Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 25.09.2014г. гр.Димитровград
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Димитровградският
районен съд
на осемнадесети
септември през две хиляди и четиринадесета година
в публичното
заседание в следния състав:
Председател: АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
Членове:
Съдебни
заседатели:
Секретар В.Г.
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия Антоанета Митрушева
гражданско
дело № 328 по описа за 2014г.
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно
съединени искове с правно основание чл.108 от Закона за собствеността/ЗС/ и чл.59 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/.
В исковата молба ИЩЕЦЪТ
– Т.П.И. *** твърди, че е собственик на имот, представляващ гараж с
идентификатор 21052.1014.186.4, находящ се в гр.Димитровград, разположен в
поземлен имот с идентификатор 21052.1014.186, със застроена площ от 20 кв.м.,
който имот ищецът придобил по наследство от баща си П.Д. И., починал на
22.12.2013г., който, от своя страна, го придобил с договор за покупко-продажба,
обективиран в Нотариален акт № 12, том V, дело №
1326/01.12.1992г. Ищецът се договорил с ответника последният да закупи този
гараж през 2008г., като ответникът платил капаро от 1 000 лева, ищецът му
предал ключа и го допуснал в имота. Впоследствие обаче ответникът отказал да
сключи окончателен договор, както и да върне имота. По-късно ищецът разбрал, че
е заминал за чужбина и повече от пет години нямали контакт. Ответникът без
основание владеел имота на ищеца и същият нямал достъп до него. В тази връзка
същият моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника, че ищецът е собственик на процесния
имот и да го осъди да му предаде владението, както и да му заплати обезщетение
в размер на 2 370.47 лева за лишаване ползването от имота в периода от
17.03.2009г. до 17.03.2014г. в размера на обичайния наем за този период, както
и да му плати направените по делото разноски.
ОТВЕТНИКЪТ - Т.З.Г. ***, в законоустановения едномесечен
срок чрез назначения му особен представител – адв.В.Т.
депозира писмен отговор, в който посочва, че между същите страни и със същия предмет
било водено друго гражданско дело, като производството по същото било
прекратено. Не се касело за пречка за образуване на
настоящето дело, но в първоначално заведената искова претенция били изложени
съвсем различни фактически твърдения, което компрометирали и внасяли съмнение в достоверността на
изложеното от ищеца по настоящото дело. В тази връзка особеният представител на
ответника заявява, че оспорва изцяло исковата претенция като неоснователна и
посочва няколко основания за това: ответникът бил собственик на процесния имот, налице било изтекло давностно
владение, ответникът държал имота на правно основание, имотът винаги бил във
владение на ответника, имотът не бил във владение на ответника, ищецът не бил
собственик на имота, ответникът осъществявал право на задържане, ищецът нямал
правно основание да иска връщането на имота.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и взети в тяхната
съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:
На 01.12.1992г.
с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 12, том V, дело №
1326/1992г. по описа на РС – Димитровград бащата на ищеца – П.Д. И. купил от
Красимир Димитров Кръстев и Запрянка Димитрова
Кръстева следния недвижим имот: гаражна клетка, построена върху 20 кв.м. в
дворно място – цялото от 300 кв.м. по нотариален акт, а по скица от 435 кв.м.,
находящо се в гр.Димитровград, при граници – улица, Д.Н. и Г.В., съставляващо
урегулиран парцел VІІІ, пл.№ 1910 в кв.99 по плана на Димитровград – съгласно
описанието на имота, посочено в цитирания нотариален акт.
Видно от Скица
на сграда № 8255/08.10.2013г., издадена от Служба по геодезия, картография и
кадастър – гр.Хасково, е, че към настоящия момент имотът е с идентификатор
21052.1014.186.4 с площ от 20 кв.м., разположен в поземлен имот с идентификатор
21052.1014.186. Данъчната му оценка видно от Удостоверение за данъчна оценка по
чл.264 ал.1 от ДОПК изх.№ ДО000751/14.03.2014г. на Община Димитровград, възлиза
на 2 436.60 лева.
На 22.12.2003г.
собственикът на имота П.Д. И. починал и видно от Удостоверение за наследници №
00113/14.02.2008г., издадено от Община Димитровград, оставил за свой единствен
законен наследник сина си - ищецът Т.П.И..
С отправена на
12.04.2012г. нотариална покана, връчена на ответника Т.З.Г. чрез залепване на
уведомление на 03.05.2012г., ответникът бил поканен от ищеца в 7-дневен срок от
датата на получаване на поканата да му предаде ключовете на гаража.
По делото бе назначена
съдебно-оценителна експертиза, която следваше да даде заключение за размера на
обичайния наем на имоти от типа на процесния в
региона за посочения в исковата молба период. В депозираното в тази връзка
заключение, което съдът кредитира като компетентно и безпристрастно дадено, се
посочва, че наемната цена за периода от 17.03.2009г. до 17.03.2014г. възлиза на
2 370.47 лева.
С оглед цялостното
изясняване на делото от фактическа
страна бяха събрани и гласни доказателства чрез разпит на един
свидетел, посочен от ищеца. В показанията
си пред съда
свид.Г.Г. заяви, че познава ищеца от дете, повече от 30 години.
Знаел за гаража. През 2008г. Т. имал намерение да го продава и тогава с него се
свързал Т., който имал съседен имот и развивал там дейност като автомонтьор. От
ищеца свидетелят разбрал, че се уговорили за продажбата на имота и че Т. му
платил предварително 1 000 лева, като следвало да му доплати 4 000 –
5 000 лева. След това ищецът обаче споделил, че не може да влезе в контакт
с купувача за заплащането на останалата сума. Ходили два пъти заедно със
свидетеля да търсят Т., но не го открили. Свидетелят разбрал, че ищецът успял
все пак да се свърже с него по телефона и му заявил, че или трябва да плати
остатъка от цената, или да му върне ключовете за гаража. Дори го срещнал веднъж
в града, но резултат от тези разговори нямало.
Така възприетата
фактическа обстановка налага следните правни
изводи:
В чл.108 от Закона за собствеността е предвидено, че собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее
или държи без правно основание. Основателността на този иск предполага да бъде доказано
наличието на следните предпоставки: на първо място, че ищецът е собственик на вещта, предмет на иска, на второ място - че вещта се намира във
владението или държането на посочения ответник и, на трето място, че ответникът владее вещта без правно
основание за това.
В тази връзка безспорно по делото бе установено, че ищецът е собственик на процесния недвижим имот, представляващ гараж с идентификатор
21052.1014.186.4 с площ от 20 кв.м., разположен в поземлен имот с идентификатор
21052.1014.186 съгласно данните на кадастралната карта и кадастралните регистри
на гр.Димитровград, одобрени със Заповед № РД-18-38/05.07.2006г. на изп.директор на АК, а по нотариален акт - гаражна клетка,
построена върху 20 кв.м. в дворно място – цялото от 300 кв.м. по нотариален
акт, а по скица от 435 кв.м., находящо се в гр.Димитровград, при граници –
улица, Д.Н. и Г.В., съставляващо урегулиран парцел VІІІ, пл.№ 1910 в кв.99 по
плана на Димитровград
Правото на собственост върху имота ищецът е придобил
чрез наследяване - след смъртта на баща му П.Д.И. на 22.12.2003г. Безспорно бе
установено и обстоятелството, че ответникът държи процесния
недвижим имот. В подкрепа на този факт са събраните по делото гласни
доказателства, от които се установява, че през 2008г. ищецът предал ключовете
за гаража именно на ответника, който имал намерение да закупи същия. От друга
страна, по делото не бяха ангажирани каквито и да било доказателства, които да
дават основание за извода, че ответникът владее имота на правно основание.
Същият не притежава вещно право върху процесния
недвижим имот, което да го овластява да го владее(например право на ползване), нито са налице данни за съществуващи между него и ищеца
облигационни правоотношения, по силата на които последният да е длъжен да му
предоставя ползването на вещта(например при наемен договор). Не може да се приеме, че е налице и учредено вещно
право на ползване върху процесния недвижим имот, тъй
като съгласно изричната разпоредба на чл.18 от ЗЗД договорът за учредяване на
такова право следва да е в нотариална форма, която форма е условие за неговата
действителност. С оглед посоченото съдът счита, че следва да бъде признато за
установено по отношение на ответника по настоящето дело, че собственик на процесния недвижим имот е ищецът Т.П.И., като ответникът
бъде осъден да му предаде владението върху този недвижим имот.
По отношение на направеното от ответника възражение за придобиване на имота
по давност следва да бъде отбелязано, че в периода от 2008г. – годината на
постигане на уговорката за продажба на имота и предаване на ключа от същия,
съответно осигуряването на достъп на ответника до него, до 17.03.2014г. - датата
на предявяване на исковата молба, са изминали около шест години, който срок не
покрива изискването за придобивна давност с
изтичането на десетгодишен давностен срок. Тоест дори и да се приеме, че
ответникът е започнал да владее за
себе си непосредствено
след предаването на държането на
имота,
до момента на подаване на исковата молба не е изтекъл изискуемият
от чл.79 от ЗС давностен
срок, годен да направи ответника
собственик на имота на оригинерно
основание.
По отношение
на исковата претенция
с правно
основание чл.59 от ЗЗД за заплащане
на парично обезщетение, съизмеримо с пропуснатия наем, съдът намира следното:
Съгласно чл.59 от ЗЗД, всеки, който се е обогатил без
основание за сметка на другиго,
дължи да му върне онова,
с което се е обогатил, до размера
на обедняването, като това право
възниква, когато няма друг иск,
с който обеднелият може да се
защити. За да бъде уважен
един такъв иск,
е необходимо по делото да бъде
установено, че е налице обедняване на ищеца и
обогатяване на ответника, което да е свързано, тоест да произтича от
един общ факт или от
обща група факти. В случая предмет на доказване е фактът, че ищецът е собственик на процесния гараж, както и че ответникът го ползва фактически
без наличие на правно основание
за това, като размерът на вредата се
изчислява на база сумата, с която собственикът е обеднял, тъй като
не е реализирал ползата от принадлежащото
му право на ползване на
имота. В конкретния случай от
представените по делото доказателства
бе установено, че ответникът е ползвал процесния имот в
периода от 17.03.2009г. до
17.03.2014г. без основание, като е лишил собственика му както от ползването на имота, така и от правото
да получава граждански плодове от него чрез отдаването му под наем. Поради това следва да се
присъди исканото обезщетение в размер на 2 370.47
лева, което обезщетение се явява доказано в този си размер, съобразно
заключението на назначената по делото експертиза.
В този смисъл
предявеният иск с правно основание чл.59 от ЗЗД за заплащане на сума в размер
на 2 370.47
лева, се явява изцяло основателен
и доказан, поради което следва да
бъде уважен, като ответникът бъде осъден да
заплати на ищеца сумата
от
2 370.47 лева.
Предвид изхода на производството и на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца
произтеклите от делото разноски в размер на 1 090 лева – държавна такса, депозит за вещо лице,
депозит за особен представител, както и адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Т.З.Г. с ЕГН : **********
***, че собственик на недвижимия имот, представляващ
гараж с
идентификатор 21052.1014.186.4 с площ от 20 кв.м., разположен в поземлен имот с
идентификатор 21052.1014.186 съгласно данните на кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.Димитровград, одобрени със Заповед №
РД-18-38/05.07.2006г. на изп.директор на АК, а по
нотариален акт - гаражна клетка, построена върху 20 кв.м. в дворно място – цялото
от 300 кв.м. по нотариален акт, а по скица от 435 кв.м., находящо се в
гр.Димитровград, при граници – улица, Д.Н. и Г.В., съставляващо урегулиран
парцел VІІІ, пл.№ 1910 в кв.99 по плана на Димитровград, е Т.П.И. с ЕГН : ********** ***.
ОСЪЖДА
Т.З.Г. с ЕГН : ********** ***, да
предаде на Т.П.И. с ЕГН : ********** ***, владението на следния недвижим имот: гараж с идентификатор 21052.1014.186.4 с
площ от 20 кв.м., разположен в поземлен имот с идентификатор 21052.1014.186
съгласно данните на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Димитровград,
одобрени със Заповед № РД-18-38/05.07.2006г. на изп.директор
на АК, а по нотариален акт - гаражна клетка, построена върху 20 кв.м. в дворно
място – цялото от 300 кв.м. по нотариален акт, а по скица от 435 кв.м.,
находящо се в гр.Димитровград, при граници – улица, Д.Н. и Г.В., съставляващо
урегулиран парцел VІІІ, пл.№ 1910 в кв.99 по плана на Димитровград.
ОСЪЖДА Т.З.Г.
с ЕГН : ********** *** да
заплати на Т.П.И.
с ЕГН : ********** ***, сумата от 2 370.47 лева/две хиляди триста и седемдесет лева и 47 ст./, представляваща
обезщетение за лишаване от ползването
на следния недвижим имот: гараж с идентификатор
21052.1014.186.4 с площ от 20 кв.м., разположен в поземлен имот с идентификатор
21052.1014.186 съгласно данните на кадастралната карта и кадастралните регистри
на гр.Димитровград, одобрени със Заповед № РД-18-38/05.07.2006г. на изп.директор на АК, за периода от 17.03.2009г. до
17.03.2014г.
ОСЪЖДА
Т.З.Г. с ЕГН : ********** ***, да заплати
на Т.П.И. с ЕГН : ********** ***, произтеклите от делото разноски, възлизащи на сума в размер на
1 090 лв./хиляда и деветдесет лева/.
Решението може да бъде обжалвано пред ОС –
Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: