№ 914
гр. София, 20.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Любомир В.
Членове:Калина Анастасова
Господин Ст. Тонев
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20221100500464 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 20211582 от 15.11.2021 г. по гр.д. № 27973/2020 г. по описа на
СРС, 68 с-в, е признато за установено по предявените искове по реда на чл. 422 ГПК, с
правно основание чл.415 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1
ЗЗД, че Е.Х.И.., ЕГН: **********, гр. София, ж.к. *******, със съдебен адрес : гр.
София, бул.„******* офис 236, дължи на „Т.С.” ЕАД, ЕИК:*******, със седалище и
адрес на управление: гр. София,ул. ******* следните суми: 3 986,02 лв.,
представляващи стойността на доставена, но неизплатена топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к.*******, с абонатен № 301663, по
договорни отношения между страните през периода от 01.05.2016г. до 30.04.2019г.;
440,43 лв., представляващи мораторната лихва върху цената на топлоенергията за
периода от 15.09.2017г. до 16.12.2019г.; 67,52 лв., представляващи цената на услугата
„дялово разпределение” за същия имот през периода от 01.11.2016г. до 30.04.2019г. , и
11,54 лв., представляващи мораторната лихва върху цената на услугата „дялово
разпределение” за периода от 31.12.2016г. до 16.12.2019г., заедно със законната лихва
върху двете главници за периода от предявяването на заявлението по чл.410 ГПК -
20.12.2019г. до окончателното плащане, за които е издадена заповед по чл.410 ГПК по
гражданско дело № 74484/2019г. по описа на СРС, 68 състав.
Решението е постановено в производство, проведено с участието на „Т.
1
С.”ЕООД, като подпомагаща страна на ищеца в производството.
Решението е обжалвано от ответника Е.Х.И.. с излагане на доводи за
неправилност на постановеното решение поради необоснованост, нарушение на
материалния закон и процесуалните правила. Неправилно съдът в постановеното
решение приел за доказано наличието на облигационно отношение между страните във
връзка с доставка и потребление на ТЕ за битови нужди в описания имот, чиято
стойност възлиза на исковите суми. При липса на ангажирани доказателства за
посочените обстоятелства предявените искове като неоснователни е следвало да бъдат
отхвърлени, а не уважени.
В срока по чл.263, ал. 3 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба
от ищеца "Т.С." ЕАД, в който е изразено становище за нейната неоснователност.
Подпомагащата страна на ищеца - „Т. С.”ЕООД не изразява становище по
въззивната жалба.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана
страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира
същата за неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Обжалваното решение е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите
му, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във
връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и
следното:
Предявени са за разглеждане искове с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.415
ГПК чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ, чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
За уважаването на предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове ищецът
трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни
предпоставки на предявената претенция: възникването, съществуването,
изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на
правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител на
2
топлинна енергия през процесния период; използването от ответника на
претендираното количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и
изискуемостта на вземането.
Ответникът има качеството битов клиент по смисъла на чл. 153, ал.1 от Закона
за енергетиката за претендирания от ищеца период, като съответно е и задължен да
заплаща доставяната топлинна енергия - за битова гореща вода, отопление и отдадена
от сградна инсталация.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна
енергия. Облигационната връзка – договор за продажба на топлинна енергия се създава
по силата на закона със страни – топлопреносното дружество – ищеца и собственика
или ползвателя на топлоснабдения имот – в случая ответниците. Разпоредбата
императивно установява кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху
имота - собственост или вещно право на ползване.
В производството е установено, чрез представените пред първата инстанция
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 127 от 13.12.1993г., том
LLLIV, дело № 31407/1993г. на нотариус при СРС, че Е.Х. Д. е собственик на
топлоснабдения недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к.*******, с абонатен №
301663.
Чрез представените в първата инстанция документи за извършено дялово
разпределение за аб.№ 301663 и констатациите на СТЕ и ССчЕ, приети пред СРС,
които настоящата инстанция кредитира по реда на чл.202 ГПК се установява, че за
процесния период от 01.05.2016 г. до 30.04.2019 г. стойността на доставената и
потребена топлинна енергия възлиза общо на сумата 3 986.02 лв., а сборът от
дължимите суми за дялово разпределение е в размер на 67.52 лв.
За процесния период са действали ОУ/2014 г. и ОУ/2016 г. Съгласно чл.31 ал.1
от първите, клиентите заплащат топлинната енергия по един от следните начини: т.1 -
на десет равни месечни вноски; т.2 - на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата и една изравнителна вноска и т.3 - по реална месечна
консумация, като в случаите когато клиентите в сграда етажна собственост,
присъединени към една абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение,
заплащат топлинната енергия по реда на ал.1 т.2, месечната консумация се определя от
търговеца въз основа на съответния дял за имота от консумираната топлинна енергия
през предходния отчетен период. Съгласно чл.32 ал.1 и ал.2 ОУ/2014 г., месечната
дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента се формира въз основа на
определения за него дял от топлината топлоенергия за разпределение в СЕС и
3
обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача.
След отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните
сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия на
стойността на фактурите по ал.1 /т.е. за месечната дължима сума/ и фактура за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Когато при издаване на общата фактура се установи, че
клиентът е заплатил сума, по-голяма от сумата по фактурата, и ако клиентът няма
просрочени задължения към продавача, заплатената в повече сума се приспада от
дължимите суми за следващ период, или по желание на клиента, се възстановява от
продавача. Когато при издаване на общата фактура се установи, че клиентът е заплатил
сума, по-голяма от сумата по фактурата и клиентът има просрочени задължения към
продавача, със сумата в повече може да се извърши прихващане с изискуемо и
ликвидно вземане на продавача. Съгласно чл.33 ал.1 и ал.2 ОУ/2014 г., клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32 ал.1, т.е.
прогнозните суми по ежемесечните фактури в 30-дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на продавача, а стойността на фактурата по
чл.32 ал.2, т.е. общата фактура за реално потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период, в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет
страницата на продавача. Анализът на тези разпоредби налага извод, че падежът на
сумите по ежемесечните фактури, обективиращи прогнозните суми, настъпва с
изтичането на 30-дневен срок от датата на издаването и публикуването им, а не с
изтичане на 30-дневния срок от издаване на общата фактура за реално потребеното
количество топлинна енергия. Съгласно чл.33 ал.5 ОУ/2014 г., обезщетение за забава в
размер на законната лихва се начислява само за задълженията по чл.32 ал.2 /по общата
фактура/, ако не са заплатени в срока по ал.2 на чл.33 – в 30-дневен срок от датата на
публикуването на интернет страницата на купувача. Съответно, според чл.33 от
ОУ/2016 г. клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ по
чл.32,ал.1 и 2 в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
При съобразяване сочените разпоредби настоящия състав намира, че изводите на
първата инстанция за неоснователност на възражението за погасяване по давност на
вземанията на ищеца са правилни и съответни на материалния закон. С Тълкувателно
решение № 3/2011 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГТК са дадени разяснения,
че вземанията на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на чл. 111,
б. "в" ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок,
който съобразно указаното в разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД започва да тече от
момента, в който вземането е станало изискуемо.
При съобразяване, че заявлението по чл.410 ГПК, по което е образувано ч.гр.д.
№ 74484/2019 г. по описа на СРС, 68 с-в е било подадено на 20.12.2019 г. с оглед
указанията на чл. 422, ал. 1 ГПК вземанията на ищеца за периода м.05.2016 г. до
4
м.04.2019 г. в размер на сумата 3986.02 лв. - цена на потребена топлинна енергия и
67.52 лв. – дължима сума за дялово разпределение са дължими. Доводите на
въззивникът – ответник в обратен смисъл съдът намира за неоснователни.
Поради изложеното, съдът приема, че между страните по делото са налице
договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените
в него права и задължения на страните, съгласно Закона за енергетиката. Договорът е
сключен при предварително установени от ищеца общи условия – арг. чл. 150, ал. 2
ЗЕ. Съдържанието на този договор е уредено в представените Общи условия,
утвърдени от ДКЕВР, които обвързват ответника дори и без да ги е приел изрично
съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2-ро от ЗЕ и доколкото не се твърди и не се
установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения, нито данни
ответникът да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по
чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.
Съобразно изложеното, първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено като правилно, а подадената жалба- оставена без уважение.
По разноските:
С оглед изхода на спора в полза на въззивника- ответник не следва да бъдат
присъждани разноски.
На основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на въззиваемия-ищец следва да бъдат
присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лв. за
настоящата инстанция.
С оглед цената на иска, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. второ ГПК,
решението не подлежи на касационно обжалване.
Воден от гореизложеното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20211582 от 15.11.2021 г. по гр.д. № 27973/2020 г.
по описа на СРС, 68 с-в.
ОСЪЖДА Е.Х.И.. ,ЕГН: **********, гр. София, ж.к. *******, със съдебен адрес
: гр. София, бул. „*******, чрез адвокат Д.В., ДА ЗАПЛАТИ на „Т.С.” ЕАД,
ЕИК:*******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ******* на
основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 50.00 лв. – разноски за настоящата инстанция.
Решението е постановено с участие на подпомагаща страна на страната на
ищеца – „Т. С.”ЕООД.
Настоящото решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6