РЕШЕНИЕ
№ 67
гр. Свиленград, 17.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева Байнова
при участието на секретаря Ренета Н. Иванова
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова
Административно наказателно дело № 20245620200213 по описа за 2024
година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
С постъпилата Жалба от П. А. П. с ЕГН ********** от град
***********************************, със съдебен адрес: град Асеновград,
ул.„Изложение” № 17, област Пловдив, се оспорва Електронен фиш (ЕФ)
серия К № 7809417 на ОДМВР - Хасково, с който на жалбоподателя за
извършено нарушение по чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП е
наложено административно наказание „Глоба” в размер 50 лв. С Жалбата са
релевирани оплаквания за незаконосъобразно издаване на ЕФ – била налице
неяснота относно мястото на нарушението. Претендират се разноски по
делото на основание чл. 38, ал. 2, вр.ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата (ЗА).
В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят П. А. П., не се
явява. С Писмено становище процесуалният му представител - адвокат М. Я.,
иска от Съда да отмени обжалвания ЕФ, тъй като била неяснота относно
1
мястото на нарушението. Не е представен Списък на разноските.
В съдебната фаза не се ангажират доказателства.
Административнонаказващият орган (АНО) и издател на оспорвания ЕФ
(въззиваемата страна) – ОДМВР - Хасково, редовно призовани, не изпращат
представител.
В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград,
редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпращат
представител и не вземат становище.
Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието
на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени доказателства, установи следното от
фактическа страна:
На 23.06.2023 година в 18.12 часа по второкласен път № 88, при км.
1+500, на територията на община Свиленград, област Хасково, на разклона за
село Мезек, с автоматизирано техническо средство или система (АТСС)
(радар) № 656/14, представляващо мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение TFR 1-М е регистрирано и заснето
движещото се в посока ГКПП „Капитан Петко войвода” моторно превозно
средство (МПС) – лек автомобил марка „Опел”, модел „Инсигниа лимузина
НБ” с държавен регистрационен номер *************, със скорост 71 км/ч,
при разрешена такава 60 км/ч, съответно превишена стойност на скоростта 11
км/ч. След обработване на информацията от заснемането, от ОДМВР -
Хасково е издаден ЕФ серия К № 7809417 на името на жалбоподателя в
качеството му на собственик на превозното средство, видно от Справка за
собствеността на автомобила към датата на деянието (това обстоятелство не
се оспорва от жалбоподателя). ЕФ е изготвен по образец съгласно Заповед №
8121з-172 от 29.02.2016 година на Министъра на вътрешните работи, ведно с
образец към нея, представляващ Приложение № 1 към т. 1.1 от посочената
Заповед. В обстоятелствената част на ЕФ съобразно отразените данни за
установена скорост и превишението й, респ. разрешената, приета и съответно
вписана е правна квалификация по чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от ЗДвП за така
2
констатирането нарушение, за което на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182,
ал. 2, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 50 лв. Фишът е връчен на дата 14.02.2024 година (, видно
от Справката за нарушител и от Писмо с вх.рег.№ 2493 от 27.03.2024 година)
(възражения относно начина и формата на връчване на ЕФ не се
противопоставят в настоящото съдебно производство), като съгласно чл. 189,
ал. 5 от ЗДвП е даден 14-дневен срок да плати Глобата, или да предостави
писмена Декларация с данни на лицето, извършило нарушението, респ. копие
от Свидетелството му за управление на МПС. В указания срок,
жалбоподателят не представя в ОДМВР - Хасково Декларация по чл. 188 от
ЗДвП и не прави възражения в срока по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП (7 дни).
За работата и използването на конкретното АТСС TFR 1-M на
процесната дата - 23.06.2023 година, когато е установено процесното
нарушение, е изготвен Протокол съгласно изискванията на чл. 10, ал. 1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година за условията и реда за използване
на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 година), издадена от Министъра на вътрешните
работи. Същият е приложен по делото и приет като доказателство. От
съдържанието на Протокола се установяват данни за датата на използването
на АТСС - 23.06.2023 година, времето (16.50 часа до 19.15 часа) и точното
местонахождение на мястото за контрол, където е използвана системата –
второкласен път № 88 при км. 1+500, община Свиленград, област Хасково, за
ограничението на скоростта - 60 км/ч разрешена скорост, въведена с пътен
знак В26, режима на измерване - стационарен, номера на служебния
автомобил, където е поставено, посоката на задействие, така и броя на
установените нарушения и други сведения, съгласно реквизитите на образеца.
Протоколът е проверен срещу подпис от Началника на структурното звено.
ЕФ е съставен на основание снимков материал за заснетото нарушение по
ЗДвП, въз основа на направените записи от системата, като са налични три
снимки за конкретния клип, на които е виден автомобил. От същите се
установява, че е заснет автомобил в процес на приближаване към мобилната
система за видеоконтрол, при измерена скорост на движение 74 км/ч (преди
приспадане на допустимата грешка 3 км/ч) и разрешена такава от 60 км/ч.
От представения Протокол № 7-50-23/10.05.2023 година, издаден от
Лаборатория за проверка на полицейска техника се установява, че на
3
посочената дата е извършена периодична проверка на мобилна система за
видеоконтрол TFR 1-M № 656/14, според който съответства на одобрения тип.
В публичния Регистър на Български институт по метрология (БИМ),
който е общодостъпен на интернет-страницата на посочения институт, след
извършена служебно от Съда справка, се установява, че мобилната система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR 1-M е одобрен
тип, вписан под № 4835 в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване, със срок на валидност до 24.02.2020 година.
Издаденото за одобряването му Удостоверение (, приложено в кориците на
делото) е от датата 24.02.2010 година и е валидно до 24.02.2020 година.
След получаването на ЕФ жалбоподателят не се възползва от правото си
на възражения по него по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП, а го обжалва в срока по чл.
189, ал. 8 от ЗДвП пред съответния местно и родово компетентен Съд –
Районен съд - Свиленград.
В кориците на делото е приложена и Справка за нарушител, видно от
която жалбоподателят П. има наложени множество административни
наказания „Глоба” с влезли в сила ЕФ и Наказателни постановления (НП), за
нарушения на ЗДвП, като няма налагани принудителни административни
мерки.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН,
вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на
страните, настоящият състав на Свиленградския Районен съд, достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима –
подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст, вр.чл. 189, ал. 8
от ЗДвП видно от датата на която е депозирана в Регистратурата на Районен
съд - Свиленград, от надлежно легитимирано за това действие лице –
процесуален представител с Пълномощно, приложено по делото, срещу което
е издаден атакувания ЕФ, при наличие на правен интерес от обжалване и пред
местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по
аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски Районен съд.
Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на ЕФ –
4
аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал.
1 от ЗАНН) ефект.
На основание чл. 189, ал. 10, т. 4 от ЗДвП Съдът констатира, че
процесната Глоба не е платена – видно от съответната графа от Справката за
нарушител/водач и от Писмо с вх.рег.№ 2493 от 27.03.2024 година, ето защо
производството не подлежи на прекратяване поради влизане в сила на ЕФ в
резултат на плащане на финансовата санкция.
Преценена по същество, Жалбата е основателна, за което Съдът
излага следващите правни съображения, идентични с тези, изложени в
Жалба и в Писменото становище на процесуалния представител на
жалбоподателя:
1. Липсват каквито и да е доказателства по делото, от които да се
установи явно и несъмнено конкретният размер на скоростта, с която се
твърди от АНО, че е бил засечен да се движи процесният автомобил. В
приложения по постъпилата Административнонаказателна преписка (АНП)
снимков материал има снимки и е посочен номер на АТСС, но
регистрационният номер на заснетия автомобил не се установява, не се
вижда. Поради това не може да се направи съпоставка и извърши проверка с
отбелязването в представения Протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от
23.06.2023 година.
Изложеното определя снимките като обективно негодно веществено
доказателство, което да установи стойността на измерената скорост на
конкретния автомобил, тъй като единствено в оспорения ЕФ е посочен
регистрационния номер и конкретната възприета от органа скорост.
Наличието на Справка за данните на нарушението не променя горните изводи
на Съда предвид факта, че на снимката не се вижда регистрационният номер
на автомобила.
Горното е основание съставеният ЕФ да бъде определен за
незаконосъобразен, поради което и следва да бъде отменен, тъй като
нарушението е абсолютно недоказано от обективна страна. Макар в
представената преписка да се съдържат други писмени доказателства –
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване, Протокол за проверка,
Протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година и др.,
нарушението се явява недоказано. Изводите на АНО относно установена
5
скорост на посочения автомобил са неправилни, непочиващи на годно
създаден и приложен снимков материал, тъй като няма доказаност на
скоростта на движение на конкретния, посочен в ЕФ, автомобил.
Задължението да докаже явно и несъмнено всеки един от признаците на
нарушението е изцяло в тежест на АНО. Това задължение в случая не е
изпълнено, съответно не може да се приеме, че вмененото на П. А. П.
административно нарушение е безспорно установено и доказано.
В изложения смисъл е Решение № 716 от 31.10.2022 година,
постановено по КАНД № 800/2022 година на Административен съд –
Хасково, докладчик Съдията Цветомира Димитрова.
2. По делото е налице неяснота и по отношение на един от основните
реквизити на ЕФ, а именно: мястото на нарушението – същото е посочено
като км. 1+500, на територията на община Свиленград, област Хасково, т.е.
издаденият ЕФ не отговаря на изискванията на чл. 189, ал. 4, изречение второ
от ЗДвП, което представлява съществено процесуално нарушение, водещо до
грубо нарушаване правото на защита на наказаното лице. Същото е лишено от
възможността да разбере в извършването на какво нарушение е обвинено, при
какви приети за установени факти, за да организира адекватно защитата си
срещу повдигнатото обвинение. Посоченото нарушение се явява
самостоятелно основание за отмяна на издаденото ЕФ, тъй като не позволява
и контролиращата Съдебна инстанция да установи по несъмнен и категоричен
начин волята на АНО за какво точно административно нарушение е
ангажирана административнонаказателната отговорност на наказаното лице.
Иначе казано нарушението следва да е ясно и точно индивидуализирано
в ЕФ. Последното представлява юрисдикционен акт, като за наказания и за
Съда следва да бъде ясно къде точно е извършено нарушението. В този
смисъл са и наведените от страна на жалбоподателя възражения, които се
явяват и основателни.
Действително в Придружителното писмо, с което е изпратена преписката
и в Протокола за използване на АТСС е посочено, че се касае за второкласен
път № 88, но извеждането на описанието на нарушението, включително
мястото, от други налични по АПН документи е недопустимо, като в
противен случай би се стигнало до хипотеза, в която по тълкувателен път да
се извличат изводите на АНО. В административнонаказателното
6
производство не е познат института на фактическа, техническа, явна или
очевидна грешка и е напълно недопустимо съществуването на такава, когато
се касае до описание на нарушението, явяващо се задължителен съгласно чл.
189, ал. 4 от ЗДвП реквизит на същия акт.
Посоченото налага изводът, че ЕФ следва да бъде отменен като
незаконосъобразен и на това самостоятелно основание (извън посоченото в т.
1 от настоящото изложение).
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в съдебните
производства пред Районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс
(АПК). Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато Съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на Жалбата е имал такъв, се възстановяват от Бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ.
Съгласно разпоредбата на чл. 38 от ЗА, адвокатът или адвокатът от
Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие
на лица, които имат право на издръжка; материално затруднени лица и
роднини, близки или на друг юрист. Съгласно ал. 2 на чл. 38 от ЗА, в
случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е
осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право
на адвокатско възнаграждение. Съдът определя размерът на
възнаграждението и осъжда другата страна да го заплати.
В производство пред настоящия Съд от процесуалния представител на
жалбоподателя своевременно е заявена претенция за заплащане на разноски –
възнаграждение за един адвокат, който е представлявал жалбоподателя по
делото. В представения пред този Съд и съдържащ се по делото Договор за
правна защита и съдействие, сключен между П. А. П. и адвокат М. Я.,
изрично е посочено, че договорените правна защита и съдействие адвокатът
извършва на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА, т.е. като безплатна за
доверителя.
Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл.
38, ал. 1 от ЗА, е установено със закон. Когато в съдебното производство
7
насрещната страна дължи разноски, съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от
ЗА, адвокатът, оказал на страната безплатна правна помощ, има право на
адвокатско възнаграждение, в размер, определен от Съда, което
възнаграждение се присъжда на адвоката. За да упражни последният това
свое право, е достатъчно да представи сключен със страната Договор за
правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното
възнаграждение е безплатно на основание чл. 38, ал. 1 от ЗА, като наличието
на конкретното основание от нормата не се нуждае от доказване.
В конкретния случай производството пред настоящия Съд е инициирано
по Жалба на санкционираното лице П. А. П., който е бил представлявана по
делото от надлежно упълномощения адвокат М. Я., а оспореният от него ЕФ е
отменен от Съда. При тези обстоятелства безспорно е възникнало
регламентираното от нормата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН право – при отмяна на
обжалвания акт, възнаграждението за един адвокат, ако подателят на Жалбата
е имал такъв, да се възстанови от бюджета на органа, издал отменения акт.
Предпоставките на закона за осъждане на ответника да заплати на
жалбоподателя адвокатско възнаграждение са налице, поради което следва да
се уважи искането на процесуалния представител на жалбоподателя за
присъждане на адвокатско възнаграждение за оказаната от него безплатна
правна помощ.
Съдът определя размера на адвокатското възнаграждение на 200 лв. за
въззивната инстанция съобразявайки се с правната и фактическа сложност на
делото, която е типична за подобен род дела, с малкия обем на материалите и
с размера на наложеното наказание „Глоба”, както и с работата, извършена от
процесуалния представител (вида на осъществената адвокатска защита и
съдействие) – написване на Жалбата и процесуално представителство,
изразяващо се само в написване на Писмена молба по хода на делото. Съдът
намира, че този размер е справедлив и обоснован, както и отразява реалната
пазарна цена на адвокатската услуга в конкретния случай. За пълнота на
настоящото изложение Съдът държи да отбележи, че не се съобрази с
минималните размери на адвокатските възнаграждения, посочени в Наредба
№ 1/09.07.2004 година, тъй като намира същата за неприложима на основание
Решението от 25.01.2024 година на СЕС по дело С-438/22. Съдът не намира,
че хонорар в този размер (200 лв.) е непропорционален на целта на закона.
8
Процесуалният представител не може да иска изменение на Решението в
частта за присъдените му разноски, тъй като не бе представен Списък на
разноските.
Независимо от изложеното в случай че не се приеме горния извод, то
Съдът излага следните съображения:
Обжалваният ЕФ би бил законосъобразен от формална,
процесуалноправна страна.
Съдът би приел, че не са допуснати съществени процесуални нарушения
по образуването и приключването на административнонаказателната
процедура.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя в
качеството му на собственик на процесното МПС, би била правилно
ангажирана за нарушение на чл. 182, ал. 2, т. 2, вр.чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от
ЗДвП, установено с АТСС № 656 (радар) на основание издаден против него
ЕФ. Последният според легалното си определение, съдържащо се в
разпоредбата на § 6, т. 63 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП
представлява електронно изявление записано върху хартиен, магнитен или
друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз
основа на постъпили и обработени данни за нарушения от АТСС. Съдът би
приел, че ЕФ съдържа минимално изискуемото съдържание и задължителни
реквизити, изчерпателно изброени в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. При
наличие в ЕФ на посочените в цитираната разпоредба обективни признаци,
Съдът би приел, че се покриват основните съществени елементи от
административнонаказателния състав на чл. 182, ал. 2, т. 2, вр.чл. 21, ал. 2, ал.
1 от ЗДвП, твърдян в ЕФ за осъществен и вменен в отговорност на
жалбоподателя.
Що се отнася до правосубектността и персонификацията на органа, издал
процесния ЕФ, законодателното изискване се свежда до посочване
териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено
нарушението, което е достатъчно касателно авторството. И тук отново,
изключението следва по силата специалната норма на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП,
установяваща отклонение от общите правила на ЗАНН. Обсъжданият
задължителен реквизит, Съдът би приел че е налице, видно от съдържанието
на ЕФ, в който фигурира вписана териториалната единица - ОДМВР -
9
Хасково в структурата на Министерството на вътрешните работи (МВР).
ОДМВР представлява основна структура на МВР по силата на нормата на чл.
37, ал. 1, т. 2 от Закона за МВР. Посочването на дата на издаване на ЕФ не е
след задължителните реквизити на ЕФ.
Относно спазването на срока по чл. 34 от ЗАНН - ЕФ е своеобразен
властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява
едновременно към Акта за установяване на административно нарушение
(АУАН) и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл.
189, ал. 11 от ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по
издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и
процедури (включително срокове) за издаване на АУАН и НП, сравнително
подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на ЕФ.
Предвид изложеното, и в светлината на Тълкувателно решение (ТР) № 1/2014
година по т.д.№ 1/2013 година на ВАС, настоящият Съдебен състав би
намерил, че разпоредбите на чл. 34 от ЗАНН не намират приложение и не
следва да се прилагат по аналогия при липса на изрична разпоредба (в този
смисъл са и Решение № 185 от 26.03.2019 година на Административен съд –
Хасково по КАНД № 902/2018 година, докладчик Съдията Василка Желева,
Решение от 29.12.2020 година на Административен съд – Хасково по КАНД
№ 965/2020 година, докладчик Съдията Антоанета Митрушева и др.). Дори и
да се приеме обратното, релевантно в случая би било, че към датата на
връчване на ЕФ не е бил изтекъл, респ. несъмнено е спазен общия давностен
срок - една година от извършване на нарушението, според неговия вид (с
основание по ЗДвП извън изключенията с предвидена по-дълга давност).
Мобилното средство за контрол е одобрен тип, съгласно правилата на
Закона за измерванията (ЗИ), притежава надлежното Удостоверение № 4835,
издадено от БИМ и регистрирано във водения Регистър, констатация от
служебната проверка на Съда в същия - общодостъпен на интернет -
страницата на органа и видно от наличното по делото Удостоверение. Същото
Съдът би приел, че е в съответствие с метрологичните изисквания,
технически изправно и преминало последваща проверка, както би се
установило от приетите доказателства от АНП. Съгласно чл. 30, ал. 5 от ЗИ,
когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в
употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип (както би
било в настоящия случай), се считат от одобрен тип. Извършена е последваща
10
проверка на процесната АТСС в съответствие с чл. 43 от ЗИ. Фактът на
извършване на последваща проверка на посочената в ЕФ АТСС в
Лаборатория на МВР не би било основание за приемане на Протокола за
извършена последваща проверка № 7-50-23 от 10.05.2023 година за негодно
доказателство (в този смисъл е Решение от 01.03.2021 година по КАНД №
1131/2020 година на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията
Пенка Костова). Т.е. контролните органи са изпълнили изискванията на чл. 4
от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година. В обжалвания ЕФ се съдържа
наименованието на АТСС, използвано за измерване на скоростта, както и
номерът му. В този смисъл не би имало нарушение на нормата на чл. 6, ал. 1
от цитираната Наредба. Действително в кориците на делото липсват данни по
чл. 6, ал. 2 от посочената Наредба за анализ относно избора на място за
контрол с АТСС, но в случая това би било ирелевантно, тъй като мястото за
контрол с АТСС е определено от контролния орган и дори да не отговаря на
критериите, посочени в ал. 2 на чл. 6 това не би представлявало нарушение на
цитираната Наредба, тъй като по безспорен и категоричен начин би било
установено нарушението.
Съдът би приел, че ЕФ отговаря на образеца, изготвен от Министъра на
вътрешните работи.
За пълнота на настоящото изложение би следвало да се посочи, че при
връчване на ЕФ, АНО няма задължението да представя и наличния снимков
материал на нарушителя, който се прилага към АНП.
От приложените по делото доказателства се установява, че след
съобщаването на ЕФ на жалбоподателя, той не е посочил друго лице като
извършител на нарушението, при съблюдаване на изискванията на чл. 189, ал.
5 от ЗДвП, което изключва предвидената в цитираната разпоредба
възможност за анулиране на Фиша.
Предвид изложеното биха липсвали предпоставки за отмяна на
процесуално основание, поради недостатък във формата на акта или
допуснато друго процесуално нарушение от категорията на съществените
такива, рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице.
От обективна страна, Съдът би приел, че са установени часа на
нарушението, регистрационния номер на автомобила и скоростта на
движението му, както и мястото на нарушението. Тези доказателства,
11
обсъдени в съвкупност Съдът би приел, че доказват обективните признаци на
процесното нарушението и биха били основание за санкцията на чл. 182, ал.
2, т. 2 от ЗДвП.
От събраните по делото доказателства, Съдът би направил извод, че са
спазени изискванията на ЗДвП и на посочената Наредба при използването на
АТСС за контрол на скоростта - мобилна камера за контрол на скоростта TFR
1-М № 656.
Видно от снимковия материал, който Съдът би приел за надлежно
доказателство би станало ясно, че процесното МПС е категория В съгласно
чл. 150а, ал. 2, т. 6 от ЗДвП. С разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 година е въведено изискването при работа с
временно разположени на участък от пътя АТСС за контрол на скоростта,
Протоколът по ал. 1 на същата норма да се попълва за всяко място за контрол
и да се съпровожда със снимка на разположението на уреда. Като част от
АНП по делото е представен Протокол за използване на АТСС, съставен по
образец – Приложение към чл. 10, ал. 1 от посочената Наредба. Представена е
и снимка на разположението на уреда на патрулния полицейски автомобил, с
който се извършва заснемането. В този ред на мисли би било неоснователно
наведеното в Писменото становище на адвокат Янакиев възражение, касаещо
позицията на полицейския автомобил и предпоставките за възникване на ПТП
с оглед позиционирането му, тъй като тези обстоятелства биха били
ирелевантни за настоящия правен спор и евентуално биха били предмет на
друго коренно различно по естеството си производство.
Следва да се отбележи, че доколкото работният процес на АТСС, в
конкретика мобилното такова, не изисква непосредствена манипулация от
страна на контролен орган през времетраенето на неговата работа, а само
включване и изключване, физическото присъствие на контролния орган на
мястото на контрол не оказва влияние върху работата на техническото
средство за контрол, намиращо се в автоматичен режим, а оттам - на
достоверността на отчитанията му.
В случая Съдът би приел, че правилно е пристъпено към издаване на
процесния ЕФ в съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 4, изречение
първо от ЗДвП. ЕФ за санкциониране на допуснато нарушение на ЗДвП може
да бъде издаден, когато нарушението бъде установено и заснето с мобилно
12
АТСС, при условие, че са изпълнени изискванията на Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015 година, какъвто би бил и настоящия случай.
Съдът би приел, че не е необходимо като неразделна част от
веществените доказателства - клип и съответно снимки, да бъдат приложени
и снимки на пътния знак, въвеждащ ограничение на скоростта за конкретния
пътен участък, предвид посоченото в Протокола за използване на АТСС
наличие на ограничаване на скоростта в конкретния участък, въведено с
пътен знак.
Фактът, че при посочване на нарушената правната норма, наказващият
орган я е посочил по следния начин: чл. 21, ал. 2, вр.чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, не
би довело до различни правни изводи, тъй като този подход не би засегнал
правото на защита на наказаното лице, защото в ЕФ се съдържат конкретните
факти по случая (кога, къде, кой, при какви обстоятелства, какво е извършил).
Т.е. налице би било пълно съответствие между описанието на нарушението
от фактическа страна и законовата разпоредба, която би била нарушена, а
приложената от АНО санкционна норма би съответствала на установеното
нарушение.
Нарушението по чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от ЗДвП касае управление на МПС
със скорост над допустимата, въведена с пътен знак. Само пътните знаци от
група „В” въвеждат забрана или отменят въведена забрана и единствено
пътният знак В26 въвежда забрана за движение със скорост, по-висока от
общата, установена в ЗДвП. Т.е. в случая не би била налице неяснота относно
вида на знака. Конкретната стойност на въведеното ограничение би била
изводима от данните, съдържащи се в ЕФ. Действително разстоянието от
пътния знак до АТСС не е посочено в Протокола за използване на АТСС, но
Съдът би възприел тази липса като несъществен и неоказващ влияние върху
констатациите, направени с контролния уред, пропуск.
Налице би бил и субективният елемент от състава на нарушението –
извършено виновно, при пряк умисъл, Т.е. жалбоподателят е разбирал
свойството и значението на извършваното и е могъл да ръководи
постъпките си.
Няма спор по отношение собствеността на заснетото МПС и правилно би
била приложена хипотезата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, според
която собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното
13
нарушение, ако не посочи на кого е предоставил МПС.
В конкретния случай скоростта е превишена с 11 км/ч (стойност,
получена след приспадане на допустимата техническа грешка при
изчисляване скоростта на движение), поради което за нарушението би била
приложима санкцията по т. 2 от разпоредба на чл. 182, ал. 2 от
ЗДвП. Последната предвижда за превишаване на разрешената максимална
скорост във фиксирано допустим размер точно фиксирано по размер
наказание – „Глоба” от 50 лв., изключващо възможността за преценка на
обстоятелствата по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН.
Така наложеното с обжалвания ЕФ наказание Съдът би намерил за
правилно с оглед постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на
административното наказание.
Процесното административно нарушение не би разкрило пред настоящия
Съдебен състав характеристиките на маловажен случай. Касае се за формално
нарушение - на просто извършване. Като релевантен аргумент би се отчел и
би се ценил характерът на обществените отношения, засегнати от конкретната
простъпка - административнонаказателна, с оглед сферата на отношенията,
ползващи се със засилена защита, който и пряко е свързан с охраняването на
публичните интереси, тъй като се касае за правила за движение по пътищата.
В този смисъл не биха били налице основания за приложение на чл. 28, вр.§ 1,
ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, за отпадане на наказуемостта, като
незаконосъобразно санкционираща маловажен случай на нарушение. Отделно
от това съгласно чл. 189з от ЗДвП за нарушения по този закон не се прилага
чл. 28 от ЗАНН.
Извършеното редуциране на фактически измерената скорост от 74 км/ч до
приетата за установена скорост от 71 км/ч би било в интерес на
жалбоподателя, тъй като би изключило възможните неблагоприятни
последици за него от допусната грешка на измерване с техническото средство
TFR 1-M. Освен това така извършеното редуциране би било в съответствие с
основния принцип в административното право, наказание да се налага само
тогава, когато нарушението е установено по несъмнен начин. В процесния
случай обсъжданото редуциране не би довело до промяна на правна
квалификация на нарушението или до друго основание за налагане на
различно наказание.
14
При този вариант на разсъждение Съдът би изградил изводите си на базата
на писмените доказателства. С правна преценка за достоверност, Съдът
изцяло би кредитирал писмените доказателства, приложени в АНП, както и
допълнително представените, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84
от ЗАНН. Същите биха се ценили изцяло по съдържанието си спрямо
възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство. По
своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на
доверие писмени доказателства биха били пряко относими към
изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство,
времето и мястото на осъществяването му, като биха потвърдили
фактическото му извършване от жалбоподателя в качеството му на
собственик на процесното МПС, с оглед установения факт на управление на
това МПС със скорост над разрешената, въведена с пътен знак В26.
По разноските:
При този вариант на разсъждение в полза на процесуалния представител
на жалбоподателя не биха се дължали разноски.
Водим от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 2, т. 1, вр.ал. 3, т.
1 и т. 2 и чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ЕФ серия К № 7809417 на ОДМВР - Хасково, с който на П. А.
П. с ЕГН ********** от град
********************************************, е наложено
административно наказание „Глоба” в размер 50 лв.
На основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр.чл. 38, ал. 2, вр.ал. 1, т. 3 от ЗА,
ОСЪЖДА ОДМВР – Хасково с адрес: град Хасково, бул.„България” № 85,
ДА ЗАПЛАТИ на адвокат М. М. Я. от Адвокатска колегия - Пловдив, сумата
от 200 лв. (двеста лева), представляваща адвокатско възнаграждение за
осъществена по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА адвокатска защита и
съдействие на П. А. П. по АНД № 213 по описа на Свиленградския Районен
съд за 2024 година.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Хасково в 14-дневен срок, който тече от получаване на Съобщението за
15
постановяването му, с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК
и по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
16