№ 215
гр. С., 28.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Гергана Огн. Симеонова
при участието на секретаря Н. Б. Кънчева
като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно
гражданско дело № 20232200500272 по описа за 2023 година
Производството е въззивно и намира правното си основание в чл. 258 и
сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба подадена от адв.М. С., пълномощник
на Н. Д. П., ЕГН ********** и Д. Д. П., ЕГН ********** и двамата от с. Г.,
общ.С. против решение №419/22.05.2023г., по гр.д. №5347/2022г. на С.ския
районен съд, с което по отрицателните установителни искове предявени от П.
Д. Р., ЕГН ********** от гр. С., м. Войнишко кладенче № 13 и С. Д. К., ЕГН
********** от с. Б., общ. С., ул. 12 е било признато за установено, че
жалбоподателите не са собственици на по 1/8 идеални части ( за всеки от
ищците) от недвижими имоти, както следва :
1.дворно място, за което е отреден УПИ VI-87, кв. 13 по плана на с.Г., общ.
С., с площ на имота 840 кв.м. при граници: УПИ - V-86, изток – улица, юг –
улица, запад - УПИ VII-87, ведно с построената в имота стопанска сграда със
застроена площ 57 кв.м., ведно с всички подобрения и трайни насаждения;
1
2. дворно място, за което е отреден УПИ VII-87, кв. 13 по плана на с.Г., общ.
С., с площ на имота 1730 кв.м. при граници: УПИ - III-84 и УПИ V-86, изток –
УПИ VI-87, юг – улица, запад - УПИ VIII-87, ведно с построените в имота
жилищна сграда на един етаж със застроена площ 95 кв.м., жилищна сграда
на два етажа със застроена площ 34 кв.м. и разгърната застроена площ 68
кв.м., стопанска сграда със застроена площ 37 км. и стопанска сграда със
застроена площ 18 кв.м., ведно с всички подобрения и трайни насаждения;
3. дворно място, за което е отреден УПИ VIII-87, кв. 13 по плана на с.Г.,
общ. С., с площ на имота 1120 кв.м. при граници: север УПИ - II-83, изток –
УПИ VII-87, юг – улица, запад - УПИ IX-88 и X-89, ведно с всички
подобрения и трайни насаждения.
С обжалваното решение е бил отменен нотариален акт № 30, том VI,
нотариално дело № 871/2017 г. на нотариус Е.Ш. за съответните части от
правото на собственост на ищците П. Р. и С. К.. Въззивниците са били
осъдени да заплатят на ищците деловодни разноски в размер на 2027 лв.
Решението е обжалвано като неправилно и незаконосъобразно.
Посочено е, че съдът неправилно бил възприел фактическата обстановка.
Приложените документи за платени данъци не следвало да бъдат вземани
предвид, тъй като не са били подписани от лицата, които са заплатили
таксите. Представеното от ищците удостоверение № 408/10.04.2023г. на
ДМДТ било давало информация единствено за датата на закриване на
партидите и повода за това, но не и за съдържанието на партидите преди
2017г. Страната е посочила, че страните са съсобственици и на други имоти, а
от представените платежни не било ставало ясно, за кой имот са заплатените
такси. Твърди се, че нито една от приложените квитанции не се отнася за нито
един от процесните имоти. Съдът не бил обсъдил гласните доказателства по
делото.
Жалбоподателите считат, че фактическата обстановка по делото не е
изяснена, тъй като не са били събрани всички допуснати от РС доказателства.
Моли се решението да бъде отменено и делото да бъде върнато в РС –
С. за разглеждане от друг съдебен състав, който да събере исканите
доказателства. Страната не е направила искане за присъждане на разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба
от адв.Р., процесуален представител на П. Д. Р., и С. Д. К., с който въззивната
2
жалба е оспорена като неоснователна. Обжалваното решение било правилно и
законосъобразно и съдът се бил съобразил с всички събрани по делото
доказателства при постановяването му. Доказателствата по делото сочели, че
ищците не са се отказвали от наследствените си права, а ответниците не са
демонстрирали намерение за своене като собственици на техните
наследствени дялове. Такова отричане направата им настъпило едва през
2017г., когато ответниците се снабдили с констативен нотариален акт за
собственост по отношение на наследствените им имоти. До този момент
ответниците били държатели по отношение идеалните части на другите
съсобственици – ищци. От 2017г. до депозирането на исковата молба не била
изтекла изискуемата от закона придобивна давност. Ищците се считали за
собственици на идеални части от имотите и за това свидетелствал фактът на
заплащане на дължимите данъци до 2017г.
Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендират се
деловодни разноски
В съдебно заседание въззивниците, редовно призовани се явяват лично.
Представляват се от представител по пълномощие адв.С., който поддържа
въззивната жалба на основанията изложени в нея и моли тя да бъде уважена.
Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение. В подробна писмена защита отново излага
съображенията си посочени във въззивната жалба.
В съдебно заседание въззиваемите, редовно призовани не се явяват.
Представлява се от представител по пълномощие адв.Р., която оспорва
въззивната жалба и моли да се потвърди първоинстанционното решение.
Претендира разноски.
Обжалваното решение е било съобщено на въззивната страна на
25.05.2023 г. и в рамките на законоустановения двуседмичен срок – на
08.06.2023г. ( ел.п.) е била депозирана въззивната жалба.
Установената и възприета от РС – С. фактическа обстановка изцяло
кореспондира с представените по делото доказателства. Тя е изчерпателно и
подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на
основание чл.272 от ГПК настоящият съд изцяло я възприема и с оглед
процесуална икономия препраща към него.
Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в
3
законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния
акт и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК, но разгледана по
същество е неоснователна.
Пред Районен съд С. са били предявени отрицателни установителни
искове за признаване по отношение на ответниците, че не са станали
собственици на по 1/8 ид.част от правото на собственост на всеки от ищците
по отношение на три броя имоти находящи се в с.Г., общ.С., образуващи
парцели УПИ VI-87, УПИ VII-87 и УПИ VIII-87, кв. 13 по плана на с.Г.,
както и на построените в тях сгради. Страните черпят претенциите си от
наследствените си права от своите родители – Д.П. П., починал на
26.08.1987г. и П. Тодорова Петкова, починала на 05.07.2020г. Между страните
нямат спор, за това че техните родители са били собственици на посочените
по- горе УПИ VI-87, УПИ VII-87 и УПИ VIII-87, кв. 13 по плана на с.Г..
Няма спор и че след смъртта на първия наследодател, преживялата му
съпруга и майка/тъща на страните е прехвърлила своя дял от имотите срещу
покупко – продажба на най- малката от сестрите, ответницата Н. Д. П.. Така
тя станала собственик на 6/8 ид.части от процесните имоти и от построените
в тях сгради. От събраните по делото доказателства – свидетелски показания
и писмени доказателства се установи, че до 2013г. ищците по делото, заедно
със своите семейства са посещавали процесните имоти и са извършвали,
макар и епизодично селско – стопанска дейност в тях. Те обаче не са се
отказали от своето право на собственост в полза на своята най – малка
сестра/ответник или в полза на друго лице и до 2017г. са заплащали
дължимите местни данъци и такси. Видно от писма изх.№ 408/10.04.2023г. и
изх.№ 409/10.04.2023г. на Дирекция „ Местни данъци и такси“, при община С.
партидите на ищците по отношение на процесните имоти са били закрити,
тъй като е била подадена декларация по чл.14 от Закона за местните данъци и
такси, за това че на основание Нотариален акт № 10/17.10.2017г., собственици
на имотите са ответниците Д. П. и Н. П. – всеки по ½ ид.ч. от правото на
собственост. Нотариален акт № 10/17.10.2017г. ответниците са били признати
за собственици на процесните имоти и построените в тях сгради на основание
давностно владение.
В разпоредбата на чл. 68 от ЗС са дадени легалните определения на
понятията „владение“ и „държане“. Законодателят посочва, че владението е
4
упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично
или чрез другиго, като своя, а държането е упражняване на фактическа власт
върху вещ, която лицето не държи като своя. Тогава когато една
вещ/недв.имот е съсобствена, всеки от съсобствениците владее своите ид.ч и
държи ид.ч. на другите съсобственици.
За да бъде придобито право на собственост по давност е необходимо
комулативното наличие на обективни и субективни предпоставки. От
обективна страна е необходимо придобиващият правото на собственост да
упражнява фактическа власт – държане на вещта в продължение на
предвидения от закона срок - 10 години при недобросъвестно и 5 години при
добросъвестно владение ( чл.79 ЗС). От субективна страна е необходимо да е
налице намерение за своене и то да е било явно, непрекъснато, сведено до
знанието на собствениците. За да установи субективния елемент
придобиващият по давност следва да докаже, че е владеел веща само за себе
си и че е извършвал такива действия, които недвусмислено сочат, че счита
вещта за своя и ако другите съсобственици опитат да установят фактическа
власт върху нея, ще бъдат отблъснати. На практика тези действия могат да са
най – различни – поставяне на ограда, поставяне на ключалка, недопускане до
имота и т.н.
В настоящия случай има данни ответниците да са владели процесните
имоти като са извършвали различни подобрения по тях. Те обаче не са се
противопоставяли на ищците като по някакъв начин да са препятствали
техния достъп до тях, най – малкото до 2013г. Първият явен акт на
противопоставяне е сдобиването им с констативен акт за собственост през
2017г. и последвалото подаване на Декларация по чл.14 ЗМДТ пред община –
С.. В случая не се установява изтекла в тяхна полза придобивна давност по
смисъла на чл.79, ал.1 от ЗС, тъй като исковата молба е предявена на
30.11.2022г. Следва да се отбележи, че в хода на цялото производство
ответниците са поддържали тезата, че 33 години са демонстрирали
владението на имотите като свои, но пред съседи и роднини, а не по
отношение на ищците. Те не посочват нито едно действие, което да са
извършили и с което да са се противопоставили на претенциите на по –
големите сестри и съответно по делото няма събрани доказателства за
тяхното противопоставяне.
5
С оглед изложеното, съдът намира отрицателните установителни искове
са безспорно доказани. Предвид тяхното уважаване законосъобразно се явява
отмяната на нотариален акт № 30, том VI, нотариално дело № 871/2017 г. на
нотариус Е.Ш.. Последното съдът посочва за пълнота, защото във въззивната
жалба липсва искане за произнасяне по този въпрос.
Тъй като правните изводи на съда съвпадат с тези на
първоинстанционния съд обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени деловодни
разноски в полза на въззиваемите. За въззивна инстанция деловодните
разноски са за заплатено адвокатско възнаграждение по 1000.00лв. за всяка от
въззиваемите. Възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение заплатено от всяка от въззиваемите е неоснователно. В
случая всяка от тях е предявила по три установителни иска и минимално
дължимото адвокатско възнаграждение е в размер на 400.00лв. за всеки от
исковете ( съгласно договора за правна защита и съдействие от м.07.2023г. и
действащата към този момент Наредба за минималните адвокатски
възнаграждения), което е повече от претендираните 1000.00лв. Следва да се
посочи, че в договора за правна помощ изрично е посочено, че адвокатския
хонорар е платен в деня на подписването му. Въззиваемите са представили и
списък на извършените разноски по чл.80 от ГПК. Предвид изложеното
възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение не
следва да се уважи.
Ръководен от гореизложеното съдът,
РЕШИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА решение №419/22.05.2023г., по гр.д. №5347/2022г.
на С.ския районен съд.
ОСЪЖДА Н. Д. П., ЕГН ********** и Д. Д. П., ЕГН ********** и
двамата от с. Г., общ.С. да заплатят на П. Д. Р., ЕГН ********** от гр. С., м.
Войнишко кладенче № 13 деловодни разноски за въззивна инстанция в
размер на 1000.00 (хиляда)лв. адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Н. Д. П., ЕГН ********** и Д. Д. П., ЕГН ********** и
двамата от с. Г., общ.С. да заплатят на С. Д. К., ЕГН ********** от с. Б., общ.
С., ул. 12 деловодни разноски за въззивна инстанция в размер на 1000.00
(хиляда)лв. адвокатско възнаграждение.
Решението на основание чл.280, ал.2 ГПК подлежи на касационно
обжалване в едномесечен срок, считано от съобщаването на страните пред
ВКС на Република България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7