Р
Е Ш Е Н И Е
Номер 92 28.03.2019 година гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
Нa 06 март две
хиляди и деветнадесета година
В открито заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ УРУКОВ
АТАНАС
АТАНАСОВ
СЕКРЕТАР: ПЕНКА ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от зам. председателя ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
в.гр.д. № 1053 по описа за
Производството е образувано по
въззивна жалба на П.А.П., подадена чрез
адв. М.С., против решение № 1205 от 23.11.2018 г., постановено по гр.дело № 5419/2014
г. по описа на Старозагорския районен съд, в частта, в която е осъдена П.А.П. да
заплати на С.П. сумата от 6750 лв., представляваща обезщетение за лишаването й
от ползване на 29/48 ид.ч. от процесния имот, ведно със законната лихва и ДТ.
Въззивницата счита, че решението на
първоинстанционния съд в обжалваната част, е недопустимо, алтернативно
неправилно, като постановено в противоречие с материалния и процесуалния
закони. Изводите на съда намира за неправилни и че не намират опора в реално
извършените процесуални действия от страна на ищцата, както и че не почиват на
доказателствата по делото. Излага съображения относно правната квалификация на
иска по чл.344, ал.2 от ГПК, по който иск съдът се е произнесъл с решение за допускане
на дебата, като е отхвърлил искането на ищцата. По жалбата на ищцата въззивният
съд се е произнесъл като е оставил жалбата без уважение. Счита, освен това, че
не е ясно въз основа на какво съдът приема за съвместно разглеждане претенция
по сметки по чл.346 от ГПК и уважава същата, въпреки че не е заявено такова
искане от ищцата. Намира, че е недопустимо съдът по свой почин да замества
процесуалните бездействия на страна в процеса. Намира, че съдът се е произнесъл
по незаявена от ищцата претенция по сметки
за обезщетение за изминал период, като съдът не е обсъдил и всички елементи от
фактическия състав на иска по чл.31, ал.2 от ЗС. Моли съдът да обезсили като
недопустимо, респективно да отмени като незаконосъобразно решението на
първоинстанционния съд в обжалваната част, и да присъди в нейна полза
извършените в производството разноски.
Въззиваемата С.А.П., чрез адв. Я.С., изразява становище, че въззивната жалба е
неоснователна, а обжалваният първоинстанционен акт в тази част е правилен и
законосъобразен, постановен в съответствие със събраните по делото
доказателства – писмени и гласни. Намира, че в обстоятелствената част на
жалбата правилно е отбелязано, че както първоинстанционният, така и въззивният
съд, в хода на първата фаза на делбата са отхвърлили заявеното искане по реда
на чл.344 от ГПК като са намерили същото за недоказано. Счита, че тъй като не
се спори, че има произнасяне на две инстанции по чл.344, ал.2 от ГПК, съдебният
акт има характера на привременна мярка целяща да уреди отношенията между
страните по повод на съсобствения имот, докато трае самата делба, заедно с
произнасянето за разпределението на правото на ползване, ако има направено
такова искане, до влизане в сила на решението за извършване на делбата реално.
Моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли въззивната жалба и да потвърди съдебния акт в обжалваната
част, както и да й присъди направените разноски пред въззивната инстанция.
Съдът, като обсъди направените в
жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно
разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата
по делото, намери за установено следното:
Предявен е иск за делба на съсобствен
наследствен недвижим имот с правно основание чл.69 ЗН във връзка с чл.341 и сл.
от ГПК, като производството е във фаза след допускане на делбата.
С решение №1112 от 29.11.2016г. на СтРС
постановено по настоящото гр.дело и решение №69/22.05.2018г. на ВКС, постановено по гр.дело №2934/2-17г. по
описа на ВКС, І г.о., е допусната съдебна делба между С.А.П. и П.А.П., по
отношение на следния недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА - АПАРТАМЕНТ №…,
разположен на … етаж от жилищна сграда, находяща се в град Стара Загора, ул…. №
…, със застроена площ на апартамента от 74.81 кв.м., състоящ се от: две спални,
дневна с кухненски бокс, баня, клозет, антрета и балкони, с граници на
апартамента /по нотариален акт/: от изток - апартамента на С.К.; от запад - двор;
от север - апартамента на К.Б.; от юг - двор, заедно с избено помещение №19 при
граници: север – коридор, изток – мазе на Л.и Л.П., юг – коридор, запад – двор,
заедно с 3,57% ид.ч. от общите части на сградата и от отстъпеното право на
строеж върху държавно място, който самостоятелен обект в сграда е с
идентификатор № 68850.505.24.6.20 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр.Стара Загора, одобрени със заповед №300-5-51/24.06.2004 г. на
Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, с
предназначение: жилище, апартамент, на едно ниво, с площ 74,81 кв.м., прилежащи
части: избено помещение №19, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия
етаж: №68850.505.24.6.19 и №68850.505.24.6.21; под обекта: №68850.505.24.6.14,
№68850.505.24.6.16 и №68850.505.24.6.15; над обекта: обект №68850.505.24.6.25,
при квоти: 29/48 ид.части за С.А.П. и 19/48 ид.части за П.А.П..
Въззивната жалба е по отношение на
предявената претенция по сметки от С.А.П. против П.А.П., по чл.346 ГПК за
присъждане обезщетение за лишаване от ползване за ид.част на С.А.П. от
процесния имот за периода от 18.12.2014г. до първото заседание на втората фаза
на съдебната делба 18.09.2018г. в размер на 150 лв.месечно.
Посочената претенция е заявена в първото по
делото заседание след допускане на делбата и е приета за съвместно разглеждане
от съда по надлежния ред с протоколно определение от 18.09.2018г.
Претенцията е заявена като такава в
преклузивния срок по чл.346 от ГПК.
Съдът счита, че предявената претенция за
обезщетение за лишаване от ползуване е основателна и следва да бъде уважена по
следните съображения: за уважаването на тази претенция разпоредбата на чл.31
ал.2 ЗС изисква да са налице две кумулативно дадени предпоставки -
съсобственикът лично да ползува съсобствения имот и да е отправено писмено
поискване от неползуващия се съсобственик до него. В случая и двете законови
предпоставки са налице - направилия претенцията съделител – ищцата С.А.П. с исковата молба е отправила “писмено
поискване” ответницата да заплаща обезщетение за лишаването й от ползване и по
делото не е спорно, и това и се установява от събраните във втората фаза гласни
доказателства, че ответницата ползва съсобствения имот.
Съдът намира за неоснователно възражението на
ответницата, че по отношение на претенцията за обезщетение за лишаване от
ползване е налице произнасяне на съда с влязло в сила решение по първата фаза,
тъй като с решението си от 29.11.2016г. на СтРС по първата фаза на съдебната
делба съдът се е произнесъл по искане по чл.344 ал.2 ГПК, по което актът на
съда има характер на привременна мярка, уреждаща отношенията между
съсобствениците относно ползването на имотите, предмет на делбата, респ.
дължимите суми при неползване, докато трае делбения процес и по точно в периода
от постановяване на решението по допускане на делбата до влизане в сила на
решението за извършването й.
Предмет на разглеждане във втората фаза на
настоящото делбено производство е с правно основание чл. 346 ГПК и касае
искания за сметки между страните в това производство. Тези претенции са
различни от претенцията по чл.344 ал.2 от ГПК, която има характер на привременна мярка, уреждаща отношенията
между съсобствениците относно ползването на имотите, предмет на делбата, по
която има произнасяне на съда вече с влязло в сила съдебно решение. С оглед на
това въззивният съд намира, направените възражения във въззивната жалба в тази
посока за неоснователни по изложените по-горе съображения.
За установяване размера на дължимото
обезщетение по делото е назначена съдебно-икономическа експертиза, вещото лице,
по която дава заключение, възприето от съда като изготвено компетентно и
добросъвестно, че средната пазарна наемна цена за процесния имот е 360 лв.
месечно, или за 29/48 ид.ч. – 217,50 лв. месечно, а за периода 18.12.2014г. до
18.09.2018г., за 45 месеца за 29/48 ид.ч. е общо 9787,50лв. Тъй като ищцата е
предявила претенция за 150лв. месечно и не се е възползвала от правната
възможност на чл.214 ГПК съдът счита, че претенцията й по 346 ГПК се явява
основателна и доказана и следва да бъде уважена в предявения размер – 150 лв.
месечно, или за 45 месеца – 6750 лв.
Предвид гореизложените
съображения, настоящата инстанция намира, че решението в обжалваната му част е
правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено като такова. При
постановяването му не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния
закони, изводите съответстват на събраните по делото доказателства.
С оглед изхода на делото –
неоснователност на въззивната жалба
следва да се присъдят на въззиваемата направените разноски пред
въззивната инстанция, което са в размер на 666 лв., представляващи адвокатско
възнаграждение, съгласно представения списък с разноските по чл.80 от ГПК.
Пълномощникът на въззивницата е направил възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение. Въззивният съд намира същото за неоснователно, тъй
като възнаграждението, което е договорено между страната и пълномощника ѝ
и е заплатено, е съобразено с разпоредбата на чл.7 ал.2 т. 3 от Наредба №1
МРАВ, поради което следва да бъде присъдено в пълния му размер.
Водим от горните мотиви,
Старозагорския Окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1205 от 23.11.2018 г., постановено по гр.дело № 5419/2014 г. по описа на Старозагорския районен съд, в обжалваната му част, а именно: в частта, в която се осъжда П.А.П. да заплати на С.А.П. сумата от 6750,00 лв., представляваща обезщетение за лишаването й от ползуване на нейната 29/48 ид.ч. от недвижим имот – апартамент №…, находящ се в гр.Ст.Загора, ул….№…, за периода 18.12.2014г. до 18.09.2018г., ведно със законната лихва от 18.09.2018г. до окончателното плащане и ДТ по сметка на СтРС върху уважения иск по чл.31 ал.2 ЗС във вр. с чл.346 ГПК в размер на 270,00 лв. в полза на Държавата по Бюджета на съдебната власт.
ОСЪЖДА П.А.П.,
ЕГН **********,*** да заплати на С.А.П., ЕГН **********, гр.Ст.Загора, съдебен
адрес ***, адв.Я.С., сумата в размер на 666
лв. /шестстотин шестдесет и шест лева/, представляваща направените по делото
разноски пред въззивната инстанция – адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на
касационните основания по чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: