№ 175
гр. Елин Пелин, 01.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, V СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ
ДЕЛА, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росица Г. Тодорова
при участието на секретаря Стефка Сл. Методиева
като разгледа докладваното от Росица Г. Тодорова Гражданско дело №
20221820100701 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С исковата си молба ищецът Н. Н. Н., ЕГН ********** чрез
пълномощника си адв. Д. М. – АК ..... със съдебен адрес: гр......, бул. “.....“ №
81, ет.3, ап.Б е предявил срещу ответника „.....“ ООД, ЕИК ... със седалище и
адрес на управление гр.София, ул. „.....“ № 3 /Литекс Тауър/, ет.10
представлявано от управителя И.Н.Х. – С. иск с правно основание чл.26, ал.1
от ЗЗД. Моли съдът да постанови решение, с което да приеме, че клаузите на
чл.4, ал.3 и чл.6 от Договор за потребителски кредит „ДО 500“ № ..... от
04.08.2021 г. са нищожни на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, като
противоречащи на чл.21, ал.1 от ЗПК, чл.33 от ЗПК, както и чл.143, ал.1 от
ЗЗП.
Излага твърдения, че чистата стойност на кредитната линия -
подлежаща на получаване - главница е в максимален размер от 500.00 лева
при ГПР 48,84 %, годишен лихвен процент 49,09 %, при годишна лихва от
40,60 лева и общо дължима сума в размер на 703,01 лева. Наред с това
ищцата дължи на кредитодателя до края на следващия ден от сключване на
договора за потребителски кредит гаранция по кредита, подробно посочена в
1
общите условия на договора. Банковата гаранция или гаранцията, следва да
бъде в размер на 1000.00 лева. Според чл.6 от Договора ако гаранцията по
кредита не бъде предоставена, кредитополучателя трябва да заплати
неустойка в размер на 4.00 лева плюс 0,89 % от сумата на усвоения транш за
първия ден от всеки лихвен период и 0,89 % от сумата на усвоения транш за
всеки следващ ден. Под първи ден от всеки лихвен период се има предвид
първия ден, за който се дължи неустойка.
Така уговорените клаузи на чл.4, ал.3 и чл.6 от Договора за кредит са
нищожни на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД като противоречащи на
добрите нрави и поради това, че са сключени при неспазване нормите на
чл.18, ал.4 от ЗПК чл.21 ал.1 от ЗПК, чл.33 от ЗПК както и по чл.143, ал.1 и
чл.146 от ЗЗП, като се излагат аргументи в тази насока.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника
“.....“ ООД чрез пълномощника му адв.Е. Ц. – САК, с който оспорва изцяло
предявените искове като неоснователни. Не оспорва, че между страните е
сключен процесния Договор за потребителски кредит „ДО 500“ № ..... от
04.08.2021 г.. Твърди, че със сключването на договора ищцата е поела
задължение – чл.11 от договора да заплати на ответника възнаградителна
лихва за ползвания кредит в размер на 40,60 % на годишна база, при ГПР в
размер на 49,09 %. По силата на чл.4.3 от договора във връзка с чл.3.2.1 от
Общите условия на „.....“ ООД ищцата е била длъжна също да даде
подходящо обезпечение на своето задължение чрез различни способи –
предоставяне на банкова гаранция, гаранция от небанкова финансова
институция или двама поръчители, обратно на твърдяното от ищеца.
Предоставянето на избраната гаранция е следвало да бъде направено в
рамките на уговорения между страните срок, а при непредставена гаранция,
съгласно чл.6, ал.1 и 2 от договора, ищецът е следвало да заплати неустойка в
размер на 4.00 лева +0,89 % от усвоените заемни средства. В чл.6, ал.3 от
договора изрично е предвидено, че неустойка се дължи само за периоди, в
които кредитът е бил без осигурена гаранция. Кредитополучателят има
възможност да осигури гаранция и след изтичането на срока по чл.4, ал.3 от
договора, поради което може да избегне възникването на задължението за
неустойка или да ограничи неговия размер в случай, че предостави надлежно
обезпечение и след изтичане на срока по чл.4, ал.3 от договора. Излага
аргументи относно неоснователността на претенцията, позовавайки се на
2
разпоредбите на чл.5, чл.29, чл.19, ал.4, чл.19, ал.3, т.1 от ЗПК, чл.29а от ЗЗД
и разпоредби от Общите условия приложими към договорите за
потребителски кредит на „.....“ ООД.
Районен съд Елин Пелин, като прецени събраните по делото
доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Установява се по делото, че ответното дружество „.....“ ООД е
небанкова финансова институция, по смисъла на чл.3, ал.2 от Закона за
кредитните институции, поради което може да отпуска заеми със средства,
които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства и това го определя като кредитор по смисъла на чл.9,
ал.4 от Закона за потребителския кредит. От друга страна ищцата по делото
има качеството на „потребител“ по смисъла на §13 т.1 ДР на Закона за защита
на потребителите. В този смисъл сключения между страните договор е
потребителски, поради което следва да отговаря на изискванията на чл.143-
148 от Закона за защита на потребителите.
Не е спорно между страните по делото и от приетите писмени
доказателства се установява, че между “.....“ ООД и Н. Н. Н. е сключен
Договор за потребителски кредит „ДО 500“ № ..... от 04.08.2021 г. по силата
на който на основание чл.11 от договора на ищцата е предоставена сумата от
500.00 лева – чиста стойност на кредитната линия, при ГПР 49,09 %, годишен
лихвен процент и 40,60 % възнаградителна лихва и общо дължима сума в
размер на 703,01 лева.
Установява се също, че съгласно чл.4, ал.3 от договора, ако
кредитополучателят до края на следващия ден считано от сключване на
договора за потребителски кредит не представи гаранция по кредита
съгласно Общите условия на договора в размер на 1000.00 лева, то според
чл.6 от Договора, кредитополучателят дължи заплащане на неустойка в
размер на 4 лева плюс 0,89 % от сумата на усвоения транш за първия ден от
всеки лихвен период и 0,89 % от сумата на усвоения транш за всеки следващ
ден. Под първи ден от всеки лихвен период се има предвид първия ден, за
който се дължи неустойка.
Настоящият състав намира за основателни доводите на ищцата за
нощожност на клаузата предвидена в чл.4, ал.3 и чл.6 от процесния договор
3
предвиждаща заплащане на уговорената в посочените клаузи неустойка при
неизпълнение на задължението за осигуряване на обезпечение на договора по
следните съображения:
Така уговорената клауза в чл.4, ал.3 и чл.6 от договора за заем, според
която се дължи неустойка при неизпълнение на задължението за представяне
на гаранция по кредита съгласно Общите условия на договора в размер на
1000.00 лева в деня следващ сключване на договора, се намира в пряко
противоречие с целите заложени в Закона за потребителския кредит. На
практика така уговорената клауза цели да улесни финансовата институция,
като й спести задължението за извършване за своя сметка на предварителна
оценка на платежоспособността на длъжника, като прехвърля това й
задължение за оценка на риска върху самия длъжник и то за негова сметка,
чрез увеличаване размера на кредита. Не такова обаче е изискването на чл.16
от Закона за потребителския кредит, която норма предвижда финансовата
институция да извърши проверка на платежоспособността на потребителя
преди сключването на договора за кредит чрез посочване на конкретни
действия въз основа на които да бъде проверена именно от кредитора, като
това може да стане чрез извършване на справка в Централния кредитен
регистър или в друга база данни, използвана в Република България за оценка
на кредитоспособността на потребителите при вземане на решение относно
предоставянето на потребителски кредити, вземайки предвид тази
информация при управление на риска, свързан с предоставянето на кредита и
чак тогава да поиска предоставяне на обезпечение въз основа на риска от
неизпълнение на задълженията и след предоставяне на обезпечението
договорът да бъде сключен. В противен случай на длъжника се вменява
задължение за осигуряване на обезпечение на отпуснатия му кредит и то след
като вече сумата му е предадена от кредитора и ако не изпълни това
задължение, размера на кредита се увеличава до размер, който е
необосновано висок. В конкретния случай не се установява ответното
дружество да е извършвало проверката за кредитоспособността на ищцата и
какво е становището на кредитния консултант във връзка с преценка на риска.
От друга страна следва да се вземе предвид и т.3 от Тълкувателно
решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСTK, според
която нищожна, поради накърняване на добрите нрави, е тази клауза за
неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
4
санкционна функции. С тълкувателното решение е прието, че условията и
предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от
нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и
търговските правоотношения, но преценката за нищожност на неустойката
поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен
случай към момента на сключване на договора, а не към последващ момент,
като могат да бъдат използвани някои от следните критерии: 1.
съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от
неизпълнение на задължението вреди; 2. дали изпълнението на задължението
е обезпечено с други правни способи - като поръчителство, ипотека и др.; 3.
вид на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на
неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова
част; 4. размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с
неустойка. Следва да се посочи, че освен типичната обезпечителна и
обезщетителна функция, неустойката може да има и санкционен характер.
В случая уговорената в чл.4, ал.3 и т.6 от договора неустойката цели
санкциониране на заемателя за виновното неизпълнение на договорното
задължение за предоставяне на обезпечение на кредита. Това задължение
обаче има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху
основното задължение за погасяване на договора за паричен заем.
Уговорената клауза за предоставяне на обезпечение представлява
допълнителна гаранция в полза на кредитора, като уговарената неустойка за
неизпълнение на това задължение, настоящият състав намира че е в разрез с
добрите нрави, тъй като несъмнено с нея се цели да бъде осигурено
допълнително възнаграждение на кредитора, извън установения годишен
процент на разходите, който по този начин се явява само привидно съобразен
със законоустановените изисквания за действителността му.
Съгласно чл.21, ал.1 от Закона за потребителския кредит всяка клауза в
договор за потребителски кредит, която цели заобикаляне на установените в
закона норми е нищожна. В чл.19 ал.4 и 5 и чл.22 от Закона за
потребителския кредит са формулирани конкретни нарушения, като
Годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България, а
5
клаузи в договор, надвишаващи определените по ал.4, се считат за нищожни.
С чл.22 от Закона за потребителския кредит е прието, че когато не са
спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и
20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. В параграф 1 от ДР на Закона за потребителския кредит е
посочено, че „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати.
Като взе предвид така посочените правни норми, настоящият състав
намира, че уговорената в чл.4, ал.3 и чл.6 от договора за
кредит неустойка по своята същност е разход, пряко
свързан с договора за кредит и като не е взет предвид при
определяне на ГПР с фиксиран размер от 48,84 % е налице нарушение
на изискването на чл.11, ал.1, т.10 от Закона за потребителския кредит. Това е
така, тъй като ако този разход бъде включен при определяне на ГПР,
оскъпяването на кредита ще бъде много над законоустановения минимум.
С оглед изложените съображения, настоящият състав намира, че
подобна клауза изцяло противоречи на добрите нрави по смисъла на чл.26,
ал.1, предл.3 от ЗЗД, тъй като излиза извън обезпечителните и
обезщетителните функции, които законодателят й е вменил и нарушава
принципа за справедливост, доколкото с нея допълнително се увеличава
размера на отпуснатия кредит. По изложените съображения, съдът приема, че
така уговорената клауза за неустойка противоречи на добрите нрави, поради
което в частта за неустойката договорът не е породил правно действие.
Ето защо предявеният от ищеца иск следва да бъде уважен.
С оглед изхода на делото, ответникът дължи на ищцата сторените
разноски по делото – 50.00 лева заплатена държавна такса.
В случая на ищцата е оказана безплатна правна помощ от адв. Д. М.,
поради което на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата във вр. с
чл.7 ал.2, т.2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, на пълномощника следва да се присъди сумата от 600.00
лева, с оглед фактическата и правна сложност на делото и предвид
6
обстоятелството, че същото е протекло в едно съдебно заседание, в което
пълномощникът на ищцата не се е явил.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожна като противоречаща на добрите нрави
съгласно чл.26, ал.1 от ЗЗД, клаузата на чл.4, ал.3 и чл.6 от Договор за
потребителски кредит „ДО 500“ № ..... от 04.08.2021 г. предвиждаща
кредитополучателят Н. Н. Н., ЕГН ********** да заплати на „.....“ ООД, ЕИК
... със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „.....“ № 3 /Литекс Тауър/,
ет.10 представлявано от управителя И.Н.Х. – С. неустойка за неизпълнение
на задължение на заемателя за предоставяне на обезпечение чрез
поръчителство или банкова гаранция.
ОСЪЖДА „.....“ ООД, ЕИК ... ДА ЗАПЛАТИ на ответника Н. Н. Н.,
ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 50.00 /петдесет/
лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 вр. чл.38 ал.2 от Закона за
адвокатурата „.....“ ООД, ЕИК ... ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Д. В. М. – АК .....
с адрес: гр......, бул. „.....“ № 81, ет.3, ап.Б сумата 600.00 /шестстотин/ лева
разноски за процесуално представителство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Елин Пелин: _______________________
7