Р
Е Ш Е
Н И Е № 259
16.06.2022 г., гр. Стара
Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Административен
съд Стара Загора, седми състав, в открито съдебно заседание на шести юни през
две хиляди, двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА
КОСТОВА-ГРОЗЕВА
при
секретаря: Албена Ангелова
изслуша
докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА адм. д. №289 по описа на съда за 2022 г.
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. във връзка с чл. 98, ал. 2 от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и
чл. 186, ал. 4 от Закона за данък
върху добавената стойност /ЗДДС/.
Образувано е по жалба на „Магнолия 91“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище в гр. Стара Загора, представлявано от Управителя И. Й. Я., чрез адвокат К.Л. ***, против Заповед №ФК-17-0003647 от 09.02.2022 г. на и. д. Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна административна мярка „запечатване на търговски обект“ – магазин за цветя, находящ се в гр. Стара Загора, бул. „Цар Симеон Велики“ № и забрана за достъп до обекта за срок от 14 дни, потвърдена с Решение №ГДФК-21 от 16.03.2022 г. на Директор на дирекция „Оперативни дейности“, в главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.
Чрез подробно изложени съображения жалбоподателят
твърди, че оспорената заповед, с която му била наложена принудителна
административна мярка /ЗПАМ/ била незаконосъобразна, поради издаването й в нарушение
на материалния закон и при не съобразяване с целта на закона. Отделно от това,
се навеждат доводи за липсата на изложени конкретни фактически основания, относими към формирания краен извод на административния
орган по отношение определената продължителност на срока на ПАМ, което
представлявало нарушение на правилата за форма на административните актове по
смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. В тази връзка се твърди, че определената
продължителност на срока на приложената ПАМ, е необоснована, като изложените в
оспорената заповед мотиви били бланкетни и формални,
не съответствали на действителните факти по случая и не кореспондирали нито с
тежестта на конкретно установеното нарушение, нито били основани на други
релевантни обстоятелства. Акцентира се върху това, че обжалваният административен акт
се явявал постановен при несъобразяване с принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК, като определеният срок на действие на ПАМ налагал неоправдани ограничения,
надхвърлящи тези, произтичаща от преследваната от закона цел с прилагането на ПАМ.
Като цяло жалбоподателят не оспорвал констатираните факти и обстоятелства при
извършената от служители на ГД „Финансов контрол” проверка и съответно
установеното, като допуснатото от търговеца нарушение. В заключение се иска
отмяна на ЗПАМ №ФК-17-0003647 от 09.02.2022 г. на и. д. началник отдел
„Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, както и присъждане на сторените по
делото разноски.
Оспорващият, редовно и своевременно
призован в с. з., се представлява от адвокат Л., който поддържа жалбата
изцяло.
Ответникът, редовно призован, се
представлява от юрк. Г. Д., който оспорва жалбата и
моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Изразява становище, че
нарушението се потвърждавало от доказателствата по делото. Претендира разноски
за юрисконсулт. В представеното по делото становище от процесуалния
представител на ответника се излагат подробни доводи относно неоснователността
на жалбата и законосъобразността на заповедта.
Въз основа на съвкупната преценка на представените по
делото доказателства, Съдът приема за установено следното от фактическа страна:
На 02.02.2022 г. служители на ГДФК
при ЦУ на НАП извършили проверка на търговски обект по смисъла на §1, т.41 от
ДР на ЗДДС – магазин за цветя, находящ се в гр. Стара Загора, бул. „Цар Симеон
Велики“ №, стопанисван от „Магнолия 91“ ЕООД, ЕИК *********. Съгласно протокол
за извършена проверка /ПИП/, сер. АА №0003647 от 02.02.2022
г. /л. 25-27/, съставен на основание чл. 50, ал. 1 и чл. 110, ал. 4 от ДОПК,
при проверката, преди извършване на легитимация на служителите била извършена
контролна покупка на 1 бр. аранжировка-кошница със саксия рози на обща стойност
от 30.00 лв., заплатени в брой от инспектор Л. Б. на И. Й. Я. – управител на
търговеца. За продажбата не бил издаден фискален бон от въведеното в
експлоатация и работещо в обекта фискално устройство, модел „Datecs DP-150” с индивидуален
номер /ИН/ на фискалното устройство /ФУ/
DT826202 и ИН на фискалната памет /ФП/
02826202, нито от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на
Наредба №Н - 18/13.12.2006 г. на МФ, в момента на извършване на плащането. След
легитимацията на органите по приходите от ФУ ИН DT826202
бил отпечатан дневен отчет /л. 28 и сл./, от който се установило, че
горепосочената продажба не била регистрирана чрез издаване на фискален бон. Фактическата
наличност след преброяване на парите в касата, видно от съставения опис на
наличните парични средства /л. 31/ бил в размер на 153.50 лв. Предвид
съдържанието на дневния отчет била установена положителна разлика в касовата
наличност в размер на 31.00 лв., при констатирана фактическа наличност от 153.50
лв. и данни от дневния отчет от ФУ за 02.02.2022 г. в размер на 82.50 лв., което сочело на не отчитане на
продажби, при все, че сумата от 40.00 лв. представлявали служебно въведени в
началото на работния ден пари.
С
оспорената в настоящото съдебно производство ЗПАМ №ФК-17-0003647 от 09.02.2022 г. на и. д. началник
отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, поради установеното нарушение
на чл. 3, ал. 1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане
чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби
чрез електронен магазин /Наредба №Н-18/13.12.2006г на МФ/ във връзка с чл. 118,
ал. 1 от ЗДДС и на основание чл.
186, ал. 1, т 1,
б. "а" от ЗДДС, било разпоредено
прилагането на ПАМ „запечатване на търговския обект“ – магазин за цветя,
находящ се в гр. Стара Загора, бул. „Цар Симеон Велики“ №, стопанисван от „Магнолия
91“ ЕООД, ЕИК *********
и
забрана за достъп до обекта за срок от 14 дни. Със заповедта също така било
указано на дружеството да отстрани наличните в обекта стоки в срок до
определената дата на запечатване – до три дни от датата на влизане в сила на
ЗПАМ. Като цяло бил формиран мотивиран извод, че установеното при проверката
нарушение водело до неотразяване на приходи. Заповедта
била връчена на представляващия търговеца на 22.02.2022 г., видно от
приложената по делото обратна разписка – л. 20.
ЗПАМ била оспорена от жалбоподателя по
административен ред, пред по-горестоящия
административен орган, като с Решение №ГДФК-21 от 16.03.2022 г. на Директор на
дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на
НАП /л. 15-17/ отхвърлил жалбата като неоснователна. Решаващият административен
орган формирал извод за мотивираност на ЗПАМ от гл. т. определения срок за
запечатване на обекта в т. ч. за неговата фактическа и правна обоснованост с
оглед установяванията на проверяващите органи, като отделно изложил съображения
и за спазването на принципа за съразмерност при налагане на приложената мярка за
държавна принуда. Решението било връчено на адресата си на 31.03.2022 г., видно
от приложената на л. 17-гръб обратна разписка. Жалбата срещу него била подадена
в съда по електронен път на 04.04.2022 г.
Като доказателства по делото са приети документите,
съдържащи се в образуваната административна преписка по издаване и оспорване по
административен ред на жалената пред съда ЗПАМ №ФК-17-0003647 от 09.02.2022 г.
Представени са доказателства относно компетентността на издателя на заповедта -
заповед №ЗЦУ-1148/25.08.2020
г. и заповед за нейната измяна №ЗЦУ-1157 от 27.08.2020 г. на Изпълнителния
директор на НАП /л. 37 и л. 38/. Представена е и заповед №391 от 15.10.2021 г.
на Изпълнителния директор на НАП /л. 66/ с която на длъжностното лице П. ф. Г.ев са предоставени правомощия да изпълнява длъжността
„началник на отдел“ в отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив, дирекция
„Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП за срока
до назначаване на титуляр на длъжността, но не за повече от 6 месеца. Представени и приобщени като доказателства по
делото са също: ПИП сер. АА №0003647 от 02.02.2022 г., 1 бр. въпросен листове
за установяване на стокова и касова наличност в търговски обект, декларации от
управителя на „Магнолия 91“ ЕООД; дневен отчет и АУАН сер.
АN №F642566 от
09.02.2022 г. и приложение към него /л. 21-24/.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства и приетата за установена въз
основа на тях фактическа обстановка, направените в жалбата оплаквания, доводите
и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на
законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1
във връзка с чл. 146 от АПК, направи следните правни изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице,
притежаващо правен интерес, в законовоустановения срок
и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, след проведен административен такъв.
Разгледана
по същество е основателна по следните съображения:
С оспорения индивидуален административен
акт е разпоредено прилагането на принудителна мярка
по запечатване на обект, нормативно предвидена в чл. 186
от ЗДДС. Съгласно алинея трета на чл. 186 от ЗДДС ПАМ по ал. 1 се
прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него
длъжностно лице. Законодателят е предвидил правна възможност по делегиране на
правомощието по налагане на подобна мярка. По делото е представена и приета
като доказателство заповед №ЗЦУ-1148/25.08.2020г. на Изпълнителния директор на
НАП, с която на основание чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за Националната агенция
за приходите, чл.186, ал. 3 и 4 от ЗДДС и чл. 81, ал. 1 от АПК, същият е
определил началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни
дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централното управление на
Националната агенция по приходите да издават заповеди за налагане на ПАМ по
чл.186 от ЗДДС. С оглед това и вземайки предвид представената по делото заповед
№391 от
15.10.2021 г. на Изпълнителния директор на НАП, обжалваната ЗПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б.
„а“ от ЗДДС следва да се приеме за издадена от компетентен административен
орган, в рамките на предоставените за длъжността правомощия и при наличието на
законово и фактически обосновано основание за временно изпълняване на
длъжността от индивидуализираното като издател на заповедта длъжностно лице в
хипотезата на вътрешно съвместителство.
Оспорената заповед е постановена в
писмена форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити. Посочени са
релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от
административния орган наличие на материално-правната предпоставка за прилагане
на ПАМ по чл.186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС. Същото не се и оспорва, но за
пълнота на изложението съдът намира, че следва да мотивира доводи.
В достатъчна яснота в разпоредителната
част на акта има информация за вида на принудителната мярка, за нейния срок на
правно действие и за адресата на правното задължение. В обстоятелствена част
подробно, точно и ясно са описани фактическите данни, въз основа на които е
упражнено публичното право на налагане на административната мярка с отразяване
на информация за дата, място на извършено правонарушение, с данни за търговския
обект и за неотчетената чрез издадена фискална бележка търговска продажба.
Посочено е правното основание за налагането на ПАМ, а също и съображенията,
даващи основание за това – нарушаване от данъчния субект на реда, осигуряващ
отчетността на извършваните продажби и възпрепятстване осъществяването на
последващ контрол на реализираните от проверявания търговец обороти; невярното
определяне на публични задължения, като последица от това нарушаване и
същественото засягане на данъчната дисциплина, осигуряваща бюджетните приходи.
Отделни мотиви са изложени и относно възприетата от органа конкретна
продължителност на срока на действие на мярката. В тази връзка, Съдът приема за
неоснователни направените от жалбоподателя възражения, че в оспорения
административен акт не са изложени мотиви и по-точно, такива по отношение
определената продължителност на срока на ПАМ, доколкото в заповедта такива се
установяват и те сa в насока видът и тежестта нa извършеното нарушение, съобразеното местоположението на
обекта, констатираната продължителността на работното време, като е направен
анализ на предлаганите в обекта стоки, съответно е обсъден ценовият диапазон на
тези стоки, както е отчетено и неспазването на реда за издаване на фискален бон
т. е. органът е взел предвид и обсъдили относимите
според него към въпроса за определянето на срока факти и обстоятелства и е
формирал своите изводи именно на база на тези възприятие.
Не се установяват и допуснати в хода на
административното производство нарушения на административно-производствените
правила от категорията на съществените.
Съгласно чл.
186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС принудителната
административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази
реда или начина за издаване на съответен документ за продажба. По силата на чл.
187, ал. 1 от ЗДДС при прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 се
забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези
обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от
упълномощено от него лице. В нормата на чл.
118, ал. 1 от ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират
и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване
на фискална касова бележка от фискално устройство /фискален бон/ или чрез
издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление
на търговската дейност /системен бон/, независимо от това дали е поискан друг
данъчен документ. По силата на чл. 3, ал. 1 от Наредба №Н-18/2006 г. всяко лице
е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или
услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез
внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит
или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по
смисъла на Закона за платежните
услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод,
извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични
преводи по смисъла на Закона за пощенските
услуги.
От цитираните разпоредби може да се
направи извод, че при установено по съответния ред неспазване на задължението
за отчитане на продажбите чрез издаване на фискална касова бележка или системен
бон, административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага
на търговеца ПАМ "запечатване на обект и забрана за достъп до него".
Органът съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички
факти и обстоятелства в конкретния случай, т. е. при определяне на
продължителността на срока органът действа при условията на оперативна
самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 от ЗДДС израз
"до 30 дни".
В
хода на съдебното производство жалбоподателят не опроверга описаната в
заповедта фактическа установеност, а и изрично заявява, че не я оспорва. В
настоящия случай органите по приходите, чрез съставен по време на проверката
протокол, са установили нарушение на разпоредбите на чл. 3, ал. 1 от Наредба №Н-18/2006
г. във връзка с чл.
118, ал. 1 от ЗДДС. Видно от данните по делото, при извършената
проверка на 02.02.2022 г. на обект - магазин за цветя, представляващ търговски
обект по смисъла на §1, т. 41 от ДР на ЗДДС е извършена контролна покупка от
единия, от проверяващите, на стоки, на обща стойност от 30.00 лв., като не е
бил издаден фискален бон от фискалното устройство в обекта, или ръчна касова
бележка от кочан, в момента на извършване на плащането. Тази констатация е изведена
с оглед извършените действия от контролните органи по анализиране на наличната
информация в дневния отчет от същата дата и наличните в касата на обекта
парични средства. Протоколът
от проверката, съставен по установения ред и форма от органите по приходите в
кръга на правомощията им, се ползва с материална доказателствена сила за
извършените от органите по приходите действия и за установените факти и
обстоятелства, съгласно чл.
50, ал. 1 от ДОПК. Така, от обективираното в протокола
административният орган приема, че търговецът не е регистрирал и отчел
извършената от него продажба, чрез издаване на фискална касова бележка
от ФУ, съответно ръчна касова бележка от кочана за касови бележки, което изпълвало
ангажирания в случая състав на чл. 3, ал. 1 от Наредба №Н-18/2006 г. – последното
нарушение, представлява основание по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС, във
връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС за запечатване на търговския обект и забрана за
достъпа до него.
Както бе посочено,
след като е констатирано нарушение на реда за отчитане на продажбите в
търговския обект органът по приходите по чл.
186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС действа в условията на
обвързана компетентност и няма възможност на преценка дали да наложи
предвидената в закона принудителна административна мярка или не. Единствената
преценка, която административният орган трябва да направи е по отношение на продължителността
на срока на принудителната административна мярка, каквато преценка в случая Съдът
намира, че е формално извършена.
С процесната заповед е постановено запечатване на
търговския обект за 14 дни от максимално предвидения в закона срок от 30 дни,
което е в средния диапазон на срока. В оспорената заповед ответникът е
изтъкнал, че в случая продължителността на срока е определена с оглед тежестта
на извършеното нарушение и неговите последици, а именно, че същото води до неотчитане на приходи, като са взети предвид всички
установявания, свързани със спецификата на обекта, както и необходимостта от
преустановяване на незаконосъобразни практики и необходимото време за създаване
на нормална организация за отчитане на дейността на търговеца.
При така определеният срок на продължителност на
мярката, около средата, се предполага,
че този избор е бил обвързан с възприемането от ответника на обстоятелства,
които са преценени от него като повече отежняващи отговорността на нарушителя. Настоящият съдебен
състав приема, воден от конкретно установените факти по случая, че конкретният
срок от 14 дни за запечатване на
обекта и забрана за достъп до него е незаконосъобразно определен, тъй като не
отговаря на тежестта на конкретното нарушение, нито е съобразен с целите, които
се предвиждат в чл. 22 от ЗАНН за налагане на ПАМ, включително и е определен при
неспазване на принципа за съразмерност, поради което и процесната заповед се
явява незаконосъобразна.
Въпреки,
че в заповедта има изложени съображения за определената продължителност, те са
стандартните при този вид актове, поради което и не отчитат сами по себе си
нито характера на извършеното правонарушение, нито цялостното поведение на
търговеца. Продължителността на административната мярка следва да бъде разумно
съотношение на пропорционалност между засегнатите интереси на дружеството и
охрана на обществени отношения, касаещи данъчното облагане. Безспорно е налице
нарушение, което
несъмнено налага постановяване на ПАМ, като установено от нашия законодател правно
средство за защита на важен обществен интерес – опазване на фиска, правилно
установяване на данъци и пр., но предвид конкретиката на случая, настоящият съд
приема, че същата би постигнала преследваната легитимна цел по преустановяване
и предотвратяване на административни нарушения и при по-ниска продължителност
на срока от тази, която е определена от ответника и който срок ще е в пълно
съответствие с принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК, без да води до
накърняване/засягане на правата на конкретния търговец повече от необходимото,
т.е. срок по-малък от така определените 14 дни ще е напълно достатъчен за
постигане на прокламираните цели, защити и прочие общи положения.
В
случая няма спор, че се касае за обект, чиито местоположение и характер води до
генериране на известни приходи, но не може да се сподели твърдението на
административния орган за реалната възможност от реализирането на големи
обороти, имайки предвид, че по делото е представен дневен отчет само за
02.02.2022 г., без да е направен сравнителен анализ с други отчетни периоди. Действително срокът, за който се налага
ПАМ по чл.186, ал. 1 от ЗДДС, не се свърза с размера на неотчетената продажба,
която в случая е от 30.00 лв. и само една в рамките на деня, но за определяне
продължителността на действието на ограничението изхождайки от възможното
укриване /неотчитане/ на приходи, които не могат да
бъдат постоянно контролирани, също и определени по размер в тяхната съвкупност,
е необходимо констатирането не само на факта на нерегистрирането
на продажбата, но установяването и на други обстоятелства, индициращи
нееднократно извършване на констатираното нарушение, т.е. една последователност
в поведението на задължения субект. В случая наличието на такива обстоятелства
нито е обосновано, нито е доказано.
Няма данни за наличие на
допуснати нарушения в обекта за предходни периоди и от същия вид или други
системни неспазвания на данъчното законодателство, установяващо реда и начина
на регистриране на приходите от продажби. В този смисъл и няма как да се приема
за обоснован доводът, че поведението на лицето е насочено срещу установената
фискална дисциплина. Наличието на други, конкретно визирани обстоятелства,
които да влияят върху така коментираното решение относно срока на продължителност
на мярката от 14 дни не се сочат. В крайна сметка аргументация на органа по
отношение продължителността на срока се свежда до това, че с ПАМ се
преустановява незаконосъобразната практика в обекта, като същият срок би
послужил за създаване на нормална организация на работата, съобразно
констатираните в случая нарушения. С оглед по-скоро превантивния характер на
мярката, Съдът намира, че наличието в
търговския обект на регистрирано ФY предполага вече да е създадена организация
за отчитане на извършваните в този обект касови продажби на стоки и/или услуги,
поради което запечатването му и забраната на достъпа до него не осигуряват, a
осуетяват създаването на „организация".
Отделно
от това въпреки, че разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от ЗДДC предвижда, че ПAM се
прилага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, нейната
законосъобразност следва да се преценява и с оглед предвидените в чл. 22 от ЗАНН законови цели. B този контекст, налагането на процесната ПAM не би могло
да преустанови евентуалното административно нарушение, нито да предотврати
вредните последици от него, тъй като то вече е довършено към момента на
констатирането му от приходните органи. Прилагането на ПAM не би могло и да
предотврати бъдещи административни нарушения и вредните последици от тях, a
само да преустанови търговската дейност в обекта и генерирането на приходи от
нея, респективно и постъпване на данъци за фиска. B случая налагането на ПAM не
съответства на предвидените в чл. 22 от ЗАНН цели и на регламентирания в чл. 6
от АПК принцип за съразмерност, поради което оспорената заповед се явява
незаконосъобразна. При констатирано нарушение за първи път и при липса на
констатации от него да са произлезли определени вредни последици за фиска,
налагането на ПAM за срок от 14 дни не би могло да се определи като съразмерно.
Както вече бе споменато, при така определената продължителност на срока реално
ще се засегн съществено правната сфера на адресата на
ПAM и то в степен, по-голяма от необходимото за постигането на легитимната цел,
a именно - защита на обществения интерес чрез налагането на адекватни на
нарушението мерки – последното, в пряко нарушение на чл. 6, aл.
2 АПК. Установеното неспазване на закона досежно определената продължителност
на срока на действие на мярката само по себе си се явява достатъчно основание
за пълната отмяна на процесната заповед.
С оглед крайния правен извод за основателност на оспорването, ответникът
следва да бъде осъден да заплати направените и своевременно поискани /още в
жалбата/ от пълномощника на жалбоподателя разноски по делото в общ размер от
550.00 лв., от които съдебно-деловодни разноски, представляващи заплатена
държавна такса в размер на 50.00 лв. и възнаграждение за един адвокат в размер
на 500.00 лв. – последното определено в минимален размер, съобразно чл. 8, ал.
3 от Наредба №1 от 9 юли
2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По отношение направеното в жалбата искане за присъждане на сумата от
500.00 лв., представляваща възнаграждение за един адвокат в производството по
оспорване на ЗПАМ по административен ред пред директор на дирекция „Оперативни
дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, Съдът счита същото
за изначално неоснователно с оглед разпоредбата на чл. 12, ал. 3 от приложимия
в случая АПК, според която в производствата по АПК, в т. ч. и това по реда на
Дял II, глава шеста от кодекса не се събират такси и не се
заплащат разноски, като за конкретния случай предвидено изключение от това правило
не е налице.
Водим от горното и на основание чл. 172,
ал. 2, предл.
второ. от АПК, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на „Магнолия 91“
ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора,
ул. „Св. Княз Борис“ №145, ет. 2, ап. 4, представлявано от Управителя И. Й. Я.,
Заповед №ФК-17-0003647 от 09.02.2022 г. на и. д. началник отдел „Оперативни
дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите, гр. София да заплати на „Магнолия 91“
ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора,
представлявано от Управителя И. Й. Я. разноски по делото в размер на 550.00
лв. /петстотин и петдесет лева/.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните
пред ВАС на Р. България по реда на АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: