№ 1608
гр. Пловдив, 16.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
МИРЕЛА Г. ЧИПОВА
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно гражданско дело №
20225300502499 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивни жалби на двете страни в
производството- ищецът Ц. Х. В. от гр. Б., ЖК „Изгрев“, ***, ЕГН
**********, и ответникът Производителна кооперация „Спасение“, със
седалище и адрес на управление гр. Карлово, ул. „Кирил и Методий“
№34, ЕИК *********, против Решение №260140 от 16.07.2021г.,
поправено с Решение №260149 от 16.08.2021г. и Решение №260025 от
05.08.2022г., постановени по гр.д. №1736/2018г. по описа на Районен съд-
Карлово.
С жалбата на ПК „Спасение“ решението се обжалва в частта му, с
която кооперацията е била осъдена да заплати на Ц. Х. В. сумата от
504,29 лв., представляваща дивидент за 2015г., както и обезщетение за
забавено плащане върху посочената сума в размер на 119,75 лв. за
периода 15.05.2016г.-06.12.2018г., и сумата от 340,70 лв., представляваща
дивидент за 2017г., както и обезщетение за забавено плащане върху
посочената сума в размер на 119,75 лв. за периода 15.05.2018г.-
06.12.2018г., ведно със законната лихва върху тлавницата от датата на
1
подаване на исковата молба- 06.12.2018г. до окончателното й заплащане.
В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението, като се
твърди, че ищецът не е член на кооперацията, поради което и няма право
да получава дивиденти. По така изложените съображения иска отмяната
на решението в осъдителната му част и отхвърляне на предявените
искове.
Ответната страна по въззивната жалба- Ц. Х. В., в подаден писмен
отговор оспорва същата и иска оставянето й без уважение. С жалбата
на Ц. Х. В. решението се обжалва в частта му, с която са били
отхвърлени предявените от него против ПК „Спасение“ искове за
заплащане на дивидент за 2015г. за разликата над 504,29 лв. до 4065,81
лв. и за обезщетение за забава върху дивидента за 2015г. за разликата над
119,75 лв. до 1057,16 лв.; за заплащане на дивидент за 2016г. в размер
на 1742,49 лв. и на обезщетение за забава върху дивидента за 2016г. в
размер на 276,38 лв. за периода 15.05.2017г.-06.12.2018г.; за заплащане
на дивидент за 2017г. за разликата над 340,70 лв. до 2884,32 лв. и за
обезщетение за забава върху дивидента за 2017г. за разликата над 119,75
лв. до 162,07 лв. В жалбата се излагат доводи за неправилност на
решението в посочените му отхвърлителни части, като се иска отмяната
му и уважаване изцяло на исковите претенции.
Ответната страна по въззивната жалба- ПК „Спасение“, в подаден
писмен отговор оспорва същата и иска оставянето й без уважение.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивните жалби са подадени в срок, от страни, които имат право
да обжалват и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се
явяват процесуално допустими.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искове с правно
основание чл.9, ал.1, т.6 от Закона за кооперациите, като ищецът Ц. Х.
В. иска постановяване на решение, с което ответната ПК „Спасение“ да
бъде осъдена да му заплати следните суми: 4065,81 лв.- дивидент за
2
2015г.; 1057,16 лв.- обезщетение за забава върху дивидента за 2015г. за
периода 15.05.2016г.-06.12.2018г.; 1742,49 лв.- дивидент за 2016г.;
276,38 лв.- обезщетение за забава върху дивидента за 2016г. за периода
15.05.2017г.-06.12.2018г.; 2884,32 лв.- дивидент за 2017г.; 162,07 лв.-
обезщетение за забава върху дивидента за 2017г. за периода 15.05.2018г.-
06.12.2018г.
От приложените по делото писмени доказателства се установява, че
ищецът е член на ответната ПК „Спасение“- гр. Карлово. От
представените по делото протокол от 19.10.1991г. за учредяване на
кооперацията /л.565-567 от първоинстанционното дело/, Решение №12572
от 21.11.1991г. по гр.д.№11361/1991г. на Окръжен съд- Пловдив /л.269/ за
вписване на кооперацията в регистъра и Решение №4731 от 03.04.1992г.
/л.270/, е видно, че Ц. Х. В. е участвал в учредителното събрание на
кооперация и е бил избран и вписан като член на Управителния съвет, а
впоследствие и като председател на кооперацията. Членството на ищеца в
кооперацията се установява и от представените по делото актуални
списъци на членовете на кооперацията към 14.09.2018г. /л.411/ и
25.05.2021г. /л.871/, подписани от председателя й към посочените дати В.
Т., в които ищецът е посочен като член на същата. С отговора на
исковата молба ответната кооперация не е оспорвала обстоятелството,
че ищецът е неин член. Предвид горното изложените във въззивната
жалба доводи на кооперацията, че ищецът не е член на същата, тъй като
не отговарял на устава, не бил подавал молба за членство и не бил
приеман за член, са неоснователни. Доколкото ищецът е участвал в
учредителното събрание на кооперацията и е избран в ръководните й
органи, то за възникване на членственото му правоотношение не е било
необходимо същият да подава молба за членство и да бъде приеман за
член. Предвид горното и след като липсват доказателства да е бил
изключван, то следва да се приеме, че ищецът е член на ответната
кооперация.
Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.1, т.6 от Закона за кооперациите
/ЗК/ членът на кооперацията има право да получава дивиденти. Съгласно
чл.33, ал.2 и ал.3 от ЗК Общото събрание на кооперацията съобразно с
устава разпределя печалбата и загубите и определя вида на паричните
фондове и размера на отчисленията за тях, реда и начина за набирането и
3
разходването им, като размерът на печалбата се намалява с размера на
отчисленията за фондовете на кооперацията, а остатъкът от печалбата се
разпределя по решение на общото събрание за дивиденти на членовете и за
други цели, свързани с дейността на кооперацията.
От заключенията на приетите по делото съдебно- счетоводни
експертизи се установява, че за 2015г. е налице решение от 27.03.2016г. на
Общото събрание на кооперацията за разпределяне на дивиденти /л.446-
447/, съгласно което са били разпределени дивиденти в общ размер от
9716,24 лв. Съгласно изготвен за целта списък на членовете на
кооперацията и дяловото им участие /л.439/ на ищеца Ц. Х. В. е била
разпределена за 2015г. сумата от 158,53 лв. при дялово участие 1,72%,
която не му е била изплатена. За 2016г. Общото събрание на
кооперацията не е вземало решение за разпределяне на дивиденти и
такива не са били изплащани на член- кооператорите. За 2017г. съгласно
решение на Общото събрание от 15.09.2018г. са били разпределени
дивиденти в размер на 10664,49 лв., от които на ищеца Ц. Х. В. са били
начислени 224,01 лв. при дялово участие 2,10 % и изплатени 212,81 лв.
след удръжка на данък в размер на 11,20 лв.
С исковата молба ищецът е изложил твърдения, че дяловото му
участие в ответната кооперация е по- голямо и следва да бъде определено
съобразно притежавания от баща му Х.Л. В. дялов капитал в Тъкаческа
производителна кооперация „Спасение“, чийто правоприемник според
ищеца била ответната ПК „Спасение“. Тези твърдения са неоснователни.
От приложените по делото писмени доказателства е видно, че ответната
Производителна кооперация „Спасение“- гр. Карлово е била вписана в
регистъра на кооперациите с Решение №12572 от 21.11.1991г. по гр.д.
№11361/1991г. на Окръжен съд- Пловдив като новоучредена кооперация.
При това положение същата не би могла да бъде правоприемник на
бившата ТПК „Спасение“, поради което и притежаваното от
наследодателя на ищеца дялово участие в последната е без значение за
дяловото участие на ищеца в ПК „Спасение“. Предвид горното ищецът
би могъл да претендира дивиденти от ПК „Спасение“ само съобразно
собственото си дялово участие в новоучредената кооперацията,
формирано от направени лично от него при учредяване на кооперацията
4
встъпителна и дялова вноски в размери и форма, определени в устава й.
От страна на ищеца липсват както твърдения, така и ангажирани
доказателства за такива. От представените по делото писмени
доказателства е видно, че с решение на Общото събрание на
кооперацията от 12.04.2008г. /л.88-90/ е утвърдена справка за
разпределението на процентите от дяловото участие на член-
кооператорите /л.47-48/, съгласно която дяловото участие на ищеца в
кооперацията е 1,717%. Така приетото решение не се твърди да е било
оспорвано и отменено от съда по реда на чл.58 от ЗК, като съгласно
чл.10, ал.1, т.2 от ЗК същото е задължително за членовете й и те следва
да го изпълняват. По делото не са били ангажирани никакви
доказателства от страна на ищеца за опровергаване на посоченото в
утвърдената от Общото събрание справка за процента на дяловото му
участие, като всички събрани такива, включително изготвените
експертизи, отнасящи се до притежавания от баща му дялов капитал от
бившата ТПК „Спасение“ са ирелевантни, тъй като ПК „Спасение“ е нов
правен субект, възникнал през 1991г., и независимо, че нейни
учредители са наследниците на член- кооператорите от ТПК „Спасение“,
то между двете кооперации липсва правоприемство. Ето защо няма
основание да се приеме, че дяловото участие на член- кооператорите в
ПК „Спасение“ следва да съответства на това на техните наследодатели
в бившата ТПК „Спасение“. Доколкото ищецът не доказва да притежава
дялово участие в новоучредената кооперация, надвишаващо посоченото в
справката, приета с решение на Общото събрание, то той не може да
претендира за по- голям дивидент. Не могат да бъдат споделени и
доводите на ищеца, че дяловото му участие в кооперацията е нараснало в
резултат на смъртта на част от първоначалните член- кооператори. Тези
доводи не са изложени в исковата молба и не съставляват част от
обстоятелствата, на които се основава иска, съгласно чл.127, ал.1, т.4 от
ГПК, а са направени в хода на делото. Доколкото същите са направени
след първото съдебно заседание, то съгласно чл.214, ал.1, изр.1 от ГПК
изменение на основанието на иска не е било допустимо и не е било
допускано, като първоинстанционният съд е допуснал само изменение
на размера на претенциите. Предвид горното посочените доводи
поначало не подлежат на разглеждане. Независимо от това следва да се
5
посочи, че същите са и неоснователни, тъй като по делото са
представени актуални списъци на членовете на ответната кооперация
към 14.09.2018г. /л.411/ и 25.05.2021г. /л.871/, от които се установяват
членския й състав и новите членове, които са били приети на мястото на
починалите.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че
дяловото участие на ищеца в ответната кооперация е 5,4633%, поради
което е уважил частично предявените от него искове за заплащане на
дивиденти за 2015г. и 2017г. Така направеният в решението извод за
размера на дяловото участие на ищеца не е бил оспорен във въззивната
жалба на ПК „Спасение“, в която се излагат само доводи, че ищецът не
бил член на кооперацията. Предвид горното и с оглед разпоредбата на
чл.269, изр.2 от ГПК, съгласно която при проверка на правилността на
обжалваното решение въззивният съд е ограничен от оплакванията във
въззивната жалба, и задължителните указания, дадени в т.1 и т.3 от
Тълкувателно решение №1/2013 по т.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС
настоящата инстанция не би могла без нарочно възражение от
заинтересованата страна да приеме по- малък размер на дяловото участие
на ищеца. С оглед на така приетия размер на дяловото участие на ищеца и
съгласно първоначалното заключение на приетата по делото ССЕ на
вещото лице Румен Минков на ищеца се дължи дивидент за 2015г. в
размер на 504,29 лв., а за 2017г.- в размер на 553,51 лв., от които след
приспадане на извършеното плащане остават дължими 340,70 лв., до
който размер предявените искове са основателни и следва да се уважат,
като за разликата над посочените размери до пълните им предявени
размери от 4065,81 лв.- дивидент за 2015г. и 2884,32 лв.- дивидент за
2017г. исковете следва да се отхвърлят. Доколкото за 2016г. Общото
събрание не е разпределяло суми за заплащане на дивиденти, то
исковата претенция за заплащане на сумата от 1742,49 лв.- дивидент за
2016г. е неоснователна и следва да се отхвърли. С исковата молба
ищецът е претендирал и обезщетение за забавено плащане, като такова му
е било присъдено с обжалваното решение съобразно приетите за дължими
суми и в размерите, изчислени от ССЕ. С въззивната жалба на ПК
„Спасение“ не се оспорват присъдените суми за обезщетение за забава
нито по основание, нито по размер.
6
Предвид горното и с оглед неоснователността на въззивните жалби
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260140 от 16.07.2021г., поправено с
Решение №260149 от 16.08.2021г. и Решение №260025 от 05.08.2022г.,
постановени по гр.д. №1736/2018г. по описа на Районен съд- Карлово.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7