Р Е Ш Е Н И Е
№ 83
Гр.Попово,10.06.2019г.
Поповски районен съд, в
публично заседание на четиринадесети май две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИНЕЛА С.
При секретар
И.Б., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1013 по описа на 2018
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е установителен
иск по реда на чл.415 от ГПК, във вр.
с чл.99 от ЗЗД, във вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.240 от ЗЗД, вр. с чл.92 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът- „А. за С. на В.”
ЕАД, гр. С., твърди, че на 04.12.2017г.
бил подписан договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) на основание чл.99 ЗЗД, с който задължението
по договор за заем № ***/18.04.2017г.
било прехвърлено изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви на дружеството-кредитор, на „А. за С. на В.”ООД,
чийто правоприемник бил „А. за С. на В.” ЕАД, гр. С.. Длъжникът бил
уведомен по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД с уведомително писмо с известие
за доставяне, което било получено от него на 13.12.2017г.
Твърди се още, че на
18.04.2017г. между заемополучателя Т.Н.Р. и „В. К.“
ООД , като заемател,
бил сключен договор за паричен заем № ***, по силата на който Р. получила сумата в размер на 500.00 лв. Заемателят се
задължил да я върне, ведно със законната лихва, в размер на 33.94
лв., на 3 равни месечни погасителни
вноски, в размер на 177.98 лв. всяка, като падежа на първата била 18.05.2017г.,
а падежа на последната погасителна вноска била на 17.07.2017 г.
На основание сключения договор и Тарифата на „В.
К.“ ООД, при забава на плащането на погасителна вноска, на определени дни- на 4, 8, 11 и на 25-тия ден забава заемателят дължал заплащането на суми за разходи на заемателя за покриване на телефонни разговори, изпращане на
писмени покани и електронни съобщения. На това основание на заемодателя била
начислена такса за събиране на просрочени вземания, в размер на 150.00 лв. Освен това страните договорили, че при забава
на плащанията с повече от 57 дни, заемателят дължал
еднократна такса в размер на 70.00лв., представляваща направени разходи за
събиране на просрочените вземания, включващи ангажираността на едни служител.
В договора било
уговорено още, че заемателят се задължавал в 3-дневен срок от подписване на
договора за заем да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията му по
договора, като при непредставяне на
някое от изброените обезпечения на заемателя се
начислявала неустойка. Твърди се,
че заемателят
не бил представил на заемодателя нито едно от договорените обезпечения, поради което
на същия била начислена неустойка за неизпълнение в размер на 77.97лв.,
която страните постигнали споразумение
да бъде разсрочена на 3 равни вноски, всяка в размер на 25.99лв., платими на
съответните падежни дати на погасителните вноски по договора за заем.
Твърди се, че заемателят се
съгласил още да ползва допълнителната
услуга по експресно разглеждане на документи за одобрения на паричен заем, за
която същия дължал такса за експресно разглеждане на документи в
размер на 77.97 лв. която страните
постигнали споразумение да бъде разсрочена на 3 равни вноски, всяка в
размер на 25.99лв., платими на съответните падежни дати на погасителните вноски
по договора за заем.
Твърди се,
че за периода от 19.05.2017г. до момента на подаване на заявлението в съда на
длъжника била начислена и лихва за забава в размер на 30.53лв., като съвкупност
от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала,
неплатена погасителна вноска.
Във връзка с изложеното, ищцовото
дружество подало заявление до PC - Попово за издаване на заповед за изпълнение
по реда на чл. 410 от ГПК, за което било
образувано ч.гр дело №729/2018г. по описа на
съда. По ч.гр. дело била издадена заповед за изпълнение на парично задължение
срещу длъжника Т. Н. Р.. Тъй като длъжникът не бил намерен на установените
адреси, заповедта била връчена по реда
на чл.47, ал.5 от ГПК, което обусловило и предявяване на настоящия иск.
Предвид изложеното, дружеството моли съда да
признае за установено, че ответника
дължи на ищеца, общо сумата 940.41лв.
, от която 500.00лв. -главница; 33.94
лв.- договорна лихва за периода от 18.05.2017 г. до 17.07.2017 г. ; 77.97лв.-
такса за експресно разглеждане на искане за отпускане на кредит, начислена за
периода от 18.05.2017г. до 17.07.2017г.; 150.00лв.- такса разходи за събиране
на просрочени задължения; 70.00лв. -такса разходи за дейност на служител;
77.97лв.- неустойка за неизпълнение на задължение, начислена за периода от
18.05.2017 г. до 17.07.2017 г.; 30.53лв.- лихва за забава, за периода от
19.05.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната
лихва, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 01.08.2018 г.,
до окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена заповед
за изпълнение по ч.гр.д. №729/2018г. по описа на ПпРС. Претендират се и
разноски както по заповедното производство, така и за направените
разноски по настоящото дело.
В с.з. не се явява представител. От пълномощник на ищцовото дружество е постъпила молба, с която заявява, че поддържа предявените искове.
В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК постъпи писмен отговор от назначения особен
представител на ответника Т.Н.Р. -адв.Б.К. от
ТАК, в който изразява доводи за
допустимост на предявения иск. Редовно призован за с.з. особения представител
на ответника се явява и изразява становище за основателност на предявените
искове.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа
страна:
Видно от приложеното
ч.гр.д. №№729/2018г на
ПпРС,
по подадено от
дружеството- ищец заявление
по чл.410 от ГПК
срещу ответника била издадена
заповед за изпълнение на
парично задължение № 666/02.08.2018г.
за заплащане на 940.41лв. , от която 500.00лв.
-главница; 33.94 лв.- договорна лихва за периода от 18.05.2017 г. до 17.07.2017
г. ; 77.97лв.- такса за експресно разглеждане на искане за отпускане на кредит,
начислена за периода от 18.05.2017г. до 17.07.2017г.; 150.00лв.- такса разходи
за събиране на просрочени задължения; 70.00лв. -такса разходи за дейност на
служител; 77.97лв.- неустойка за неизпълнение на задължение, начислена за
периода от 18.05.2017 г. до 17.07.2017 г.; 30.53лв.- лихва за забава, за
периода от 19.05.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със
законната лихва, считано от датата на постъпване на заявлението в съда –
01.08.2018 г., до окончателното изплащане на задължението – всички суми дължими по Договор за паричен заем № ***/18.04.2017г., сключен между длъжника и „В. К.“ ООД, вземането по който е
прехвърлено по силата на Приложение № 1/04.12.2017г. към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 22.01.2013г. на „А. за С. на В.” ООД, правоприемник на
което е „А. за С. на В.“ АД, понастоящем
„А. за С. на В.“ ЕАД.
След връчване на заповедта за
изпълнение, на осн.чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, на заявителя бил даден едномесечен срок за
предявяване на настоящия иск.
От събраните по делото писмени доказателства съдът приема, че на
18.04.2017г. е сключен договор за паричен заем с № *** между „В. К.“ ООД като заемодател Т.Н.Р. като заемател.
Видно от договора за заем ответника е получил сумата от 500.00лв., като
подписването на договора удостоверява, че заемателят
е получил изцяло заемната сума, като договорът има силата на разписка за
предадената и получена сума- чл.2, ал. 2 от процесния
договор. Посочени са условията, при
които заемателят се е задължил да върне така заетата
сума, а именно: размер на погасителна
вноска-203.97лв., включваща дължимата главница, лихва и такса за експресно
разглеждане; срок на заема-3 месеца; брой вноски-3, на падежи-15.05., 17.06. и
17.07.2017г.; годишен лихвен
процент-40.28%; ГПР-49.44%, и общ размер на всички плащания в т.ч. и такса за
експресно разглеждане -611.91лв.
В чл.1, ал.3 от Договора страните договорили, че за извършената от кредитора допълнителна услуга по експресно
разглеждане на заявката за паричен заем, заемателят
дължал такса в размер на 77.97лв., която такса следвало да заплати разсрочено, на равни части, включена в размер
на всяка една от погасителните вноски.
Съобразно чл.4, ал.1 от договора заемателят се е
задължил в срок от три дни от сключване на договора да предостави на
заемодателя едно от следните обезпечения : 1/ едно физическо лице –поръчител с
поставени изисквания към тях; 2/ б. гаранция
в размер на цялото задължение, като съгласно ал.2 при неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение заемателят
дължи неустойка в размер на 77.97лв., която се изплаща разсрочено с всяка
погасителна вноска, като в този
случай дължимата вноска е в размер на 229.96лв., а общото задължение
по договора е 689.88лв.
Съгласно чл.8 от договора при
забава в плащането на някоя от погасителните вноски заемателят
дължи на заемодателя законната лихва върху забавената сума за всеки ден забава.
Към договора ищцовото
дружество е представило и Тарифа на „В.
К.“ ООД относима към Договори за паричен заем „В. С.14
и 30“ или „В.п. 14 и 30“ (л.9 и л.10 от делото), въз основа на която на
ответника са начислени и следните такси, предмет на настоящия иск: 150.00лв.- такса разходи за събиране на просрочени
задължения, съгласно т.1 от Тарифата относима към
договори за паричен заем със срок на погасяване на месечна погасителна вноска и
70.00лв. -такса разходи за дейност на служител, съгласно т.2 от Тарифата относима към договори за паричен заем със срок на
погасяване на месечна погасителна вноска
Видно от писмените доказателства, представени по делото, на 22.01.2013г. е
сключен Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания между „В. К.“ ООД
в качеството му на цедент и „А. за С. на В." ООД
с ЕИК ********* - цесионер, като последната е
преобразувана с промяна на правната форма в „А. за С. на В." ЕАД с ЕИК
*********. Предмет на договора за цесия е прехвърляне на станали ликвидни и
изискуеми в пълен размер вземания, произхождащи от договори за заеми, сключени
от Продавача с физически лица, които не изпълняват задълженията си по тях,
които вземания се индивидуализират в Приложение № 1, което ще бъде неразделна
част от този договор, считано от датата на неговото съставяне. Следващите вземания
се индивидуализират от страните в ново Приложение № 1 със съответна нова дата,
като с неговото съставяне, то става неразделна част от договора. За целите на
Рамковия договор всяко поредно Приложение № 1
има силата и значението на допълнително споразумение към него, изменящо
го съответно.
На 04.12.2017г. е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 22.01.2013г., по силата на което вземането на „В. К.“
ООД от ответника Т.Р. по договор за паричен заем № *** от 18.04.2017г., в размер на 500.00лв. е прехвърлено на ищеца. От това
приложение се установява, че остатъка
на дължимата сума към 04.12.2017г. е в размер на 909,88лв.
По делото е приложено и потвърждение
за сключената цесия от 04.12.2017г., подписано от законния представител на „В. К.“ ООД. На л.19 от делото е приложено заверено копие на пълномощно, подписано от законния
представител на В. К.“ ООД, с което „А.
за С. на В.“ АД е упълномощено да уведоми от името на дружеството всички длъжници по вземания на дружеството, възникнали по силата
на сключени договори за кредити, които дружеството е цедирало
съгласно договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.01.2013г., във
връзка с изпълнение на законовото задължение по чл. 99,ал.3 от ЗЗД.
По
делото е
приложено и заверено копие на уведомление за извършеното прехвърляне на вземането от
„В. К.“ ООД , чрез „АСВ“ ЕАД, изх. № УПЦ-П-ВИВ/*** от 08.12.2017г. с
което, в изпълнение разпоредбата на чл. 99,ал.3 от ЗЗД, Т.Р. е уведомена за прехвърлянето на вземането срещу него по договор за кредит № *** в полза на новия кредитор – „А. за С. на В.“
ЕАД. Уведомлението е получено, лично от
ответника на 13.12.2017г., видно от приложената обратна разписка.
От извършената СЧЕ по делото се
установява, че е
отпуснат кредит от „В.
К.“ ООД
на ответника на 18.04.2017г.,
в размер на 500.00лв., като същата е
получена в брой, при подписване на договора. Установява се още, че няма извършвани плащания от ответника към „В. К.“ ООД,
както и към ищцовото
дружество. Размерът
на неизплатената част от отпуснатия кредит към момента на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК в съда, така и към настоящия момент, вещото лице е изчислило общо в размер на 970.99лв., от които 500.00лв. – главница,
33.94лв.- договорна лихва от
18.05.2017г. до 17.07.2017г., 77.97лв.-
такса за експресно разглеждане на искане за отпускане на кредит, начислена за
периода от 18.05.2017г. до 17.07.2017г.; 150.00лв.- такса разходи за събиране
на просрочени задължения; 70.00лв. -такса разходи за дейност на служител;
77.97лв.- неустойка за неизпълнение на задължение, начислена за периода от
18.05.2017г. до 17.07.2017г.; 61.11лв.- лихва за забава, за периода от
19.05.2017г. до 01.08.2018г. (датата на подаване на заявлението в съда).
Заключението на вещото лице е прието
и приложено по делото, тъй като не бе оспорено от нито една от страните.
При така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е установителен, след указания на съда на осн. чл.415,
ал.1, т.2 от ГПК, поради което ищецът има правен интерес от предявяването му и
предвид обстоятелството, че е спазен срокът по чл. 415 от ГПК, то искът е
допустим.
Разгледан по същество, съдът го намира за основателен отчасти по следните
съображения:
За уважаването на исковата претенция е необходимо ищецът да докаже
качеството си на кредитор, факта, от
който произтича вземането му, както по основание, така и по размер, т.е.
валидно сключен договор за цесия; уведомяване на длъжника за извършената цесия;
валидно сключен договор за заем, сключен с цедента; че цедента е
бил изправна страна по договора за заем,
като е изпълнил всички свои задължения по договора за заем; че между
страните е постигнато съгласие, че при неизпълнение на договорно задължение се
дължи неустойка в определен размер, че е налице виновно неизпълнение на
договора от страна на ответника, и
забавата на длъжника.
В настоящия случай ищецът претендира да е носител
на вземане, произтичащо от Договор за паричен заем № ***/18.04.2017г., сключен между ответника и „В. К.“ ООД, което вземане е
било предмет на договор на цесия, с цесионер „А. за С. на В.“ ЕАД.
От
събраните по делото доказателства се установи, че между ответникът Т.Р. и „В. К.“ ООД е сключен договор за паричен заем № ***/18.04.2017г., по силата на който
заемодателят предоставил на заемателя парична сума в размер на 500.00лв., срещу
задължението на заемателя да я върне на 3
месечни вноски, с първа погасителна
вноска на 18.05.2017г., и последна погасителна вноска на 17.07.2017г. Не се спори, че заемателят е
подписал договорът за заем. В чл.2, ал.2
от договора страните са се съгласили, че с подписването му заемателят
удостоверява реалното получаване в брой на заемната сума, а договорът има характер на разписка за
получаването й.
От
изложеното съдът намира, че ищецът доказа по безспорен начин възникналото
валидно облигационно правоотношение между ответника и "В. К." ООДД
основано на цитирания по-горе договор за заем, както и изпълнение на
задължението на заемодателя да предаде реално в заем паричната сума, което предпоставя насрещната престация
на заемателя- ответник да върне заетата сума.
Не се спори и за това, че сключеният договор за прехвърляне на вземания (цесия) е валиден, и в Приложение №1/04.12.2017г. фигурира вземането, което „В. К.“ ООД има от ответника по договор за паричен заем № ***/18.04.2017г. Няма спор е по отношение на това, че длъжника е уведомен за извършеното прехвърляне, посредством изпратеното до него уведомление. В конкретния случай, по делото е представено пълномощно, съгласно което цедента е упълномощил цесионера да уведоми от негово име всички длъжници по договори за потребителски кредити за извършеното прехвърляне на вземанията. Съдът приема, че с даденото изрично пълномощно стария кредитор се е освободил, или прехвърлил това свое задължение към новия кредитор-цесионера и ищец в настоящото производство. Предвид на всичко изложено дотук, съдът счита, че ответникът е уведомен надлежно за извършеното прехвърляне, и за него
възниква
задължението да престира на цесионера,
на осн. чл.99, ал.4 от ЗЗД.
Няма спор и за това, че ответника и към настоящия момент
не е изпълнил задължението си да върне така заетата сума, ведно с договорената
лихва, както и договорената такса за експресно обслужване. Поради което
исковата претенция за претендираната главница в
размер на 500.00лв., договорна лихва от 18.05.2017г. до 17.07.2017г. в размер
на 33.94лв. и за такса за експресно разглеждане на
искане за отпускане на кредит, начислена за периода от 18.05.2017г. до
17.07.2017г. в размер на 77.97лв. се явява основателна и доказана, и като
такава следва да бъде уважена. Следва да бъде уважена и претендираната
лихва за забава в претендирания от ищцовото дружество размер от 30.53 лв. за периода от
19.05.2017г. до 01.08.2018г., независимо от това, че вещото лице е изчислило,
че тази претенция е в размер на 61.11лв. В конкретния случай ищцовото дружество не е
направило изменение на иска, поради което следва да се признае за установено, че
ответника дължи и лихва за забава именно
в размер на 30.53лв. за периода от 19.05.2017г. до 01.08.2018г.
По отношение на договорената неустойка – чл. 4.2 във вр.
с чл. 4.1 от договора и начислените
такси по Тарифа на „В. К.“ ООД относима
към Договори за паричен заем „В. Сега 14 и 30“ или „В.п. 14 и 30“ съдът намира
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Съгласно т. 3 от ТР №
1/2009г. на ОСТК на ВКС, неустойката
следва да се приеме за нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, когато
единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Преценката за
нищожност се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на
договора, при съблюдаване и на примерно изброените критерии: естеството на
задълженията (парични или на непарични) и размерът на задълженията,
изпълнението, на които се обезпечава с неустойка, дали изпълнението на
задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство, залог, ипотека
и др., вид на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна)
и вида на неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова
част, съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от
неизпълнение на задължението вреди.
При така посочените критерии и след анализ на доказателствата по делото,
съдът намира, че уговорената компенсаторна неустойка е нищожна, като
противоречаща на добрите нрави.
В случая, естеството на уговореното
задължение по чл. 4.1 от договора за заем е непарично. Същото не е главно, а акцесорно и спомагателно, т. е. такова, което цели да
обезпечи изпълнението на главното задължение - да се върне заемната сума, ведно
с дължимата възнаградителна лихва. Неизпълнението на
главното задължение е същественото по договора, докато неизпълнението на задължението
по чл. 4 не може да се определи като такова, с оглед интереса на заемодателя.
Ако за заемодателя беше важно и съществено в негова полза да бъде учредено
поръчителство, той би го поставил като условие за сключването на договора.
Освен това, неизпълнението на това задължение не влече някакви самостоятелни
вреди, извън вредите от неизпълнение на главното задължение. Тези доводи
обуславят извода, че тази клауза не съответства на своята обезщетителна
функция, при липса на предполагаеми вреди и приоритетно е насочена само да
санкционира заемателя.
Същото важи и за начислените такси съгласно посочената по-горе Тарифа. Т.1 от
посочената по-горе Тарифа гласи следното: „ На 4-тия и 18-тия ден забава
от всяка погасителна вноска заемателя дължи на
заемодателя заплащането на по 10.00лв. На 11-тия и на 25-тия ден забава от
всяка погасителна вноска заемателя дължи на
заемодателя заплащането на по 15.00лв.Максималният размер на всички начислени
разходи не може да превишава 75.00лв. за заемни суми в размер на 300.00лв.,
125.00лв. за заемни суми в размер на 400.00лв. и 175.00лв. за заемни суми от
500.00лв. до 1500.00лв.“, а т.2 е в
следния смисъл: „ При забава с повече от 57 календарни дни за плащане, на която
и да е погасителна вноска по договор за апричен заем,
се заплащана 58-я ден забава еднократно сума в размер на 70.00лв.,
представляващи направени разходи за събиране на просрочените вземания,
включващи ангажиране дейността на
лице/служител, което осъществява и администриране дейността по събиране на
вземането“ Или от прочита на тези клаузи
се налага извода, че единствената цел е да се санкционира неизправната страна,
като заемодателя получи парична облага.
Още повече, че таксата по т.1 от тази Тарифа не е ясно как и по какъв начин е изчислена в
размер на 150.00лв., при положение, че
за параметрите на сключения договор тя
би следвало да е в размер на 175.00лв.
Няма и доказателства за това дали
действително са направени разходи за събиране на вземането, какви точно
са те, т.е. в какво се изразява дейността
на този служител, за да може да се прецени дължат ли се и в какъв размер.
Предвид изложеното съдът намира,
че след като целта на посочената
неустойка и такси е само да санкционира
неизправната страна, и чрез нея
заемодателят цели при неизпълнението да извлече допълнителна парична облага,
която не му се следва, то същите противоречат на добрите нрави, тъй като целят
неоснователно обогатяване на заемодателя. Освен изложеното, съдът намира, че
посочените от заявителя клаузи в договора за потребителски кредит за
начисляване на неустойка и такси имат за цел да бъдат преодолени ограниченията,
които императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК поставя пред кредиторите.
Заобикаляйки по този начин императивните ограничения на закона, съгласно чл.
21, ал. 1 ЗПК, тези клауза се явяват нищожни. Поради което претенцията за признаване за установено, че ответника дължи
на ищеца сумата 150.00лв.- такса разходи за
събиране на просрочени задължения; 70.00лв. -такса разходи за дейност на
служител и 77.97лв.- неустойка за
неизпълнение на задължение, начислена за периода от 18.05.2017 г. до 17.07.2017
г., е неоснователна и
като такава подлежи на отхвърляне.
При този изход на делото, следва да се разпредели и отговорността за
разноските, които ответникът дължи
ищеца, както за тези направени в
заповедното производство, така и в настоящото производство.
Така, на осн. чл.78, ал.1, ответникът следва да
заплати на ищцовото дружество сумата от 51.24лв,
представляващи разноски по ч.гр.д. № 729/2018г., както и сумата от 392.81лв.,
представляващи разноски в настоящото производство, съобразно уважената част на исковете.
Водим от горното съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Т.Н.Р.,***,
ЕГН-********** ДЪЛЖИ на „А. за С. на В.” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Д-р П. Д.” № 25, офис-сграда
Л. ет. 2, офис 4, представлявано от Н.
Т. С. и М.Д.Д., действащи чрез ю.к.Ц.П.,
СУМАТА 500.00лв. ( петстотин лева и
00ст.) –главница, СУМАТА 33.94 лв. (тридесет и три лева и 94ст.)- договорна лихва за
периода от 18.05.2017г. до 17.07.2017г., СУМАТА 77.97лв. (седемдесет и седем лева и 97ст.)-
такса за експресно разглеждане на искане за отпускане на кредит, начислена за
периода от 18.05.2017г. до 17.07.2017г. И
СУМАТА 30.53лв. (тридесет лева и 53ст.)-
лихва за забава, за периода от 19.05.2017г. до 01.08.2018 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 01.08.2018г. до
окончателното изплащане на задължението – всички суми
дължими по Договор за паричен заем № ***/18.04.2017г.,
сключен между длъжника и „В. К.“ ООД, вземането по който е прехвърлено по
силата на Приложение № 1/04.12.2017г. към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 22.01.2013г.
на „А. за С. на В.“ ЕАД, за което вземане е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. №729/2018г. по описа на ПпРС,
КАТО ОТХВРЪЛЯ предявения иск за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумата 150.00лв.- такса разходи за събиране на просрочени задължения; сумата
70.00лв. -такса разходи за дейност на служител и сумата 77.97лв.- неустойка за неизпълнение на
задължение, начислена за периода от 18.05.2017г. до 17.07.2017г.
ОСЪЖДА Т.Н.Р.,***, ЕГН-********** ДА ЗАПЛАТИ на „А. за
С. на В.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
бул. „Д-р П. Д.” № 25, офис-сграда Лабиринт ет. 2, офис 4, представлявано
от Н. Т. С. и М. Д. Д.., действащи
чрез ю.к.Ц.П., СУМАТА 51.24лв. (петдесет и един лева и 24 ст.), представляваща разноски по ч.гр.д. №729/2018г. по описа на ПпРС, както и СУМАТА 392.81лв. ( триста деветдесет и два
лева и 81ст.), представляващи разноски
настоящото дело, съобразно
уважената част на исковете,на осн. чл.78, ал.1 от ГПК
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок, от връчването му на страните, пред
Окръжен съд-Търговище.
СЪДИЯ: