№ 5472
гр. Варна, 10.12.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на
десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Ралица Ц. Райкова
мл.с. Гинка Т. Иванова
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно гражданско дело
№ 20243100502477 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по постъпила въззивна жалба вх. №
88469/04.11.2024г./вх. No на ВРС/, подадена от И. Д. И., ЕГН **********, с адрес:
***********, срещу Решение № 3657/ 21.10.2024г., постановено по гр.д. № 1567 / 2024г. по
описа на РС – Варна, 20 –ти състав, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен искът на И. Д. И. да
бъде осъден ответникът ЗАД „Бул Инс”, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Джеймс Баучер“ № 87 да заплати на ищеца разликата над
присъдената сума от 7752,35 лв. до пълния предявен размер 7983,08 лв., като частичен
иск от общата сума 9605,08 лв., представляваща неизплатен остатък от застрахователно
обезщетение за щети по собствения на ищеца мотоциклет марка „Сузуки ГСХ - Р 1000” с ДК
№ *****, настъпили при ПТП от 02.09.2023 г. реализирано по вина на водача на л.а. „Пежо
207“, с ДК № *****, застрахован по договор за застраховка „Гажданска отговорност“ при
ответното дружество, ведно със законната лихва, както следва: върху главницата о т 7752,35
лв., от датата на увеличаване на размера на иска по чл. 214 от ГПК – 30.09.2024 г. до
окончателното изплащане на задължението.
В жалбата се излага, че решението в обжалваната част е неправилно и необосновано.
Счита, че е налице тотална щета, като този въпрос бил поставен още в отговора на исковата
молба от ответника. В този случай, при определяне размера на дължимото застрахователно
обезщетение следва да бъде съобразено наложилото се в съдебната практика разрешение, че
в хипотезите на тотална щета меродавна е действителната стойност на вещта към момента
на застрахователното събитие, но не повече от действителната стойност, от която се
приспада стойността на запазените части. Заключението на допълнителната САТЕ сочи, че
стойността на запазените части възлиза на 522.00 лв., която именно сума следва да се
приспадне от пазарната стойност на мотоциклета от 12 400.00 лв., както и сумата на
извънсъдебно изплатеното обезщетение от 3 894.92 лв. Така се формира непогасен остатък
от застрахователното обезщетение за вредите по МПС от деликта в размер на 7 983.08 лв.,
поради което искът се явява основателен и доказан до пълния предявен размер от 7 983.08
лв. Дори да се приемело, че не била налице тотална щета, съдът неправилно определил
размера на дължимото и присъдено обезщетение на 7 752.35 лв. Съгласно т.8 от
заключението, възстановяването на мотоциклета по средни пазарни цени за части и труд е в
размер на 11 774.30 лева, определена от вещото лице за нови оригинални и алтернативни
1
части. По т.9 от заключението е дадена и цена за възстановяването на мотоциклета по средни
пазарни цени за части и труд в размер на 11 520.25 лева, определена от експерта само за
нови алтернативни части. Т.е., цената на частите определена по т.8 от заключението била
осреднена между оригинални и алтернативни части. Неправилно било да се осреднява
между т.8 и т.9, тъй като алтернативните части веднъж вече били включени в размера на
сумата по т.8. Моли съда да отмени постановеното решение в обжалваната част и да уважи
изцяло претенцията, както и да бъдат присъдени разноските за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, с който се
оспорва последната и се моли решението на ВРС да бъде потвърдено, както и да се присъдят
разноските на въззиваемата страна за въззивната инстанция. Оспорва твърденията за тотална
щета, като сочи, че не било представено доказателство за дерегистрация, което било
основание за признаването на тоталната щета. Правилно било и калкулирането на средната
пазарна стойност, което ВРС направил.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от активно легитимирани
лица, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на
останалите съдържателни изисквания на чл.260 и чл. 261 ГПК.
Жалбоподателят не се позовава на процесуални нарушения във връзка с доклада по
делото, спорът не е от естество, при което служебното начало да има превес над
диспозитивното и състезателното начало, не е налице хипотеза, в която да се налага
обезпечаване на правилното приложение на материална норма.
Въззивната инстанция с оглед на разпоредбата на чл. 162 от ГПК, намира, че следва
да изслуша повторно вещото лице в рамките на насроченото осз, което да отговори изрично
дали по т.8 от основното заключение при остойностяването на средните пазарни цени за
материали, необходими за възстановяване на щетите по мотоциклета е съобразил цени само
за нови оригинални или е включил и цени за нови алтернативни части, като цената в
таблицата е средна между тях. Следва изрично да посочи и за стойността на труда по т.8 и
т.9 - дали е посочил средна пазарна цена след като е взел предвид часовата ставка на
сервизи, сертифицирани по ISO и такива, които не са сертифицирани.
Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на основание чл.267,
ал.1 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба вх. № 88469/04.11.2024г./вх. No на ВРС/,
подадена от И. Д. И., ЕГН **********, с адрес: ***********, срещу Решение № 3657/
21.10.2024г., постановено по гр.д. № 1567 / 2024г. по описа на РС – Варна, 20 –ти състав, В
ЧАСТТА, с която е отхвърлен искът на И. Д. И. да бъде осъден ответникът ЗАД „Бул Инс”,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Джеймс Баучер“ № 87
да заплати на ищеца разликата над присъдената сума от 7752,35 лв. до пълния предявен
размер 7983,08 лв., като частичен иск от общата сума 9605,08 лв., представляваща
неизплатен остатък от застрахователно обезщетение за щети по собствения на ищеца
мотоциклет марка „Сузуки ГСХ - Р 1000” с ДК № *****, настъпили при ПТП от 02.09.2023 г.
реализирано по вина на водача на л.а. „Пежо 207“, с ДК № *****, застрахован по договор за
застраховка „Гажданска отговорност“ при ответното дружество, ведно със законната лихва,
както следва: върху главницата о т 7752,35 лв., от датата на увеличаване на размера на иска
по чл. 214 от ГПК – 30.09.2024 г. до окончателното изплащане на задължението.
ДОПУСКА повторно изслушване на вещото лице А. В., което да бъде призовано за
датата на насроченото осз.
2
УКАЗВА на въззивника – ищец в седемдневен срок от получаване на настоящото
определение да внесе предварителен депозит за изслушване на вещото лице в размер на 30
лв., като в същия срок представи и доказателства за заплащането му. ПРЕДУПРЕЖДАВА
страната, че в случай, че остане задължена за разноски, то съдът ще постанови определение
по реда на чл. 77 от ГПК за принудителното им събиране.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 14.01.2025г. от
13:30 часа, за която дата и час да се призоват страните и вещото лице с препис от
настоящото определение.
ПРИКАНВА страните към спогодба и им указва възможността да уредят доброволно
отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като им
указва, че при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса
се връща на ищеца.
НАПЪТВАНЕ КЪМ МЕДИАЦИЯ ИЛИ ДРУГ СПОСОБ ЗА ДОБРОВОЛНО
УРЕЖДАНЕ НА СПОРА
ПРИКАНВА страните към постигане на споразумение, като разяснява, че
сключването на спогодба е доброволен способ за уреждането на спора, който има
преимущество пред спорното производство, като при постигане на спогодба заплатената от
ищеца държавна такса се връща в половин размер.
НАСОЧВА страните към МЕДИАЦИЯ като алтернативен способ за разрешаване на
спорове, на осн.чл.140 ал.2 ГПК и чл.11 ал.2 Закона за медиацията.
РАЗЯСНЯВА, че медиаторът може да съдейства на страните за доброволното
разрешаване на спора им, който да приключи с постигане на споразумение, одобрено от
съда. Освен това, чрез медиацията страните могат да разрешат и други свои конфликтни
отношения, извън предмета на съдебния спор и да постигнат и по тях споразумение.
Медиацията може да бъде осъществена в ЦЕНТЪР ЗА МЕДИАЦИЯ към Окръжен
съд - Варна, адрес гр.Варна ул.„Ангел Кънчев" № 12, ет.4 /сградата, в която се помещава
СИС при ВРС/, без заплащане на такси.
За участие в медиация страните могат да се обърнат към координатора за ВОС:
Нора Великова - ет. 4, стая 410, на тел. 052 62 33 62, както и на e-mail: *********@***.**.
За предприемане действия по започване на процедура по медиация или в случай на
постигане на спогодба следва да уведомят съда
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3