Р Е Ш Е Н И Е
№ 284
гр. Велико Търново, 18.12.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, в
съдебно заседание на двадесети ноември през две хиляди и двадесета година
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЙОРДАНКА МАТЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
МАРИЯ ДАНАИЛОВА РОСЕН БУЮКЛИЕВ |
|
при секретар |
С.Ф. |
и с участието |
|
на прокурора |
ДОНКА МАЧЕВА |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
БУЮКЛИЕВ |
|
|
по касационно наказателно-административен характер
дело № 10271 по описа на Административен съд – Велико Търново за 2020 г. |
||
Производството е по
реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ от ЗАНН.
Касаторът Изпълнителна агенция по лекарствата – София, чрез
представителя си, е обжалвал решение №260001 от 28.08.2020 година, постановено
по АНД №188/2020 г. по описа на Районен съд – Павликени като неправилно. В касационната жалба се сочат основанията по
чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК, но от оплакванията се установява, че касаторът
претендира неправилност на решението поради нарушен закон - касационно основание по чл.348, ал.1, т.1
от НПК. Всъщност касаторът счита, че съдът неправилно тълкува разпоредбите на
чл.24, ал.2 от ЗЗД вр. с чл.288 от ТЗ, като в конкретната ситуация е лбило
ясно, че лекарствени продукти са отчуждени от ответника по касация и получени
от неговия контрагент, а и липсва логика да се съставя данъчен документ, който
не отразява настъпило по смисъла на ЗДДС данъчно събитие. С оглед на това си
съждение касаторът изтъква, че датата на фактура е датата на данъчното събитие
и стоката, отразена в нея – лекарствени продукти, е предадена на купувача на
27.05.2019 година и така е извършен фактическият състав на продажбата на тези
препарати. В случая според касатора от контекста на констатираните факти
следва, че е налице продажба, която обаче не е извършена в аптека, каквото е
изискването на закона. Освен това от тези факти се установява и, че продажбата
на лекарствените препарати, които са част от ПЛС на субект, който не е пациент
води до неспазване на разпоредбата на чл.23, ал.3 от Наредба №4 за условията и
реда за предписване и отпускане на лекарствени продукти. Именно това поведение
на ответника по касация според касатора се вписва в изискванията на състава на
чл.291, ал.1 от ЗЛПХМ във връзка с чл.294, във връзка с чл.218 във връзка с
чл.219, ал.1 от с.з.
Ответникът по касация „Медиана фарма“ ЕООД – град Павликени, в писмения
отговор на касационната жалба оспорва основателността и. Тази страна настоява
за правилност на решението, като сочи обоснованост на изводите на районния съд
досежно неустановяване на датата на нарушението и оттам досежно формалната
законосъобразност на наказателното постановление. Основните аргументи се черпят
от тълкуването на разпоредбите на чл.24, ал.2 от ЗЗД във връзка с чл.14 от
същия закон. Според него фактурата не установява формата и изпълнението на сделката,
а установява датата на данъчното събитие, като датата на издаването и не е
датата на данъчното събитие. Затова от нейното съдържание не може да се направи
извод зза това дали това е и датата на нарушението. Ответникът настоява и за
неустановеност на мястото на нарушението, както правилно е приел според него
въззивният съд. В това отношение той поддържа, че е неправилна интерпретацията
на касатора досежно местоизпълнението на доставката на лекарствени препарати.
Най – сетне ответникът претенедира за несъставомерност на нарушението с оглед
обективните признаци на състава, тъй като сочените като нарушени от ответника
разпоредби на подзаконовия нормативен акт не съдържат задължението, така както
е описано в наказателното постановление. От друга страна адресат на правилото
на чл.23, ал.3 от Наредбата не са аптеките, както е прието в постановлението, а
лекарите, които предписват съответните лекарствени продукти.
Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административният съд – В. Търново, като прецени наведените в нея
касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от
надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а по
същество е неоснователна
С обжалваното решение въззивният съд е отменил като незаконосъобразно
наказателно постановление №РД - И – 057 от 29.04.2020 година на ИД на ИАЛ и е
осъдил изпълнителната агенция да заплати на „Медиана Фарма“ ЕООД разноските по делото в размер от 500 лв.
За да постанови този правен резултат, от фактическа страна съдът, въз
основа на събрените в хода на съдебното дирене доказателства, е приел, че на
11.12.2019 година е била извършена съвместна проверка от служители на ИАЛ, НАП
и ОДМВР – Велико Търново в аптека, която ответното дружество е стопанисвало в
град Павликени. При проверката е извършена контролна покупка от експерт от ИАЛ
на лекарствен продукт с режим на отпускане „без лекарско предписание“, за което
бил издаден фискален бон, като същевременно не е продаден лекарствен продукт с
режим на отпускане „с лекарско предписание“ при липса на рецепта. Проверени са
били и наличните лекарствени продукти, като е съставен констативен протокол от
11.12.2019 година за тези обстоятелства. Била изискана справка за извършените
продажби за периода от 1.5.2018 година до 11.12.2019 година, както и
допълнително заверени копия от фактури и протоколи към тях за продажбите през
този период. Впоследствие, с оглед обстоятелствената част на АУАН е установено,
че на 27.05.2019 година, чрез фактура за продажба на лекарствени средства
№**********/27.05.2019 година, ответникът по касация е продал на дружеството
„Цето Фарма“ ЕООД 6 опаковки лекарствени продукти с режим на отпускане „по
лекарско предписание“, които са включени в Приложение 1 на Позитивния
лекарствен списък за заплащане от НЗОК, предписват се за домашно лечение на
конкретни пациенти и се отпускат срещу рецепти в аптеки. С тази продажба –
според констатираното в АУАН – не за лечение на конкретни пациенти, а на
търговец на едро, предхождащ търговците на дребно по веригата за доставяне на
лекарствени продукти, дружеството е нарушило разпоредби на Наредба №4 от
4.03.2009 година за условията и реда за предписване и отпускане на лекарствени
продукти /Наредбата/. И двете дружества /продавач и купувач/ впрочем са
адресати на разрешения за търговия с лекарствени продукти, като ответникът по
касация има разрешително за търговия на дребно, а неговият контрагент има
разрешително за търговия на едро. Въз основа на свидетелските показания на
свидетеля Трифонов съдът е констатирал, че е налице устно сключен договор с
контрагента на ответника по касация от 1.5.2019 година – преди издаването на
фактурата за продажба, като предложението е направено по софтуерно приложение
за комуникация и уточненията са извършени устно. Предаването на стоките /лекарствените
препарати/ е станало в град София чрез куриер, като там е извършено и
плащането. След това посоченият свидетел, който е и съдружник в дружеството, се
е обадил в счетоводството, за да се издаде фактурата за сделката.
От правна страна съдът е приел, че не е спазена разпоредбата на чл.42,
т.3 от ЗАНН както и разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. В това отношение
съдът е изтъкнал, че в акта и наказателното постановление липсва дата на
нарушението, а в конкретният случай приложими са чл.14 от ЗЗД вр. с чл.288 от ТЗ досежно момента на сключването на сделката. Съдът е приел и, че незаконосъобразно не е посочено
мястото на претендираното нарушение, като в обстоятелствената част не е
посочено и къде е извършено нарушението. Всъщност съдът е приел, че е посочена
само фактурата, но тя не установява датата на сключване на договора за
продажба. Приел е и, че мястото на нарушението не е равнозначно на мястото на
продажбата на лекарствените продукти, доколкото се касае до търговска сделка, а
не до отпускане на лекарствени средства.
По същество съдът е приел, че липсва нарушение, тъй като нарушените
според административно-наказващият орган разпоредби на Наредбата са неправилно
тълкувани. Нито чл.23, ал.3, нито чл.46, ал.3 от Наредбата не съдържат
задължение, както е описано в НП, което ответникът по касация да е нарушил.
Всъщност дружеството не е нарушило нито чл.218 от ЗЛПХМ, нито е нарушило
разпоредбата на чл.219 от този закон, тъй като липсва забрана търговец на
дребно да снабдява търговец на едро с лекарствени продукти и е невъзможно описаното
в обстоятелствените части на АУАН и НП да се подведе под конкретна правна норма,
която ответникът по касация да е нарушил.
Какви са изводите на касационната инстанция?
Видно от съдържанието на НП е, че се претендира от наказващият орган,
че на 27.05.2019 година с фактура за
извършена продажба на лекарствени продукти №********** от 27.05.2019 година
/лист 14 от първоинстанционното дело/, издадена от ответника по касация,
последният е продал на „Цето фарма“ ЕООД лекарствени продукти – 6 опаковки с
режим на отпускане „по лекарско предписание“, които са включени в Приложение №1
от Позитивния лекарствен списък за заплащане от НЗОК, предписват се за домашно
лечение на конкретни пациенти и се отпускат срещу представено лекарско
предписание.
При това положение действително – както е установил и районният съд – в
наказателното постановление не е налице пълнота на описание на обстоятелствата,
които следва този юрисдикционен акт да съдържа с аргумент от разпоредбата на
чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
Всъщност фактурата, която е данъчна по смисъла на ЗДДС, не установява
кога е сключен договора, а документира доставката на лекарствените препарати. В
самата фактура са посочени две дати – тази на издаването и, както и тази на
претендираната дата на данъчното събитие /доставката/. При това положение
изводът на районният съд за липсата на дата на евевнтуално претендираното нарушение
е неверен. Обратно, от контекста на описаните в НП постановление обстоятелства
е видно, че като дата на нарушението е приета датата на данъчното събитие
/вж.чл.25, ал.1 от ЗДДС/, при което е без значение кога е сключен договора,
след като наличието на данъчно събитие установява изпълнението му. Въпреки
това, в процесният случай в наказателното постановление не е посочено изрично
мястото на нарушението, като това обстоятелство е изключително важно, тъй като
от една страна то определя формалната законосъобразност на наказателното постановление
с аргумент от разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5, предложение второ на ЗАНН, като
от друга страна предопределя и подсъдността при спор за законосъобразността на
наказателно постановление – аргумент от разпоредбата на чл.59, ал.1 от ЗАНН.
В случая липсва този важен реквизит от НП, като от друга страна точното
място на нарушението така или иначе не е напълно изяснено с оглед на
свидетелските показания на свидетеля Трифонов досежно мястото на доставката на
лекарствени препарати и механизма и. При това положение правилен е извода на
съда, че наказателното постановление е формално незаконосъобразно.
Извън горното и независимо от него, следва
като краен резултат да се сподели аргумента на съда за несъставомерност на
неизпълнението на задължение от страна на ответника по касация по разпоредбите,
въз основа на които е ангажирана отговорността му.
Както се отбеляза, всъщност имуществената санкция е наложена на
дружеството за това, че на 27.05.2019 година, чрез фактура за продажба на
лекарствени средства №**********/27.05.2019 година е продал на дружеството
„Цето Фарма“ ЕООД 6 опаковки лекарствени продукти с режим на отпускане „по
лекарско предписание“, които са включени в Приложение 1 на Позитивния
лекарствен списък за заплащане от НЗОК, предписват се за домашно лечение на
конкретни пациенти и се отпускат срещу рецепти в аптеки.
Не е спорно, а и в самото наказателно постановление е описано, че
ответникът по касация е адресат на разрешение за търговия на дребно с
лекарствени продукти №1446-3 от 3.09.2019 година. Според разпоредбата на
чл.218, ал.1 от ЗЛПХМ Търговията
на дребно с лекарствени продукти се извършва само в аптеки и дрогерии по реда
на този закон, с изключение на случаите по чл.232,
ал.2. В процесният случай посоченото в нормата изключение е ирелевантно.
Съответно, според разпоредбата на чл.195, ал.1 от този закон търговия на едро с
лекарствени продукти могат да извършват физически и юридически лица,
притежаващи разрешение за тази дейност, издадено от регулаторен орган на
съответната държава членка. Понятието търговия на едро е легално дефинирано в
разпоредбата на §1, т.77 от ДР на ЗЛПХМ. Видно от тази дефинитивна норма,
търговията на едро с лекарствени препарати е дефинирана много широко, като
изключение от понятието представляват единствено случаите на предоставяне на лекарствени продукти директно на
населението. При
правилно констатираната от районният съд обстановка следва да се приеме,
че е налице снабдяване с лекарствени
препарати от страна на ответника по касация на друг търговец на лекарства под
формата на продажба. При това положение е налице търговия на едро с лекарствени
продукти. За нарушаване на разрешение за търговия с лекарствени продукти е
възможно прилагането на санкционните последици на разпоредбата на чл.284, ал.2
от ЗЛПХМ, но по отношение на административно-наказателно отговорно лице, което
е физическо лице или прилагането на санкционните последици на състава на
чл.287, ал.2 от закона, ако лекарствените препарати са част от списъка по чл.217,
ал.2 от закона. В случая поведението на наказания субект не е в противоречие с
разпоредбите на чл.23, ал.3 и чл.46, ал.3 от Наредба №4 от 4.03.2009 г. за
условията и реда за предписване и отпускане на лекарствени продукти, тъй като
продажбата на лекарства на друг търговец не е предписване по смисъла на тази
разпоредба /арг. от §1, т.35а от ДР на закона/, а и субекта, чиято отговорност
е ангажирана, не е може да „извършва“ дейността, за нарушаването на която
нормативно определена дейност е наказан чрез постановлението – аргумент от
чл.220, ал.1 във връзка с чл.219, ал.1 от ЗЛПХП.
Водим от горното Административният съд – Велико Търново, първи
касационен състав
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №260001 от 28.08.2020 година, постановено по АНД
№188/2020 г. по описа на Районен съд – Павликени.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция по лекарствата – София, да заплати на „Медиана фарма“ ЕООД –
град Павликени, ЕИК *********, разноски за касационното
производство от 300 лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.