Определение по дело №153/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на гл.ХХІІ от НПК.

С разпореждане № 420/16.09.2015 год., постановено по Н.о.х.дело № 761/2015 год. по описа на Кърджалийският районен съд, съдията-докладчик е прекратил съдебното производство по делото и е върнал същото на Р. П. – К. за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения при изготвяне на обвинителния акт. В разпореждането е прието, че обвинителния акт не отговаря на изискванията на чл.246от НПК, като не било посочено по какъв начин обв.Л. е осъществила вменения й престъпен състав на престъплението „измама”. Изпълнителното деяние на престъплението изисквало да е налице възбуждане и поддържане на заблуждение, с цел набавяне на имотна облага и причиняване по този начин на имотна вреда. И двете посочени форми на изпълнителното деяние се реализирали само посредством активни действия, а в случая прокурора не бил описал какви са точно фактическите действия, извършени от обвиняемата, с които е възбудила заблуждение у свидетелките Н.Л.М. и В. К. С. Липсвали факти и за това как впоследствие е поддържано заблуждението у пострадалите. Прието било също, че престъплението е извършено в Г.К. и Г.П., като никъде в обвинителния акт не се споменавало защо това е така, къде и кога е осъществен всеки от елементите на престъпния състав. Нямало и посочени факти и обстоятелства за съставомерния признак, квалифициращ дадената по-тежко наказуема квалификация на деянието по чл.210 ал.1 т.1, във вр. с чл.209 ал.1 от НК – измама, извършена от деец, представил се за длъжностно лице. Не било посочено пред кого и за какво длъжностно лице се е представила обвиняемата, а разпоредбата на чл.93 т.1 от НК дори не била коментирана. Посочените пороци на обвинителния акт, а именно липсата на факти свързани с описание на съставомерните елементи на престъплението, нарушавали правото на защита на обвиняемата, която била лишена от възможността да узнае в какво е обвинена, за да може адекватно да организира защитата си срещу обвинението. Непълнотите в обвинителния акт водели и до невъзможност за очертаване на предмета на доказване в съдебната фаза, където съдът се произнасял по фактите, респективно подсъдимият се защитава срещу тях, а не само срещу дадената от прокурора правна квалификация.

Против така постановеното разпореждане е постъпил Ч. П. от прокурор от Р. П. – К., в който се твърди, че същото е неправилно, поради което се иска неговата отмяна. Сочи се, че в обвинителния акт подробно било описано как е възбудено заблуждението у свидетелите и как е поддържано. Неправилни били констатациите на съда, че липсвали факти, от които било прието, че престъплението е осъществено в Г.П. и в Г.К.. В обвинителния акт било посочено, че постр.Султанова е с адрес в Г.П., че е провела разговори с обв.Л., т.е. в Г.П. били възприети от св.С. неверните представи, създадени от обв.Л., а самото разпореждане със сумата е станало в Г.К., както било посочено в обв.акт -„…на 17.07.2013 г. св.М. в клон на „П.” ЕАД-Г.К. внесла по сметката сумата от 1098.20 лв.", т.е. в Г.К. сумата е „излязла” от патримониума на постр.М., там е причинена вредата по съставомерността на чл.209 от НК.Твърди се в протеста също, че били неправилни и констатации на съда, ченебило посочено пред кого и за какво длъжностно лице се епредставила обв.Л.. Твърди се, че в обвинителния акт било посочено: „….въпреки, че след 05.06.2013 г. обв.Д. А. Л. не е имала качество на длъжностно лице към посочената фирма, нито пък права на представителство по отношение на същата, в интернет същата била посочена като лице за контакт с „Л.” ЕООД, с посочен e-mail на фирмата и тел.*, и то във връзка с обява за организирана от фирма „Л.” ЕООД като изпълнител на екскурзия до Г.Р. И., с начална дата - 05.10.2013 г. и крайна такава-08.10.2013 г.”, т.е. същата била декларирала определена връзка с фирмата, но по важното в случая било, че обв.Л. е възприета като длъжностно лице- т.е. лице, представляващо фирма „Л.” във връзка с обявата и лице за контакт. В случая по-важно било длъжностното лице да бъде възприето като такова, а не посочването от нея на определени признаци на длъжностно лице, роля и място във фирмата и пр. Именно възприемането й като такова било довело до сключване на договора, плащане и пр. А колкото до обсъждането на чл.93 т. 1 от НК, то същото било правна оценка, под чието подвеждане са налице факти, но с необвързваща оценка и с мълчаливо препращане към дефинитивната разпоредба, каквото било налице по принцип при разпоредбите, съдържащи понятия с легални дефиниции.

Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на правилността на протестираното разпореждане, с оглед доводите, изложени в частния П., приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Частният П. е подаден от лице, имащо интерес от протестирането, и в законоустановения срок, поради което същият е допустим.

По същество частният П. е неосноватален.

ОбвинителнÞят акт, въз основа на който е образувано наказателното производство и с който са определени рамките на предмета на доказване за съда и страните, не отговаря на изискванията на чл.246 от НПК. В алинея втора на цитирания текст е посочено, че в обстоятелствената част на обвинителния акт се посочват престъплението, извършено от обвиняемия; времето, мястото и начинът на извършването му; пострадалото лице и размерът на вредите; пълни данни за личността на обвиняемия. Съгласно задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение № 2/2002 год. на ОСНК на ВКС, което е цитирано в разпореждането на районния съд и частния П. на прокурора, в обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът задължително трябва да посочи фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му. Липсата на факти, които се отнасят до времето, мястото и начинът на извършване на престъплението, съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, защото при всяко положение води до ограничаване на правата на бъдещите страни в съдебното производство. Доводите, изложени в частния П. на прокурора, че посочените от решаващия съд непълноти не се отнасяли до съставомерните признаци на деянието и участието на обвиняемия в него, са неоснователни.

Процесния обвинителен акт е внесен срещу Д. А. Л. от Г.С. за това, че в периода от 22.06.2013 год. до 01.10.2013 год. в Г.К. и Г.П., представяйки се за на длъжностно лице – управител на „Л.” ЕООД, ЕИК: *, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудила и поддържала у Н. Л. М. от Г.К. и В. К. С. от Г.П. заблуждение, че представляваното от нея дружество ще организира и осъществи екскурзия до Г.Р. с начална дата – 05.102013 год. и крайна такава – 08.102013 год., и с това им причинила имотна вреда в размер на 1098.20 лв. - престъпление по чл.210 ал.1 т.1, във вр. с чл.209, ал.1 от НК.

В обстоятелствената част на обвинителния акт подробно е описана фактическа обстановка, възприета за установена от прокурора, но същата не съдържа в достатъчна степен пълни и ясни данни – факти и обстоятелства, които се отнасят именно към инкриминираната съставомерна деятелност на обвиняемия. Изложените в тази връзка констатации от първоинстанционния съд са правилни и обосновани. Така, в обвинителния акт прокурорът се е задоволил само да посочи, че обв.Л. след 30.11.2012 год. до 05.06.2013 год. била едноличен собственик на капитала и управител на „Л.” ЕООД, която фирма имала за предмет на дейност и извършване на турагентска и туроператорска дейност, като на 05.06.2013 год. в ТР било вписано по партидата на фирмата прехвърляне на дружествени дялове от от обв.Л. на Й. В., като въпреки, че след 05.06.2013 год. обв.Л. не е имала качеството на длъжностно лице, нито права на представителство по отношение на фирмата, в интернет обвиняемата била посочена като лице за контакт с „Л.” ЕООД, с посочен и-мейл и телефон, и то във връзка с обява за за организирана от фирмата екскурзия в Г.Р., И., с начална дата 05.10.2013 год. и крайна такава – 08.10.2013 год. Прокурорът е посочил, че след като свидетелите С. и М. видели обявата в интернет за организиране на екскурзията, и след като решили през м.юни 2013 год. да отидат на екскурзия до Р., закупили 2 бр. ваучери на обща цена 79.80 лв., като на 22.06.2013 год., след проведени разговори по телефона от св.С. с обв.Л., бил сключен договор за туристическа услуга, с предмет – посочената екскурзия до Г.Р., със страни: туристи – св.С. и св.М., и „Л.” ЕООД като туроператор – организатор на въпросната екскурзия, с обща цена за двете 1178.00 лв. В обстоятелствената част на обвинителния акт е посочено също, че в разговор на 17.07.2013 год. св.М. се обадила да уточни с обв.Л. номера на посочената в сайта на фирмата банкова сметка, по която следва да преведе сумата от 1 098.20 лв., като цена за екскурзията и за двете със св.С., като след потвърждение от обв.Л. на номера на банковата сметка, на 17.07.2013 год. св.М. внесла в клон на „П.” ЕАД – Г.К. по сметката сумата от 1098.20 лв. Прокурорът е посочил в обвинителният акт, че тъй като датата на екскурзията наближавала, св.М. започнала да звъни на обв.Л. по телефона и по и-мейл, но нямала отговор, като на 30.09.2013 год. получила отговор на и-мейла си от този на „Л.” ЕООД, че екскурзията се отлага, а на 01.10.2013 год. св.С. получила отговор на и-мейла си от този на „Л.” ЕООД, че парите ще им бъдат възстановени, като двете поискали да им бъде възстановена сумата, но до днешна дата това не се било случило.

При тези данÝи настоящият състав споделя изцяло извода на съдията-докладчик, постановил протестираното разпореждане – че обвинителният акт не отговаря на изискванията на чл.246 от НПК. Обоснован и съобразен с процесуалния закон е извода на съдията-докладчик, че в обстоятелствената част на обвинителния акт липсва посочване на конкретните действия /вкл. и волеизявления/ на обв.Л., с които е възбудила и поддържала заблуждение у пострадалите свидетелки, като очевидно посочването само на факта на фигуриране на обвиняемата като лице за контакт с „Л.” ЕООД в интернет във връзка с обявената екскурзия до Р. с и-мейл и телефонен номер, респ.факта на проведени два телефонни разговора между свидетелките и обвиняемата /единият от които е за потвърждаване на номера на банковата сметка на „Л.” ЕООД, както е посочил прокурора в обстоятелствената част на обвинителния акт/, не е в състояние да изпълни изискванията на процесуалния закон относно посочване на начина на осъществяване на инкриминираното деяние. Така, в обвинителния акт липсва описание на такива факти и обстоятелства, например: кога е качена обявата за екскурзията в интернет, към този момент била ли е обв.Л. управител и представител на „Л.” ЕООД, дали обвиняемата е потвърдила провеждането на организираната от дружеството екскурзия, или че именно тя представлява същото дружество и в какво точно качество, давала ли е разяснения във връзка с екскурзията и т.н., от които да могат да се правят изводи, че чрез своето поведение е възбудила и поддържала през инкриминирания период заблюждение у свидетелките. Не са изложени от прокурора каквито и да било съображения защо приема, че фактът на непровеждане на обявената екскурзия, респ. невъзстановяването на заплатената от св.М. сума, представляваща стойността на екскурзията, се дължи на измама, а не на обективни причини. В тази връзка следва да се посочи, че осъществяването на престъплението „измама” от обективна страна се характеризира с извършването на действия, с които деецът възбужда и/или поддържа у някого заблуждение и с това причинява нему или на другиго имотна вреда; а от субективна страна – с наличието на пряк умисъл и специална /користна/ цел за набавяне на имотна облага за дееца или за другиго. Възбуждането на заблуждение /вследствие на което измаменото лице се разпорежда със свое имущество в полза на дееца или на друго лице и последното неоснователно излиза от патримониума на пострадалия/, което е елемент от основния състав на престъплението „измама” по чл.209 ал.1 от НК, представлява процес, който включва от една страна както активни действия на дееца по създаване на невярна представа у измамения относно съществуването или несъществуването на определени факти /представяне на такива, убеждение и агитация, така че адресатът им да повярва в тях/, така и от друга страна- подлагането им на оценка, възприемането им и сформирането на заблуждение у пострадалия по отношение на тези факти, което го мотивира да се разпореди със свои средства в своя вреда, като поначало преследваната цел - набавянето на имотна облага следва да е налице още при пристъпване към изпълнение на престъплението - възбуждане и поддържане на заблуждение. Т.е. деецът следва да е решил да измами с ясно сформираната цел за набавяне на имотна облага за себе си, от което за пострадалия или другиго неизбежно ще настъпи вреда. Освен това, за да осъществи съставът на това престъпление, както бе отбелязано, деецът следва да действа с користна цел, т.е. същият да действа със съзнанието, че в нито един момент няма да върне получената имотна облага, както и че с това причинява имотна вреда, но въпреки това да се съгласява и приема последиците от собствените си действия. С други думи, формулирането на обвинението в обвинителния акт трябва да бъде направено по начин, който да поставя рамките на процеса, като определя предмета на доказване по делото от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него /чл.102 от НПК/, поставяйки основните рамки на процеса на доказване и осъществяване на правото на защита, като с оглед на това е задължително в обстоятелствената част на обвинителния акт да бъдат посочени подробно и изчерпателно всички факти и обстоятелства, които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му и именно срещу посочените в нея факти и обстоятелства, включени в предмета на доказване, привлеченото към наказателна отговорност лице следва да има възможност да се защити, а задължение на разследващите органи е да осигурят тази възможност. С оглед изложеното по-горе, настоящият състав намира, че на тези именно изисквания не отговаря обстоятелствената част на обвинителния акт, въз основа на който е образувано настоящото производство, с което несъмнено е нарушено правото на защита на обвиняемата.

Както правилно е посочил и първоинстанционния съд в обжалваното разпореждане, в обвинителния акт липсват каквито и да било съображения на прокурора, обосноваващи приетото от него обстоятелство, че престъплението е извършено както в Г.К., така и в Г.П., респ. защо не е прието, че престъплението е извършено например в Г.С.. Посочената липса на съображения в тази връзка е от съществено значение, доколкото мястото на извършване на престъплението е част от императивно посоченото в разпоредбата на чл.246 ал.2 от НПК съдържание на обстоятелствената част на обвинителния акт, а и същото има значение за определяне на компетентния съд за разглеждане на делото.

Обосновано и законосъобразно съдията-докладчик при първоинстанционния съд е приел за порок на обстоятелствената част на обвинителния акт липсата на изложени факти, обстоятелства и съображения относно квалифицираният състав на престъплението по чл.210 ал.1 т.1, във вр. с чл.209 от НК, а именно: като какво точно длъжностно лице, кога и пред кого се е представила обвиняемата Л.. Не става ясно от обстоятелствената част на обвинителния акт и защо прокурорът е приел в диспозитивната /заключителна/ част на обвинителния акт, че причинената имотна вреда на свидетелките М. и С. е в размер на 1 098.20 лв., при положение, че в обстоятелствената част на акта е посочено, че освен посочената сума, представляваща размера на направения от св.М. банков превод по сметката на „Л.” ЕООД, двете свидетелки са закупили и 2 бр. ваучери, на стойност 79.80 лв.

Предвид изложеното, съдът намира, че изводите на първоинстанционния съд за допуснати от прокурора при изготвяне на обвинителния акт срещу Д. А. Л. за извършено престъпление по чл.210 ал.1 т.1, във вр. с чл.209 от НК отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до ограничаване и нарушаване на процесуалните права на обвиняемата, са правилни и законосъобразни. Ето защо, протестираното разпореждане, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

Водим от изложеното, и на основание чл.345, във вр. с чл.249, ал.3 от НПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 420/16.09.2015 год., постановено от съдията-докладчик по Н.о.х.дело № 761/2015 год. по описа на Кърджалийския районен съд, с което на основание чл.249 ал.1 и ал.2, във вр. с чл.248 ал.2 т.3 от НПК е прекратено съдебното производство по делото и същото е върнато на прокурора за отстраняване на посоченото в обстоятелствената част на разпореждането съществено нарушение на процесуалните правила.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.