялост
главница и лихви- възнаградителна и за забава по договора, които обаче се е
задължил да върне в пълен размер, то претенцията в тези й части се явява изцяло
основателна, защото е налице валидно и изискуемо парично вземане, което е
останало дължимо и неплатено.
В
заключение, следва да се приеме, че в полза на ищеца съществува съответното
парично вземане, по отношение на което вече е била издадена заповед за
изпълнение.
Касателно направените в заповедното производство
разноски, същите възлизат на сумата от общо 75, 36 лева, от които: 50 лева- за юрисконсулстко
възнаграждение и 25, 36 лева- за заплатена държавна такса. Същите следва да се
присъдят с изричен осъдителен диспозитив в настоящото решение, на основание ТР
№ 4/ 2013г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените деловодни
разноски в настоящото производство, които са в общ размер на 663 лева, както
следва: сумата от 125 лева- довнесена държавна такса, сумата от 318 лева-
депозит за о. п., сумата от 120 лева- депозит за вещо лице по ССчЕ и сумата от
100 лева- юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 25 ал. 1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ, вр. чл. 78 ал. 8 от ГПК.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Хенрик Ибсен” № 15,
ет. 7, представлявано от и. д. А. В. Г. и Р.Т.С., ЕГН: **********,***, че Р.Т.С., ЕГН: **********,
дължи на „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК: *********, следните суми: главница
в размер на 771, 14 лева (седемстотин
седемдесет и един лева и четиринадесет стотинки), дължима по договор за стоков
кредит № ***, сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, вземанията по който
са прехвърлени с договор за цесия от 10.01.2017 г., договорна възнаградителна лихва в размер на 62, 64 лева (шестдесет и два лева и
шестдесет и четири стотинки) за периода от 20.12.2012 г. до 20.02.2014 г.,
договорно обезщетение за забава в
размер на 433, 96 лева (четиристотин
тридесет и три лева и деветдесет и шест стотинки) за периода 21.12.2012 г.- 07.08.2018
г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда- 23.08.2018
г. до окончателното погасяване, които суми е разпоредено Р.Т.С., ЕГН: **********,***,
да заплати на „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Хенрик Ибсен” № 15,
ет. 7, представлявано от и. д. А. В. Г., със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК № 7923 от 30.08.2018г., постановена по частно гр. дело № 13750/ 2018 г.
на ПРС, V бр. с-в.
ОСЪЖДА Р.Т.С., ЕГН: **********,***, да заплати на „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Хенрик Ибсен” № 15,
ет. 7, представлявано от и. д. А. В. Г., чрез пълномощника ю. К. П., сумата от 75, 36 лева (седемдесет и пет лева и тридесет и шест стотинки) – разноски в заповедното производство и
сумата от 663 лева (шестстотин
шестдесет и три лева) - разноски в
настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/
Вярно с оригинала!ВГ