№ 25336
гр. София, 19.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20231110168161 по описа за 2023 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Образувано е по постъпила искова молба от Е. Н. У. срещу Министерство на
правосъдието.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба, с който
е направено искане за привличане на Й. Д. У. като трето лице – помагач на страната на
ответника. При условията на евентуалност е предявен обратен иск против третото лице
– помагач.
С разпореждане от 22.04.2024 г. съдът е разпоредил размяна по реда на чл. 131
ГПК на исковата молба по предявения от Министерство на правосъдието в условията
на евентуалност обратен иск срещу Й. Д. У..
В срока по чл.131, ал.1 вр. чл.219, ал.3 ГПК ответникът по обратния иск Й. Д. У. е
подал отговор.
На осн. чл. чл. 219, ал. 3 ГПК Й. Д. У. следва да бъде конституирана като трето
лице – помагач на страната на ответника.
Ищецът, ответникът и третото лице – помагач са представили писмени
доказателства, които са относими, необходими и приемането им е допустимо. Съдът
констатира, че ищецът не е представил документ, описан като доказателство в описа
към исковата молба – договор за правна помощ за обжалване на отказ пред СГС, като
на ищеца следва да се дадат указания и да се предостави възможност да представи
документа в срока по чл. 146, ал. 3 ГПК.
Искането на ищеца по чл. 190 ГПК за задължаване на ответника да представи по
делото преписката по заявление с вх. № 49635/17.07.2023 г., следва да се остави без
уважение, доколкото документите, които се иска ответникът да представи, не се
съхраняват от него, а от Службата по вписванията-София.
Същевременно следва да се уважи искането на ответника за задължаване по реда
на чл. 186 ГПК на Служба по вписванията – София да представи преписката по
заявление с вх. № 49635/17.07.2023 г.
Ответникът е направил искане за задължаване на ищеца по реда на чл. 183 ГПК да
представи в оригинал посочения в т. 7 от описа на приложенията в исковата молба -
договор за правна помощ за обжалване на отказ пред СГС. Доколкото исканият
документ не е представен по делото, искането за представянето му в оригинал следва
1
да се отложи за първото открито съдебно заседание – след евентуалното представяне
на документа не в оригинал.
Следва да бъде насрочено открито заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 3 ГПК Й. Д. У. като трето лице-
помагач на страната на ответника Министерство на правосъдието.
ПРИЕМА представените към исковата молба, отговора на исковата молба, както
и към отговора на обратния иск писмени доказателства по опис, обективиран в същите,
с изключение на посочения в т. 7 от описа на приложенията в исковата молба - договор
за правна помощ за обжалване на отказ пред СГС, който реално не е приложен по
делото.
УКАЗВА на ищеца по главния иск, че не е представил документ, описан като
приложено доказателство към исковата молба под № 7 в описа на доказателствата към
исковата молба – договор за правна помощ за обжалване на оказа пред СГС, като
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца да представи посочения документ в срок
до обявяването на окончателния доклад по делото.
ДА СЕ ИЗИСКА на осн. чл. 186 ГПК от Служба по вписванията – гр. София в
едноседмичен срок от съобщението да представи заверен препис от преписка,
образувана по заявление вх. № 49635/17.07.2023 г., като се укаже, че при неизпълнение
ще бъде наложена глоба.
ОТЛАГА за първото съдебно заседание произнасянето по искането на ответника
по чл. 183 ГПК за задължаване на ищеца да представи оригинал на договор за правна
помощ за обжалване на оказа пред СГС.
ОТХВЪРЛЯ направеното от ищеца искане за задължаване на ответника по реда
на чл. 190, ал. 1 ГПК да представи преписка, образувана по заявление вх. №
49635/17.07.2023 г.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 19.09.2024 г. от 10:10 часа, за когато
да се призоват страните и третото лице - помагач, на които да се връчи препис от
настоящото определение, на ищеца – и препис от отговора на исковата молба,
депозиран от Министерство на правосъдието, а на ищеца и ответника – и препис от
отговора по обратния иск, депозиран от третото лице - помагач.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото на основание чл. 140, ал. 3 ГПК,
както следва:
По предявения главен иск:
Предявен е осъдителен иск по чл.49 вр. чл. 45 ЗЗД за сумата 400 лева от Е. Н. У.
срещу Министерство на правосъдието, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди под формата на загуби в резултат на постановен
незаконосъобразен отказ от съдия по вписванията за частично заличаване на искова
молба, след като е поискано такова със заявление вх.№ 49635/17.07.2023 г., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба – 13.12.2023 г. до окончателно
погасяване на задължението.
Ищецът Е. Н. У. твърди, че със заявление с вх. № 49635/17.07.2023 г. до Служба
по вписванията – гр. София С. Д. П., представляван от своя процесуален представител
адв. Е. У., е поискал частично заличаване на искова молба, вписана в Служба по
2
вписванията - гр. София с вх. рег. №90498 от 28.12.2017 г., номер от двойно вх. рег.
***, том ***, акт № ***, въз основа на която е образувано гр.д. 47459/2015 г. по описа
на СРС, 45 с-в, само по отношение на следните имоти: 1/ ателие № ****,
представляващ самостоятелен обект в сграда пл. №***, с предназначение: ателие за
творческа дейност, парцел II, площ по документи – 30,400 кв.м., местност „М. л.“,
стара имотна партида ******, община Столична, гр. София, ул. „Б. в.“ № ***, „М. л.“
№ ***, ет ***, с имотна партида ***/ поземлен имот с пл.№ ***, парцел IV в с. К.,
Столична община, местност „З.“, ***/, стара имотна партида ***, идентификатор ****.
Посочва, че към подаденото заявление били приложени всички необходими
документи, но въпреки това с определение от 17.07.2023 г. на съдията по вписванията
при СРС, бил постановен отказ за вписване, като единственият мотив за това бил, че
таксата за вписване на исковата молба била в размер на 180 лв., поради което таксата за
заличаване е в размер на 90 лв., а към представеното заявление е заплатена такса в
размер на 26,49 лв. Посочва, че заплатената държавна такса била правилно изчислена
от подателя на заявлението за частично заличаване, поради което отказът на съдията
по вписванията е неправомерен. С оглед изложеното С. Д. П., чрез своя упълномощен
адвокат Е. Н. У., е депозирал жалба против постановения отказ, въз основа на която е
образувано ч.гр.д. 8365/2023 г. по описа на СГС, IV-Б състав. С Определение № 14187
от 23.11.2023 г., отказът на съдията по вписванията е отменен, а Службата по
вписванията – София, е задължена да извърши исканото вписване на заличаването,
така както е поискано със заявление вх.№ 49635/17.07.2023 г. Ищецът сочи, че е
представлявал заявителя в производството по жалбата срещу отказа от страна на
съдията по вписвания по договор за безплатна защита и съдействие, на осн. чл.38, ал.1,
т.3, предл. второ ЗАдв. Посочва, че при благоприятен изход на делото за
представляваната от ищеца страна, на адвоката на осн. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. се дължи
възнаграждение в размер, определен в Наредба № 1/09.07.2004 г. на Висшия
адвокатски съвет, но в производството по обжалване на отказ на съдията по
вписванията по чл.32а ЗАдв. разноски на страните не се присъждат. Поради това
ищецът поддържа, че е претърпял имуществени вреди - загуби, изразяващи се в
неплатено адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска защита по чл.
38, ал. 2 ЗАдв., което не е могло да му бъде присъдено в производството по обжалване
на отказ на съдията по вписванията по чл.32а ПВ., доколкото в това производство
разноски не се присъждат. Ето защо счита предявяването на настоящия иск за
единствената възможност за обезщетяване на положения от ищеца труд. Твърди, че
ответникът е отговорен по иска, доколкото същият бил работодател на съдията по
вписванията. При тези твърдения моли съда да уважи предявения иск. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
Министерство на правосъдието. Ответникът оспорва иска като недопустим и в тази
връзка излага, че обжалването на отказа на съдията по вписвания се разглежда в
рамките на охранително производство, поради което и разноските следвало да останат
в тежест на молителя съгласно разпоредбата на чл. 541 ГПК. Оспорва иска и като
неоснователен и сочи, че не е осъществен фактическият състав на чл. 49 ЗЗД. Не
оспорва, че съдията по вписвания е постановил отказ, но оспорва действията му да са
противоправни и виновни. Излага подробни доводи, че решението по чл. 577 вр. с чл.
274 ГПК не формира сила на пресъдено нещо по отношение на противоправно
поведение на съдията по вписванията при постановяване на отказ, поради което в
настоящото производство съдът следва да извърши самостоятелна преценка за
наличието на противоправно поведение на съдията по вписванията. Оспорва също и
наличието на причинна връзка между вредите и постановения отказ, тъй като вредите
са претърпени не пряко от постановения отказ, а от неговото обжалване по съдебен
3
ред, а ползването на адвокатска помощ по дела не е задължително. Сочи, че
определенията на СГС не го обвързват, тъй като не е страна по делото и не е
привлечен. Оспорва претенцията и по размер. Претендира разноски.
В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже при условията на пълно и
главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
последици, a именно: 1/ отказ на поискано заличаване на вписване на искова молба,
извършено от служител при ответника във връзка с възложената му дейност; 2/
противоправен характер на отказа на съдията по вписванията; 3/ настъпили вреди за
ищеца в сочения размер; 4/ причинна връзка между отказа на съдията по вписванията и
вредите на ищеца.
В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже, че е погасил
претендираното вземане, за което обстоятелство не сочи доказателства, както.
На осн. чл. 45, ал. 2 ЗЗД, във всички случаи на непозволено увреждане вината се
предполага до доказване на противното, като опровергаването на презумпцията е в
тежест на ответнища.
УКАЗВА на ответника на осн. чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства за
разпределените в негова тежест факти.
ОТДЕЛЯ на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от
доказване между страните по делото фактите, че: 1/ съдия по вписванията Й. Д. У.а - Г.
е постановила в кръга на служебните си задължения по възлагане от Министерство на
правосъдието посредством сключен трудов договор отказ за заличаване на вписване на
искова молба по отношение на ателие № **** и поземлен имот с пл. № ***., парцел IV
в с. К., обективиран в Определение № 877/17.07.2023 г.; 2/ отказът на съдията по
вписванията е обжалван и отменен с влязло в сила Определение № 14187/23.11.2023 г.
по възз. ч. гр. д. 8365/2023 г. по описа на СГС, ЧЖ-IV-Б състав по подадена жалба от
С. Д. П. чрез адв. Е. Н. У..
По предявения обратен иск:
В условията на евентуалност, в случай че главният иск бъде уважен, ответникът е
предявил срещу третото лице – помагач Й. Д. У.а - Г. обратен осъдителен иск с правно
основание по чл. 54 ЗЗД вр. с чл. 203 и сл. КТ за заплащане на сумата от 400,00 лева,
представляваща регресно вземане за обезщетение за претърпени имуществени вреди -
загуби, което ищецът по обратния иск, като възложител на работа, е осъден да заплати
срещу виновния причинител на вредата – съдия по вписванията при СРС поради
постановен отказ за частично заличаване на вписване на искова молба, ведно със
законната лихва от дата на предявяване на исковата молба до окончателно погасяване.
Ищецът по обратния иск Министерство на правосъдието твърди, че с ответника
по обратния иск Й. Д. У.а - Г. се намират в трудово правоотношение по силата на
сключен трудов договор. Изложени са твърдения, че съдиите по вписванията носят
пълна имуществена отговорност за сумата, която възложителят /в случая
Министерството на правосъдието/ е платил. Сочи се, че при отговорност за вреди,
причинени от чужди противоправни действия по чл. 49 ЗЗД възложителят има право
на иск срещу изпълнителя за това, което е заплатил, поради което се прави искане
обратният иск да бъде уважен, в случай че Министерството на правосъдието бъде
осъдено да заплати претенцията на първоначалния ищеца.
Ответникът по обратния иск Й. Д. У.а – Г., в срока по чл. 131 ГПК, подава
отговор на исковата молба. Признава, че е в трудово правоотношение с
Министерството на правосъдието, възникнало по трудов договор № ********** г.
Ответникът по обратния иск оспорва иска с правно основание чл. 49 ЗЗД като
недопустим и излага, че работодателят не твърди вредата да е причинена умишлено, а
4
ограничената имуществена отговорност за вреди, причинени от работник при
непредпазливост, се обезщетяват по реда на чл.203-206 КТ, което изключва
възможността за предявяване на иск за търсене на отговорност на ответницата като
лице по трудово правоотношение с ответника. Оспорва и обратния иск като
неоснователен. Развива съображения в насока, че отказът й е законосъобразен, тъй
като съдиите по вписванията извършват правна преценка, която се извършва по
вътрешно убеждение на съдията по вписванията при оперативна самостоятелност.
Оспорва възможността за търсене на разноски в охранително производство като се
позовава на разпоредбата на чл. 541 ГПК. Посочва, че в хода на делото пред СГС по
обжалване на отказа за заличаване на вписване, съдията по вписванията е постановила
исканото заличаване със Заявление с вх. № 51451/24.07.2023 г., но жалбоподателят не е
уведомил СГС и не е поискал прекратяване на производството по делото, поради което
според ответницата е налице злоупотреба с права от страна на ищеца по главния иск.
Моли съдът да отхвърли исковете.
В тежест на ищеца по предявения обратен иск е да докаже при условията на пълно
и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
последици, a именно: 1/ наличието на валиден трудов договор, сключен с ответника, по
силата на който ответникът заема длъжността „съдия по вписванията“; 2/ настъпила
вреда, за която ищецът отговаря и която е причинена от ответницата по обратния иск в
резултат от виновно и противоправно действие, както и 3/ че Министерство на
правосъдието е заплатило или, респ. осъдено да заплати обезщетение за вреди,
причинени от противоправно поведение на ответницата.
При установяване на горното, в тежест на ответника е докаже погасяване на
задължението си, за което обстоятелство не сочи доказателства.
УКАЗВА на ответника на осн. чл. 146, ал. 2 ГПК, че не представя доказателства
вредата да е причинена от ответницата по обратния иск умишлено или да е в резултат
на извършено от нея престъпление, надлежно установено по съответния ред.
ОТДЕЛЯ на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни между страните
обстоятелствата, че 1/ че между Министерство на правосъдието и Й. Д. У. е сключен
трудов договор № ********** г. за осъществяване на длъжността „съдия по
вписванията“, 2/ съдия по вписванията Е. У. е постановила отказ за заличаване на
вписване на искова молба по отношение на ателие № **** и поземлен имот с пл. №
***, парцел IV в с. К., обективиран в Определение № 877/17.07.2023 г.; 3/
постановеният от съдията по вписванията отказ за заличаване на вписване на искова
молба е обжалван и с влязло в сила определение № 14187/23.11.2023 г. по възз. ч. гр. д.
8365/2023 г. по описа на СГС, IV-Б състав е отменен.
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора, с което могат да
спестят време и разходи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5