Решение по дело №176/2019 на Административен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 7 ноември 2019 г. (в сила от 7 ноември 2019 г.)
Съдия: Детелина Кръстева Бозукова Ганева
Дело: 20197220700176
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 септември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е №  179

 

Гр. Сливен, 07.11.2019 г.

 

 

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА

                                                 

                                                 ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ ИВАНОВА

                                                                       ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА

 

При участието на прокурора Христо Куков и секретаря Ваня Костова, като разгледа докладваното от Детелина Бозукова КАНД № 176 по описа за 2019 година, за да се произнесе съобрази следното:

 

 Производството е образувано по касационна жалба срещу решение по АНД № 849  по описа на Сливенски Районен съд за 2019 година и се движи по реда на глава дванадесета от  АПК.

  С решение № 324/09.07.2019 г. постановено по АНД № 849/2019 г. Сливенски Районен съд е потвърдил Наказателно постановление № 20 - 002580 от 21.05.2019 г. на Директора на Дирекция ”Инспекция по труда” гр.Сливен, с което на “Транстекс 3” ЕООД гр. Велико Търново, за нарушение на 62, ал.1 от КТ /Кодекса на труда/ и на основание чл.416 ал.5 във вр. чл.414 ал.3 от КТ е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева.

Недоволен от така постановеното решение, касаторът - „Транстекс 3” ЕООД, чрез представител по пълномощие – адв. Н.Н. ***, го обжалва в срок, като в жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението. Касаторът поддържа, че по безспорен начин било установено, че към момента на проверката лицето К. А. не е работил по трудово правоотношение. Моли съда да отмени решението и по същество да отмени наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът не явява и не се представлява. В писмено становище от представител по пълномощие – адв. Н. Н. ***,  поддържа жалбата.

Ответникът по касация – Дирекция ”Инспекция по труда” - Сливен, не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура Сливен изразява становище, че касационната жалба е неоснователна, решението на РС-Сливен законосъобразно и обосновано, и предлага да бъде оставено в сила.

Административен съд Сливен, в качеството на касационна инстанция, като обсъди направените в жалбата оплаквания, становищата на страните, на ОП Сливен и събраните доказателства, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законния срок и е процесуално допустима, но по същество е неоснователна.

В жалбата са наведени оплаквания за противоречие и неправилно приложение на обжалвания акт със закона. За да отговори на същите, след като обсъди събраните по делото доказателства, касационната инстанция прие за установено следното:

На 09.05.2019 г., в обект  с. за д. в. у., находящ се в гр. Сливен, Индустриална зона, складова база на „Декотекс“ АД, стопанисван от „Транстекс 3” ЕООД,   била извършена проверка по спазване на трудовото законодателство. Служители на Дирекция “ИТ” Сливен, съвместно със служители на ОДМВР Сливен констатирали, че лицето К. К. А. предоставя работна сила като о. р. – пренася хладилна витрина от рампата до помещение в склада. Тъй като А. бил н., под негова диктовка полицейски служител попълнил декларация - образец, предоставена от служителите на Д“ИТ“, в която писмено декларирал и се подписал, че работи във фирма „Транстекс 3“ ЕООД, същият ден е започнал работа в 8.00 ч. и ще работи до 17.00 ч., че почива събота и неделя, и получава дневно възнаграждение в размер на 24 лева. Въз основа на установеното служителите на Д ”ИТ” приели, че дружеството, в качеството на работодател по смисъла на §1 т.1 от ДР на КТ не е уредил отношенията при предоставяне на работна сила на 09.05.2019 г. от К. А. като трудови отношения.

За констатираното нарушение бил съставен АУАН за нарушение на чл.62, ал.1 от КТ. Въз основа на АУАН е издадено обжалваното НП № 20-002580 от 21.05.2019г.,  с което на “Транстекс 3” ЕООД  е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1 500 лв. на основание чл.416, ал.5 от КТ във вр. чл.414, ал.3 от КТ, което е обжалвано пред съда.

С решение, постановено по АНД № 849/2019 г. РС Сливен е потвърдил наказателното постановление, като приел, че от обстоятелствената част на акта и от свидетелските показания на инспекторите от Д „ИТ“ и от ОДМВР Сливен се установяват факти, въз основа на които може да се направи категоричен извод за характера на отношенията между дружеството и лицето, което в момента е било на територията  на проверявания обект. Приел, че са налице категорични доказателства за  предоставяне на работна сила в нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ и наличие на трудово правоотношение между дружеството и А..

Въз основа на така установеното и след като съобрази всички събрани по делото доказателства, касационната инстанция намира, че решението на РС Сливен е валидно, допустимо и правилно.  

РС е обсъдил обстойно всички обстоятелства по делото, извършил е задълбочен и прецизен анализ на събрания доказателствен материал и е изяснил всички необходими обстоятелства от съществено значение за правилното решаване на спора, поради което настоящата инстанция споделя изцяло направените от него правни изводи и приема, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно.

Извършеното от “Транстекс 3” ЕООД   гр. Велико Търново нарушение е квалифицирано от наказващия орган като такова по чл.62, ал.1 от КТ, касаещ допускане до работа на 09.05.2019 г. на лицето К. А., без да има сключен трудов договор, подписан от двете страни. При правилна преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, първоинстанционният съд е извел обоснован извод, че е осъществен състава на това административно нарушение. Събраните доказателства по делото обосновават категоричен извод, че А. е престирал работна сила в проверяваното дружество при съществуващи елементи на трудово правоотношение, а именно работ­но време, работно място и уговорено трудово възнаграждение. От подписаната от него декларация и дадените писмени обяснения пред проверяващите е видно, че лицето е осъществявало трудова функция като о. р.. Правилно съдът е кредитирал писмените доказателства и не е кредитирал показанията на А., доколкото същият като приятел на у. на дружеството е заинтересован от изхода на делото.

Елемент от минимално необходимото договорно съдържание на тру­до­вото правоотношение е характерът на работата. Това е трудовата функция на работ­ни­ка или служителя, която се определя от предмета на дейността, която работ­ни­кът или служителят извършва, обемът на работата и условията, при които я изпълнява. В случая от събраните в хода на административнонака­зателното производство доказателства  може да се направи категоричен извод за конкретната функция, която е осъществявал А. в с. за д. в. у., както и при какви условия е това изпълнение –заплащането, работното вре­ме, почивките, йерархическа подчиненост и т.н. В този смисъл е правилен и обоснован изводът на РС Сливен, че нарушението е доказано и дружеството следва да понесе административно наказателната си отговорност, като на основание чл.221, ал.2, изр. последно от АПК настоящата инстанция се присъединява изцяло към мотивите на районния съд, които са правилни и напълно съответстват на фактическата обстановка установена по делото и не е необходимо да бъдат преповтаряни.

По изложените съображения, Административен съд Сливен направи извода, че решението на РС не е постановено при нарушенията, сочени в касационната жалба като отменителни основания и като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.

            По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН във вр. с чл.221, ал.2 от АПК, Административен съд Сливен,

 

Р Е Ш И:

 

            ОСТАВЯ В СИЛА Решение №324 от 09.07.2019 г., постановено по АНД № 849/2019 г. по описа на Районен съд Сливен.

 

           Решението е окончателно.

 

 

 

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: