№ 158
гр. Сливен, 28.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми март през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Симеон Ил. Светославов
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно
частно гражданско дело № 20222200500123 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК, във вр. с
чл.248 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от „Елфи Турс“ ЕООД, гр.София чрез
адв. Д. Г. от САК против Определение №235 от 31.01.2022г. на Сливенски районен
съд, постановено по гр.д. №3924/2021г. по описа на същия съд, с което е отхвърлено
искането на „Елфи Турс“ ЕООД за изменение на постановеното по делото решение в
частта относно разноските чрез намаляване на присъдените в полза на ТР. В. Б. и Т.
ИВ. Б. разноски за адвокатско възнаграждение от 800лв. на 581,68лв.
Жалбоподателят заявява, че обжалваното определение е неправилно. Счита, че
присъдените с решението разноски в размер на 1004,36лв. е прекомерно висок,
предвид ниската степен на фактическа и правна сложност на делото. Намира, че
размерът е определен неправилно, предвид чл.7, ал.2 от Наредба №1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, като размерът следва да се определя на база
материалния интерес, а не броя на исковете. Самата разпоредба на чл.7, ал.2 от
Наредбата изрично посочвала като водещ фактор материалния интерес. Посочва, че
делото е с ниска фактическа и правна сложност, не са правени доказателствени
искания, не са призовавани свидетели, като е проведено само едно открито съдебно
заседание, не са били необходими писмени бележки. С оглед изложеното моли съда да
отмени обжалваното определение и да постанови ново, с което да намали присъдените
в полза на ищеца разноски до минимален размер от 581,68лв.
Препис от частната жалба е връчен редовно на другата страна, като в
законоустановения срок е постъпил отговор на същата.
1
С отговора на частната жалба ТР. В. Б. и Т. ИВ. Б. чрез адв. Д.И. от АК –
Сливен оспорва частната жалба като неоснователна. Посочва, че в производството са
предявени два обективно кумулативно съединени иска, които са различни по своя
характер. Държавна такса е внесена за всеки отделен иск. Съгласно чл.2, ал.5 от
Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове за всеки
един от тях поотделно. За първия иск възнаграждението възлиза на 500,13лв., а за
втория – на 300лв. По този начин адвокатското възнаграждение в договорения и
заплатен размер от 800лв. било в минималния размер по Наредбата. Моли съда да
остави без уважение частната жалба. Претендира присъждане на направените в
производството разноски за адвокатско възнаграждение.
От фактическа страна се установява следното:
Производството по гр.д.№3924/2021г. по описа на Сливенски районен съд е
било образувано въз основа на исковата молба, подадена от ТР. В. Б. и Т. ИВ. Б. против
„Елфи Турс“ ЕООД, гр.София, с която са предявени при условията на активно
субективно и обективно кумулативно съединяване искове, както следва: иск за
заплащане на сумата от 3859лв., представляваща внесен авансов депозит по договор за
организирано пътуване от 08.02.2020г., с правно основание чл.55, ал.1, предл.2 от ЗЗД,
вр. чл.25 от ЗМДВИП, ведно със законната лихва при забава, считано от подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на главницата и акцесорен иск за
заплащане на мораторна лихва върху главницата в размер на 115,77лв. За периода от
15.05.2021г. до 30.08.2021г., с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД.
С исковата молба е представен договор за правна защита и съдействие, съгласно
който договореното и платено в брой адвокатско възнаграждение е в размер на 800лв.
В проведеното на 08.12.2021г. открито съдебно заседание процесуалният
представител на ищците – адв. И. е представил и списък на разноските, включващи
платена държавна такса в размер на 204,36лв. и адвокатски хонорар в размер на 800лв.
С отговора на исковата молба, пълномощника на ответното дружество адв. Г. е
направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.
Призната е основателността на предявените искове и са представени доказателства за
заплащането на претендираните суми с дата след подаване на исковата молба.
С Решение №766/16.12.2021г. по гр.д.№3924/2021г. на СлРС са отхвърлени
предявените искове, поради извършено на 15.10.2021г. плащане; осъдено е ответното
дружество „Елфи Турс“ ЕООД да заплати на ТР. В. Б. и Т. ИВ. Б.мораторна лихва за
забава върху главницата за периода 31.08.2021г. – 15.10.2021г. в размер на 49,31лв. и
разноски по делото в общ размер от 1004,36лв.
Във връзка с направеното възражение по чл.78, ал.5 от ГПК районният съдия в
2
мотивите на решението е посочил, че възражението е неоснователно, тъй като
договореното и заплатено адвокатско възнаграждение за предявените два иска е в
минималния размер по НМРАВ.
Решението е връчено на „Елфи Турс“ ЕООД на 04.01.2022г., като на 14.01.2022г.
същото е подало молба по чл.248 от ГПК с искане за изменение на решението в частта
относно разноските, като присъдените на ищците разноски за адвокатско
възнаграждение бъдат намалени до минималния размер по Наредба №1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения – 581,68лв.
По искането е постъпил отговор от насрещната страна със становище за
неоснователност, поради спазване на разпоредбите на НМРАВ и определено
възнаграждение в минималния размер.
С обжалваното Определение №235 от 31.01.2022г. по гр.д.№3924/2021г., СлРС
е оставил молбата без уважение, като е посочил, че договореното е заплатено от
ищците адвокатско възнаграждение не е прекомерно, а е в минималния размер,
предвиден в чл.7, ал.2, т.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 и чл.5, ал.2 от Наредба №1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Определението е връчено на „Елфи Турс“ ЕООД на 08.02.2022г. Частната жалба
против него е подадена по пощата с пощенско клеймо от 16.02.2022г.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Съдът намира частната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна,
имаща правен интерес от обжалването и в законово определения срок.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Въззивният съд споделя съображенията, изложени от първоинстанционния съд в
обжалваното определение относно неоснователността на молбата за изменение на
решението в частта относно присъдените разноски за адвокатско възнаграждение на
ищците.
На първо място следва изрично да се посочи, че от присъдения общ размер
разноски в полза на ищците – 1004,36лв., адвокатското възнаграждение е в размер на
800лв., а сумата от 204,36лв. представлява заплатена държавна такса. Следователно
възражението за прекомерност може да се направи само за сумата от 800лв., а не както
го е заявил адв. Г. за целия размер на присъдените разноски.
На следващо място, съдът приема, че договорения и заплатен в брой
/доказателството е отбелязването в договора за правна защита и съдействие/
адвокатски хонорар от 800лв. е съобразен с всички нормативни изисквания на Наредба
№1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Налице са предявени два обективно кумулативно съединени иска, със
3
съответна цена от 3859лв. и 115,77лв.
Следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл.2, ал.5 от Наредба
№1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално
представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се
определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки от тях поотделно.
Районният съд се е съобразил с тази правна норма. Използвания израз в разпоредбата
на чл.7, ал.2 от Наредбата „интерес“ не изключва прилагането на разпоредбата на чл.2,
ал.5 от Наредбата. Напротив, тя визира определената цена на иска и не изключва
прилагането на отделните хипотези към цената /интереса/ на всеки един от исковете
поотделно.
Прилагайки разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 и т.1 от Наредба №1/2014г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията към момента на
сключване на договора за правна защита и съдействие, минималния размер на
адвокатския хонорар за двата иска възлиза на сумата от 800,13лв. /500,13лв. за главния
иск и 300лв. за акцесорния иск/. Поради това и заплатения адвокатски хонорар в размер
от 800лв. е изцяло в минималния размер по НМРАВ и не се явява прекомерен.
С оглед гореизложеното, молбата на ответното дружество „Елфи Турс“ ЕООД по
чл.248 от ГПК се явява неоснователна и следва да се остави без уважение.
Поради това, въззивният съд намира, че обжалвания съдебен акт не страда от
посочените в жалбата пороци. Частната жалба се явява неоснователна и като такава
следва да се остави без уважение.
С оглед неоснователността на частната жалба, на жалбоподателят не се дължат
разноски, като той следва да понесе своите, така, както ги е направил и да заплати на
въззиваемата страна направените от нея в производството по обжалване разноски за
адвокатско възнаграждение в доказания размер от 200лв.
Ръководен от изложените съображения и на основание чл.278 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба, подадена от „Елфи Турс“
ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ******* против
Определение №235 от 31.01.2022г. по гр.д. №3924/2021г. на Сливенски районен съд, с
което е оставено без уважение искането му за изменение на постановеното по делото
Решение №766/16.12.2021г. в частта за разноските, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА „ЕЛФИ ТУРС“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ******* да заплати на ТР. В. Б. с ЕГН ********** и Т. ИВ. Б. с
4
ЕГН **********, двата от гр. Сливен, ******* сумата от 200лв., представляваща
направени в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5