РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 466/4.3.2021г.
гр. Пловдив, 04.03.2021 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХVI касационен състав, в открито заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при
секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА и с участието на прокурора КИЧКА ПЕЕВА-КАЗАКОВА като
разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ КАНД № 48 по описа на съда за 2021 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Х.П.П., ЕГН ********** от гр.Казанлък против Решение № 260602/25.11.2020г. на
Районен съд - Пловдив, ХХI наказателен състав, постановено по АНД № 3972
от 2020г. по описа на съда, с което е потвърдено Наказателно постановление №
20-1030-001073/14.02.2020 г., издадено от Д.Г.В.- началник група към ОД на МВР-
Пловдив, с което на основание чл. 175а, ал. 1, предл.
3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя са наложени
административно наказание "глоба" в размер на 3 000 (три хиляди) лева
и административно наказание лишаване от право да управлява МПС за 12 (дванадесет)
месеца за нарушение по чл.104б, т. 2 от ЗДвП.
Жалбоподателят моли да се отмени
решението като незаконосъобразно. Твърди, че не е установена компетентността на
актосъставителя.
Възразява относно начина на кредитиране на събраните по делото
свидетелски показания.
Ответникът ОД на МВР-Пловдив, Сектор
„Пътна полиция“, редовно призован не изпраща представител и не дава становище
по жалбата.
Представителят на Окръжна Прокуратура -
Пловдив изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Съдът, като разгледа становищата и
възраженията на страните по делото и след преценка на събраните доказателства и
наведените касационни основания, намери за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и е
процесуално допустима.
Разгледана по същество
жалбата е неоснователна.
Районният съд е бил сезиран с жалба против Наказателно
постановление № 20-1030-001073/14.02.2020 г., с което на основание чл. 175а,
ал. 1, предл. 3 от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП) на жалбоподателя са наложени административно наказание "глоба"
в размер на 3 000 лева и административно наказание лишаване от право да
управлява МПС за 12 месеца за нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.
От фактическа страна е установено,че на 21.01.2020 г.
около 23: 30 часа в гр. Пловдив, на кръговото кръстовище на ул. "Кукленско
шосе" и Околовръстен път жалбоподателят е управлявал собствения си лек
автомобил "Ситроен Ксара" с рег. № ***,
като навлизайки в кръговото кръстовище- път отворен за обществено ползване,
започнал да извършва резки маневри и извел автомобила от контрол чрез презавиване до загубването на сцепление на задните гуми с
пътната настилка. По този начин автомобилът се завъртал и пързалял по пътя.
Нарушението е констатирано на място от полицейски
служители,които съставили АУАН,а въз основа на същия е издадено и обжалваното
НП.
Нарушението е квалифицирано по чл.104Б,т.2 от ЗДвП.
За да потвърди НП, районният съд,след като е обсъдил подробно
всички събрани по делото гласни и писмени доказателства, е приел,че нарушение е
извършено, АУАН и НП са издадени от надлежно оправомощени
лица, които са действали в рамките на своята материална и териториална
компетентност, при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати
съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита и
представляващи основания за отмяна на НП,спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН,
а НП съдържа съответните задължителни реквизити.
Решението е правилно.
Правилно е прието, че правната квалификация на
нарушението може да се допълва и уточнява с НП, когато това не е сторено точно
в АУАН. В случая нарушението е описано в пълнота както в акта, така и в НП и е
налице пълно съответствие между фактическото описание и в АУАН и в НП, като
посочването в АУАН само на разпоредбата на чл. 104б от ЗДвП, а в НП уточнението
– по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, не води до нова или различна правна квалификация
на нарушението.
Относно компетентността на актосъставителя,
за която изрично възразява касационния жалбоподател, установява се, че същият
заема длъжност „старши полицай“ в група „Сигма“,
която попада в т.1.3 на Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на
вътрешните работи и за която компетентността да съставят АУАН не е обвързана с
успешно положен изпит по ЗДвП. Неточностите при посочването на длъжността на актосъставителя в АУАН и в НП в никакъв случай не са
съществени процесуални нарушения, когато е установено по несъмнен начин,че
компетентност е налице.
Изложените от въззивната
инстанция мотиви са пълни и обосновани и не е налице нужда от преповтарянето
им. Кредитирането на едни свидетелски показания за сметка на други е мотивирано
с непосредственото възприятие на съда при разпита на свидетелите и съпоставката
с всички останали събрани по делото доказателства. Затова и касационната
инстанция намира,че не са налице основания да се приеме необоснованост.
Не са налице касационни основания за отмяна на
обжалваното решение.
Ето защо същото ще се остави в сила.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260602/25.11.2020г. на Районен
съд - Пловдив, ХХI наказателен състав, постановено по АНД № 3972 от
2020г. по описа на ПРС.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: