Р
Е Ш Е Н И Е
№
435/25.5.2021г.
гр.
Пазарджик,
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, VІІI състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и
девети април две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОМИР БАБАКОВ
при секретаря Янка Вукева
и с участието на прокурора Стефан Янев, като
разгледа докладваното от съдия Бабаков адм.
дело № 156 по описа на съда за 2021 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.
203 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.
1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди/ЗОДОВ/.
Образувано е по искова молба на П.Х.Ш. *** против ОДМВР Пазарджик за
присъждане на сумата от 5000/ пет хиляди / лв., представляваща
парично обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоции и тревоги, безсъние и
разклащане на здравето му за времето от 28.08.2017- 10.06.2019 г. в резултат от наказателно
постановление № 17-0340-000204, издадено от Началника
на РУ Септември към ОДМВР Пазарджик, отменено със съдебно решение №
1262/10.06.2019 г. по кнахд. № 993/2019 г. на Административен съд Пловдив,
ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба-09.02.2021
г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че вследствие на връчването на отменено по надлежния ред наказателно постановление № 17-0340-000204, издадено от Началника
на РУ Септември към ОДМВР Пазарджик бил
претърпял значителни неимуществени вреди, които оценява на 5000 лв. Бил ограничен в правото на свободно придвижване за период
от около 2 години; притеснен как ще изплаща предстоящат голяма имуществена
санкция в р-р на 2500 лв.; не могъл да си намери работа извън гр. Септември
и да осигури допълнителен доход за семейството си, вследствие на задържане на
СУМПС; бил поставен в ситуация на сълъг и изтощителен съдебен процес;
затруднения да осигури на съпругата си транспорт за операция в гр. София, както
и за следоперационни процедури и др.. Вследствие на всичко това претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоции и тревоги, безсъние и
разклащане на здравето му, в частност ограничаване на неговата правоспособност
и дееспособност и др.
Ответникът по иска- ОДМВР Пазарджик не
изпраща представител и не взима
становище по допустимостта и основателността му.
Представителят на Окръжна прокуратура Пазарджик дава заключение за частична основателност на предявения иск.
От събраните по делото доказателства съдът установи следната
фактическа обстановка:
С наказателно постановление №
17-0340-000204 от 24.02.2017 г., издадено от Началника на РУ Септември при
ОДМВР Пазарджик, наоснование чл. 174 ал.3 от ЗДвП, на П.Ш. било наложено
административно наказание глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца.
Наказателното постановление било
обжалвано пред РС Пазарджик, който с решение по анд. 1646/2017 г. го огменил
като незаконосъобразно, но по жалба на АНО, решението на РС било отменено от
Административен съд Пазарджик с решение по канд 262/2018 г. и делото било
върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.
При новото разглеждане на делото с
решение № 502/25.10.2018 г. по анд 792/2018 г., РС Пазарджик потвърдил
наказателното постановление. Това решение било обжалвано от П.Ш., но тъй като
Административен съд Пазарджик не успял да образува състав, делото било
изпратено на Административен съд Пловдив по компетентност от състав на ВАС. С
решение № 1262 от 10.06.2019 г. на Административен съд Пловдив по кнахд 993/2019
г. решението на РС Пазарджик и потвърденото с него наказателно постановление № 17-0340-000204 от
24.02.2017 г., издадено от Началника на РУ Септември при ОДМВР Пазарджик били
отменени като незаконосъобразни.
По делото в качестото на свидетел са
разпитани св. Н.Ш.- съпруга на ищеца и св. Иван Т.. От показанията на първата
се установява, че в периода, докато бъде издадено наказателното постановление
имала здравословни проблеми, наложило й се да ходи пеша на физиотерапия, после
до гр. София, за да й сменят ставата, докъдето предвижването станало с
обществен транспорт. Съпругът й през цялото време бил притеснен как ще я
превозва, притеснявал се как ще си плати високата глоба, вдигнал кръвно. Ищецът
се тормозил две години да пътува по делата въвв връзка с обжалването на НП, с
него се придвижвала и съпругата му.
От показанията на св.Т. се установява,
че ищецът е имал затруднения в периода, в който са му взели книжката- налагало
се свидетеля да кара съпругата му до София, където тя да претърпи оперативно
лечение. Впоследствие, свидетелят превозвал съпругата и до болница в гр.
Пазарджик, както и на зъболекар. Ш. имал предложения за работа в гр. Пловдив и
гр. Асеновград, които отклонил, тъй като нямало как да се придвижва до тези
населени места. Ищецът се притеснявал откъде ще намери пари да плати глобата си
от 2500 лв.
Съдът кредитира показанията на св.Т.
като логични подробни, последователни и най- важното- незаинтересовани, а на
св. Ш. показанията се преценяват съгласно чл. 172 от ГПК като се отчита нейната
възможна заинтересованост от изхода на спора.
Приложени са по делото и писмени
доказателства- рецептурни книжки, епикриза от УМБАЛСМ Н.И.Пирогов“-
София;удостоверение за техническа изправност на ППС; документи за сключена
застраховка ГО; приходна данъчна квитанция; сертификати за компетентност.
По делото е приложено АНД № 792/2018
г. по описа на Районен съд Пазарджик, ведно с КАНД № 992 по описа за 2019 година на Административен съд – Пловдив.
Така установената фактическа обстановка мотивира следните
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.
1, ал. 1 ЗОДОВ,
държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по
повод на изпълнение на административна дейност.
Съдът намира предявеният иск за процесуално допустим,
предвид следните съображения: Разпоредбата на чл.
1 от ЗОДОВ
е озаглавена «отговорност за дейност на администрацията», с оглед на което
изискването, поставено в нея е вредите да са резултат /«при или по повод»/
изпълнение на административна дейност. От изложеното в исковата молба е видно,
че търсената обезвреда се основава на твърдения за вреди от отменено
наказателно постановление, а дейността по административно наказване е форма на
административна дейност, санкционна по естеството си. Определящо за
квалифициране на предявения в случая иск като такъв по чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ
е това, че наказателното постановление, с отмяна на каквото се обвързва в
случая претенцията, принципно се издава от административен орган, представлява
властнически акт на орган на администрацията и поражда наказателно правни
последици.
Въведените като основание за исковата претенция факти в
случая се свързват наличие на спорно материално субективно право, чието
съдържание е обезщетение за неимуществени вреди от отменено
наказателно постановление които искове по изложените съображения и по аргумент
от Тълкувателно постановление № 1/2015 г. по т. д. № 2/2014 г. на ОСК на ВАС и
на ГК на ВКС се разглеждат по реда на ЗОДОВ. Предявеният иск е допустим като
предявен от лице с правен интерес, срещу надлежен ответник /чл. 205 от АПК/ и след отмяната на акта, на чиято незаконосъобразност се
основава претенцията, по съответния ред /чл.
204, ал. 1 от АПК/.
Разгледан по същество, искът е частично основателен, по
следните съображения:
Както вече се посочи, за да възникне право на иск за
обезщетение е необходимо да са налице няколко кумулативни предпоставки, а
именно: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно
лице на държавата или общината, при или по повод изпълнението на
административна дейност; вреда - имуществена или неимуществена; пряка и
непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или
бездействието и настъпилата вреда. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице, т. е.
обезщетение за неимуществени вреди се дължи при наличие на причинна връзка
между отменения незаконен акт и претърпените вреди. Обезщетенията за
неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически
болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. Поради характера на неимуществените вреди, те могат да се търпят
само от физическо лице, чиято психика и здраве са засегнати неблагоприятно от
административна дейност. Обема на търсената защита се определя от ищеца, с
оглед на неговите твърдения и той носи доказателствената тежест за установяване
на причинната връзка. В случая приложение намира разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/, съгласно която обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. На обезщетяване подлежат вътрешните, душевни състояния, но
тогава, когато справедливостта налага същите да бъдат възмездени и когато е
доказана причинната връзка.
От доказателствата по делото се
установи, че след връчване
на НП ищецът действително се притеснявал, че ще изпита значителни затруднения с
намирането на средства да заплати сумата по наложеното му наказание в размер на 2000
лева. Тревоги и
негативни емоции му е били причинени и във връзка с отнемането на СУМПС от
контролните органи- докато е траело обжалването на НП, се е налагало ищецът да
ползва алтернативни превози, за да превозва съпругата му до различни насалени
места във връзка с оказваната й медицинска помощ. Недоказани останаха
твърденията за влошено здравословно състояние у ищеца- видно от приложената
рецептурна книжка, диабетът на ищеца предохжда издаването на НП, а твърденията
за високо кръвно налягане и безсъние не се доказаха по делото. Дори и да се
приеме, че имало влошваване на здравословното състояние в исковия период, по
никакъв начин не са доказа то да е в причинна връзка с издаденото наказателно
постановление. Не се доказа и че ищецът е имал предложения за работа в Пловдив
и Асеновград, които е отказал- в тази насока са единствено показанията на св. Т.,
който заяви, че ищецът само му е споменавал за тези възможности, без да
конкретизира дори от кой работодател изхождат предложенията.
При недоказано влошаване на здравословното му
състояние/физическо и психическо/ като причина и следствие от отмяната на акта
и, при отчетените само негативни
емоции и тревоги,
при преценяване на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди
съобразно чл.
52 ЗЗД, съдът
отчита продължителността и интензитета на преживения емоционален дискомфорт.
Времето, за което се претендират неимуществените вреди от 28.08.2017 г. до отмяна на НП на 10.06.2019 г с окончателен
съдебен акт/ се оценява от съда като относително продължителен
период. Не се събраха доказателства за изключителен, извънреден интензитет на
преживените негативни емоции и за това, че е налице състояние на ищеца, което
прехвърля прага на притеснения и емоции, обичайни при провеждането на
административно-наказателни и съдебни производства и, настоящия съдебен състав
определя справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди на 300
лв., която сума кореспондира на характера, интензитета и продължителността на
причинения дискомфорт. Претенцията за неимуществени вреди над тази сума до
претендираните 5 000, 00 лв. е недоказана и като такава следва да бъде
отхвърлена.
Следва да бъде уважен и акцесорния иск за законната лихва върху уважения
размер на иска от 300 лв., считано от датата на депозиране на исковата молба в
съда, до окончателното й изплащане.
С оглед изхода на спора и при своевременно
направено искане, на ищеца се дължат разноски съобразно уважената част на иска
му. По делото са представени доказателства единствено за платена държавна такса
в размер на 10 лв, която следва да му бъде присъдена.
Водим от горните мотиви, Административен съд Пазарджик,
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА ОДМВР Пазарджик да заплати
на П.Х.Ш. *** сумата от 300 /триста / лева представляваща парично обезщетение за претърпени от
него неимуществени вреди – негативни емоции и тревоги за времето от 28.08.2017 г. – 10.06.2019
г. в резултат от наказателно
постановление №
17-0340-000204, издадено от Началника на РУ Септември към ОДМВР Пазарджик,
отменено със съдебно решение № 1262/10.06.2019 г. по кнахд № 993/2019 г. на
Административен съд Пловдив, ведно със законната лихва върху тази сума от
датата на завеждане на исковата молба-09.02.2021 г. до окончателното изплащане
на сумата., като отхвърля иска в останалата му част до претендирания размер от 5000 лв,
като недоказан.
ОСЪЖДА ОДМВР Пазарджик да заплати
на П.Х.Ш. ***
сумата от 10/десет/ лв. разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред ВАС на РБ.
СЪДИЯ: /п/