Р
Е Ш Е
Н И Е
№
251 13.07.2020г. град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският административен съд, ІІ
състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети юни през две хиляди и
двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА
при секретар Албена
Ангелова
и с участието на прокурор
като разгледа докладваното от съдия Г. Динкова
административно дело № 253 по описа за 2020., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е с правно основание чл.156
и сл. от данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във връзка с чл.4,
ал.1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ и чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с §2 от ДР на ДОПК.
Образувано е по жалба от
„Българо-Американска кредитна банка“ АД със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.“Славянска“ № 2, подадена чрез пълномощника Ц.П., против АУЗД №
71637/ 11.02.2020г., издаден от старши инспектор в отдел „Местни данъци и
такси“ при Община Стара Загора, потвърден с Решение № 71637/ 20.03.2020г. на
Началник отдел „Местни данъци и такси“ при Община Стара Загора. В жалбата са
релевирани доводи за нищожност и незаконосъобразност на оспорения акт.
Жалбоподателят счита, че не е спазена формата и вида на административното
производство. Възразява срещу установеното задължение за довнасяне на данък при
придобиване на имущество по възмезден начин и начислени лихви за просрочие.
Твърди, че при придобиване на имота дължимият данък е заплатен в цялост
съобразно данъчната оценка, с която е разполагал частният съдебен изпълнител,
издал постановление за възлагане на имота. Поддържа, че определянето на
данъчната оценка, съответно съпоставката й с цената на придобиване на имота, се
следва към датата на влизане в сила на постановлението за възлагане, с оглед на
което данъкът по чл.44 от ЗМДТ не трябва да се определя като размер въз основа
на подадена декларация по чл.14 от ЗМДТ.
Допълва, че в АУЗД не е посочен срокът на начисляване на лихвата. Моли
съда да отмени като нищожен и незаконосъобразен оспорения АУЗД № 71637/ 11.02.2020г
на орган по приходите в Община Стара Загора.
Ответникът по жалбата - Началник отдел „Местни данъци и такси” при
Община Стара Загора, чрез процесуалния си представител старши експерт В.С.
оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Счита обжалвания
акт за законосъобразен, моли да бъде потвърден и да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение по представен списък на разноските.
От
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът установи следната фактическа
обстановка:
С
Постановление за възлагане на недвижим имот изх. № 43613/ 12.09.2019 г. по Изпълнително
дело /ИД/ № 20177650403016 по описа на ЧСИ Г.И., влязло в законна сила на 27.09.2019г,
на „Българо-Американска кредитна банка“ АД гр.София е възложен самостоятелен
обект в сграда с идентификсатор 68850.516.462.1.7 по КККР на гр.Стара Загора, с
площ 521,42 кв.м. и предназначение: за обслужваща дейност за битови услуги, с
административен адрес: гр.Стара ЗагораХХХ, намиращ се V/пети/ етаж в сграда № 1, разположена в
поземлен имот с идентификатор 68850.516.462 по КККР на гр.Стара Загора, заедно
с припадащите се идеални части от правото на строеж върху мястото, в което е
построена сградата, за сумата от 415 152лв. с вкл.ДДС в размер н
а69 192лв.
С
декларация по чл.14 от ЗМДТ вх.№ ДК14009109БФ/ 27.11.2019г жалбоподателят
заявява пред Община Стара Загора, че е придобил собствеността върху обект с
площ 521.42 кв.м. и идентификатор 68850.516.462.1.7 – „Офис ет.5“. Посочена е
отчетна стойност на обекта – 356 454лв. На 31.12.2019г. повторно е била
подадена декларация по чл.14 от ЗМДТ вх.№ 10083БФ/ за същия обект.
След
извършената проверка орган по приходите – старши инспектор в отдел „МДТ” при
Община Стара Загора, определен със Заповед № РД-25-152/ 23.01.2012г на Кмета на
Община Стара Загора, на основание
чл.107, ал.3 от ДОПК във връзка с чл.4 от ЗМДТ въз основа на собствени данни и
данни, получени от трети лица и организации относно задължение, за което по
закон не предвидено подаване на
декларация, издава АУЗД № 71637/ 11.02.2020г. С него на жалбоподателя са
определени задължения за данък при придобиване на имущество за 2019г в размер на
3 542.44лв и лихва за просрочие в размер на 185.26лв, изчислена към датата
на съставяне на акта. Като мотив за начисляване на данъка е посочено, че към
датата на придобиване на имота - 27.09.2019г,
данъчната му оценка, изчислена по нормите на Приложение № 2 от ЗМДТ съобразно
данните от подадените декларации по чл.14 от ЗМДТ, е по-висока от цената при
придобиване /уговорената цена/. Затова като основа за определяне на данъка при
придобиване на имущество по дарение и възмезден начин се приема данъчната оценка
в размер на 487 654.60лв. На основание чл.37, ал.2 от Наредбата за
определянето и администрирането на местните данъци на територията на Община
Стара Загора /в редакцията, валидна към 27.09.2019г/ е приета ставка в размер
2.5 на сто върху посочената данъчна основа и е определено задължение за данък
при придобиване на имущества по дарение и по възмезден начин, дължимо от
жалбоподателя, в размер на 12 12 191.44лв. Приспадната е платена с
банков превод от 18.10.2019г сума в размер на 8 649.00лв и разликата от 3 542.44лв
е посочена като дължим остатък за довнасяне ведно с лихва за просрочие.
В нормативно установения срок по
чл.107, ал.4 от ДОПК издаденият АУЗД е оспорен с жалба вх.№ 10-84-13/
24.02.2020г пред Началника на отдел „МДТ” при Община Стара Загора с оплаквания
за нищожност и незаконосъобразност. С
Решение № 71637/ 20.03.2020г. актът е потвърден изцяло като не е възприето
възражението на жалбоподателя за недължимост на определения размер за довнасяне
на данъка, а жалбата в частта, с която се иска обявяване нищожността на АУЗД е
отхвърлена поради липсата на правомощия за прогласяване нищожност на този вид
административни актове.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в
жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна
проверка на законосъобразността на оспорения акт на основание чл. 168, ал.1 във
връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното от правна страна:
Оспорването, като направено в
законово установения срок, от легитимирано лице, за което актът е
неблагоприятен, както и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна.
Предвид законовата уредба по ЗМДТ и
с оглед представените доказателства, съдът намира, че АУЗД № 71637/ 11.02.2020г
е издаден от компетентен орган - старши инспектор в отдел „Местни данъци и
такси” при община Стара Загора, упълномощен да осъществява функции на орган по
приходите съгласно изискванията на чл.4, ал.4 във вр. с ал.3 от ЗМДТ със
Заповед № РД–25–152/ 23.01.2012г. на Кмета на община Стара Загора.
Актът е постановен в изискуемата
писмена форма, съдържа фактически и правни основания за издаването му.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че не е посочен периодът, за
който е начислена лихва за просрочие. Изрично в мотивите е отразена дата за
начало 27.09.2019г, а в диспозитива се съдържа крайният момент - 11.02.2020г,
когато е издаден АУЗД.
От
фактическа страна не е спорно между страните по делото, че жалбоподателят в
настоящото производство „Българо-Американска кредитна банка“ АД гр.София е
придобил собственост върху недвижим имот, изнесен на публична продан от частен
съдебен изпълнител, и е задължено лице по смисъла на чл.46, ал.1 във вр. с чл.
44, ал.1 от ЗМДТ за данък върху недвижим имот, придобит по възмезден начин. Не
е спорно също, а и е отразено в обжалвания АУАН, че е извършено плащане на този
данък в размер на 8 649.00лв в
предвидения от закона срок. Спорният въпрос се свежда до установяване на
основата за определяне размера на данъка, респективно налице ли е подлежащ на
довнасяне данък.
В глава ХIV от ДОПК са регламентирани
способите за установяване на данъци и задължителните осигурителни вноски, като
от тях за местните данъци и такси са приложими два способа: предварително
установяване, което се осъществява с акт за установяване на задължение по данни
от декларация по чл. 107,
ал. 3 от ДОПК и установяване, което се осъществява с ревизионен акт по чл. 108 от ДОПК. Административните производства за издаване на акт за
установяване на задължение по декларация и за издаване на ревизионен акт са
различни. Различен е и административният контрол върху тези актове. В първия
случай контролът се осъществява от ръководителя на звеното за местни приходи в
съответната община, а във втория контролът е от компетентността на кмета на
общината, предвид чл. 4,
ал. 5 от ЗМДТ.
Съгласно разпоредбата на чл.46, ал.1 ЗМДТ основа
за определяне на данъка е оценката на имуществото в левове към момента на прехвърлянето,
а при придобиване по давност - към момента на издаване на акта, удостоверяващ
правото на собственост, който подлежи на вписване. А според ал.2, т.1
имуществото се оценява, както следва: недвижимите имоти и ограничените вещни
права върху тях - по уговорената цена или по определена от държавен или
общински орган цена, а в случай че тя е по-ниска от данъчната им оценка - по
последната, съгласно приложение № 2. Настоящият съдебен състав счита, че в
конкретния случай разпоредбата на чл.46, ал.2 ЗМДТ е неприложима, тъй като не е
налице нито една от предпоставките, предвидени в нея - не е налице уговорена
цена, нито цена, определена от държавен или общински орган. Случаите, в които
се прилага разпоредбата, са изброени изчерпателно и е недопустимо тя да се
тълкува разширително и да се прилага и по отношение на други случаи, които не
са уредени изрично. Целта на разпоредбата на чл.46, ал.2 от ЗМДТ е да се
предотврати заобикалянето на закона чрез определяне на нереално ниска цена по
договорка на страните или по преценка на държавен или общински орган. Тази
опасност не съществува в случаите, когато се провежда публична продан, затова
приложението на разпоредбата на чл.46, ал.2 от ЗМДТ в случая би довело и до
несъответствие с целта на закона. Начинът на придобиване се определя от
жалбоподателя и след като е придобил чрез възлагане на недвижим имот при
публична продан процесния обект, данък недвижими имоти се определя върху
цената, по която е възложен имотът при публичната продан. В този смисъл е и
съдебната практика на ВАС - Решение № 966/ 23.01.2018г по адм.д.№ 10864/2016г,
Решение № 3120/ 13.10.2018г по адм.д. № 11146/2017г.
На следващо място се констатира, че не са спазени
формата и видът на административното производство. В случая безспорно е развито служебно производство за установяване
на публични общински задължения. След като е прието, че размерът на данъчната
оценка на процесния имот, изчислена на база данните в подадени от жалбоподателя
декларации по чл.14 от ЗМДТ и възприет от административния орган за основа при
определяне на данъка при придобиване на имота, е по-висок от цената на
придобиване, т.е. че е налице подлежащ на довнасяне данък, съдът счита, че е следвало да бъде възложена
ревизия за установяване действителния размер на задължението на „Българо-Американска
кредитна банка“ АД гр.София /аргумент от
Решение № 9825 от 26.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3328/2019 г., I о. на
ВАС/. Установяването на
задължения за данъци, съгласно чл. 108, ал.1 от ДОПК, се извършва само с
ревизионен акт след надлежно проведено ревизионно производство, а органът по
приходите недопустимо се е произнесъл с АУЗД.
Разпоредбата
на чл. 107, ал.3 от ДОПК,
послужила като основание за издаване на процесния административен акт,
предвижда АУЗД да се издаде служебно при
установяване на несъответствие между декларираните данни и данните, получени от
трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл. 103. По реда
на чл. 103 от ДОПК се отстраняват пропуски, непълноти и грешки в подадена
декларация, като същата разпоредбата дефинира понятието
"несъответствие", като съгласно текста такова е налице, когато
съдържанието на подадената декларация не съответства на изискванията за
попълването й и когато данните в декларацията не съответстват на данните,
получени от органите по приходите от трети лица или администрации, съгласно
изискванията на данъчното и осигурителното законодателство за подаване на
декларации и информация. Според чл. 107, ал. 3, изречение последно ДОПК във
връзка с чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ, акт може да се издаде и служебно, когато по
закон не е предвидено подаване на декларация или задължението не е платено в
срок и не е извършена ревизия. В случая обаче не е налице нито една от
предпоставките на чл. 107, ал. 3 от ДОПК
за издаване на АУЗД. За определяне на данъка по чл.46 от ЗМДТ не е предвидено
задължение за подаване на декларация. Той се заплаща към момента на придобиване
на собствеността съгласно разпоредбата на чл.49, ал.2 от ЗМДТ. В процесния АУЗД
не се коментира наличие на данъчна оценка на имота към момента на извършване на
сделката и несъответствие на размера й с подадените от жалбоподателя декларации
по чл.14 от ЗМДТ след придобиване на собствеността. Оспореният акт се базира
само на тези две декларации и от административния орган не са събирани никакви
други данни, нито са ползвани собствени
данни за определяне размера на данъка, а от друга страна – данък е заплатен
върху цената на възлагане на имота. Нормите, уреждащи данъчни задължения и
тяхното установяване, се тълкуват и прилагат стриктно предвид конституционния
принцип за законоустановеност на данъците, съответно основанията по чл.103 от ДОПК не могат да се тълкуват разширително.
Изложеното обосновава извод, че издаденият по реда на чл. 107 от ДОПК АУЗД № 71637/ 11.02.2020г
от орган по приходите в Община Стара Загора, потвърден с Решение № 71637/ 20.03.2020г. на Началник
отдел „Местни данъци и такси“ при Община Стара Загора, е незаконосъобразен
поради допуснати съществени нарушения на процесуални правила и неправилно
приложение на материалния закон, с оглед на което следва да бъде отменен.
При този изход на спора на ответника, въпреки
своевременно направеното искане, не се
дължат разноски.
Водим
от тези мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК и чл.143, ал.1 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба от
„Българо-Американска кредитна банка“ АД със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.“Славянска“ № 2, Акт за установяване на задължение по декларация №
71637/ 11.02.2020г., издаден от старши инспектор в отдел „Местни данъци и такси“
при Община Стара Загора, потвърден с Решение № 71637/ 20.03.2020г. на Началник
отдел „Местни данъци и такси“ при Община Стара Загора, с който на
„Българо-Американска кредитна банка“ АД гр.София са определени задължения за
данък при придобиване на имущество за 2019г в размер на 3 542.44лв и лихва
за просрочие в размер на 185.26лв, изчислена към датата на съставяне на акта –
11.02.2020г., като незаконосъобразен.
Решението
не подлежи на обжалване, съгласно чл.
160, ал. 6, изр. 2 ДОПК.
СЪДИЯ: