Р Е
Ш Е Н И Е
гр.София
11.01.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 22 състав в публичното съдебно заседание
на шести октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. БОГДАНОВА
при участието на секретаря Вяра
Б., като разгледа гр.д.№9884 по
описа на СГС за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е образувано по искова молба
на М.Г.П. в качеството й на майка и
законен представител на малолетната Д.П.Б. ЕГН ********** и от П.Б. Ж. ЕГН **********
чрез адвокат Г.С. от САК срещу главния редактор на в-к „Уикенд“ М.Р.З. и
издателство „Н.М.Г.“ ЕАД с представител С.В.Г. за заплащане на сумата от по 26
000лв. за всеки един от ищците, обезщетение за неимуществени вреди, ведно със
законната лихва върху претендираната сума, считано от 27.05.2017г. до
окончателното изплащане на сумата
Ищците твърдят, че ответниците носят
солидарна отговорност за причинените им вреди чрез създаване и отпечатване на
статия във вестник „Уикенд“ – издание на „Н.М.Г.“ ЕАД, с която са им засегнати
виновно правата и интересите им.
Твърдят, че първият ищец Д.Б. е дъщеря на
втория. На 27.05.2017г. във в.“Уикенд“ на стр.63 е бил публикуван материал със
заглавие „Рак погуби човекът без лице“ с препечатана цветна снимка на ищеца Ж..
В същата се сочело, че той е станал
жертва на зъболекарска грешка, от което
последвали тежки поражения за него, било изрязано половината му лице и затова е
станал известен като „Човекът без лице“ Наложили се пластики и операции. В
статията било написано „Последва обаче ново изпитание – П. се разболя от рак и
въпреки навременните хирургически интервенции си отиде от този свят“. Ищците
твърдят, че в статията било изложено невярно обстоятелство, че П. Ж. е починал.
Тъй като статията е била без автор, насочват насочват отговорността за
публикуваните неверни факти към главния редактор на в-к Уикенд М.Р..
Ищецът Ж. описва здравословните си проблеми и
не отрича, че такива съществуват. Ищцата Д.Б. израстнала с тревогите и
постоянните грижи за баща й и в постоянен страх за живота му. Двамата имали
силна връзка. На датата на процесната публикация 27.05.2017г. ищцата Д. била на
училище и от свои съученици и учители научила, че баща й е починал. Изпаднала в
шок, изживяла тежко новината. Едва вечерта същия ден разбрала, че баща й е жив.
В продължение на дни приятели, близки,
роднини и учители се интересували дали баща й е умрял. На 30.05.2017г. Д.,
майка й М. и баща й посетили личните си лекари и било установено, че майка й
получила остра ритмична недостатъчност, била емоционално нестабилна и
депресирана. На ищеца била поставена също такава диагноза, били му предписани
медикаменти. На Д. била поставена диагноза фобийно-тревожно разстройство в
детството и били изписани лекарства.
Според ищците главният редактор М.Р., на
когото била възложена работата при и по повод написване и публикуване на
статията без автор е извършил виновно и противоправно деяние – разпространяване
на защитени лични данни и неверни факти, както и намеса в личната
неприкосновеност на ищците, в следствие на което пряко настъпили за тях неимуществени
вреди.
За доказване на твърденията си ищците са представили доказателства, които молят да
бъдат приети по делото.
Да бъдат допуснати трима свидетели при режим
на довеждане за установяване на посочените в исковата молба обстоятелства.
Исковата молба и приложенията й са връчени на
ответниците – на отв.“Н.М.Г.“ ЕАД при условията на чл.50 ал.2 ГПК, вторият
отв.лично.
Ответникът М.Р. Здравков в едномесечен срок е
депозирал писмен отговор.
Оспорва иска като неоснователен с доводи, че
към момента на публикацията на процесната статия той е заемал длъжността
Изпълнителен директор, а не главен редактор в дружеството издател „Н.М.Г.“ АД.
Оспорва по съдържание приложените писмени
доказателства – медицински документи 6бр. амбулаторни листа и моли ищците да
бъдат задължени да ги представят в оригинал.
Прилага писмени доказателства, които
моли да бъдат приети.
Да му бъде издадено съдебно удостоверение за
доказване каква длъжност е заемал към 27.05.2017г. в ответното дружество.
Моли да бъде отхвърлен предявения иск като
неоснователен и недоказан.
Съдът, като прецени твърденията на страните и
събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК,
намира за установено от фактическа и правна страна следното.
От приложено ксерокопие на вестник „Уикенд“ към делото, се
установява, че в брой 21 за периода 27.05.-02.06.2017г. е публикувана статия
„Рак погуби и човека без лице“ П.Ж., като не е посочен конкретен автор. Вестникът се издава от „Н.М.Г.“
ЕАД ЕИК ******** с представител С.В.Г.. Главен редактор на вестника е М.Р.. Според публикацията: П.Ж., станал известен като Човекът без
лице, е първият българин, който стана жертва на зъболекарските услуги по време
на демокрацията. Заради нелекувани зъби и последвалите тежки поражения бе изрязано
половината му лице. Наложи се с пластики и куп операции лицето му да бъде
възстановено, а маската – свалена. Когато мъжът се посъвзе, създаде и
семейство. Дори му се роди дъщеря. Последва обаче ново изпитание – П. се
разболя от рак и въпреки навременните хирургически интервенции, си отиде от
този свят….“
Публикуваната във
вестник „Уикенд” статия станала
достояние на ищците и им причинила тежки
психически страдания.
Според показанията на свидетелката Н.Б.– сестра на майката на
ищцата Д.Б. ищецът П.Б. е преживял много през годините, през 1991г. се разболял
и станал известен в обществото и в чужбина като „човекът без лице“. Правили му
множество операции в Германия, имало сниман филм с него от Нешънъл Джеографик,
много хора му помагали през годините с финансови средства. Твърди, че от 1989г.
са заедно със сестра й. след всички боледувания взели решение да имат дете.
През 2014г. Ж. се разболял от рак на дебелото черво. На 26 май 2017г. сестра й
се обадила, за да й каже, че във вестник „Уикенд“ пишело, че П. е починал. Помолила я да вземе Д.
от училище, защото класната й казала, че детето е много разтревожено. Първите
въпроси били дали у вярно това, че баща й е починал. Свидетелката закарала
племенницата си в с.Хан Крум, където живее семейството на ищците. Когато Д.
видяла баща си, тя се хвърлила в обятията му и не го изпускала. Според
свидетелката статията се отразила много негативно на психиката на ищците.
Станали тревожни. Наложило се да посетят личния си лекар, който ги изпратил при
психиатър. Били им изписани лекарства. В
работата й свидетелката я питали наистина ли е починал П.. Много хора й се
обаждали със същия въпрос. П. не искал да излиза от дома си, Д. не искала да го
оставя, за да не му се случи нещо и отказвала да ходи на училище.
Според показанията на св.М. ищцата Д. била на училище, когато от
нейни съученици разбрала, че баща й е починал, след като те започнали да й
задават въпроси дали това, което пише във вестника е вярно. Питали я от какво е
умрял, защото пишело, че е починал от рак. Детето се върнало в клас много
разстроено, плачела, викала, изпаднала в шок. Това състояние продължило дълго, майка й я завела
при личния лекар и й били изписани лекарства. Когато приключила учебната година
при раздаването на бележниците, тя отново била много тъжна.
Свидетелката Д. твърди, че статията е била сензация за селото, в
което живеят около 300човека. Дълго време имало коментари, хората били много
възмутени от написаните неистини. Споделя, че с ищците са говорили за случая и
споделили, че преди написването на статията никой не им е звънял и не е
комуникирал с тях.
Ищците са направили конкретизация на датата на деликта, която да
се счита че е 26.05.2017г., когато вече вестник „Уикенд“ е бил на пазара и се е
продавал.
От приложеното уведомление от НАП ТД Бургас от 11.06.2020г., се
установява, че М.Р.З. в периода 27.05.2017г. – 02.06.2017г. е Директор вестник
– съгласно приложена Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62 ал.5
от КТ.
От приложеното уведомление от НАП с вх.№261434 от 17.09.2020г. се
установява, че по данни от подадено уведомление о чл.62 ал.5 от КТ в периода
26.05.2017г. – 02.06.2017г. М.Р.З. е бил преназначен на длъжност „Директор
Вестник“ с уведомление вх.№223881173067030 от 13.02.2017г. С уведомление от
01.02.2018г. З. е с прекратено трудово правоотношение.
Горните факти се
установяват от събраните по делото доказателства.
Релевантните за спора
обстоятелства са установени по категоричен начин, а преценката им налага
следните правни изводи.
Ищците
целят да ангажират имуществената отговорност на двамата
ответници, при условията на солидарност, в хипотезите на чл.45 от ЗЗД и чл.49
от ЗЗД, търсейки обезщетение за причинените им неимуществени вреди, в следствие на публикацията във
вестник „Уикенд”, издаван от ответното
дружество и редактиран от М.З., в качеството му на главен редактор, съдържаща неверни и клеветнически твърдения, чрез които те са търпели морални вреди с тежки
последици.
Съдебната
практика, допуска солидарна отговорност в
хипотезите на чл.45 и чл.49 от ЗЗД, в случаите, в които увреденият насочва иска
си, както срещу прекия причинител на вредата, така и срещу възложителя на
работата. В случай, че се установи наличието на предпоставките за всяка от
двете отговорности, двамата ответници биха могли да бъдат осъдени солидарно да
репарират причинените вреди. В този смисъл са Постановление №7 от 29.XII.1958г.
на Пленума на ВС, според което пострадалият има възможност да предяви иска за
обезщетението солидарно срещу непосредствения извършител и лицето, което му е
възложило работата, или по избор срещу един от тях, както и Решение №581 от 30.09.2010г.
на ВКС по гр. д. №1019/2009г., III г. о., ГК, според което възложителят на
работата по смисъла на чл.49 от ЗЗД и
прекият причинител отговарят солидарно спрямо пострадалия за причинените вреди,
макар, че солидарността произтича от закон или договор, а ЗЗД не
предвижда изрично тази хипотеза.
Доколкото и двете
отговорности предполагат наличието на противоправно деяние и на настъпила в
следствие на деянието вреда, съдът ще обсъди осъществяването на тези
предпоставки, след което ще анализира останалите елементи от фактическия състав
на двете деликтни отговорности.
Съдържанието на
публикуваната на 27.05.2017г.
във вестник „Уикенд” статия със
заглавие „Рак погуби човека без
лице”
е категорично установено и по него не се спори. Част от статията касае ищеца Ж. и съдържа невярна информация.
Освен, че горното
твърдение са невярно,
то носи негативен заряд за личността на ищеца П.Ж..
Публикуването на тази
статия представлява деяние и то е противоправно. В редица решения на ВКС се
прави паралел между свободата на словото и печата, като конституционно
гарантирано право, и други конституционни ценности, каквито са доброто име и
правата на гражданите. Така например, в решение №404 от 13.07.2010г. на
ВКС по гр.д.№907/2009г., III г.о., ГК, постановено по реда на чл.290 от ГПК, се
сочи, че „Свободата на словото не е абсолютна, а се разпростира до
пределите, след които вече се засягат други конституционни ценности - каквито
са доброто име и правата на другите граждани. Следователно въпросът за баланса
при упражняването на конституционно гарантираните права може да бъде решен след
конкретна преценка на всеки случай. Прокламираната в чл. 40, ал. 1 от Конституцията свобода на печата и другите средства за
масова информация е свързана с правото на личността и на социалната общност да
бъдат информирани, по въпроси, които представляват интерес. В нейното
съдържание не се включва предоставена възможност за разпространяване на неверни
данни, засягащи лични граждански и човешки права и не предпоставя налагане на
негативен подтекст.”. Налага се извод, че не съществува законово основание,
по силата на което публикуването на клеветнически журналистически материал да
бъде правомерно. В решение №581 от 30.09.2010г. на ВКС по гр. д. №1019/2009г.,
III г. о., ГК, се приема, че следва да бъде проверявана и верността на
информация, съдържаща се в читателски писма, преди да бъде поместена във
вестника, под страх от отговорност.
Ищецът е претърпял
вреди. Същите имат неимуществен характер и бяха доказани. Вредите са следствие
именно на публикуваните клеветнически неверни твърдения. Накърнени са честта и
достойнството на П.Ж.. Разгласяването на неверния факт, че той е починал е рефлектирало върху психичното здраве и спокойствие, както на него, така и на дъщеря му Д. – изживели са случилото се изключително тежко, с конкретни
проявления, което се установява от показанията на
свидетелите.
При доказани
противоправно деяние и вреди, настъпили от него, следва да се даде отговор на
въпроса кой е субектът, който следва да носи отговорност за тяхното репариране.
Главният редактор на печатното издание може да
носи отговорност за вреди, настъпили в следствие на публикации в
това издание, само в случаите, в които се установи, че публикацията е следствие
на негово действие или бездействие. Без значение е характерът на
правоотношението между издателя и редактора, но отговорността на последния се
основава на разпоредбата на чл.45 от ЗЗД и представлява отговорност за вреди от
лично поведение. Именно на това основание е и заявената срещу М.З. претенция. Не се доказа обаче, последният да е извършил конкретно деяние, довело до
публикуването на процесната статия. Освен изложеното доказа се, че З. към датата на публикацията на статията не е
изпълнявал длъжността главен редактор, независимо, че в печатното издание стои
неговото име. Следователно
М.З. не може да отговаря за
вредите, настъпили от нея. Този
ответник
не може да отговаря и в хипотезата на чл.49 от ЗЗД, тъй като в качеството му на главен редактор не е работодател на журналистите в
изданието, нито е възложител на тяхната работа. В такъв смисъл са изводите, направени
в решение №147 от 18.03.2011г. на ВКС по гр.д.№1640/2010г., IV г.о., ГК, имащо
задължителен характер за съдилищата, по въпроса: отговаря ли главният редактор на едно печатно издание (а не
неговият издател), за вреди от публикуван неверен журналистически материал. В
решението се дава отрицателен отговор на този въпрос, в случаите, в които не се
докаже извършването на действия от страна на редактора. Сочи се, че изключение
би било налице, когато например: против волята на автора на статията главният редактор внесе в съдържанието й
злепоставяща определени субекти информация, защото в този случай
разпространител на тази информация (въпреки формалното авторство на статията)
би се явил главният редактор, а не
журналистът; случаят, в който въпреки съзнанието за неверност на информацията в
статията, главният редактор разпореди
публикуването й. Но за изготвен от друго лице материал, който е публикуван без
намеса и който съдържа клеветническа информация, главният редактор на изданието не отговаря нито по
реда на чл.45
ал.1, нито по реда на чл.49 от ЗЗД.
Изложеното очертава
неоснователността на исковата претенция, насочена към М.Р. Злтков. Искът спрямо него следва да се отхвърли.
Различен е
изводът, който може да бъде аргументиран по отношение отговорността на
дружеството, издател на вестника. В повечето споменати тук съдебни решения,
съставляващи задължителна съдебна практика, се обосновава извод, че издателят
на печатно произведение носи отговорност по чл.49 от ЗЗД,
като възложител на друго лице на работата по съставяне на печатни материали, за
вредите, причинени при изпълнението на тази работа и въпросът кой е авторът на
статията е без значение за отговорността на издателя (решение №404 от
13.07.2010г. на ВКС по гр.д.№907/2009г., III г.о., ГК). Според решение №581 от
30.09.2010г. на ВКС по гр.д.№1019/2009г., III г. о., ГК „Издателят на печатно
произведение, чрез своите длъжностни лица носи отговорност за верността на
изнесената информация, както и че тя е резултат на добросъвестно
журналистическо разследване. Издателят чрез своите длъжностни лица определя
характера и съдържанието на публикуваните материали и носи отговорност на основание чл.49 от ЗЗД в
качеството на възложител на работата по съставяне, подбор и поместване на
печатни материали”. Отговорността е безвиновна и има гаранционно-обезпечителен
характер. Или, „Н.М.Г.” ЕАД като издател на вестник „Уикенд” и възложител на работата по съставяне на
печатните материали по процесния брой ще носи отговорността за причинените на
ищците вреди, без да се
изследва наличието или липсата на вина у конкретен служител и/или журналист.
При положение, че не се
установява наличието на солидарна отговорност, няма пречка да бъде
осъден ответникът, за който се установи, че е носител на задължението на
самостоятелно основание.
По размера.
На ищците са причинени неимуществени вреди от един правопораждащ факт – публикуване и
разпространение на невярна информация. Съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетение за
такива вреди се определя от съда по справедливост. При определянето на паричния
еквивалент на претърпените вреди следва да се отчетат следните факти:
сравнително мащабното разпространение на вестник „Уикенд”;
невярна информация, съдържаща се и в
самото заглавие на статията и поставянето на снимката на П.Ж. под нея;
Тези факти са се отразили
върху размера и характера на вредите, тъй като са причинили страдания с много висок интензитет и
за двамата ищци. П.Ж. в един дълъг период от живота си се бори за здравето и
живота си в името на семейството, което е създал, от друга страна детето му е
свидетел на тази ежедневна борба и в един миг техния крехък емоционален свят е
сринат, без преценка какви морални и психически щети ще бъдат нанесени чрез
публикуване на невярна информация за кончината на ищеца Ж..
Отчитайки всички тези
факти, съдът счита, че справедлив еквивалент на претърпените от всеки от ищците вреди е пълният размер на претендираната сума от по
26 000лв.
По разноските.
При този изход на спора на осн.чл.78 ал.6 от ГПК ответникът „Н.М.Г.“ ЕАД дължи
разноски за държавна такса в размер на 2080лв., платими по сметка на СГС и на
осн.чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв вр. чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1/2009г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да заплати на адв.Г.С.
от САК адвокатско възнаграждение в размер на 1310лв. и на адв.М. З.от САК
адвокатско възнаграждение в размер на 1310лв. за процесуално представителство
на ищците по делото.
Мотивиран от изложеното, СЪДЪТ
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА „Н.М.Г.“ ЕАД ЕИК
******** със седалище и адрес на управление *** с представител С.В.Г. на
осн.чл.49 ЗЗД да заплати на М.Г.П. в качеството й на майка и законен
представител на малолетната Д.П.Б. ЕГН ********** и на П.Б. Ж.
ЕГН ********** и двамата с адрес *** сумата от по 26 000лв./двадесет и шест
хиляди/ за всеки един от ищците, обезщетение за неимуществени вреди – стрес,
шок, влошаване на здравословното им състояние, вследствие на публикацията от
27.05.2017г. в бр-21 във вестник „Уикенд“ на стр.63 със заглавие: „Рак
погуби човека без лице“ и съдържание: „Последва обаче ново изпитание – П.
се разболя от рак и въпреки навременните хирургически интервенции си отиде от
този свят“, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от
26.05.2017г. до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ предявеният
от М.Г.П.
в качеството й на майка и законен представител на малолетната Д.П.Б. ЕГН
********** и на П.Б. Ж. ЕГН ********** и двамата с адрес *** срещу главния редактор на вестник „Уикенд“ М.Р.З.
ЕГН ********** ***, иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за солидарното му осъждане, заедно с „Н.М.Г.“ ЕАД с ЕИК ******** да заплати на ищите сумата от по 26 000лв./двадесет и шест
хиляди/ за всеки един от ищците, обезщетение за неимуществени вреди – стрес,
шок, влошаване на здравословното им състояние, вследствие на публикацията от
27.05.2017г. в бр-21 във вестник „Уикенд“ на стр.63 със заглавие: „Рак
погуби човека без лице“ и съдържание: „Последва обаче ново изпитание – П.
се разболя от рак и въпреки навременните хирургически интервенции си отиде от
този свят“, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от
26.05.2017г. до окончателното изплащане на сумата, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „Н.М.Г.“ ЕАД ЕИК ******** със
седалище и адрес на управление *** с представител С.В.Г. да заплати държавна
такса по сметка на Софийски градски съд в размер на 2080лв./две хиляди и
осемдесет/.
ОСЪЖДА „Н.М.Г.“ ЕАД ЕИК ******** със
седалище и адрес на управление *** с представител С.В.Г. да заплати на осн. чл.38
ал.1 т.2 от ЗАдв вр. чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1/2009г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения следва да заплати на адв.Г.С. от САК адвокатско
възнаграждение в размер на 1310лв./хиляда триста и десет/ и на адв.М. З.от САК
адвокатско възнаграждение в размер на 1310лв./хиляда триста и десет/ за
процесуално представителство на ищците по делото.
Решението
може да бъде обжалвано пред Апелативен съд - София в двуседмичен срок от връчване
на страните.
СЪДИЯ: