Р Е
Ш Е Н
И Е № 39
гр.Сливен, 16.01.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливенски
районен съд, гражданско отделение, трети състав в публично заседание на девети
януари през две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: КРАСИМИРА КОДОВА
при секретаря Маргарита Ангелова, като разгледа
докладваното от районния съдия гр.д.№ 3867 по описа за 2019г., за да се
произнесе съобрази следното:
Предявен е
осъдителен иск с правна квалификация
чл.79, вр.чл.240 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищцовото дружество твърди, че на 08.05.2015г. между
„4финанс" ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под търговската си
марка „Вивус" и ответника бил сключен Договор за кредит № **********, по
реда на чл. 6 от ЗПФУР, т.е. договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние. Договърт бил оформен съгласно разпоредбите на чл. 3, във вр. с чл.
2 от ЗЕДЕУУ. Процедурата по сключването на договора за кредит била подробно
описана в Общите условия на „4финанс" ЕООД и в съответствие със ЗПФУР.
В тази връзка сочи, че
кредитополучателя подавал заявка за отпускане на кредит, след регистрация в
системата на „Вивус" - на интернет страницата на кредитодателя – www.vivus.bg На тази страница били предоставени и Общите условия на кредитодателя, които
кредитополучателят трябвало да приеме, както и Стандартен европейски формуляр с
цялата преддоговорна информация, с която трябвало да бъде запознат, съобразно
чл. 8 ЗПФУР.
Твърди, че след подаване на
заявката, проект на договора за кредит се предоставял на кредитополучателя на
интернет страницата на „Вивус". Кредитополучателят трябвало да подпише
договора, ако го приеме, като това се извършвало, чрез натискане на бутон
„Подпиши". С натискането на този бутон от кредитополучателя, се считало,
че се подписва всяка страница от договора и
приложимите Общи условия. С подписването на договора за кредит,
кредитополучателят потвърждавал, че е прочел и приема условията на Договора за
кредит и бланката на Стандартния европейски формуляр, че желае да сключи
договора за кредит с кредитодателя и се съгласявал последният да преведе сумата
по кредита по описаната във формуляра за заявка банкова сметка***.
Твърди, че така на 08.05.2015г.
страните сключили договор за кредит, фигуриращ в системата на „Вивус" под
№ ********** и явяващ се втори по ред договор между тях. В заявката си
ответникът заявил желание да му бъде отпусната сума в размер на 350 лева.
Кредитът бил отпуснат за период от 30 дни, с падежна дата - 07.06.2015г.
Съгласно заявката на ответника и условията по договора, сумата била отпусната
на името на кредитополучателя в клон на „Изипей" на същия ден -
08.05.2015г. С настъпване на падежа по договора 07.06.2015г.,
кредитополучателят следвало да плати 416,50 лв., от която сума 350 лв.-главница
и 54,71 лв. – такса експресно разглеждане и 11,79 лв. договорна лихва за
периода на кредите. С настъпването на падежа 07.06.2015г. ответникът не погасил
дължимите суми и изпаднал в забава. На основание т. 13.3, буква "а"
от Общите условия, приложими към договора за кредит (денят, следващ падежната
дата), към главницата започвала да се начислява наказателна лихва, формирана
чрез надбавяне на наказателен лихвен процент - 10,03% към договорния лихвен
процент върху неизплатената главница за периода на просрочието. Сочи се, че
кредитодателят изпратил три броя напомнителни писма до ответника на адреса,
посочен в Договора за кредит, като всяко писмо било на стойност 10 лв. и за
сметка на ответника. В тези писма се съдържала информация за просрочения кредит
- актуален размер на задължението, дни просрочие, начислена наказателна лихва.
Въпреки отправените покани, ответникът не погасил задълженията си.
Твърди се още, че на 01.02.2018г.
„4финанс" ЕООД, в качеството си на цедент, сключил с ищеца, като цесионер
Договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-005/01.02.2018г,
по силата на който цедентът прехвърлил на цесионера вземанията по Договора си с
ответника, а именно: главница - 350 лв.,
наказателна лихва 475,30 лв.,54,71 лв.-такса експресно разглеждане и 11,79 лв.
договорна лихва за периода на кредита и отписани такси за събиране (3 бр.
изпратени писма) – 30 лв. Тези вземания били
подробно описани в Приложение № 1, неразделна част от Договора за цесия.
Цесионерът бил изрично упълномощен да уведоми длъжника от името на цедента за
прехвърлянето на задълженията, поради което ищецът сочи, че изпратил
уведомление за цесията, чрез препоръчана писмовна пратка, посредством
„Български пощи" ЕАД, която била върната с отметка „Преместен". Ето
защо към исковата си молба ищецът приложил и
уведомление за извършената цесия. Цедентът предоставил на цесионера ищец
потвърждение за прехвърляне на вземания от 01.06.2018г. Сочи се, че от
сключването на договора за цесия до настоящия момент забавата на ответника
продължавала.
Иска се от съда осъждане на
ответника да заплати на ищеца по следната банкова сметка - ***: ***, BIC: *** "Банка ДСК"
ЕАД, сума в размер на 350 лв, представляваща само главницата по отпуснатия
кредит по договор за кредит Договор за кредит № **********/08.05.2015г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 10.07.2019г. /датата на
подаване на исковата молба/ до окончателното плащане.
Претендират се и деловодни
разноски, вкл. И юрисконсултско възнаграждение от 150 лв.
В срока по чл.131 ГПК отговор на исковата молба е постъпил
от назначен от съда особен представител на ответника.
Оспорва искът,
като го счита за неоснователен, поради това, че на длъжника не било съобщено за
станалата цесия и този договор не породил спрямо ответника действие. Изпратеното
писмо до длъжника било върнато с отбелязване „Преместен”, а и нямало
доказателства ответника да е търсен на посочения в договора ел.адрес или по
телефон. В договора страните не били уговорили, че изявление направено от една
от страните ще се счита за връчено до другата страна без фактическото му
получаване. Ето защо се иска отхвърляне на претенцията.
От събраните по делото писмени доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 08.05.2015г. между 4финанс ЕООД и търговско наименование VIVUS.BG, като кредитодател
и ответника М.Г., като кредитополучател бил сключен
договор за потребителски кредит № **********. Размера на кредита бил 350 лв. с
лихвен процент 40,98 %, ГПР 49,6%, срок на кредита 30 дни с падеж на издължаване
на кредита 07.06.2015г. Уговорена била и такса за експресно разглеждане в
размер на 54,71 лв.
Кредита бил усвоен от ответника, видно от разписка за извършено плащане №
2000000082791557/08.05.2015г. по системата изи пей.
На 01.02.2018г. бил сключен договор за прехвърляне на вземания между кредитодателя на ответника и настоящото ищцово
търговско дружество, по силата на който и съобразно приложение № 1 към договора
за цесия било прехвърлено и вземането спрямо ответника по договора за
потребителски кредит. Съобразно това приложение вземането от ответника било в
общ размер на 921,80 лв., от която сума 350 лв. главница, 11,79 лв. просрочени
договорни лихви , 54,71 лв. такса експресно разглеждане, 475,30 лв. наказателни
лихви и 30 лв. други такси.
Цедента на ищеца и кредитодател на
ответника потвърдил цесията с потвърждение за прехвърляне на вземания от
01.06.2018г. С пълномощно с нотариално заверен подпис от 02.02.2018г. децента на ищеца упълномощил цесионера
и настоящ ищец от негово име и за собствена сметка да извърши уведомяване на
длъжниците по смисъла на чл.99, ал.3 ЗЗД за осъществената цесия.
С писмо изх.№ 4868/14.02.2018г. било изпратено уведомление до ответника за
станалата цесия, което обаче било върнато на подателя на 16.03.2018г., като непотърсено.
Горната фактическа обстановка
съдът прие за безспорно установена, въз основа на представените по делото
писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло като неоспорени
от страните.
Установеното от фактическа страна
обуславя следните правни изводи:
Предявеният иск за изпълнение на парично задължение по
сключено между двете насрещни в производството страни с правно основание чл.79,
ал.1 ЗЗД е допустим, а разгледан по същество основателен и доказан в пълен
размер.
Безспорно по делото се установи
наличие на договорни отношения по повод сключен договор за потребителски кредит
с главница 350 лв., сключен между трето неучстващо по
делото лице и ответника, както и усвояване на сумата по кредита от ответника. Установи
се и осъществена цесия между кредитодателяна
ответника и ищцовото дружество, като цедент.
Действително не се доказа
уведомяване на длъжника-ответник за осъществената цесия – нито от първоначалния
кредитор заемодател /цедент по договора за цесия/,
нито от сегашния кредитор ищец / цесионер/.
В конкретния правен казус съдът обаче
приема, че уведомление има с връчването
на исковата молба и приложенията към нея, в частност съдържащото се
уведомление, тъй като цесионера ищец разполага с
представителна власт за това действие от цедента. В Решение
№ 198/18.01.2019г по т.д. № 193/2018г. на І т.о. ВКС РБ е прието в хипотезата на
осъдителен иск за заплащане на суми по договор за кредит, в исковата молба по
който е обективирано изявление на банката-ищец, че упражнява правото си да
направи целия дълг по кредита предсрочно изискуем, поради осъществяване на
предвидените в договора или закона предпоставки, връчването на особения
представител представлява надлежно уведомяване на длъжника ответник. На осн. чл.47, ал.6 ГПК при
изпълнение на предпоставките по чл.47, ал.1-5 ГПК с оглед охрана интересите на
ответника на последния се назначава особен представител. Връчването на всички
книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения
представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни
последици. По аналогия следва да се приеме, че връчването на исковата молба и
приложеното към нея уведомление за цесия, на особен представител назначен на
ответника длъжник е надлежно връчване и поражда свързаните с цесията последици.
Освен това дори и да се
приеме, че уведомяване няма, то целта на уведомяването на длъжника за станалата
цесия всъщност е да го предпази от двойно плащане на едно и също задължение/
чл.99, ал.4 ЗЗД/. То стабилизира правата на цесионера и не може да бъде изпълнено
валидно другиму. Неизпълнението му обаче /неуведомяването/ не се отразява на
действителността на договора за цесия, а води до неговата непротивопоставимост
на длъжника само тогава, когато съобщението за сключената цесия се предхожда от
изпълнение на длъжника, престирано на досегашния кредитор. Длъжникът може да
възразява успешно за липсата на уведомяване само ако едновременно с това
твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор до момента на уведомлението / в този см. Определение № 987/18.07.2011г.
по гр.д. № 867/2011г. ІV г.о. ВКС РБ и Решение № 173/15.04.2004г. по гр.д. №
788/2003г. ТК ВКС РБ/.
В случая съдът не следва
да се произнася служебно и за наличие на неравноправни клаузи в договора за
потребителски кредит, тъй като ищцовото дружество- цесионер претендира
единствено предоставената на ответника главница в размер на 350 лв.
Ето защо следва да бъде
ангажирана договорната отговорност на ответника, като бъде осъден да заплати
паричното задължение, представляващо главница по кредита в размер на исковата
сума, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на предявяване на
иска 10.07.2019г. до окончателното изплащане.
Ищецът е претендирал присъждане
на направените по делото разноски и с оглед правилата на процеса и изхода на
спора, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК такива следва да му се присъдят в общ
размер на 500 лв., от която сума 50 лв. платена държавна такса, 300 лв. платен
депозит за възнаграждение за особен предстватиле и
150 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Ръководен от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА, на
основание чл.79, ал.1 ЗЗД М.К.Г., ЕГН: ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ
ЕООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Красно
село, ул.”Шандор Петьофи” №
10, п.к. 1606, представлявано от управителя Димитър Тодоров Петров по банкова сметка - ***: ***, BIC: *** "Банка ДСК"
ЕАД, сума в размер на 350 лв. /триста и
петдесет лева/, представляваща главница по договор за потребителски кредит
№ **********/08.05.2015г., прехвърлен с договор за цесия от 01.02.2018г., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 10.07.2019г. до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК М.К.Г., ЕГН: **********
*** ДА ЗАПЛАТИ на КРЕДИТРЕФОРМ
БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление гр.София, р-н
Красно село, ул.”Шандор Петьофи”
№ 10, п.к. 1606, представлявано от управителя Димитър Тодоров Петров по банкова сметка - ***: ***, BIC: *** "Банка ДСК"
ЕАД, сума в размер на 500 лв. /петстотин
лева/, деловодни
разноски.
Решението може да
бъде обжалвано пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: