М О
Т И В
И: НОХД № 880/2017 г.
Обвинението е срещу С.И.Н. *** по чл. 183, ал. 1 от НК и за престъпление по
чл. 183, ал. 1 от НК за това, че:
-
през периода м. септември 2015 г. –
м.септември 2016 г. в гр. Плевен, като
осъдена с решение № 982/25.06.2014 г. РС – Плевен и с решение № 519/2016 г. на
РС – Плевен да издържа свой низходящ – ***с
ЕГН **********, съзнателно не изпълнила задължението си в размер на повече от
две вноски - 13 месечни вноски на обща стойност 1531 лева.
-
през периода м. септември 2015 г. – м.
септември 2016 г. в гр. Плевен, като осъдена с решение № 982/25.06.2014 г. РС – Плевен
и с решение № 519/2016 г. на РС-Плевен
да издържа свой низходящ – ***с ЕГН **********, съзнателно не изпълнила
задължението си в размер на повече от две вноски - 13 месечни вноски на обща
стойност 1424 лева.
Представителят на Районна прокуратура – Плевен на основание чл. 287, ал. 1
от НПК прави искане за изменение на обвинението в следния смисъл: Обвинява
подсъдимата С.И.Н. в това, че
през периода м. май 2016 г. – м. септември 2016 г. в гр. Плевен, като осъдена с решение №
982/25.06.2014 г. РС – Плевен и с решение № 519/2016 г. на РС – Плевен да издържа своите низходящи деца – ***с ЕГН **********
и ***с ЕГН ********** съзнателно не изпълнила задължението си в размер на
повече от две вноски, а именно 4 месечни вноски на обща стойност 1000.00 лева. Поддържа така измененото обвинение против подсъдимата Н., но с оглед
обстоятелството, че към момента на изготвяне на Обвинителния акт – 05.04.2017
г. същата е дължала по-малко от две месечни вноски и предвид разпоредбата чл. 183, ал. 3 от НК деецът не се наказва ако
преди постановяване на присъдата е изпълнил задължението си, моли да не й бъде
налагано наказание.
На основание чл. 76 от НПК М.Н.Н. е конституиран като частен обвинител в
наказателното производство с повереник адв. ***.
Адв. *** пледира предвид направеното изменение на обвинението, което намира
за обосновано съдът да признае подсъдимата Н. за виновна, но да не я наказва.
Подсъдимата С.И.Н. се признава за виновна и съжалява за извършеното.
Защитникът на подсъдимата адв. Д.С. споделя мнението на представителя на
Районна прокуратура – Плевен, че същата за посочения период е извършила
престъплението, но тъй като в последващ период е погасила това задължение моли
същата да се възползва от привилегията на ал. 3 на чл. 183 от НК и не бъде
наказвана
Съдът като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства – поотделно
и в тяхната съвкупност взе предвид становището на страните, намира за
установено следното от фактическа страна:
Подсъдимата С.И.Н. е родена на *** ***,
българска гражданка, ***, омъжена, със средно образование, работи, неосъждана,
ЕГН **********.
С
решение № 1645 от 08.11.2011г.
по гр.д. № 6084/2011г.
по описа на РС-Плевен е осъдил С.И.Н. да заплаща на двете си деца – малолетните
***и ***месечна издръжка в размер на 65 лева и за двете деца.
С решение № 982/25.06.2014 г. РС – Плевен
на основание чл.150, във вр. чл. 143, ал. 2 от СК размерът на издръжката
била изменен, като Н. била осъдена на малолетното си дете ***да изплаща месечна
издръжка в размер на 90 лева, а за ***– 85 лева.
С решение № 519/2016г. на РС-Плевен на основание чл.150 от СК размера на
издръжката определена по гр.д.№ 755/2014 г. по описа на РС-Плевен отново била
изменена, като Н. била осъдена да заплаща на малолетното си дете ***издръжка в
размер на 130 лева, а на ***месечна издръжка в размер на 120 лева.
След
влизане на първото решение на
РС-Плевен в сила подсъдимата Н.
първоначално изплащала
редовно дължимите издръжки за двете деца. В последствие
преустановила плащането, поради което се наложило законният представител на
децата – бащата М.Н.Н. да се обърне към ЧСИ, чрез който Н. получавал дължимата
издръжка. В последствие Н. сменила на няколко пъти работата си и отново
преустановила плащанията, като през този период с решения на РС-Плевен месечната издръжка за двете деца
била увеличена.
Така установената фактическа обстановка
се изяснява от свидетелските показания на М.Н. и писмения доказателствен
материал по делото приобщен по реда на чл. 283 от НПК, така също и от
обясненията на подсъдимата Н., както и от назначената в хода на съдебното
следствие съдебно-икономическа експертиза, от която се установява, че за
посочения период в ОА - от септември 2015 г. до септември 2016 г. подсъдимата Н.
е внесла чрез запор общо 1 871.31 лева, и към 09.06.2016 г. дължи 1078.69 лева или 4.31
вноски общо за двете си деца, които продължила да изплаща, както следва: през
м. октомври 2016 г. – 250.00 лева, през месец ноември 2016 г. – 329.28 лева, през
месец декември 2016 г. – 329.28 лева,
през месец януари 2017 г. 329.28 лева, през месец февруари 2017 г. – 329.28
лева и т. н. Съгласно изготвената експертиза към датата на изготвяне на
обвинителния акт – 05.04.2017 г. подсъдимата дължи 214.77 лева, т.е. по-малко от две месечни
вноски, но те не са за процесния период.
При така приетото за установено от правна и фактическа страна съдът прие, че подсъдимата С.И.Н. е
осъществила признаците на състава на
престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК, поради което следва да я признае за виновна. Предвид факта, че до постановяване на
присъдата същата е изплатила дължимото за инкриминираният период и от
деянието не са настъпили вредни последици
за пострадалите съдът на основание
чл.183, ал. 3 от НК я освобождава от наказателна отговорност и не я наказва.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: