Р Е Ш Е Н И Е
№ 261236 15.12.2021 година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаски районен съд пети граждански състав
на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година
в публично заседание в състав:
Председател: Магдалена Маринова
При секретаря: Анелия Такова
като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 216 по описа на Бургаски районен съд за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод искова молба от „Европетройл“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Бургас, ул. „Митрополит Симеон“ № 18, обект 3, ет.0, представлявано от адвокат Х.М.,***““ АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, пк1407, р-н Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от изпълнителния директор, за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата 701, 06 лева, представляваща разлика до пълната стойност на застрахователно обезщетение за имуществени вреди от събитие, при което водач на лек автомобил с рег. № **, застрахован при ответното дружество със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на 07.06.2020 година – Б.П.Л., е причинил ПТП в обект на ищеца – бензиностанция „Лукойл“ обект F 559, намиращ се на разклона на село З*, област *, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане, както и за присъждане на разноските, направени по водене на делото
В исковата молба освен посочените по – горе факти е изложено, че ПТП се изразява в това, че лек автомобил с рег. № ** , управлява от Б.П.Л. е извършил неправилна маневра на заден ход и се е блъснал в конструкцията на светлинна указателна табела № 5 и 6 /към колонки 5 и 6/, като е увредил табелата и облицовката на носещата колона. Водачът е напуснал произшествието и след сигнал до органите на МВР е издирен на 11.06.2020 година. На посочената дата в присъствието на водача и на представител на ищеца на мястото на ПТП е съставен протокол за ПТП от 11.06.2020 година, в който е посочен механизма на ПТП. Водачът на посоченото МПС към датата на настъпване на ПТП е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с полица № *** с ответното дружество „ ЗД „БУЛ ИНС““ АД. От името на ищцовото дружество била заведена щета по повод настъпилото застрахователно събитие в хода на която и след оглед била изплатена сума в размер от 251,14 лева. Ищецът твърди, че този размер не съответства на стойността на щетите/ разходите за отстраняването им, за което ищецът представил на ответника проформа фактура № 1832/14.07-2929 година, издадено от трето лице „Светлинни реклами НЕОН“ ООД с указана стойност за отстраняване на щетите от 952,20 лева или със 701, 06 лева повече от изплатената щета, за което на 27.08.2020 година ищецът подал жалба до ответника. По повод тази жалба от името на застрахователна е дадена становище, че не следва да бъде изплащана посочената стойност, тъй като изплатената сума е действителната стойност на увреденото имущество. При тези факти ищецът предявява исковете си.
В исковата молба са посочени доказателства.
В преклузивния едномесечен срок от получаване на препис от исковата молба по чл.131 от ГПК ответникът „ЗД „БУЛ ИНС““ АД, чрез процесуален представител - адвокат Г., е дал писмен отговор на предявения иск, в който го оспорва по размер. Счита, че следва да бъде постановено решение, с което да се отхвърли иска.
В писмения отговор от името на ответника е поискано конституиране на трето лице – помагач на негова страна – Б.П.Л. и той предявява срещу него обратен иск в размер на съответната сума от уважената част от иска, представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени при ПТП с МПС, управлявано от него на посочената дата, ведно с присъдената лихва и съдебни разноски.
Фактическите твърдения, на които е основана обратния иск са за това, че той е напуснал мястото на ПТП без да уведоми и изчака органите на полицията, изложен е правен довод, че регресният иск е с правно основание чл. 500, ал.1, т.3 от КЗ.
С определение от 23.03.2021 година Б.П.Л. е конституиран като трето лице – помагач на ответника.
В постъпилия писмен отговор на обратния иск ответникът по този иска Б.П.Л., оспорва претенцията като неоснователна. По фактите не оспорва, че на посочената в исковата молба дата – 07.06.2020 година при управление на лекия си автомобил, на бензиностанцията със задната част по непредпазливост блъснал конструкцията на светлинни табели с № 5 и № 6, както и една пластмасова кофа. След произшествието разговарял с управителя на бензиностанцията и още един служител и уведомили полицията. Изчаквал полицаите да дойдат, но тъй като много бързал за музикално участие дал на управителя на бензиностанцията телефонния си номер, за да го предаде на полицаите. Уточнява, че не са имали никакви противоречия или спорове с управителя на бензиностанцията относно неговата вина за причинените щети, както и отговорността му да ги понесе, предвид сключения договор за застраховка „Гражданска отговорност“. След два дни му се обадили от РУ -Стара Загора, за да отиде и да му съставят акт за установяване на административно нарушение, а впоследствие и наказателно постановление глобата по което той заплатил. Полицаите му обяснили, че се забавили, тъй като имало катастрофа на 25 км. от тази бензиностанция. Поради изложеното ответникът излага, че напускането на мястото на ПТП в случая не попада в хипотезата на чл.500 от КЗ, когато явяването на органите е задължително по закон, както и счита, че са несъстоятелни твърденията за това, че напускайки ПТП се е отклонил от проверка за алкохол. Поради изложеното ответникът по обратния иск счита, че претенцията срещу него следва да бъде отхвърлена.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител – адвокат М., поддържа предявения иск и сочи доказателства. В заседание по същество на спора излага доводи за основателност и доказаност на предявения иск.
В съдебно заседание ответникът по иска не са представлява. В писмена молба процесуалният му представител поддържа становището по иска, дадено в писмения отговор, сочи доказателства и счита, че следва да бъде постановено решение за отхвърляне на претенцията.
В съдебно заседание третото лице – помагач на страната на ответника не се явява и не се представлява. В писмена защита излага подробни фактически и правни доводи за неоснователност на предявения обратен иск.
По материално правната квалификация на предявените искове настоящият състав приема следното:
Предявеният иск е с материално правно основание чл.432 от КЗ. Предявеният от ответника срещу
третото лице – помагач обратен иск е с правно основание чл.500 от КЗ.
Съгласно чл. 432 от КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да
иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380.
В случая
в исковата молба са изложени фактически твърдения за това, че ищецът е поискал
по реда на чл. 380 от КЗ плащане на обезщетение от страна на застрахователя,
което обуславя допустимостта на предявения иск.
От
събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност,
предвид и становищата на страните по фактите, се установява следното от
фактическа и правна страна:
По
делото не са спорни фактите относно настъпване на ПТП на посочената в исковата
молба дата и механизмът на ПТП, причинно - следствената връзка между
поведението на водача на МПС и настъпилите щети и съответно е налице
покрит риск по застраховка „Гражданска
отговорност“, сключена с ответното дружество от виновния водач. Препис от
полицата е приложен като доказателство по делото и е видно, че срокът на
застраховката е за периода от 23.05.2020 година до 22.05.2021 година, ПТП е настъпило в този срок – на 07.06.2020
година. Конкретният механизъм на ПТП и други правнорелевантни факти се
установяват от изисканата и приложена административно наказателна преписка. Спорът в случая е относно размера на щетите относно
иска с правно основание чл.432 от КЗ.
Съгласно чл. 432 от КЗ и чл.82 от ЗЗД при съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие. Съгласно чл.82 от ЗЗД обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. В случая претенцията е за присъждане на реално претърпяна вреда в размер на стойността на увреденото имущество.
От
заключението на вещото лице, изготвило допуснатата по делото съдебно – оценъчна
експертиза, изготвено на базата на количествено стойностната сметка за артикулите и цените, включени в
изработката на указателната табела, предмет на оценка по делото, се установява,
че стойността на артикулите е в общ размер от 952,20 лева с ДДС. Вещото лице е
уточнила, че този вид реклама е индивидуална и няма пазарен аналог. Поради това
е поискала изготвяне на заключение по посочения метод. Заключението на вещото
лице е обосновано и компетентно дадено и въз основа на него могат да бъдат
формирани изводи от фактическа страна.
Предвид
изложеното настоящият състав приема, че вредите, претърпени в резултат на
описаното в исковата молба ПТП, са в размер от 952, 20 лева, от които сумата
251,14 лева е заплатена от ответното дружество по повод предявена
застрахователна претенция по застраховка „Гражданска отговорност“ и следва да
заплати и сумата 701, 06 лева, представляваща предявена претенция.
По повод
предявения обратен иск настоящият състав приема следното:
По иска
с правно основание чл. 500 от КЗ на ищеца по този иск е указано, че е необходимо да установи, че
ответника е напуснал мястото на ПТП
противоправно, а на ответника - че може да провежда насрещно доказване на този факт.
В чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП са регламентирани задълженията на водача при пътнотранспортно произшествие, а в чл.125 от ЗДвП са посочени случаите, в които Службите за контрол на Министерството на вътрешните работи посещават задължително мястото на пътнотранспортното произшествие.
В конкретната хипотеза от изисканата административно наказателна преписка се установява, че на водача на МПС е съставен акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление за нарушение на чл.40, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП – поради това, че при движение на заден ход, не се убедил, че няма да създаде опасност за другите участници в движение по пътищата. Конкретните факти са за това, че при маневра движение назад в посока юг – север не се е убедил, че пътят зад МПС е свободен и със задната част е блъснал светлинна конструкция с табела с № 5 и № 6 и и 1 /един/ брой пластмасова кофа. Реализира ПТП са материални щети по светлинна табела № 5 и № 6 , 1 бр. пластмасова кофа и деформация на задната броня на МПС. Водачът е установен на 11.06.2020 година. Посочено е, че е попълнена декларация по чл.188 от ЗДвП, като е уточнено, че не е установено по безспорен начин, че на 07.06.2020 година водачът не е носил контролен талон. Установява се, че не е наложено административно наказание за това, че водачът на МПС е напуснал противоправно мястото на ПТП, такова словесно описание липса и в акта за установяване на административно нарушение.
Предвид описаната фактическа обстановка настоящият състав приема, че не се установява безспорно, че е била налице някоя от хипотезите на чл.123 от ЗДвП. В протокола за ПТП е посочено, че щетите са безспорни, като протокола е подписан в графа „участник 2“ - „Европетройл“ ЕООД ЕИК ********* и са идентични с описаните от причинилия ПТП водач, ответник по обратния иск. Поради това следва да бъде посочено, че не се установява конкретно и наличието на хипотезата на чл.123, ал.1, т.3, б. „в“ от ЗДвП – относно липса на съгласие в участниците в ПТП относно обстоятелствата, свързани с него и необходимостта в тази ситуация да не напускат местопроизшествието, да уведомят съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и да изпълнят дадените им указания. В докладната записка по случая е посочено, че водачът на МПС е бил предупреден от служителите на бензиностанцията да остане на място на ПТП до идването на компетентните органи на МВР, но той е тръгнал от бензиностанцията. В докладната записка се съдържат и личните данни на причинилия ПТП водач, както и телефонния му номер, поради което следва да се приеме, че той действително не е имал за цел да се укрие. Следва да се приеме при тези доказателства, че не е имало спор между участниците относно вредите, както и не се установява наличието на някоя от другите хипотези на чл.123 от ЗДвП, съдържащи задължение за водача да остане на мястото на ПТП да идване на контролните органи.
По изложените съображения не се установяват предпоставките по чл. 500, ал.1, т.3 от КЗ и предявеният обратен иск е неоснователен.
С горните мотиви следва да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да плати на ищеца сумата 701, 06 лева, представляваща обезщетение за вреди от ПТП, както и разноските, направени по водене на делото, на основание чл. 78 от ГПК. Разноските са в общ размер от 710 лева, от която сумата 50 лева, представляваща платена държавна такса, сумата 360 лева, представляваща платено адвокатско възнаграждение и сумата 300 лева, представляваща възнаграждение за вещо лице. Предявеният обратен иск следва да бъде отхвърлен.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ ЗД „БУЛ ИНС““ АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, пк1407, р-н Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от изпълнителния директор, да плати на „Европетройл“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Бургас, ул. „Митрополит Симеон“ № 18, обект 3, ет.0, представлявано от Жечо Иванов Маринов, сумата 701, 06 лева /седемстотин и един лева и шест стотинки/, представляваща разлика до пълната стойност на застрахователно обезщетение за имуществени вреди от събитие, при което водач на лек автомобил с рег. ***, застрахован при ответното дружество със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на 07.06.2020 година – Б.П.Л., е причинил ПТП в обект на ищеца – бензиностанция „Лукойл“ обект F 559, намиращ се на разклона на село **, област **, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба на 14.01.2021 година до окончателното й плащане, както и сумата 710 лева /седемстотин и десет лева/, представляваща разноски, направени по водене на делото.
ОТХВЪРЛЯ обратния иск, предявен от „ ЗД „БУЛ ИНС““ АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, пк1407, р-н Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от изпълнителния директор, срещу Б.П.Л. ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 952, 20 лева /деветстотин петдесет и два лева и двадесет стотинки/, представляваща обезщетение, в случай, че дружеството бъде осъдено да заплати сумата обезщетението, предмет на настоящото дело, на основание регресно право на дружеството на основание чл.500, ал.1, т.3 от КЗ – поради това, че ответникът по този иск е напуснал мястото на ПТП .
Решението е постановено при участнието на трето лице – помагач на ответника Б.П.Л. ЕГН **********, с адрес: ***.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала
А.Т.