РЕШЕНИЕ
№ 396
гр. Б., 04.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Миглена Йовкова
Габриела Тричкова
при участието на секретаря Мирела Гълъбова
като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно гражданско дело
№ 20221200500292 по описа за 2022 година
Делото е образувано по въззивна жалба с вх.№903175/21.03.2022
г., подадена от адв. С.Н. Г., в качеството си на особен представител на
М. АС. ИВ., против Решение №906033 от 13.01.2022 г. по гр.д.
№3491/2019 г. по описа на РС Б.. Въззивната жалба съдържа
оплаквания за направилност на атакувания акт, поради необсъждане и
несподеляне на възраженията за наличието на неравноправни клаузи в
процесните договори.
Поддържа се и възражение за изтекла погасителна давност по
отнешение на претенциите за главница, защото са периодично
плащане и по отношение на исканията за лихва, всички основани на
уредбата в чл. 111, б.“в“ от ЗЗД.
Въз основа на изложеното се иска отмяна на
първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което
исковете срещу М.И. да бъдат отхвърлени като недоказани,
1
алтернативно като погасени по давност.
Отговор на ВЖ е постъпил от „Й.Б.“ ЕАД, в които се споделят
мотивите на БлРС и се иска потвърждаване на решението му.
Въззиваемото дружество е изложило подробни доводи защо не следва
да се вземат предвид оплакванията на въззивника срещу атакуваният
акт.
Въз въззивното производство не са приети нови доказателства по
реда на чл. 266 от ГПК.
След анализ на доказателствата, събрани от районния съд,
Б.ският окръжен съд прие за установно от фактическа страна следното
:
По ч.гр.д. № 2481/2019 г. по описа на Районен съд Б., образувано
след депозирано Заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 и следващите от ГПК от „Т.Б.“ ЕАД е издадена Заповед №
*/26.09.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК, по силата на която е разпоредено длъжникът М. АС. ИВ., ЕГН:
**********, с постоянен адрес: гр. Б., ж.к. „С.Ц.” № 28, вх. А, ет. 7,
ап. 20, да заплати на кредитора „Т.Б.” ЕАД, ЕИК: **, със седалище и
адрес на управление: гр. С., район М., ж.к. „М.” № 4, Б.П. С., сграда 6,
представлявано от законните представители Д.К.К. и М. Сл. -
Изпълнителни директори, следните суми:
сумата от 1 962,35 /хиляда деветстотин шестдесет и два лева и
тридесет и пет стотинки/ лева главница, представляваща дължими и
незаплатени парични задължения на длъжника за мобилни услуги и
такси, лизингови вноски за предоставени устройства и за неустойки по
следните договори, сключени между него и „Т.Б.” ЕАД /с предишно
наименование „К.Б.М. ЕАД/: Договор за мобилни услуги №
********* от 04.07.2017 г., Договор за мобилни услуги № ********* и
Договор за лизинг от 03.02.2018г., Договор за мобилни услуги №
.............от 05.06.2018 г., Допълнително споразумение към договор за
мобилни услуги/фиксирани услуги № ......... и Договор за лизинг от
2
05.06.2018 г., като неудовлетворените вземания са индивидуализирани
по размер и основание в издадените от него фактури: Фактура №
**********/15.06.2018 г., Фактура № **********/15.07.2018 г.,
Фактура № ********** / 15.08.2018 г., Фактура № **********/
15.09.2018 г. и Фактура № **********/15.10.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
Заявлението по чл. 410 от ГПК – 24.09.2019г., до окончателното
изплащане на задължението;
сумата от 39,25 /тридесет и девет лева и двадесет и пет стотинки/
лева, представляваща внесена държавна такса;
сумата от 360,00 /триста и шестдесет/ лева, представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение.
Материалното правоотношение е възникнало на основание
сключен Договор за мобилни услуги от 04.07.2017 г., между „Т.Б.”
ЕАД - оператор, и М.И. - потребител, за абонаментен план „Т. 24.99 с
неограничени национални минути и роуминг в зона ЕС”, за мобилен
номер + +359********* при стандартен месечен абонамент в размер на
24,99 лева на месец за срок от 24 месеца, считано от 04.07.2017г. Към
договора са приложени ценова листа за абонаментни планове за
частни и корпоративни клиенти от дата 04.07.2017 г. и Декларация-
съгласие от 04.07.2017г., подписана от ответницата И.,
удостоверяваща, че е получила екземпляр от Общите условия на
оператора и информация по чл.4, ал.1 от ЗЗП.
С Допълнително споразумение към договор за
мобилни/фиксирани услуги за мобилен номер + +359********* от дата
05.06.2018г., същите страни са договорили нов абонаментен план - “Т.
30.99”, като на абонатът било предоставено мобилно устройство марка
„Samsung”, модел „Galaxy S8 Black”, с обща стойност на лизинговата
вещ в размер на 965,77 лева, с включен 20 % ДДС, платима съобразно
инкорпорирания в Договора за лизинг от 05.06.2018 г. погасителен
план.
3
Ново самостоятелно правоотношение е възникнало между
същите страни по силата на Договор за мобилни услуги от 03.02.2018
г., който на И. е предоставен мобилен апарат марка „Huawei”, модел
„Y6 2017 Gold”, с IMEI № ***************, със СИМ карта № *** и
мобилен телефонен номер +*****, със срок на договора от 24 месеца,
считано от 03.02.2018 г. до 03.02.2020 г., и абонаментен план - „Т.
24.99 с неограничени национални минути и роуминг в зона ЕС”.
Уговорено е, че цената на предоставения мобилен апарат в брой е в
размер на 149,86 лева - при стандартна цена на устройството от 369,90
лева. Съгласно договора, фактурирането на задълженията по него се
извършва на 15 число всеки месец.
В същия потребителят е декларирал, че е получил екземпляр и се
задължава да спазва Общите условия на оператора.
Отново на 03.02.2018г. между същите страни е сключен Договор
за лизинг/03.02.2018 г. за предоставеното мобилно устройство марка
„Huawei”, модел „Y6 2017 Gold”, като общата стойност на лизинговата
вещ възлиза на 144,97 лева, с включен 20 % ДДС, платима съобразно
инкорпорирания в договора за лизинг погасителен план. В връзка с
договора мобилният оператор е издал Запис на заповед от 03.02.2018
г. за сумата от 112,47 лева. Към договора за мобилни услуги са
приложени Декларация-съгласие от 03.02.2018г. за получен екземпляр
от Общите условия на дружеството-ищец, ведно с Приложение -
ценова листа за абонаментни планове за частни и корпоративни
клиенти от дата 03.02.2018 г.
По силата на нов Договор за мобилни услуги от 05.06.2018 г., на
М.И. е предоставен абонаментен план „Т. 10.99” за предпочетен
номер + ** за срок от 12 месеца, считано от 05.06.2018 г. до
05.06.2019г.
Видно е от Фактура № **********/15.06.2018 г., издадена за
Клиентски № ******* за отчетен период 15.05.2018 г. - 14.06.2018 г. и
срок за плащане на задълженията по отчетния период - 30.06.2018 г.,
4
че е на обща стойност от 189,84 лева, с включен ДДС.
Видно е от Фактура № **********/15.07.2018 г., издадена за
Клиентски № ******* за отчетен период 15.06.2018 г. - 14.07.2018 г. и
срок за плащане на задълженията по отчетния период - 30.07.2018 г.,
че е на обща стойност от 316,28 лева, с включен ДДС, а Фактура №
**********/15.08.2018г., издадена за Клиентски № ******* за отчетен
период 15.07.2018 г. - 14.08.2018 г. и срок за плащане на задълженията
по отчетния период - 15.07.2018 г., че е на обща стойност от 334,12
лева, е включен ДДС.
За гореописаните фактури е издадено Кредитно известие №
**********/15.09.2018 г., издадено за Клиентски № ******* за
отчетен период 15.08.2018 г. - 14.09.2018 г. и срок за плащане на
задълженията по отчетния период - 30.09.2018 г., на обща стойност от
453,24 лева, с включен ДДС.
С Фактура № **********/15.10.2018 г., издадена за Клиентски №
******* за отчетен период 15.09.2018 г. - 14.10.2018 г. и срок за
плащане на задълженията по отчетния период - 30.10.2018 г., е
фактурирана общата стойност на всички задължения на И. по
договорите, които са в размер 1 962,35 лева, с включен ДДС.
Операторът е отправил писмена покана за доброволно плащане
от дата 17.09.2018 г., адресирана до ответницата за задълженията,
възникнали на основание предоставените на М.И. услуги по сключени
с „Т.Б.” ЕАД договори. Установява се от Удостоверение с изх. №
064/15.03.2021г. на „Тип-топ куриер” АД, че предупредително писмо
с номер EAN13 ********** на клиент М.И. е доставено на адрес гр.
Б., ж.к. „С.”, бл. 28, вх. А, ет. 7, ап. 20 на дата 26.09.2018 г.
Установява се от заключението по съдебно-счетоводната
експертиза, приета по делото че процесиите фактури: Фактура №
**********/15.06.2018 г., Фактура
№ **********/15.07.2018 г., Фактура №
5
**********/15.08.2018 г., Фактура №
**********/15.09.2018 г. и Фактура № **********/15.10.2018 г„
са осчетоводени при ищеца по дебита на сметка 411 „Клиенти и
кредита на сметки”, 703 „Приходи от продажби на услуги” и сметка
4532 „Начислен ДДС по продажбите”.
Пояснено е, че първите четири фактури са издадени за
фактуриране на текущи /месечни/ задължения за периода от
15.05.2018г. до 14.09.2018 г., като задължението по тях е в общ размер
на 453,24 лева, от които: 265,72 лева - за мобилни услуги и 187,52 лева
- за вноски лизинг, а последната Фактура № **********/15.10.2018 г.
е крайна и е издадена на обща стойност от 1 509,11 лева за два вида
неустойки - неустойка за предсрочно прекратяване на договори за
мобилни услуги - 591,07 лева и неустойки за предсрочно прекратяване
на лизингови договори - 918,04 лева.
Вещото лице сочи, че потребените услуги чрез номер
********** през периода 15.05.2018г. - 14.07.2018 г. и фактурирани
във Фактура № **********/15.06.2018 г. и Фактура №
**********/15.07.2018 г. са на обща стойност от 226,70 лева.
Констатирано е от експерта, че потребените чрез номер **********
през периода 15.05.2018 г. - 14.07.2018 г. услуги са както следва:
абонаментни такси - 53,25 лева; международни разговори: общо
използваната услуга е за 155 минути, от които използвани в пакета -
117,45 минути и извън пакета - 37,15 минути х 1,574 лева /без ДДС/ -
58,48 лева; кратки текстови съобщения — 2 броя /SMS - 1 брой, извън
пакета х 0,19 лева без ДДС/; гласова поща /страни извън ЕС/ - 1 брой
за 5,00 лева; обаждане към номер 0700 - 02,00 лим - 0,58 лева;
временно възстановяване на изходящ трафик — 1 брой за 1,24 лева.
Категорична е констатацията, че таксуването е извършено съобразно
действащата ценова листа за абонаментни планове на „Т.Б.” ЕАД.
В експертизата е заключено, че размерът на дължимата
неустойка за прекратяване на договорите за мобилни услуги е за
6
591,07 лева, а размерът на дължимите от ответника суми по Договор
за лизинг от 05.06.2018г. за мобилно устройство Samsung Galaxy S8
Black и по Договор за лизинг от 03.02.2018г. /за мобилно устройство
Huawei Y6 2017 Gold при предсрочно прекратяване на договорите е за
918,04 лева.
Правни изводи :
Предявените искове с правно основание чл. 422 от ГПК във
връзка с чл. 79 от ЗЗД, във връзка с чл. 342 от ТЗ и във връзка с чл. 86
от ЗЗД, са с предмет установяване на паричните вземания, за които е
издадена Заповед № */26.09.2019 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 2481/2019 г. по описа на
Районен съд Б..
Съобщение със заверено копие от Заповедта за изпълнение е
връчено на длъжника М.И. по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК - чрез
залепване на уведомление на постоянния адрес.
Видно е, че в законоустановения едномесечен срок за
предявяване на установителен иск, от връчване на съобщението по чл.
415, ал. 1, т. 2 от ГПК, ищецът е депозирал настоящата искова молба,
с която иска да се признае за установено по отношение на ответника,
че дължи сумите, присъдени с издадената заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д. № 2481/2019 г. по описа на Районен съд
- Б..
Ето защо съдът намира, че предявените искове са допустими и за
ищеца е налице правен интерес от търсената защита с предявените
искове по чл. 422 от ГПК.
Преди са се прецени основателността на исковете следва да се
обсъдят възраженията за неравноправни клаузи, тъй като
предпоставят тази преценка.
Въззивният състав приема, че възраженията за нищожност на
клаузите за неустойка, поради неравнопраност на същите по смисъла
7
на чл. 143, т.5 от ЗЗП в договорите за мобилни услуги са основателни.
Ето защо на това основание следва да бъдат отхвърлени
исковете, с които се претендират неустойка за предсрочно
прекратяване на абонаменти в размер на три месечни абонаментни
такси за трите договора за мобилни услуги.
С изменението и допълнението на ГПК, посредством ЗИДГПК,
обнародван в ДВ, бр. 100 от 2019 г., в текста на чл. 410, ал. 3 от ГПК
се предвиди, в изключение от общото правило, че когато вземането
произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението по чл.
410 от ГПК задължително следва да се прилагат договорът, ако е в
писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения,
както и приложимите общи условия, ако има такива. Заедно с това в
чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК, на съда беше вменено правомощието да
отказва издаване на заповед за изпълнение и в случаите, когато
искането се основава на неравноправни клаузи или на клаузи, за които
съществува обоснована вероятност да са неравноправни. Това
задължението произтича и от общия принцип за служебно начало, тъй
като в чл. 7, ал. 3 от ГПК се въвежда изрично задължение съдът
служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор,
сключен с потребител. Ето защо в случая заповедният съд е извършил
неправилна преценка, на базата на представените към заявлението
доказателства, дали всички или част от претендирани суми от
длъжника, произтичат от неравноправни клаузи. Не е отчел, че такива
са клаузите предвиждащи задължение за потребителя при
прекратяване на договора, поради нарушение на задълженията му по
него, заплащането на неустойка.
Решаващият състав приема, че съгласно параграф 13, т. 1 от ДР
към ЗЗП потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки
или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на
търговска или професионална дейност, като и всяко физическо лице,
което е страна по договор с търговец и действа извън рамките на
8
своята професионална дейност. В настоящия случай от
доказателствата по делото е видно, че длъжникът в заповедното
производство има качеството на потребител в договорното
правоотношение със заявителя. Успоредно с това, от нормата на чл.
143 от ЗЗП следва, че неравноправни са онези клаузи, които не
отговарят на изискванията за добросъвестност и добри нрави и
посредством тях се създава значително неравновесие
/неравнопоставеност/ между търговеца, който е икономически по-
силната страна и потребителя – икономически по-слабата страна. От
съдържанието на приложените от заявителя договори за мобилни
услуги се установява, че мобилният оператор има възможност
едностранно да ги, когато другата страна не изпълнява свое
задължения. В процесните договори за мобилни услуги е предвидено
единствено, че при прекратяването им по вина на потребителя,
последният е длъжен да заплати на търговеца неустойка,
съставляваща сбора на абонаментните вноски до края на срока на
договора, но не повече от три вноски. Идентична уговорка в полза на
потребителя, респективно – в тежест на търговеца, липсва. Заедно с
това договорите за мобилни услуги са бланкови, съдържанието им не
е предварително договорено между страните и физическото лице-
потребител не е имало възможност да влияе върху разпоредбите,
което означава, че клаузите по тях не са индивидуално договаряни.
Въз основа на това въззивният съд намира, че мобилният
оператор, встъпвайки в договорни отношения с длъжника, се е
възползвала от положението си на икономически по-силна страна,
която има възможност да повлияе върху правата и задълженията,
които всеки един от контрагентите ще поеме. Тези клаузи за
неустойка създават значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и правата и задълженията на потребителя
на мобилната услуга, поради което имат неравноправен характер.
Този извод обаче не може да бъде направен по отношение на
9
договорките за неустойка при предсрочно прекратяване на договорите
за лизинг. Тези клаузи уреждат задължение на потребителя при
разваляне на договора за лизинг, поради неизпълнение на задължения
от страна на лизингополучателя, да заплати като неустойка
оставащите неплатени месечни лизингови вноски до размера на
цената на предоставеното устройство. Така уговорената неустойка
има типичната за неустойката обезщетителна функция и не запълва
нито една от хипотезите за неравноправна клауза, уредени в чл. 143 от
ЗЗП.
Ето защо задълженията за заплащане на неустойка по договор за
лизинг от 05.06.2018г. в размер на 839, 80лв. – двадесет предсрочно
изискуеми лизингови вноски за периода от м. 10. 2018г. до м. 05.
2020г. и неустойка в размер на 78, 24лв. по договор за лизинг от
03.02.2018г. – шестнадесет предсрочно изскуеми лизингови вноски за
периода м.10.2018г. – м.01.2020г. са доказани по основание и размер и
за тях исковете са правилно уважени.
Б.ският окръжен съд счита, че исковете за заплащане на
месечните такси по договор за мобилни услуги
№*********/04.07.2017г., изменен с допълнително споразумение към
договор за мобилни/фиксирани услуги №********* от 05.06.2018г./за
номер **********/ за периода 15.05.2018г. – 14.09.2018г. в размер на
163, 62лв.; по договор за мобилни услуги №********* от 05.06.2018г.
/за номер **********/ за периода 15.05.2018г. – 14.09.2018г. в размер
на 33, 63лв. и по договор за мобилни услуги №********* от
03.02.2018г./за номер **********/ за периода 15.05.2018г. –
14.09.2018г. в размер на 68, 47лв. са дължими на договорно основание.
Безспорно е установено от вещото лице, че не са заплатени от клиента
на мобилните услуги, въпреки че е ползвал тези услуги. Заедно с това
експертизата сочи, че са дължими в размера, претендиран от мобилния
оператор. Изложеното налага извод, че са ликвидни и изскуеми.
Дължими отново като такива с настъпил падеж и установени по
10
размер са незаплатените преди развалянето, поради неизпълнение на
договорите за лизинг, четири текущи лизингови вноски, неплатени по
договор за лизинг от 05.06.2018г. в общ размер от 167, 96лв. и по
договор за лизинг от 03.02.2018г. в общ размер от 19, 56лв. Ето защо
в частта от атакувания акт, с която исковете са уважение, същият е
правилен.
От горните мотиви се налага извод, че първоинстанционното
решение следва да бъде отменено в частта, в която са признати за
установени вземанията за неустойка в размер на 371, 26лв. за периода
от 04.09.2018г. до 05.06.2020г. за предсрочно прекратяване на
правоотношението по договор за мобилни услуги
№*********/04.07.2017г.; за неустойка в размер на 27, 48лв. за
периода от 04.09.2018г. до 05.06.2020г. за предсрочно прекратяване на
правоотношението по договор за мобилни услуги №********* от
05.06.2018г. и за неустойка в размер на 192, 33лв. за периода от
04.09.2018г. до 03.02.2020г. за предсрочно прекратяване на
правоотношението по договор за мобилни услуги №********* от
03.02.2018г.
Крайният съдебен акт на районния съд следва да бъде отменен в
осъдителната му част за разноските за заповедното производство за
сумата над 278, 99лв., като за разликата до 399, 25лв. искът следва да
бъде отхвърлен.
В останалата му част атакуваното решение следва да бъде
потвърдено.
За пълнота на изложението следва да се отговори на оплакването
във въззивната жалба на особения представител на М.И., че БлРС не е
съобразил изтеклата погасителна давност по чл. 111, б.“в“ от ЗЗД. То
е неоснователно, тъй като правилно районният съд не го обсъждал
като преклудирано. Видно е от съдържанието на отговора на ИМ, че в
него няма възражение за изтекла погасителна давност.
С оглед обстоятелството, че въззивната проверка е инициирана
11
от особен представител на ответницата, ищецът „Й.Б.“ ЕАД, със старо
име на фирмата „Т.Б.“ ЕАД следва да заплати по сметка на БлОС
държавна такса за въззивното обжалване в размер на 210, 75лв.
Заедно с горното, ответницата следва да бъде осъдена да заплати
на ищеца разноски по съразмерност за въззивното производство в
размер на 180, 10лв.
Така мотивиран, Б.ският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №906033 от 13.01.2022 г. по гр.д.№3491/2019
г. по описа на РС Б., в частта в която е признато за установено
наличието на вземане на „Т.Б.” ЕАД /с нова фирма „Й.Б.“ ЕАД/, ЕИК:
**, със седалище и адрес на управление: град С., район М., ж.к. „М.”
№ 4, Б.П. С., сграда № 6, по издадената Заповед № * за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК от 26.09.2019 г. по ч.гр.д. №
2481/2019 г. по описа на Районен съд - Б., против М. АС. ИВ., ЕГН:
**********, с постоянен адрес: гр. Б., ж.к. „С.”, бл. 28, вх. А, ет. 7, ап.
20, за следните суми :
371,26 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на
правоотношението, изчислена за периода от 04.09.2018 г. до
05.06.2020 г., дължима по Договор за мобилни услуги № ********* от
04.07.2017 г., изменен с Допълнително споразумение към Договор за
мобилни/фиксирани услуги № ********* от 05.06.2018 г. /за номер
**********/;
27,48 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на
правоотношението, изчислена за периода от 04.09.2018 г. до
05.06.2020 г. по Договор за мобилни услуги № ********* от
05.06.2018 г. /за номер **********/;
192,33 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на
правоотношението, изчислена за периода от 04.09.2018 г. до
12
03.02.2020 г., дължима по Договор за мобилни
услуги № ********* от 03.02.2018 г./за номер **********/ и вместо
него ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ исковете за признаване за установено наличието на
вземане на „Т.Б.” ЕАД /с нова фирма „Й.Б.“ ЕАД/, ЕИК: **, със
седалище и адрес на управление: град С., район М., ж.к. „М.” № 4,
Б.П. С., сграда № 6, по издадената Заповед № * за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК от 26.09.2019 г. по ч.гр.д. №
2481/2019 г. по описа на Районен съд - Б., против М. АС. ИВ., ЕГН:
**********, с постоянен адрес: гр. Б., ж.к. „С.”, бл. 28, вх. А, ет. 7, ап.
20, за следните суми :
371,26 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на
правоотношението, изчислена за периода от 04.09.2018 г. до
05.06.2020 г., дължима по Договор за мобилни услуги № ********* от
04.07.2017 г., изменен с Допълнително споразумение към Договор за
мобилни/фиксирани услуги № ********* от 05.06.2018 г. /за номер
**********/;
27,48 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на
правоотношението, изчислена за периода от 04.09.2018 г. до
05.06.2020 г. по Договор за мобилни услуги № ********* от
05.06.2018 г. /за номер **********/ и
192,33 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на
правоотношението, изчислена за периода от 04.09.2018 г. до
03.02.2020 г., дължима по Договор за мобилни
услуги № ********* от 03.02.2018 г./за номер **********/.
ОТМЕНЯ Решение №906033 от 13.01.2022 г. по гр.д.№3491/2019
г. по описа на РС Б., в частта в която М. АС. ИВ., ЕГН: **********, с
постоянен адрес: гр. Б., ж.к. „С.”, бл. 28, вх. А, ет. 7, ап. 20 е осъдена
да заплати на „Т.Б.” ЕАД /с нова фирма „Й.Б.“ ЕАД/, ЕИК: **, със
седалище и адрес на управление: град С., район М., ж.к. „М.” № 4,
Б.П. С., сграда № 6 разноски за заповедното производство по ч.
13
гр.д.2481/2019г. на БлРС над сумата от 278, 99лв. до предявения
размер от 399, 25лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ иска на „Т.Б.” ЕАД /с нова фирма „Й.Б.“ ЕАД/,
ЕИК: **, със седалище и адрес на управление: град С., район М., ж.к.
„М.” № 4, Б.П. С., сграда № 6 против М. АС. ИВ., ЕГН: **********, с
постоянен адрес: гр. Б., ж.к. „С.”, бл. 28, вх. А, ет. 7, ап. 20 да бъде
осъдена да заплати разноски за заповедното производство по ч.
гр.д.2481/2019г. на БлРС над сумата от 278, 99лв. до предявения
размер от 399, 25лв.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ОСЪЖДА М. А. И., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Б.,
ж.к. „С.”, бл. 28, вх. А, ет. 7, ап. 20 да заплати на „Т.Б.” ЕАД /с нова
фирма „Й.Б.“ ЕАД/, ЕИК: **, със седалище и адрес на управление:
град С., район М., ж.к. „М.” № 4, Б.П. С., сграда № 6 разноски за
въззивното производство в размер на 180, 10лв.
ОСЪЖДА „Т.Б.” ЕАД /с нова фирма „Й.Б.“ ЕАД/, ЕИК: **, със
седалище и адрес на управление: град С., район М., ж.к. „М.” № 4,
Б.П. С., сграда № 6 да заплати по сметка на БлОС държавна такса за
въззивното обжалване в размер на 210, 75лв.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14