Решение по дело №172/2024 на Административен съд - Кърджали

Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 от КСО.

Депозирана е жалба от А. Ю. Ю. от [населено място], общ. [област], с [ЕГН], действаща чрез пълномощник, против Решение № 2153-08-85/26.04.2024 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата против Разпореждане № 2113-08-133#8/05.03.2024 г., издадено от ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали.

Счита, че цитираното решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, като постановено в противоречие с материалноправни разпоредби.

Излага съображения, че органът, издал оспорвания акт, в нарушение на относимата нормативна уредба и събраните по преписката доказателства, неправилно не е зачел за осигурителен стаж, за целите на чл. 68, ал. 3 от КСО, периодите на майчинство за действителен осигурителен стаж, с обща продължителност 02 г. 03 м. и 07 дни. Сочи, че времето на майчинство се зачитало за трудов стаж, положен до 31.12.1999 г. при действието на нормата на чл. 80 от ППЗП/отм./, поради което с оглед нормата на § 9, ал. 1 от КСО, това време следвало да се признава за действителен осигурителен стаж при пенсиониране по чл. 68, ал. 3 от КСО във вр. с § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО. Предвид това пенсионните органи е следвало да зачетат периода на майчинството с продължителност 02 г. 03 м. и 07 дни, като действителен осигурителен стаж при пенсиониране.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени Решение № 2153-08-85/26.04.2024 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата против Разпореждане № 2113-08-133#8/05.03.2024 г., издадено от ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали, след което върне преписката за ново произнасяне. Претендира присъждането на деловодни разноски.

В съдебно заседание, редовно призована, жалбоподателката не се явява. От пълномощника адв. Б. М. е постъпила молба с вх. № 1360/29.05.2024 г., в която поддържа жалбата по изложените в нея доводи.

Ответникът по жалбата – Директор на ТП на НОИ – Кърджали, редовно призован, не се явява и не се представлява. От пълномощника юрисконсулт З. Б. е постъпило становище с вх. № 1425/04.06.2024 г., в което оспорва изцяло депозираната жалба като излага съображения в подкрепа на въведените в процесното решение изводи за законосъобразност на разпореждането, с което е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Моли съда да отхвърли жалбата.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 30.01.2024 г. А. Ю. Ю. от [населено място], общ. [област], с [ЕГН], е подала в ТП на НОИ – Кърджали заявление за отпускане на пенсия/и и добавки/вх. № 2113-08-133 – л. 39/, с което е поискала отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Видно от Удостоверение за родени от А. Ю. Ю. деца № **/*** г./л. 31/, жалбоподателката е майка на Ю. Н. А., роден на [дата]., Т. Н. А., родена на [дата]. и Б. Н. А., родена на [дата].

От опис на осигурителен стаж на А. Ю. Ю., с [ЕГН]/л. 34/, се установява, че за периодите: 19.11.1977 г. – 19.11.1978 г., 01.10.1979 г. – 27.11.1980 г. и 01.06.1988 г. – 12.07.1988 г., е била в майчинство, които периоди са зачетени от органите на ТП на НОИ – Кърджали.

С Разпореждане № 2113-08-133#8/05.03.2024 г./л. 16/, издадено от ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали, е зачетен осигурителен стаж на А. Ю. Ю., с [ЕГН], в размер на 15 г. 06 м. 24 дни. Приет е за действителен осигурителен стаж 13 г. 02 м. 24 дни. В административния акт са изложени мотиви, че лицата, които за 2024 г. нямат изискуемия осигурителен стаж по чл. 68, ал. 2 от КСО, придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при навършена възраст 67 години за жените и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж, съгласно чл. 68, ал. 3 от КСО. Предвид това, че жалбоподателката нямала 15 години действителен осигурителен стаж, то исканата пенсия следвало да бъде отказана. Посочено е, че периодите на майчинство 19.11.1977 г. – 19.11.1978 г., 01.10.1979 г. – 27.11.1980 г. и 01.06.1988 г. – 12.07.1988 г., с обща продължителност от 02 г. 03 м. и 07 дни се зачитали за осигурителен стаж, но същите не следвало да се зачитат за действителен стаж по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО. С оглед изложеното е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на заявителката.

Жалбоподателката е обжалвала така постановеното разпореждане в срока чл. 117, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ, при което с оспореното в настоящето производство Решение № 2153-08-85/26.04.2024 г./л. 8 – л. 10/, издадено от директор на ТП на НОИ – Кърджали, е отхвърлена като неоснователна жалбата на А. Ю. Ю. против Разпореждане № 2113-08-133#8/05.03.2024 г. В акта са изложени доводи, че от събраните в производството пред административния орган доказателства се установявало, че жалбоподателката няма изискуемия действителен осигурителен стаж от 15 години, поради което и независимо, че притежава изискващата се възраст - 67 години /70 г. 01 м. и 23 дни/, постановеният отказ за отпускане на пенсия е законосъобразен. Посочено е, че съгласно § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО „действителен стаж“ е действително изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски. Предвид изричната легална дефиниция на понятието не следвало да се зачете за действителен осигурителен стаж: периода на наборна или мирновременна алтернативна служба; времето, през което неработеща майка е гледала дете до 3-годишна възраст; времето, през което лицето е получавало обезщетение за безработица; времето, през което лицето е било незаконно репресирано; времето, за което са внесени осигурителни вноски по реда на чл. 9а, ал. 1 и 2 от КСО и по реда на отменените от 01.01.2011 г. ал. 2 и 3 на § 9 от ПЗР на КСО и др. В тази връзка са изложени мотиви, че периодите 19.11.1977 г. – 19.11.1978 г., 01.10.1979 г. – 27.11.1980 г. и 01.06.1988 г. – 12.07.1988 г., с обща продължителност от 02 г. 03 м. и 07 дни, през които жалбоподателката е била в майчинство, въпреки, че се зачитали за осигурителен стаж, не следвало да се зачитат за „действителен стаж“ по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че процесната жалба е подадена в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО, от надлежна страна и при наличен правен интерес, в предвидената от закона писмена форма, срещу административен акт, който подлежи на оспорване, т.е. на съдебен контрол за законосъобразност, поради което се явява процесуално допустима.

При извършване на проверката по чл. 168 от АПК относно законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено, следното:

Оспореното решение е издадено от компетентен по място, материя и степен орган, съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КСО и в предписаната от чл. 117, ал. 3 от писмена форма и при липса на допуснати нарушения на административно производствени правила. В случая решението е издадено от надлежно упълномощено лице, действащо „за директор на ТП на НОИ“ в хипотезата на заместване. Разгледан по същество оспореният акт, с който е отхвърлена жалбата против Разпореждане № 2113-08-133#8/05.03.2024 г., с мотива, че жалбоподателката няма изискуемия по чл. 68, ал. 3 от КСО действителен осигурителен стаж от 15 г., се явява издаден в противоречие с материалния закон и следва да бъде отменен като незаконосъобразен на основание чл. 146, т. 4 от АПК, по следните съображения:

Съгласно чл. 68, ал. 3 от КСО, в случай че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2, до 31 декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст.

С оглед така посочената нормативна уредба, за да придобие право на пенсия за осигурителен стаж и възраст към датата на подаване на заявлението/30.01.2024 г./, следва по отношение на А. Ю. Ю. да са налични при условията на кумулативност две предпоставки, а именно: 1. да е на възраст 67 години и 2. да има най-малко 15 години действителен осигурителен стаж.

Към датата на подаване на заявлението А. Ю. Ю./родена на [дата]./ е на възраст 70 г. 01 м. и 23 дни. В процесното Разпореждане № 2113-08-133#8/05.03.2024 г., е посочено, че лицата, които към 2023 г. нямат изискуемия стаж осигурителен стаж по чл. 68, ал. 2 от КСО, придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при навършени 67 години. На жалбоподателката е отказано право на пенсия с мотива, че няма изискуемия 15 г. действителен трудов стаж. В обжалваното Решение № 2153-08-85/26.04.2024 г./стр.2/ е прието, че А. Ю. Ю. притежава изискуемата от чл. 68, ал. 3 от КСО възраст, като изрично е отразено, че не е налице другата кумулативно изискуема съгласно посочената нормата предпоставка – 15 г. действителен осигурителен стаж.

Предвид горе приетото от административния орган и въведените в жалбата доводи съдът намира, че спорно по делото е, следва ли да бъдат зачетени за действителен осигурителен стаж на жалбоподателката периодите на майчинство с продължителност 02 г. 03 м. и 07 дни.

В конкретния случай, от приетия по делото опис на осигурителен стаж на А. Ю. Ю., с [ЕГН]/л. 34/, се установява, че за периодите: 19.11.1977 г. – 19.11.1978 г., 01.10.1979 г. – 27.11.1980 г. и 01.06.1988 г. – 12.07.1988 г., е била в майчинство, които периоди са зачетени от органите на ТП на НОИ – Кърджали.

По силата на § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО, времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. В този смисъла приложимата материалноправна разпоредба към спорните по делото периоди, е нормата на чл. 80 от отменения Правилник за прилагане на Закона за пенсиите/ППЗП, отм./, съгласно която за трудов стаж по смисъла на Закона за пенсиите (ЗП, отм.) се зачита и времето, прекарано в законно установения платен и неплатен отпуск, който се признава по Кодекса на труда. Както по отменения ЗП, така и и по сега действащия КСО отпускът по майчинство (или майчинството) се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, респективно осигурителен стаж при пенсиониране и това не е в зависимост от обстоятелството дали жената-майка е била работеща или неработеща, а такова право е признато към процесния период и на неработещата майка,

В горния смисъл е и действащата нормативна уредба, като законодателят не прави разлика между жените, които не работят, защото са майки на малки деца, и другите жени, които полагат труд и са осигурени за този риск, при общественото осигуряване при майчинство, включително и в хипотезите на чл. 68, ал. 1-3 от КСО. Съгласно чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 2 от КСО за осигурителен стаж без да се правят осигурителни вноски се зачита времето на отпуска за бременност, раждане и отглеждане на дете, а в същия смисъл е и чл. 38, ал. 3, т. 6 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж/НПОС/. По силата на чл. 9, ал. 7, пр. 2 от КСО, за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита времето, през което неработеща майка е гледала дете до 3-годишна възраст. За тези периоди се внасят осигурителни вноски в размера за фонд "Пенсии" за сметка на държавния бюджет върху минималната работна заплата към датата на отпускане на пенсията.

По изложените съображения съдът намира, че на жалбоподателката следва да бъдат зачетени за осигурителен стаж трета категория периодите на майчинство с обща продължителност от 02 г. 03 м и 07 дни. Разпоредбата на § 1, т. 12 от ДР на КСО/нова - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 1.01.2015 г., доп., бр. 8/2023 г./, въвежда дефиницията, че по смисъла на част първа от този кодекс „действителен стаж“ е действително изслуженото календарно време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба, периодите по чл. 7 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски.

Отново следва да се отбележи, че спорните периоди на майчинство на жалбоподателката са 19.11.1977 г. – 19.11.1978 г., 01.10.1979 г. – 27.11.1980 г. и 01.06.1988 г. – 12.07.1988 г., като зачитането на осигурителния стаж е било регламентирано от чл. 80 от отменения ППЗП. След като стажът е положен при действието на цитирания текст, аргумент за признаването му е разпоредбата на § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО/изм. с ДВ, бр. 102 от 2005 г., в сила от 20.12.2005 г./. Периодът на майчинство до 31.12.1999 г., през който лицата са били препятствани да полагат труд по трудово или приравнено правоотношение, се зачита за действителен трудов стаж по действащото законодателство до 31.12.1999 г. и съответно – за действителен осигурителен стаж при пенсиониране съгласно сега действащите нормативни основание за отпускане на лична пенсия. В този смисъл е и трайната и непротиворечива практика на ВАС, VI отделение – Решение № 14996 от 5.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2058/2018 г.; Решение № 2477 от 17.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5956/2019 г.; Решение № 1740 от 23.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 8649/2021 г.; Решение № 1624 от 21.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 11773/2021 г.; Решение № 10195/25.10.2023 г. по а.д. № 9228/2023 г. на ВАС.

По изложените съображения настоящият състав счита, че доводите на пенсионния орган, с които е прието, че периодите на майчинство на жалбоподателката като неработеща майка не може да бъдат зачетени за действителен осигурителен стаж, са незаконосъобразни, респ. противоречащи на материалния закон. В този смисъл, след като се зачетат за действителен осигурителен стаж периодите, през които А. Ю. Ю. е била в майчинство – с обща продължителност 02 г. 03 м. и 07 дни, то прибавени към признатия за установен от административния орган действителен осигурителен стаж от 13 г. 02 м. и 24 дни, се получава действителен осигурителен стаж от 15 г. 06 м. и 01 дни, т.е. към датата на подаване на заявлението жалбоподателката е имала повече от изискуемия 15 г. действителен осигурителен стаж и предвид това, че същата притежава и изискуемата от закона възраст, то по отношение на нея са налице условията за отпускане на пенсия по реда на чл. 68, ал. 3 от КСО.

Предвид по-горе изложените съображения, съдът счита, че следва оспореното Решение № 2153-08-85/26.04.2024 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали и потвърденото с него Разпореждане № 2113-08-133#8/05.03.2024 г., издадено от ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали, с което е постановен отказ за отпускане на пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО, да бъдат отменени като незаконосъобразни.

На основание чл. 173, ал. 2 от АПК следва административната преписка да бъде върната на компетентния пенсионен орган при ТП на НОИ - Кърджали за ново произнасяне, при съобразяване с дадените в мотивите на настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона.

При този изход на делото и предвид надлежно въведеното искане в жалбата за присъждането на разноски, то на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на А. Ю. Ю. следва да бъдат присъдени деловодни разноски за настоящето производство, произтичащи от заплатено възнаграждение за адвокат. В тази връзка по делото са налични доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., което възнаграждение видно от представения по делото Договор за правна защита и съдействие № **/*** г./л. 5/ е заплатено в брой от жалбоподателката. Заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение е в съответствие с фактическата и правна сложност на делото и съответства на осъществените процесуални действия от страна на пълномощника, поради което следва да бъде присъдено в пълен размер. Следва да се посочи, че адвокатското възнаграждение съответства и на минималния размер, предвиден в действащата към датата на приключване на устните състезания по делото редакция на чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/ изм., ДВ, бр. 88 от 2022 г./ , съгласно която норма за дела по КСО минималния размер на възнаграждението е 500 лв. Предвид това съдът намира, че разноските за адвокатско възнаграждение следва да присъдени в пълен размер.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 2153-08-85/26.04.2024 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали и потвърденото с него Разпореждане № 2113-08-133#8/05.03.2024 г., издадено от ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали, с което е постановен отказ по заявление на А. Ю. Ю. от [населено място], общ. [област], с [ЕГН], за отпускане на пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО, като незаконосъобразни.

ИЗПРАЩА административната преписка на компетентния орган при ТП на НОИ – Кърджали, за ново произнасяне по Заявление за отпускане на пенсия с вх. № 2113-08-133/30.01.2024 г., подадено от А. Ю. Ю. от [населено място], общ. [област], с [ЕГН], при спазване на въведените в мотивите на настоящето решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОСЪЖДА ТП на НОИ – Кърджали, с административен адрес: [населено място], [улица], да заплати на А. Ю. Ю. от [населено място], общ. [област], с [ЕГН], със съдебен адрес: [населено място], [улица], ***, деловодни разноски в размер на 500 лв.

Препис от решението да се връчи на страните.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС, в 14 – дневен срок от съобщаването му страните.