№ 149054
гр. София, 16.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20231110164811 по описа за 2023 година
С разпореждане № 121176/27.08.2024г., получено от процесуалния представител
на ищеца на 20.09.2024г., исковата молба по делото е оставена без движение, като му е
указано да представи доказателства за внесен депозит в по сметка на СРС за
назначаване на особен представител на ответниците в 1-седмичен срок. Същото е
необходимо с оглед връчването на книжата до тях по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК.
Размерът на депозита е определен при съобразяване броя и цената на предявените
искове, наличието на двама ответници, правната и фактическа сложност на делото. С
разпореждането ищецът е предупреден за последиците от неизпълнението, изразяващи
се във връщане на исковата молба.
На 27.09.2024г. ищецът, чрез процесуалния си представител, е изпратил по ел.
път молба, заведена във входящия регистър на 01.10.2024г., с която моли за
продължаване на срока за изпълнение на дадените указания. Причината е, че ищецът
живее в Австрия и не може да извърши директен превод към бюджетна сметка.
Поради това, на 23.09.2024г. наредил сумата към доверителна сметка на адвоката и
били необходими до 7 работни дни, за да постъпи превода.
С определение от 01.10.2024г. (постановено в деня на завеждане на молбата във
входящия регистър на СРС), съдът е продължил срока на ищеца за изпълнение на
дадените указания с 10 дни, считано от изтичане на първоначалния срок съгласно чл.
63, ал. 2 ГПК. Този срок е съобразен с твърденията на молителя за датата на превода и
максимално необходимия срок за постъпване на сумата по сметката на адвоката.
Предупреден е, че при неизпълнение на указанията и в продължения срок, исковата
молба ще бъде върната.
Съгласно константната и непротиворечива практика на ВКС - определение №
120/26.02.2021 г. по ч. т. д. № 293/2021 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, определение №
156/30.03.2018 г. по ч. гр. д. № 1240/2018 г. на IV-то г. о., определение №
118/05.03.2020 г. по ч. т. д. № 386/2020 г. на II-ро т. о., определение № 147/15.03.2010 г.
по ч.гр. д. № 84/2010 г. на ВКС, ГК, III г.о., определение № 79/04.02.2010 г. по ч.гр. д.
№ 24/2010 г. на ВКС, ГК, IV г.о., определение № 193/11.04.2011 г. по ч.гр. д. №
103/2011 г. на ВКС, ГК, III г.о., определение № 454/15.07.2013 г. по ч.гр. д. №
4232/2013 г. на ВКС, ГК, IV г.о., определение № 158/18.03.2011 г. по ч.гр. д. №
145/2011 г. на ВКС, ГК, III г.о., определение № 495/30.06.2014 г. по т. д. № 1309/2014 г.
на ВКС, ТК, I т.о., определение № 385/04.10.2010 г. по ч.гр. д. № 374/2010 г. на ВКС,
1
ГК, II г.о., определение № 364/27.06.2018 г. по ч.т.д. № 1656/2018 г. на ВКС, ТК, II т.о.
и много други, съдът няма задължение да уведомява страната, направила искане по чл.
63 ГПК, че молбата й за продължаване на срока е уважена, тъй като с оглед изричната
разпоредба на чл. 63, ал. 2, изр. второ ГПК, продължаването на срока тече от
изтичането на първоначалния. Страната сама следи за произнасянето на съда във
връзка с молба за продължаване на срока и препис от разпореждането не следва да й
се изпраща, тъй като то не подлежи на самостоятелен инстанционнен контрол.
От изложеното следва, че ищецът не е изпълнил дадените му указания нито в
първоначалния срок, нито в продължения такъв. Неизпълнението на указанията за
внасяне на разноски по чл. 47, ал. 6 ГПК е основание за връщане на исковата молба
при условията на чл. 129, ал. 3 от ГПК, тъй като по този начин се препятства
развитието на производството. Когато ответникът е призован при условията на чл. 47
ГПК, както е в настоящия случай, назначаването на особен представител е
задължително условие за провеждане на производството по делото, а внасянето на
разноските за особения представител е предпоставка за назначаването му, т.е.
задължението на ищеца по чл. 47, ал. 6 ГПК за внасяне на разноски за назначаване на
особен представител е предпоставка за развитието на процеса. Невнасянето на
разноски от ищеца, който е инициатор на процеса и заинтересован от развитието му,
въпреки изрични указания на съда за това, е основание за връщане на исковата молба
поради отсъствие на процесуална предпоставка за провеждане на производството по
делото. В този смисъл е константната съдебна практика - Определение №
211/01.04.2013г. по ч. гр. д. № 11/2013г. на ВКС, ІV ГО, Определение №
602/09.12.2013г. по ч. гр. д. № 7217/2013г. на ВКС, І ГО., Определение № 1 от
04.01.2017г. на ВКС по ч. гр. д. № 3320/2016г., І ГО и др.
Воден от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА исковата молба.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2