РЕШЕНИЕ
№ 36
гр. Златоград, 20.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на двадесети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Динко К. Хаджиев
при участието на секретаря Йоанна З. Башева
като разгледа докладваното от Динко К. Хаджиев Гражданско дело №
20245420100293 по описа за 2024 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск от З. М. Г., ЕГН **********, адрес: обл. С., общ. Н., гр.
Н., ул. ,,К. М.‘‘ № , чрез адв. Е. В., от АК - С., със съдебен адрес: гр. Н., ул.
„Ал. С.“ № срещу З. В. Г., ЕГН ********** с адрес: обл. С., гр. Н., ул. „К. М.“
№ ; К. М. Д., ЕГН ********** с адрес: обл. С., гр. З., ул. „К.“ № ; Н. М. П.,
ЕГН ********** с адрес: обл. С., гр. Н., ул. „С. п.“ № ; З. М. М., ЕГН
********** с адрес: обл. С., гр. Н., ул. „А. С.“ № **; Р. Р. Е., ЕГН ********** с
адрес: обл. С., гр. Н., ул. „М. Г.“ № **; З. Р. Г., ЕГН ********** с адрес: обл.
С., гр. Н., ул. „К. М.“ № ; Ш. А. Г., ЕГН ********** с адрес: обл. С., гр. Н., ул.
„В. П.“ № ; С. Р. Б., ЕГН ********** с адрес: обл. С., гр. Н., ул. „Ал. С.“ № ; Р.
Р. П., ЕГН ********** с адрес: обл. С., гр. Н., ул. „Ш. А.“ № ; З. Р. К., ЕГН
********** с адрес: обл. С., гр. Н., ул. „З.“ № ; Б. Р. Г., ЕГН ********** с
адрес: обл. П., гр. П., бул. „К.“ № , ет. , ап. ; С. Р. Г., ЕГН ********** с адрес:
обл. С., гр. Н., ул. „П. м.“ № , с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, във вр. с
чл. 77 ЗС и чл. 79, ал. 1 ЗС.
Ищецът, чрез пълномощника си адв. В. твърди, че с ответниците са
законните наследници на общия им наследодател И. Х. Г. - бивш жител на Н.,
починал ****** г., видно от Удостоверение за наследници, изх. № 94-00-
791/29.08.2024 г., издадено от общинска администрация Н..
Пълномощникът сочи още, че с Решение № 560/06.04.1999 г.,
Поземлена комисия Н. е признала, определила и възстановила правото на
собственост на наследниците на И. Х. Г. на земеделски имоти между които:
Поземлен имот 51319.26.44, област С., община Н., гр. Н., местност „Г.
1
к.“; вид собственост – Частна; вид територия – Земеделска; категория – Девет;
начин на трайно ползване – Нива; площ - 562 кв. м.; стар номер - 000540,
съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД-18-75/19.11.2021 г. на
Изпълнителен директор на АГКК, при граници и съседи имоти с
идентификатори: 51319.26.48; 51319.26.42; 51319.26.39; 51319.26.43;
51319.26.45; 51319.26.46 и
Поземлен имот 51319.26.7, област С., община Н., гр. Н., местност „Г.и
к.“; вид собственост – Частна; вид територия – Земеделска; категория – Девет;
начин на трайно ползване – Нива; площ - 1904 кв. м., стар номер - 005157,
съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД-18-75/19.11.2021 г. на
Изпълнителен директор на АГКК, при граници и съседи имоти с
идентификатори: 51319.25.49; 51319.26.8.
Пълномощникът адв. В. сочи още, че по силата на извършена
неформална делба на наследствените имоти на И. Х. Г., в дял на ищеца се
паднали процесните имоти, описани по-горе, като е установил изцяло
фактическа власт върху тях, считайки ги за свои. Имотите са оградени с
каменен зид.
Сочи още, че ответниците са запознати с извършената неформална
делба, както и с факта, че процесните имоти - предмет на настоящото
производство са в дял на ищеца, като в никой момент от 1985 година до сега те
не са имали достъп и владение върху имотите. От 1985 г. до сега единствено и
само, чрез едностранни действия ищецът обработва процесиите земеделски
имот, като от преди 8 години е променил начина на ползване на Поземлен
имот 51319.26.44 по КК на Н., като от нива го е превърнал в лозов масив.
Изградил е нужните съоръжения за това ,включително е изградил и капково
напояване. По този начин имот от нива е превърнат в ливада, която се
почиства ежегодно, коси се и се събира сеното.
Ишецът е установил самостоятелна фактическа власт върху горните
имоти и ги владее за себе си, манифестирано спрямо ответниците по
настоящия спор. Те са с ясното съзнание, че имотд е изцяло на ищеца.
Във връзка с горнотоя на ответниците никога не им е било позволявано
от страна на ищеца, а и същите никога не са извършвали фактически действия
в процесиите имоти, именно защото са съзнавали, че имотите - предмет на
делото са собственост единствено и само на ищеца и ответниците нямат
права над тях. Те, като наследници на общия им наследодател и като
съсобственици са били наясно със завладяването на правата им, същите не са
ги защитавали чрез предприемане на действия, водещи до прекъсване на
владението или отстраняване на фактическата власт, установена от страна
ищеца изцяло върху процесиите имоти. Няма действия от тяхна страна, които
да водят до прекъсване на давността, съгласно чл. 114 ЗЗД, приложим и за
придобивната давност.
Пълномощникът адв. В. твърди още, че неформалната делба, след като
включва знанието и съгласието на сънаследниците към настоящия момент,
срещу които се твърди придобиване имота по давност, не предполага
съвладение, а напротив - установяване на самостоятелно владение от страна
2
на доверителя му над процесния имот. С тези действия на отричане на правата
на ответниците над гореупоменатите имоти, по явен и недвусмислен начин се
показва отричане владението на останалите съсобственици и сънаследници,
което е т. нар. преобръщане на владението (interversio possessionis), при което
съсобственикът съвладелец се превръща в съсобственик владелец.
Ищецът е придобил правото на собственост върху процесните имоти с
непрекъснато владение в продължение на повече от 10 години, с начало от
1985 г., които към момента на подаване на исковата молба са изтекли в негова
полза.
В случая е налице от страна на ищеца самостоятелно владение,
доколкото е установена от него фактическа власт върху процесните имоти,
отнето е владението на останалите сънаследници и съсобственици и е останал
единствен владелец на процесните имоти.
С оглед на гореизложеното, за ищеца е налице правен интерес от
предявяване на настоящия иск, като моли, съда да постанови решение, с което
да признае за установено спрямо ответниците, че е собственик на основание
наследство, неформална делба и давностно владение започнало от 1985 г. на
процесните поземлени имоти.
В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си поддържа
предявения иск и моли да се уважи изцяло, като относно претендираните
разноски не е представил списък по чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 131, ал.2 ГПК, от ответниците не е постъпил отговор.
Като взе предвид изложеното в исковата молба, становищата на
страните и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното.
Страните по делото са законни наследници на И. Х. Г., роден на
******** г., бивш жител на Н., починал ******* г., видно от Удостоверение за
наследници, изх. № 94-00-791/29.08.2024 г., издадено от общинска
администрация Н..
С Решение № 560/06.04.1999 г., влязло в сила на 23.04.2024 г. (видно от
констатацията в съдебно заседание на 21.02.2025 г.), ПК – Н. е възстановила
правото на собственост на наследници на И. Х. Г. в съществуващи стари
реални граници на общо шестнадесет земеделски имоти, два от които
процесните – под номер 2 и 8, а именно: Нива от 0.562 дка; девета категория;
местност „Г. К.“; имот № 000540 по картата на землището, при граници
(съседи): № 00542 – Нива на насл. на Ш. Х. Г.; № 000173 – Нива на насл. на
И. Х. Г.; № 000172 – Нива на насл. на И. Х. Г .; № 000541– Нива на насл. на
Ш. М. Г.; № 000174 – Нива на насл. на И. Х. Г.; № 000539 – Нива на
ОБЩИНА Н. и Нива от 1.904 дка; девета категория; местност „Г. К.“; имот
№ 005157 по картата на землището, при граници (съседи): № 007002 –
Гор.стоп.тиер. на МЗГАР – ДЪРЖАВНО ЛЕСНИЧЕЙСТВО и № 005156 –
Нива на Р. В. Г..
За процесните имоти по делото са представени скица от СГКК гр. С.:
№ 15-902626-04.09.2024 за поземлен имот с идентификатор 51319.26.44, с
3
площ 562 кв.м., вид територия: „Земеделска“;категория „девет“; НТП „Нива“,
с предходен номер 000540, по КККР на Н., местността „Г. к.“ и № 15-902631-
04.09.2024 за поземлен имот с идентификатор 51319.26.7, с площ 1904 кв.м.,
вид територия: „Земеделска“;категория „девет“; НТП „Нива“, с предходен
номер 005157, по КККР на Н., местността „Г. к.“.
Като собственик, по данни от КРНИ са записани И. Х. Г., съгласно
Решение № 560/06.04.1999 г., издадено от ПК – Н..
Като свидетели по делото са разпитани Т. В. Е. и К. А. Р..
Съдът дава вяра на показанията на свидетелите, тъй като не влизат в
противоречие помежду си и със събраните по делото писмените
доказателства. От същите съдът приема за установено, че процесните имоти
са два – единият с площ около половин декар, а другият повече от декар и
половина. Намират се в местността „Г. к.“. Малкият имот представлява тясна
дълга ивица и е засята с лозя, а по-големият се е сеел с тютюн, картофи.
Намира се в по-стръмната част от местността и в момента представлява
ливада, но няма засадени овощни дръвчета. Имотите ги ползва З. Г. от около
30 години. Никой е нямал и няма претенции към имотите и никой не е влизал
в тях. Свидетелите не са виждали и други други хора от Н. да влизат в
имотите или да имат спорове с ищеца за тях. Имотът, който е 0,5 декара от
долната страна има каменен зид по границата със съседен имот, а в останалата
част този имот и другия имат синори. Ответниците имат съответно други
имоти при подялбата от общия наследодател.
Като взе предвид установеното, съдът направи следните правни
изводи:
Предявеният иск е основателен и доказан и като такъв следва да бъде
уважен.
Правото на собственост може да бъде придобито чрез правна сделка,
по давност или по други начини, определени в закона. Това правило е
залегнало в чл. 77 ЗС.
Съгласно чл. 79 ЗС, правото на собственост по давност върху
недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10
години. Съгласно ал. 2, ако владението е добросъвестно, то се придобива с
непрекъснато владение в продължение на 5 години. Съгласно чл. 70 ЗС
владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно
да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или
че предписаната от закона форма е била опорочена.
В настоящия случай съдът намира, че ищецът е придобил
собствеността върху процесните имоти, с непрекъснато владение,
продължило над 20 години, както и по неформална делба.
Установява се, че процесните имоти са владяни непрекъснато от
ищеца, още след възстановяването им от ПК – Н.. В тази насока са
свидетелските показания на разпитаните свидетели.
Изпълнено е изискването, посочено в съдебната практика - Решение №
68/02.08.2013 г. на ВКС по гр.д. 603/2012 г. на ВКС и др., а именно, че
4
владението трябва да е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно и
несъмнително. От гласните доказателства се установява, че нито ответниците,
нито близки на ищците, нито други жители на Н. са установявали владение
върху процесния имот, така че да прекъснат владението на ищеца.
Владението на ищеца е било явно – той обработвал и обработва
имотите, ползва единият за лозе, а другия за ливада, която почиства ежегодно,
коси и събира от нея сено. Демонстрирал намерението си открито пред
всички, в това число и ответниците. Владението му е било спокойно, без да са
правени опити то да бъде прекъсвано. Практически владението му обаче
започва от възстановяването на процесните имоти след постановяване на
Решение на ПК – Н. през 1999 г. (влязло в сила на 23.04.2004 г., съгласно
констатацията в с.з.), но 10-годишната давност е налице.
Относно умисъла за своене на процесните имот са налице и
задължителните указания, дадени в ТР № 4/2012 г. на ВКС от 17.12.2012 г. В
случая не е оборена презумпцията на чл. 69 ЗС и следва да се приеме, че
ищцецът като владелец е държал вещта (всяка от двете) като своя, защото
няма доказателства, че я е държали за другиго - Тълкувателно решение №
1/06.08.2012 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2012 г. на ОСГК.
В практиката на ВКС се приема, че ако владението е предадено от
собственика или владелеца и лицето, на което е предадено извършва действия,
надхвърлящи обикновеното ползване на имота, като например:
облагородяване и подобряване на имота и тези действия се възприемат от
собственика, който не се противопоставя и не защитава фактическото си
състояние в продължение на 10 години, то е налице промяна на намерението и
в случая е налице владение. Тази постановка е актуална и в случая, тъй като
ответниците практически се явяват съсобственици въз основа на решението на
ПК-Н. по чл.18ж ППЗСПЗЗ и тъй като, като съсобственици са били в
състояние да възприемат действията на ищците по своене на имота, но не са се
противопоставяли. Предаването на владението е станало от общия
наследодател И. Х. Г., а ищецът е извършвал горните действия, защото най-
малкото е оградил имотите, и това показва неговото явно намерение да свои
същите. Освен това е превърнал единия имот от градина в лозя, а другият го е
превърнал от градина в ливада. Всичко това доказва собственическите му
намерения.
Относно момента на установяване на владението е налице практика и
на ОС – С. – Решение № 5/11.01.2021 г., по В.гр.д. 462/2020 г., по описа на ОС
– С., с което решение се приема, че при неформално дарение е налице индиция
за начало на давностно владение и от тогава започва да тече 10-годишният
период на непрекъснато владение. В случая обаче владението е започнало след
възстановяване на имота с решението на ПК – Н., което е влязло в сила на
23.04.2004 г. и няма как преди възстановяване на собствеността от ПК, да се
придобива по давност. В този смисъл е практиката на ВКС – Решение №
60108/22.011.2021 г., по гр.д.3534/2020 г., II-ро г.о. В това решение се приема,
че след завършване на реституцията на процесен имот, може да тече давност.
В Решение № 484/04.02.2013 г. на ВКС по гр.д. № 740/2011, Първо г.о.
5
се приема, че в отношенията между съсобствениците е приложима
презумпцията на чл. 69 ЗС, но тя следва да се счита оборена ако основанието,
на което е установена първоначално фактическата власт признава такава и на
останалите съсобственици (сънаследници). В този случай, ако един
сънаследник желае да е единствен собственик трябва да докаже преобръщане
на владението само в своя ползва и да покаже по явен и недвусмислен начин,
че се отрича владението на останалите съсобственици, като последните трябва
да са узнали неговото намерение чрез действията му. По този начин трябва да
са отблъснати претенциите на останалите съсобственици върху имота. В
настоящия случай е налице точно такава хипотеза. Никой от ответниците не е
оспорвал владението на ищеца, знаейки, че само и единствено той владее
имота, обработвайки го. Горното решение е актуално и с оглед
обстоятелството, че ищецът има братя, сестри, братовчеди, но въпреки това,
само той владее процесния имот.
Между страните по делото явно няма спор.
В друго свое Решение, а именно, № 16/17.04.2015 г., по гр.д. 5652/2014
г., на ВКС, Първо г.о. ВКС е третирал въпроса с признанието, чрез декларации
от останалите наследници по отношение на един, а именно, че те нямат
претенции и този един наследник е собственик на даден имот. ВКС приема,
че от момента на подписване на тези декларации, държането на идеалните
части на тези наследници (декларатори) се превръща във владение. Затова не
е необходимо, владеещият наследник да демонстрира по друг начин на
наследниците-декларатори, че владее техните части с намерение за своене и
да отблъсква тяхното владение. В случая няма подадени декларации от
останалите наследници, но няма и реакция по оспорване на владението.
По гореизложените съображения предявеният иск следва да бъде
уважен.
Приложените към делото скици (л.14 и 15), макар и заверени копия,
приподписани от съдия-докладчика, следва да се считат като неразделна част
от решението по делото.
По делото не е направено искане за присъждане на разноски, поради
което такива не се следват.
По делото е платена ДТ само по единия иск, т.е. по отношение на
единия имот, а практически са предявени два обективно съединени иска и ще
следва ищецът да бъде осъден да заплати още 50лв. ДТ по сметка на ЗлРС.
ВОДИМ от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 77
от ЗС и чл. 79, ал. 1 ЗС по отношение на З. В. Г., ЕГН ********** с адрес: обл.
С., гр. Н., ул. „К. М.“ № ; К. М. Д., ЕГН ********** с адрес: обл. С., гр. З., ул.
„К.“ № ; Н. М. П., ЕГН ********** с адрес: обл. С., гр. Н., ул. „С. п.“ № ; З. М.
М., ЕГН ********** с адрес: обл. С., гр. Н., ул. „Ал. С.“ № **; Р. Р. Е., ЕГН
6
********** с адрес: обл. С., гр. Н., ул. „М. Г.“ № **; З. Р. Г., ЕГН ********** с
адрес: обл. С., гр. Н., ул. „К. М.“ № ; Ш. А. Г., ЕГН ********** с адрес: обл.
С., гр. Н., ул. „В. П.“ № ; С. Р. Б., ЕГН ********** с адрес: обл. С., гр. Н., ул.
„Ал. С.“ № ; Р. Р. П., ЕГН ********** с адрес: обл. С., гр. Н., ул. „Ш. А.“ № ; З.
Р. К., ЕГН ********** с адрес: обл. С., гр. Н., ул. „З.“ № ; Б. Р. Г., ЕГН
********** с адрес: обл. П., гр. П., бул. „К.“ № , ет. , ап. ; С. Р. Г., ЕГН
********** с адрес: обл. С., гр. Н., ул. „П. м.“ № , че З. М. Г., ЕГН
**********, адрес: обл. С., общ. Н., гр. Н., ул. ,,К. М.“ № е собственик на
основание наследство, неформална делба и давностно владение от 2004 г. на
следните имоти:
1. Поземлен имот 51319.26.44, област С., община Н., гр. Н., местност
„Г. к.“; вид собственост – Частна; вид територия – Земеделска; категория –
Девет; начин на трайно ползване – Нива; площ - 562 кв. м.; стар номер -
000540, съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД-18-75/19.11.2021 г. на
Изпълнителен директор на АГКК, при граници и съседи имоти с
идентификатори: 51319.26.48; 51319.26.42; 51319.26.39; 51319.26.43;
51319.26.45; 51319.26.46 и
2.Поземлен имот 51319.26.7, област С., община Н., гр. Н., местност „Г.
к.“; вид собственост – Частна; вид територия – Земеделска; категория – Девет;
начин на трайно ползване – Нива; площ - 1904 кв. м., стар номер - 005157,
съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД-18-75/19.11.2021 г. на
Изпълнителен директор на АГКК, при граници и съседи имоти с
идентификатори: 51319.25.49; 51319.26.8.
ОСЪЖДА З. М. Г., ЕГН **********, адрес: обл. С., общ. Н., гр. Н., ул.
,,К. М.“ № , да заплати в полза на РС – З. допълнителна държавна такса по
втория обективно съединен иск, в размер на 50,00 лева.
Скиците от СГКК - С. на лиск, на които процесните имоти са
отразени, приподписани от съдия-докладчика, следва да се считат за
неразделна част от настоящото решение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - С.
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Златоград: __________Д.Х._____________
7