РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1487
гр. Пловдив, 21 август 2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ
състав, в публично заседание на шести юни през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
при секретаря БЛАГОВЕСТА КАРАКАШЕВА, като разгледа
докладваното от председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА
административно дело № 1101 по описа
за 2017 год. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните :
1. Производството е
по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 40 от Закона за
достъп до обществена информация /ЗДОИ/.
2. Образувано е по жалба, предявена от Н.И.К., ЕГН: **********, чрез пълномощника му адвокат Т.Д.
с адрес ***, ***, против Решение №
94-Н-50(3)/28.03.2017 г. на Кмета на Община А., с което е отказан достъп до обществена информация,
изразяваща се в предоставяне на информация отнасяща се до това дали е
постъпвало уведомление от “К.” ЕООД през месец януари 2017 г. съгласно чл. 25
/1/ от Договор, сключен между Община А. и “К.” ЕООД и наложени ли са санкции на
“К.” ЕООД за месец януари 2017 г., както и за представяне на следните документи
– месечен график за изпълнение за месец януари 2017 г. по чл. 5 /1/ от Договор,
сключен между Община А. и “К.” ЕООД и обобщен протокол за извършената работа от
“К.” ЕООД за месец януари по чл. 13 /3/ от Договор, сключен между Община А. и “К.”
ЕООД.
В жалбата се
навеждат доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт. Иска
се отмяна на процесното решение и връщане на административната преписка на ответния
орган за предоставяне на исканата информация. Претендират се сторените в
производството разноски.
3. Ответникът по жалбата – Кмет на Община А., чрез процесуалния си представител, е
на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде
отхвърлена. Съображения в тази насока са изложени в писмена защита приложена по
делото. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
ІІ. За допустимостта:
4. Жалбата е
подадена в рамките на предвидения за това срок и при наличието на правен интерес,
поради което се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите и
за правото:
5. Административното
производство е започнало по Заявление за достъп до информация вх. № 94-Н-50 от 15.02.2017
г. до Кмета на Община А., с което, както вече бе
казано, жалбоподателят е поискал информация, отнасяща се до това дали е постъпвало уведомление
от “К.” ЕООД през месец януари 2017 г. съгласно чл. 25 /1/ от Договор, сключен
между Община А. и “К.” ЕООД и наложени ли са санкции на “К.” ЕООД за месец
януари 2017 г., както и представяне на следните документи – месечен график за
изпълнение за месец януари 2017 г. по чл. 5 /1/ от Договор, сключен между
Община А. и “К.” ЕООД и обобщен протокол за извършената работа от “К.” ЕООД за
месец януари по чл. 13 /3/ от Договор, сключен между Община А. и “К.” ЕООД.
В тази връзка до “К.” ЕООД с писмо
с изх. № 94-Н-50/22.02.2017 г. по описа на Община А. е отправено искане за даване на
съгласие за предоставяне на процесната обществена информация до 27.02.2017 г.
Писмото е доставено в седалището и адреса на управления на дружеството на
23.02.2017 г., но в указания срок, от страна на “К.” ЕООД не е депозиран отговор
в Общината.
При
тези данни, Кметът
на Община А. е постановил процесния отказ, като е приел следното от фактическа
и правна страна:
„В срока по чл. 31, ал. 3 от Закона за достъп до обществена информация в
Общинска администрация - А. не е предоставен отговор от „К.“ ЕООД по отношение
на искането, съдържащо се в заявление за достъп до обществена информация,
подадено от Н.И.К., предвид което следва да бъде прието, че не е изразено
съгласие за предоставяне.
В конкретния случай не се доказва да е налице и надделяващ обществен
интерес по смисъл на § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на Закона за достъп
до обществена информация, при наличието на който информацията да бъде
предоставена при хипотезата на чл. 31, ал. 5 от Закона за достъп до обществена
информация“.
6. При така установената фактическа
обстановка, след като обсъди и прецени всички събрани по делото доказателства и
становищата на страните, настоящият съдебен състав съобрази следното:
6.1. Според разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от
ЗДОИ всеки гражданин има право на достъп до обществена информация
при ограниченията на закона.
В случая, няма никакво съмнение и спор между страните по
делото, че исканата информация е обществена такава по смисъла на закона,
жалбоподателят е оправомощен субект по смисъла на чл. 4 от ЗДОИ да поиска
предоставяне на достъп до обществена информация, а Кметът на Община А. е
задължен субект по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ за предоставяне достъп до
обществена информация.
Доколкото в оспореното решение не са изложени никакви
мотиви в тази насока, за пълнота е необходимо да се добави следното:
Обществена информация по
смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в
Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено
мнение относно дейността на задължените по закона субекти - чл. 2, ал. 1 от
ЗДОИ . Задължените да предоставят информация по ЗДОИ субекти са посочени в чл.
3, ал. 1 и ал. 2 на закона. За субектите по чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ, сред които са
и кметовете на общините, е регламентирано задължението да предоставят
информация, която да е създадена в кръга на тяхната компетентност и да е
налична. По смисъл на чл. 9, ал. 1 от закона, обществената информация е официална
и служебна. В разпоредбата на чл. 10 от ЗДОИ е посочено, че официална е
информацията, която се съдържа в актовете на държавните органи и на органите на
местното самоуправление при осъществяване на техните правомощия. Правните
актове на държавните органи, в които по дефиниция следва да се приеме, че се
съдържа официална информация са нормативни, общи и индивидуални. За първите от
тях достъпът е осигурен чрез обнародването им в Държавен вестник. За останалите
достъпът се осъществява по реда на ЗДОИ, освен ако изрично не е предвиден друг
начин.
Следователно търсената
информация, предмет на спора, не притежава характеристиката на официална
обществена информация, тъй като не касае акт от категорията на изброените
по-горе, а е свързана с договор за възлагане на обществена поръчка, в който са
обективирани облигационните отношения между Община А. и „К.” ЕООД.
Служебната информация
според чл. 11 от ЗДОИ е тази, която се събира, създава и съхранява във връзка с
официалната информация, както и по повод дейността на органите и техните
администрации.
Според съдържанието на
заявлението по чл. 25 от ЗДОИ, търсената от К. информация е относно изпълнението
на сключения договор с търговското дружество, с предмет извършване на „...услуги
по събиране и транспортиране на битови отпадъци, включително и на битови
отпадъци по чл. 19, ал. 3, т. 9 и т. 10 от ЗУО, поддържане на чистотата на
териториите за обществено ползване, включително машинно метене и миене,
дезинфекция на съдове на съдове за събиране на битови отпадъци, зимно
поддържане и снегопочистване на гр. А.…“, поради което следва да се
квалифицира като служебна информация, създадена по повод дейността на общината.
По правило достъпът до служебна обществена информация е свободен с изключение
на случаите, изрично уредени с разпоредбата на чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ,
предвиждаща възможност за ограничаване на достъпа до такава информация, когато
тя е свързана с оперативната подготовка на актовете на органите и няма
самостоятелно значение, а също и когато съдържа мнения и позиции във връзка с
настоящи и предстоящи преговори, водени от органа или от негово име, както и
сведения, свързани с тях. Ограничение за предоставяне достъп до обществена
информация се съдържа и в разпоредбата на чл. 17, ал. 2 и чл. 31, ал. 4 от ЗДОИ
- когато търсената информация представлява търговска тайна или засяга трето
лице. Исканата информация безспорно касае търговските отношения между общината
и търговското дружество. В случая тази информация е свързана с резултатите от
изпълнението, респективно неизпълнението на договора, обективирани в съответни
документи, от които може да бъде почерпена тази информация и които не могат да
бъдат дефинирани като мнения и позиции във връзка с изпълнението на договорните
задължения, нито попадат в обхвата на чл. 17, ал. 2 от ЗДОИ. С оглед характера
на договора и неговото отражение върху обществото, безспорно заявителят чрез
осигуряването на обсъжданата обществена информация ще си състави мнение за
дейността на задължения субект. Условието обаче, предвид равнопоставеността на
страните по сделката е кметът да поиска съгласието на контрахента си за
предоставяне достъп до нея, а при липса на такова да обсъди наличието или
липсата на надделяващ
обществен интерес.
6.2. Каза се, съгласие от „К.“ ЕООД е
поискано с писмо с изх. № 94-Н-50/22.02.2017 г., но от страна на дружеството не е
депозиран отговор в Общината (нито за съгласие, нито за отказ за предоставяне на
исканата обществена информация).
При това положение, Кметът на Община А. е постановил процесния отказ за
предоставяне на търсената обществена информация, като се е позовал единствено на
липсата на “…отговор от „К.“ ЕООД по отношение на искането, съдържащо
се в заявление за достъп до обществена информация, подадено от Н.И.К. …“, което е прието за несъгласие на
третото лице “К.” ЕООД за предоставяне на тази информация.
Изложеното налага да се приеме, че основанието
за постановяване на обсъждания отказ е това по чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ,
макар цитираната законова разпоредба да не е изрично посочена в оспореното Решение
№ 94-Н-50(3)/28.03.2017 г.
Следователно, за разрешаването на конкретния
административноправен спор е необходимо да бъдат разгледани, визираните в чл.
37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ, предпоставки, при наличието на които органът по чл. 3
от ЗДОИ отказва достъп до обществена информация.
Разпоредба на чл. 37, ал. 1, т. 2 от
ЗДОИ предвижда, че основание за отказ от предоставяне на достъп до обществена
информация е налице, когато достъпът засяга интересите на трето лице и то изрично е отказало предоставяне на
исканата обществена информация, освен в
случаите на надделяващ обществен интерес, т.е. налице са три юридически
факта, които се намират в различно отношение – двата трябва да бъдат налице
кумулативно, но тяхното действие ще се прояви само, ако не е налице третият
юридически факт.
Тези от тях, които следва да са налице
кумулативно, са достъпът да засяга интересите на трето лице и да има изричен отказ за предоставяне на
исканата обществена информация. Изискването за изричен отказ на третото лице не
поставя никакви въпроси – трябва да е налице частен писмен документ, подписан
от третото лице, в който да е обективирано неговото несъгласие за предоставяне
на исканата информация. В случая такъв документ не е приложен по делото, защото
не е представен от третото лице (обстоятелство, което не е спорно между
старините). В този смисъл в случая не са налице двете кумулативни изисквания на
чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ - засягане на интереси на третото лице и декларирано
изрично несъгласие за предоставяне
на достъп до информацията.
6.3. Дори и да бъде възприета тезата на
ответния административен орган, а именно, че липсата на отговор от страна на
третото лице – „К.“ ЕООД, следва да се приравни на изричен отказ на дружеството
за предоставяне на исканата от жалбоподателя обществена информация, е
необходимо да се съобрази следното:
За да настъпи правопрекратяващото
действие на обсъжданите по-горе два юридически факта по отношение на правото на
достъп до обществена информация, е необходимо да липсва надделяващ обществен
интерес, тъй като тогава, когато е налице такъв надделяващ обществен интерес,
наличието на двете кумулативни предпоставки /засягане на интересите на третото лице и
липсата на негово съгласие/,
губят своето прекратяващо правото на достъп до обществена информация действие,
и за органа е налице задължение да предостави същата.
Преценката на органа дали е налице или
не надделяващ обществен интерес е елемент от фактическия състав на хипотезата
по чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ и без да изложи фактически и правни основания за
този релевантен юридически факт, органът не е изпълнил задължението си по чл.
38 от ЗДОИ.
Действително следва да се констатира,
че в оспореното решение Кметът на Община А. е посочил, че: „… не се доказва да
е налице и надделяващ обществен интерес по смисъл на § 1, т. 6 от
Допълнителните разпоредби на Закона за достъп до обществена информация, при
наличието на който информацията да бъде предоставена при хипотезата на чл. 31,
ал. 5 от Закона за достъп до обществена информация“. Това обстоятелство обаче, в никакъв случай не променя
извода на съда, че в
случая органът изобщо не е обсъдил наличието на този юридически факт, а се е
задоволил единствено да направи формално горния извод, неясно въз основа на
какви факти и обстоятелства.
Необсъждането на наличието или липсата
на надделяващ обществен интерес (един от релевантните юридически факти) и неизлагането на мотиви в тази
връзка, при положение, че наличието му води до изключване на правното действие
на другите два релевантни юридически факта, прави оспореното решение
постановено при липса на фактически основания.
Освен това, съдът не може вместо
органа да преценява съществуват ли факти, които доказват наличието на
надделяващ обществен интерес и въз основа на това да направи вместо органа
правен извод за приложимостта на чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ. Съдът може само
да провери законосъобразността на фактическите и правни изводи на органа.
6.4. В горния смисъл са Решение
№ 225 от 09.01.2015 г. по адм. д. № 3292/2014 на ВАС, Решение № 14175 от
27.11.2014 г. по адм. д. № 4665/2014 на ВАС, Решение № 17261 от 29.12.2011 г.
по адм. д. № 15313/2010 на ВАС и др.
7. Изложеното до тук има за последица
незаконосъобразност на оспореното Решение № 94-Н-50(3)/28.03.2017
г. То ще следва да бъде отменено. На основание чл.
173, ал. 2 АПК делото следва да бъде изпратено като преписка на Кмета на Община А., за ново произнасяне по Заявление за достъп до информация вх. № 94-Н-50 от
15.02.2017 г., подадено от Н.И.К., при съблюдаване на дадените с настоящото решения
указания по тълкуването и прилагането на закона.
ІV. За разноските:
8. При посочения
изход на спора, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК на жалбоподателя се следва
присъждане на сторените разноски в производството. Те се констатираха в размер на 660 лв. -
заплатената държавна такса за образуване на съдебното производство в размер на
10 лв. и възнаграждение за един адвокат в размер на 650 лв.
Във връзка с направеното от ответника възражение относно
прекомерността на адвокатското възнаграждение е необходимо да се съобрази
следното:
По делото са представени доказателства за заплащане на адвокатско
възнаграждение в размер на 650 лв. – това е и претендираният от жалбоподателя
размер според представен списък на разноските (л. 39). Съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално
представителство, защита и съдействие по административни дела без определен
материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 500 лв. Тъй
като в случая интересът е неоценяем, минималното възнаграждение е именно в
последнопосочения размер. Каза се, жалбоподателят е изплатил 650 лв. за поетата
адвокатска защита, което възнаграждение надвишава със 150 лв. определеното
минимално такова и с оглед характера на делото и неговата фактическа и правна
сложност, това възнаграждение не може да се приеме за "прекомерно", в
каквато насока е направеното възражение от страна на ответния административен
орган.
Така мотивиран и на основание чл. 173, ал. 2
от АПК и чл. 41, ал. 1 от ЗДОИ, Пловдивският административен съд, ІІ отделение,
ХVІІ състав
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 94-Н-50(3)/28.03.2017
г. на Кмета на Община А., с което е отказан достъп до
обществена информация, по Заявление за достъп до информация вх. № 94-Н-50 от
15.02.2017 г., подадено от Н.И.К..
ИЗПРАЩА преписката
на Кмета на
Община А. за ново
произнасяне по Заявление за достъп до информация вх.
№ 94-Н-50 от 15.02.2017 г., подадено от Н.И.К., при съблюдаване на дадените с
настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА Община А. да заплати на Н.И.К., с ЕГН **********, сумата от 660 лв.,
представляваща заплатените държавна такса и възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на
страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: