О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…….. 07.10.2020
година,
гр. София,
Софийски градски съд, Гражданско
отделение ІІ-ри брачен въззивен състав,
в закрито заседание на седми октомври през 2020 година,
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Галя Митова
ЧЛЕНОВЕ : Валентина Ангелова
Милен Евтимов
Като разгледа докладваното от
съдия Ангелова
въззивно гражданско дело № 9213
по описа на съда за 2020
г.,
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на М.В.Й., ищца в първоинстанционното производство, срещу решение № 303224/17.12.2019 г., постановено по гражданско дело № 34960/2019 г. по описа на Софийски районен съд, ІІІ ГО, 83 състав, което обжалва изцяло.
При преценка на допустимостта на въззивната жалба, съдът намира следното :
Съгласно разпоредбата на чл. 259, ал. 1 от ГПК, въззивната жалба се подава чрез съда, който е постановил обжалвания съдебен акт, в двуседмичен срок от връчването му на страната. Именно този съд администрира жалбата, като извършва проверка дали тя е подадена в срок, като в случай, че срокът не е спазен връща жалбата при условията на чл. 262, ал. 2, т. 1 от ГПК. В случая, срокът за обжалване на решението, препис от което бил връчен на жалбоподателката на 17.12.2019 г., изтекъл на 31.12.2019 г., а въззивната жалба, по която е образувано настоящето производство е подадена на 02.01.2020 г., т. е. след изтичане на срока за обжалване, поради което същата била върната с разпореждане № 3545/07.01.2020 г. от администриращия съд.
С определение № 2604/06.02.2020 г., постановено по частно гражданско дело № 1301/2020 г. по описа на Софийски градски съд, VІ състав, влязло в сила на 06.02.2020 г., разпореждането, с което била върната въззивната жалба на М.В.Й. било потвърдено.
С определение № 150050/14.07.2020 г., постановено по гражданско дело № 34960 по описа за 2019 г. на Софийски районен съд, ІІІ ГО, 83 състав, на основание чл. 64, ал. 1 от ГПК бил възстановен срокът за подаване на въззивна жалба срещу постановеното по спора решение за ищеца. За да постанови това определение, съдът приел, че от представения с молбата по чл. 64 от ГПК документ (медицинско направление от 31.12.2019 г.) се установява наличието на особени, непредвидени за тази страна обстоятелства, поради което тя пропуснала да извърши своевременно процесуалните действия, свързани с подаване на въззивна жалба срещу постановеното по спора решение. По аргумент от разпоредбата на чл. 66, ал. 2 от ГПК това определение е окончателно и не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол.
Въззивният съд, при проверка на срочността на подадената жалба, не е обвързан от преценката на първоинстанционния съд по този въпрос, а дължи самостоятелна преценка дали въззивната жалба е подадена в установения за това от закона срок-по аргумент от разпоредбата на чл. 267, ал. 1, изречение 1, предложение І от ГПК. Това е така, доколкото за разлика от ГПК (отменен), който с разпоредбата на чл. 39, ал. 3 предвиждаше възможност за обжалване с частна жалба на определението, с което се допуска възстановяване на пропуснат срок, сега действащия ГПК не урежда такова обжалване на определението, с което се възстановява пропуснат срок, т. е. то е окончателно. От изложеното следва, че по сега действащия ГПК въззивният съд не е обвързан от констатациите на първоинстанционния съд за наличието на особени, непредвидени обстоятелства, които страната, имаща интерес от въззивно обжалване на постановеното решение, не е могла да преодолее. Обратното би означавало, първоинстанционния съд да може безконтролно да възстановява срока за въззивно обжалване на решението, без другата страна да може да се защити, дори и при наличието на процесуални нарушения, допуснати в производството по чл. 64 от ГПК, а за въззивния съд – да бъде обвързан от неправилното възстановяване на срока за обжалване на първоинстанционното решение. Въззивният съд следи служебно за срочността на подадената въззивна жалба и по реда на въззивното производство може и следва да провери правилността на определението, с което срокът за въззивно обжалване на първоинстанционното решение е бил възстановен.
В настоящия случай е безспорно, а и от материалите по делото, в частност от съобщение на лист 195, се установява, че постановеното по спора решение било съобщено на жалбоподателката на 17.12.2019 г., при което срокът за подаване на въззивна жалба е изтекъл на 31.12.2019 г., вторник, присъствен ден, а въззивната жалба е подадена на 02.01.2020 г. по пощата. По делото е несъмнено, че горното връчване е осъществено надлежно, като срокът за обжалване от ищцата е започнал да тече именно от датата на посоченото връчване на 17.12.2019 г.
Видно от доводите, развити в молбата за възстановяване на срок, от ищцата, чрез пълномощника й, документите, необходими за въззивното обжалване на решението били подготвени още на 30.12.2019 г., като намеренията на адвокат З. били да ги изпрати на съда на 31.12.2019 г. чрез куриерска служба На следващия ден обаче получила бъбречна криза, за което посетила УМБАЛ „Александровска“, където й били направени вливания на медикаменти. Допълнително, в съдебно заседание, пълномощника на въззивницата обяснява, че още на 30.12.2019 г. подготвила въззивната жалба и я изпратила на ищцата по имейла й, като била решила да я изпрати на съда на 31.12.2019 г., чрез куриерска служба. Поради внезапно възникналите здравословни проблеми преди обяд била в посоченото болнично заведение, а след това се опитала да намери работещ офис на куриерска служба, но без успех. В случая, според въззивния съд, усилията на адвокат З. да намери в последния ден от срока работещ офис на куриерска служба са ирелевантни, доколкото законодателят, с разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ГПК предвижда, че срокът не се счита пропуснат, ако изпращането на въззивната жалба е станало по пощата, каквито усилия страната и пълномощника й не са положили. Налице е надлежно съобщаване на решението на страната, като наведените твърдения за особени, непредвидени обстоятелства, сочени като причина за пропускането на срока, касаят единствено последния ден от срока и само адвокат З.. Едновременно с това, липсват доказателства за обстоятелства, препятстващи подаването на жалбата в рамките на срока, респективно на 30.12.2019 г., когато по признание на пълномощника на страната същата вече била изготвена. Следва да се отбележи, че за самата въззивница не са представени каквито и да е доказателства, нито са посочени обстоятелства, препятстващи реализацията на правото й на жалба в законоустановения 14 дневен срок за това, респективно възможността й да подаде въззивната жалба, която получила от адвоката си по имейл 30.12.2019 г., на същия или на следващия ден, а отделно от това не е имало никаква пречка жалбата да бъде пусната по пощата на 31.12.2019 г. от страната или от процесуалния й представител. Според справка в сайта на Български пощи, пощенските станции в различните квартали на гр. София, работели на 31.12.2019 г. с работно време до 19 часа, а Централната пощенска станция – с работно време до 20 часа. Горния факт, като публично известен и достъпен в интернет, е общоизвестен, и като такъв не подлежи на отделно доказване – по аргумент от разпоредбата на чл. 155 от ГПК. Следователно, при полагане на необходимата грижа от страната и пълномощника й, посочените причини са можели да бъдат преодолени, като въззивната жалба се подаде чрез български пощи на 31.12.2019 г., като такава възможност е съществувала и за самата ищца. Само при едновременното наличие на особени, непредвидени обстоятелства за страната М.Й. и за нейния пълномощник-адвокат В.З., които те не са могли да преодолеят при полагане на дължимата грижа за своите работи, възникнали по време на срока за обжалване и обусловили неговото пропускане, районният съд е следвало да възстанови пропуснатия срок за въззивно обжалване. Подобни твърдения нито са наведени, нито са ангажирани доказателства, от които да се съди, че са налице такива обстоятелства, касаещи не само първата половина на последния ден от срока за адвокат З., но и за самата страна М.Й.. Не са установени и обстоятелства, препятстващи подаването на въззивната жалба в рамките на срока за обжалване преди 30-31.12.2019 г. При това положение, след като е била налице възможност за подаване на въззивната жалба от адвокат З. на 30.12.2019 г., както и на 31.12.2019 г., до 20 часа в Централна пощенска станция, гр. София, както и за подаването й от страната на 30.12.2019 г. или на 31.12.2019 г., първоинстанционният съд е следвало да откаже възстановяване на срока за въззивно обжалване на постановеното решение от ищеца.
С оглед изложеното, въззивният съд намира, че следва да върне въззивна жалба, вх. № 5000310/03.01.2020 г., като подадена извън срока за обжалване, като прекрати производството по настоящето въззивно гражданско дело на основание чл. 267, ал. 1, изречение 1, предложение І във връзка с чл. 262, ал. 2, т. 1 от ГПК.
Така мотивиран, Софийски градски съд
О П Р Е Д Е Л И :
ВРЪЩА въззивна жалба, вх. № 5000310/03.01.2020 г., подадена от М.В.Й. и ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по въззивно гражданско дело № 9213 по описа за 2020 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-ри брачен въззивен състав.
Незаверен препис от настоящето определение да се връчи на страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ………… ЧЛЕНОВЕ : 1.
………… 2. …………