Решение по дело №1274/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.107 ал.3 вр.чл.156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба от Р.Д.Д. против АУЗД № АУ00000067/22.02.2023г на инспектор МДТ в отдел "Местни данъци и такси" при Община Нови Пазар, потвърден с Решение изх. №94-00-584-001/12.05.2023г на директора на Дирекция "Местни данъци" в Община Нови Пазар в частите, с които на жалбоподателката са начислени допълнителни задължения за такса битови отпадъци (ТБО), както следва: за 2018г – 6.40лв. главница и 2.92лв. лихва; за 2019г – 6.40лв. главница и 2.72лв. лихва; за 2021г – 6.40лв. главница и 0.97лв. лихва; и за 2022г – 6.40лв. главница и 0.33лв. лихва. Общият размер на допълнително начислените задължения е 32,54лв. (тридесет и два лева и петдесет и четири стотинки). С жалбата се твърди, че при издаване на оспорения АУЗД неговият издател не е съобразил, че за 2018 г., за 2019 г. и за 2022 г. оспорващата Р. Д. своевременно е депозирала в Община Нови Пазар декларации по чл. 71, ал.1 от ЗМДТ, че притежаваният от нея в съсобственост () имот в с. Мировци, ул. „Дунав“ № 11, Община Нови Пазар, няма да се ползва през цялата година, което не е оспорено от ответника в постановеното от него потвърждаващо Решение изх. № 94-00-584-001/ 12.05.2023 година. Сочи, че с обжалване на АУЗД от 22.02.2023 г. жалбоподателката цели да избегне двойното събиране на дължимите такси за битови отпадъци за процесните години, тъй като суми за дължими местни такси за периода 2016 г. – 2021 г. вече са събрани от частен съдебен изпълнител Я. Б. във връзка с образувано срещу Д. изпълнително дело от взискателя Община Нови Пазар. На изложените основания се иска отмяна на оспорения АУЗД. В съдебно заседание и в представените допълнително писмени бележки жалбата се поддържа от пълномощника на жалбоподателката адв.М. ***. Претендира съдът да присъди в нейна полза и сторените в процеса разноски – държавна такса и адвокатски хонорар, в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 вр. ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Ответникът по жалбата – Директорът на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Нови пазар, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Й. И., оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Посочва, че за 2020 г. оспорващата Д. не е подавала декларация по чл. 71, ал. 1 от ЗМДТ, поради което за тази календарна година ТБО е начислена в пълен размер, а за останалите години, обхванати от проверката по АУЗД – 2018 г., 2019 г., 2021 г. и 2022 г., оспорващата е освободена от заплащане на пълния размер ТБО, като допълнително са начислени задълженията само по една от компонентите по чл. 66, ал. 1 вр. чл. 62, т.2 от ЗМДТ – за проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци или други инсталации или съоръжения за оползотворяване и/или обезвреждане на битови отпадъци. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на община Нови пазар.

След анализ на събраните в производството релевантни доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

От доказателствата е видно и не е спорно между страните в производството, че оспорващата Р.Д.Д. притежава в съсобственост с Н.Д.К. и С.В.С. недвижим имот – къща и дворно място, находящ се в с. Мировци, ***, Община Нови пазар, Област Шумен. За придобиване на същия имот жалбоподателката е подала декларация вх. № ********** от 26.11.2010 година. Въз основа на тази декларация и на основание чл. 107, ал.3 от ДОПК на 22.02.2023 г. С.Р. – инспектор МДТ в Отдел „Местни данъци и такси“ при Община Нови Пазар, е издал оспорения Акт за установяване на задължения по декларация /АУЗД/ №АУ00000067. С него в тежест на Р.Д. са начислени допълнителни задължения за данък върху недвижимите имоти /ДНИ/ и такса битови отпадъци /ТБО/ за 2018 г., за 2019 г., за 2020 г., за 2021 г. и за 2022 г. ведно с дължимите лихви върху тях.

АУЗД е оспорен по административен ред в частта досежно начислените ТБО и за петте години, посочени в акта, както и в частта за начислените задължения за ДНИ и лихви върху тях за 2018 г., за 2019 г. и за 2020 година. С Решение изх. № 94-00-584-001/ 12.05.2023 г. на Директора на дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Нови Пазар, АУЗД изх. №АУ00000067/22.02.2023 г. е потвърден.

След връчване на решението на горестоящия административен орган е последвало обжалване на АУЗД по съдебен ред, във връзка с което е образувано настоящото съдебно производство.

От представените от ответника Заповед № 2038/27.10.2017 г. (л.27 от делото), Заповед № 1271/31.10.2018 г. (л. 26 от делото), Заповед № 1376/31.10.2019 г. (л. 25 от делото), Заповед № 1145/27.10.2020 г. (л. 24 от делото) и Заповед № 1031/26.10.2021 г. (л. 23 от делото) – всички на Кмета на Община Нови пазар, се установява, че са определени границите на районите, вида на предлаганите услуги по събирането и извозването в депа или други съоръжения за битови отпадъци, както и честотата на сметоизвозването на териториите за обществено ползване съответно през 2018 г., 2019 г., 2020 г., 2021 г. и 2022 г. в населените места в Община Нови пазар, вкл. и за село Мировци, където се намира недвижимият имот, от който оспорващата Р. Д. Д. притежава .

Представено е решение № 586 по Протокол № 45 от 19.12.2014 г. от редовно заседание на Общински съвет Нови пазар относно приемане на План-сметка за необходимите разходи за сметосъбиране, сметоизвозване, обезвреждане на битови отпадъци в депа и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване за 2015 г., с което е определен и годишният размер на ТБО за населените места в Общината, диференциран и посочен по компоненти. Видно от т. 1.6. на Решението, за жилищни, нежилищни и вилни имоти общинска, държавна собственост и собственост на физически лица за с. Мировци с организирано сметопочистване и сметоизвозване, ТБО е в размер на 8,8 ‰ (промила) върху данъчната оценка по видове дейност, както следва:

1/ сметосъбиране и сметоизвозване - 6,1 ‰;

2/ проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци и/или други инсталации или съоръжения за оползотворяване и/или обезвреждане на битови отпадъци – 2,4 ‰;

3/ поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване – 0,3 ‰.

При така установената фактология съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл.156 ДОПК от легитимирано лице, което е адресат на процесния АУЗД, след изчерпване на възможността за обжалване по административен ред, и при наличие на правен интерес, поради което се явява допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна.

В изложените по-долу мотиви съдът ще обсъди законосъобразността на оспорения акт съобразно изложените в жалбата аргументи, както и тези, за които следи служебно съобразно императивно вменените му задължения по чл. 160, ал. 2 ДОПК. Няма да бъдат коментирани онези аргументи и възражения, заявени несвоевременно едва с депозиране на писмени бележки след приключване на съдебното дирене и обявяване на делото за решаване.

Предмет на настоящото съдебно производство е АУЗД изх. № АУ00000067 от 22.02.2023 година – само в частите, с които на жалбоподателката Р. Д. Д. са начислени допълнителни задължения за такса битови отпадъци /ТБО/ както следва: за 2018г – 6.40лв. главница и 2.92лв. лихва; за 2019г – 6.40лв. главница и 2.72лв. лихва; за 2021г – 6.40лв. главница и 0.97лв. лихва; и за 2022г – 6.40лв. главница и 0.33лв. лихва. Не са предмет на производството допълнително начислените суми за ДНИ и лихвите върху тях за целия период, обхванат от акта – за 2018 г., 2019 г., 2020 г., 2021 г. и 2022 г., както и допълнително начислените суми за ТБО и лихвите върху тях за 2020 г., тъй като същите не са изрично посочени в жалбата.

Във връзка с изложените в жалбата твърдения, че установените с АУЗД от 22.02.2023 г. в тежест на оспорващата задължения за ТБО вече са заплатени от нея в хода на изпълнително производство, образувано пред ЧСИ при ОС – гр. Шумен Я. Б., съдът е изискал от последния да представи изпълнителния титул, който е послужил като основание за образуване на изпълнителното производство. В отговор на запитването е постъпило писмо с.д. № 14081/ 05.10.2023 г., към което е приложен и АУЗД № АУ00001246/ 22.07.2016 г. (л. 40 и 41 от делото), посочен от взискателя – Община Нови пазар, като основание за образуване на изпълнителното производство. Видно от съдържанието на документа, с него в тежест на Р. Д. са определени задължения за ДНИ и ТБО за периода 2010 г. – 2015 г. включително. От това следва извод, че определените с оспорения АУЗД от 22.02.2023 г. публични задължения за периода от 2018 г. до 2022 г. не дублират тези, начислени с предходния, а са установени и начислени за първи път едва с издаване на оспорения АУЗД. В този смисъл изложените в жалбата твърдения за повторното начисляване на едни и същи публични вземания са категорично опровергани, съответно – същите са неоснователни.

Задълженията за ТБО, както и тези за ДНИ, представляват публични общински вземания, изрично регламентирани в чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 3 от ДОПК вр. чл. 1, ал. 1, т. 1 и чл. 6, ал. 1 б. "а" от ЗМДТ. По аргумент от чл. 162, ал. 2, т. 9 от ДОПК като публични общински вземания следва да се определят и лихвите за забава на плащането на посочените общински вземания за данъци и такси.

Разпоредбата на чл. 166, ал. 1 от ДОПК предвижда, че установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон, като приложимият ред относно вземанията за ТБО, както и за ДНИ, е регламентираният в ДОПК. Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК; обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Според чл. 4, ал. 3 вр. ал. 4 от ЗМДТ в производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация, определени със заповед на кмета, имат правата и задълженията на органи по приходите, а в ал. 5 е предвидено, че ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община упражнява правомощия на териториален директор, вкл. предвидените в чл. 107, ал. 4 от ДОПК. Редът за установяването, обезпечаването и събирането на местните такси по ЗМДТ е също този по чл. 4, ал. 1, с оглед препращащата разпоредба на чл. 9б от ЗМДТ.

Компетентността на органа по приходите е установена в закон – чл. 107, ал. 3 от ДОПК вр. чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ. Длъжностното лице от общинската администрация на Община Нови пазар – С.Р., инспектор МДТ в отдел „Местни данъци и такси“, издало оспорения АУЗ, е надлежно определено като орган по приходите с т. 4 от Заповед № 441/30.05.2022 г. (л. 28 от делото) на кмета на Община Нови пазар в съответствие с чл. 4, ал. 1, 2 , 3, 4 и 5 и чл. 9б от ЗМДТ.

От друга страна не е спорно, че имотът, за който с оспорения АУЗД е установена дължимостта и размера на процесните ТБО и съответните лихви, е на територията на с. Мировци, Община Нови пазар. Жалбата срещу АУЗД е разгледана също от надлежно компетентния орган – Директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Нови пазар.

С оглед гореизложеното съдът приема, че оспореният акт и потвърждаващото го решение са издадени от териториално и материално компетентни органи, т. е. същите не са нищожни.

От съдържанието на процесния АУЗД е видно, че задълженията на жалбоподателката Р. Д. произтичат от депозирана от нея на 25.04.2016 г. декларация за процесния недвижим имот по чл. 14 от ЗМДТ, като при извършена проверка е установено, че дължимите за него задължения по вид, период, размер, лихви за просрочие и правно основание за ДНИ и ТБО не са платени. Съответно с акта е определена дължимостта и размерът на задълженията на Д. за посочените публични общински вземания за 2018 г., 2019 г., 2020 г., 2021 г. и 2022 г., като са начислени и съответните лихви за неизпълнение в срок на това задължение. Посочено е и правното основание за издаването на акта – чл. 107, ал. 3 от ДОПК. От изложеното следва извод, че не е налице съществено нарушение на изискванията относно формата и съдържанието на акта, които да представляват самостоятелно основание за неговата отмяна.

Съдът не установява в хода на административното производство да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила – такива, чието избягване би резултирало в различно произнасяне по същество на спорния предмет. Съгласно чл. 107, ал. 3 от ДОПК органът по приходите (в случая общински служител) издава акт за установяване на задължението служебно, в случаите, когато задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия, в която хипотеза попада разглежданият случай.

Спорът е относно материалната законосъобразност на акта.

За да възникне задължение за такса за този вид услуга, необходимо е да са изпълнени кумулативно следните законови предпоставки: правният субект да има качеството на лице по чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ; услугата да е посочена като предоставена от общината в заповедта на кмета по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ; имотът на правния субект да попада в границите на районите, в които общината е декларирала, че ще предоставя услугата; общинският съвет да е определил размера на таксата за услугата; услугата фактически, реално да е предоставяна. Между страните не се спори, че като собственик на процесния недвижим имот в с. Мировци, Община Нови пазар, жалбоподателката Р.Д. е данъчно задължено лице по смисъла на чл. 64, ал. 1, във вр. с чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ за дължимите ТБО по отношение на този имот.

Задължението отпада единствено в случаите, посочени в чл. 71, ал. 1, т. 1-3 ЗМДТ. От представената от ответника административна преписка е видно, че оспорващата, ведно с останалите съсобственици на имота, са подавали декларации по чл. 71, ал.1 от ЗМДТ за процесните 2018 г., 2019 г. и 2022 г., както е посочено и в самата жалба до съда. Не е подавана декларация по посочения ред за две от годините, обхващащи релевантния период – 2020 г. и 2021 година. Както се посочи по-горе в изложението, допълнително начислените задължения за ТБО за 2020 г. в размер на 20,86 лв. главница и лихви в размер на 5,28 лв. не са оспорени пред настоящата съдебна инстанция, поради което и не са предмет на повдигнатия правен спор.

Таксата за битови отпадъци съдържа три компонента и се дължи за следните услуги, посочени в чл. 66, ал. 1, т. 1-3 вкл. от ЗМДТ: сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Съгласно чл. 66 от ЗМДТ размерът на ТБО се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на съответния общински съвет както общо, така и поотделно за всяка от изброените три услуги въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за осигуряване на съдове за съхранение на битовите отпадъци /кофи, контейнери и т. н. /, събиране и транспортиране на отпадъци до депата или други инсталации и съоръжения за третирането им и т. н. Границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 в съответния район, както и честотата на сметоизвозването се определят със заповед на кмета на общината и се обявява публично до 31.10. на предходната година, както повелява чл. 63, ал. 1 и ал. 2 от ЗМДТ.

Както се посочи по-горе в мотивите, с Решение № 586 по Протокол № 45 от 19.12.2014 г. от заседание на Общински съвет Нови пазар е приета План-сметка за необходимите разходи за сметосъбиране, сметоизвозване, обезвреждане на битови отпадъци в депа и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване за 2015 г., с която за с. Мировци е определена ТБО в размер на 8,8 ‰, разпределени по следния начин: 1). Сметосъбиране и сметоизвозване – 6,1 ‰; 2). Проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци и/или други инсталации или съоръжения за оползотворяване и/или обезвреждане на битови отпадъци – 2,4 ‰; 3). Поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване – 0,3 ‰. В същия размер е определена ТБО и за 2021 г., видно от публикуваната на електронния сайт на Община Нови пазар план-сметка за 2021 г., общодостъпна на адрес https://novipazar.acstre.com/currentNews-3031-content.html .

От изявлението на процесуалния представител на ответника, направено при даване ход по същество на делото, става ясно, че размерът за ТБО не е променян за с. Мировци за целия релевантен период от 2018 г. до 2022 г. включително. Отделно от това посочва, че за онези години, за които оспорващата е подала декларации по чл. 71, ал.1 от ЗМДТ, в нейна тежест са начислени задълженията само по една от компонентите от пълния размер на такса БО – тази за проучване, проектиране и изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци или други инсталации или съоръжения за обезвреждане на битовите отпадъци, съставляваща 2,4 ‰. Относно това липсва формиран спор между страните. С оглед на това не следва да бъдат излагани доводи относно наличието на материалните предпоставки за останалите два компонента по чл. 62, т. 1 и т.2 от ЗМДТ вр. чл. 66, ал. 1 т. 1 и т. 3 от същия закон - събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране, както и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината.

Съгласно чл. 17, ал.4, б. г) от Общинската наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услугите в Община Нови пазар, общодостъпна на интернет адрес https://novipazar.acstre.com/assets/2021/naredba_taksi_reviziq_43.pdf, не се събира такса за сметопочистване, сметоизвозване и поддържане на депа, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци за имотите, които не се обслужват, съгласно издадена заповед от кмета на общината. Както се посочи вече по-горе, за всяка една от процесните четири години ответникът е представил заверени копия на заповеди на Кмета на Община Нови пазар, с които са определени районите на територията на общината, включени в системата за поддържане на чистотата, като във всяка една е предвидено обслужването на с. Мировци, където е имотът на Р.Д.. От това следва извод, че оспорените задължения са основателно и законосъобразно начислени.

От съдържанието на оспорения АУЗД е видно, че задълженията по единствената компонента от ТБО за всички изследвани периоди е една и съща – главница 6,40 лв. От това следва извод, че начислените задължения за 2021 г., за която жалбоподателката не е подавала декларация по чл. 71, ал.1 ЗМДТ, не обхващат останалите два компонента на ТБО, но с оглед установената в чл. 160, ал. 6 ДОПК забрана за изменение на акта във вреда на оспорващия е недопустимо изменението на акта в тази му част.

С оглед така установеното от съда, оспореният АУЗД се явява постановен при правилно приложение на материалноправните разпоредби. Съответно, жалбата на Р.Д.Д. против АУЗД № АУ00000067/22.02.2023г на инспектор МДТ в отдел "Местни данъци и такси" при Община Нови Пазар, потвърден с Решение изх. №94-00-584-001/12.05.2023г на директора на Дирекция "Местни данъци" в Община Нови Пазар в оспорените части следва да бъде отхвърлена изцяло.

При този изхода на спора и предвид своевременно заявената претенция за присъждане на разноски, в полза на Община Нови пазар следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размера по чл. 7, ал. 2, т. 1 вр. чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения върху материалния интерес от 32,54 лева, или 400 (четиристотин) лева. Идентичната претенция на жалбоподателя е съответно неоснователна.

Мотивиран от изложеното и на осн. чл. 160, ал. 1 предл. последно и чл. 161, ал. 1 от ДОПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.Д.Д., ЕГН **********, против АУЗД №АУ00000067/22.02.2023 г. на инспектор МДТ в отдел „Местни данъци и такси“ при Община Нови пазар, потвърден с Решение изх. №94-00-584-001/12.05.2023г. на директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ в Община Нови Пазар, в частите, с които на Р.Д. са начислени допълнителни задължения за такса ТБО както следва: за 2018г – 6.40лв. главница и 2.92лв. лихва; за 2019г – 6.40лв. главница и 2.72лв. лихва; за 2021г – 6.40лв. главница и 0.97лв. лихва; и за 2022г – 6.40лв. главница и 0.33лв. лихва, общо 32,54 лв.

ОСЪЖДА Р.Д.Д., ЕГН **********,*** пазар юрисконсултско възнаграждение в размер на 400 (четиристотин) лева.

На осн. чл. 160, ал. 7 от ДОПК настоящото решение не подлежи на обжалване.

Преписи от решението да се връчат на страните.

	Съдия: